РЕШЕНИЕ  

 

№                               18.11.2019 г.             Град  Пазарджик

 

В       И  М  Е  Т  О      Н  А            Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На  осемнадесети октомври, две хиляди и  деветнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова                 

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №1707  по описа за   2019  година.

 

 

            Предявена е искова молба от Е.Й.З., ЕГН-********** ***, срещу  М.И.Д., ЕГН-********** ***,  с правно основание чл.45 от ЗЗД и цена на иска – 10 000.00лв.

  С подадената искова молба, ищцата твърди, че на 19.01.2018г. сутринта в 06.45ч. съпругът й С. З. тръгнал за работа като вратата на къщата останала отключена и около 06.50ч. ищцата чула шум от стълбището. В момента в къщата била тя, майка й - Б. А. С. и детето им - Б. С. З.. Погледнала през терасата, но там не видяла никакво движение по улицата и отишла на тавана. Качила се веднъж, но било тъмно и се уплашила. Върнала се да взема фенерче и маша от камината. Качила се отново и осветила тъмния таван и видяла М.И.Д. застанала неподвижно в единия край на тавана. М. й казала „от кога те чакам да те убия“. Ищцата се изплашила за живота си. М. тръгнала срещу нея, като държала предмет увит в найлонова торба.Уплашила се да не е брадвата, с която е разбивала вратите им. Ищцата инстиктивно вдигнала машата, за да се предпази. Очаквала най-лошото да се случи с нея. Очаквала удар, с който да бъде убита. Усетила удари по тялото и главата си. Д. я бутала, а ищцата не можела и да се отбранява, тъй като е по-едра и по-силна физически. Успяла да се отскубне и тръгнала назад към стълбите. Ответницата имала на ръцете силиконови хирургически ръкавици и стискала в бяла найлонова торбичка предмет, вероятно брадва. Обадила се на тел. 112. Дошли отново полицаи, направили оглед на цялата къща.

Твърди се в исковата молба, че за извършено от ответницата престъпление на 19.01.2018 г. г-жа М.И.Д. има влязла в сила Присъда с №51/13.04.2019г. по НОХД №491/2019г. по описа на Районен съд - Пазарджик. М.И.Д. е призната за виновна в това, че на 19.01.2018г. в гр.Белово на ул."*****“№* се е заканила с убийство на ищцата Е.Й.З. ***, с думите „От кога те чакам да те убия!“ и с действия - удари с ръце по главата и тялото й, и това заканване е предизвикало основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3 от НК, във вр. с чл.144, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК я осъжда на пробация при следните мерки за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК. Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от две години и шест месеца.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца.

Твърди се в исковата молба, че в резултат на престъплението, извършено от ответницата, ищцата претърпяла неимуществени вреди, описани в исковата молба. Пострадали и отношенията вътре в семейството им, нарушила се хармонията, която царяла. Развила страхова невроза и проверявала под леглата, зад вратите в гардеробите, дали някъде не се скрила г- жа Д.. Сложили камери на къщата си, наложило се да направят застраховка на имуществото. Общо взето целият й живот се променил в силно негативен план. Психическият тормоз от съобщенията продължавал през цялата 2018г. и спрял едва след провеждането на наказателното дело. Вечер ищцата се чувствала изплашена и всеки непознат шум й се струвал подозрителен и очаквала г-жа Д. да се появи изневиделица с брадва или нож или да ги запали. Тръгнала по лекари - хомеопати в гр. София на частни прегледи, за които плащала по 150 лв. първоначално и по 100 лв. за всеки следващ преглед. Посещавала лекари невролози в гр. Пловдив и гр. София.

Моли се съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника М.И.Д. с ЕГН-**********,*** да заплати на ищцата Е.Й.З., с адрес: ***, неимуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на извършването на престъплението до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който счита иска за допустим, но неоснователен.

Сочи, че няма спор, че на 28.03.2019 год. по НОХД№491/2019 год. Съдът я признал за виновна за извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.4, вр.с чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК й определил наказание ПРОБАЦИЯ за срок от две години е шест месеца.

Оспорва изцяло като несъстоятелни твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, в която в 4-5 листа се развивали тези смущаващи факти, които нямали никаква причинно-следствена връзка с престъплението, за което била осъдена ответницата, нямали връзка с обвинението, описано в Обвинителния акт по НОХД№491/2019 год. по описа на Районен съд Пазарджик. Твърди, че по никакъв начин не е причинила неимуществени вреди на ищцата. Живеели в малък град и имали наблюдение, че след инцидента ищцата ни най-малко не е променила начина си на живот не и не се и е отразила негативно.

Сочи, че представените Договор за охрана и пожароизвестяване със сигнално-охранителна и пожаро-известителна техника и справки за задължения за Радио COT и други такива: Протокол за предаване - приемане на СОТ - 2 броя Застрахователна полица нямали никакво отношение към предявения иск. Не следвало, че ако някой си прави подобрение в имота и го обезопасява противопожарно и с камери, тя да посрещала тези му разходи и да се търсело обезщета от нея.

Сочи, че предявеният иск се явявал неоснователен и моли съдът да го отхвърли, присъждайки направените от ответницата разноски по настоящото дело. Не следвало от едно такова неразумно действие, възникнало спонтанно у нея, за което била осъдена, един да се обогатява за сметка на друг.

Ако все пак съдът намери, че с действието си на 19.01.2018 год. в момент на духовен срив и огромна обида е допуснала фатална грешка, заплашвайки ищцата /макар и несериозно/ й е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан страх и притеснение, то нека бъдат в справедливи и разумни граници. Правят се доказателствени искания.

  Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното от  фактическа и правна страна:

  От приложеното към настоящето дело НОХД №491/2019г. по описа на РС-Пазарджик е видно, че с Присъда №51 от 28.03.2019г.,влязла в законна сила на 13.04.2019г., ответникът Д. е била призната за виновна в това, че на 19.01.2018г. в гр.Белово на ул."*****“№* се е заканила с убийство на ищцата Е.Й.З. ***, с думите „От кога те чакам да те убия!“ и с действия - удари с ръце по главата и тялото й, и това заканване е предизвикало основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3 от НК, във вр. с чл.144, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.58а ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК е била осъдена на пробация при следните мерки за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК. Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от две години и шест месеца.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и шест месеца.

Съдът счита, че в конкретният случай  следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда /в случая  постановената  по НОХД №491/2019г. по описа на РС-Пазарджик Присъда №51 от 28.03.2019г. /  на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с влезлият в сила съдебен акт, постановен по  НОХД №491/2019г. по описа на РС-Пазарджик,  а именно това, че ответникът по настоящото дело М.И.Д., ЕГН-********** ***,  е извършил  гореописаното  престъпно деяние , виновността на ответника, претърпените вреди и причинно-следствената връзка, за безспорно установени. Следва да се има предвид и това, че ответникът  не оспорва  горните обстоятелства.

От представените с исковата молба доказателства се установява, че ищцата З. е сключила застрахователен договор / застрахователна полица №98061910000688 – ЗК „Лев Инс“АД/, като е застраховала имущество, находящо се на адрес - гр.Белово, ул. „*****“№*, обл.Пазарджик;  както  е сключила и договор за охрана и пожароизвестяване  от 23.01.2018г. с „Радио СОТ“ООД /приложен по делото/.

 От постъпилата по делото справка от Д-р. В. К. Д. е видно, че ищцата З. е посетила психиатричния му кабинет на 10.07.2019г., когато споделила, че има оплаквания. При извършеният медицински преглед било установено, че ищцата страда от „Разстройство в адаптацията. Протрахирана адаптивна реакция“. Това разстройство е било предизвикано от преживяване на психотравмени изживявания след влизане с взлом в дома й и физическа саморазправа със закана за убийство от страна на Д.. При прегледа се установило депресивно състояние на ищцата със страхово-тревожни вегетативни наслойки и мисловни преработки на психотравмиращи ситуации, инсомния. Било предписано лечение. В двумесечният срок на лечение,ищцата се повлияла добре, като останали откъслечни тревожно – депресивни наслоявания.

 Видно от показанията на св.С. И. З.  /съпруг на ищцата/,  в резултат от извършеното от ответницата престъпление от общ характер, ищцата З. била много разстроена от случилото се, станала раздразнителна, а семейното спокойствие се разрушило. Наложило се да потърси помощ от психиатър, което било свързано с допълнителни разходи. Ограничила социалните си контакти, страхувала се от последващо нападение от страна на Д..

   По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел Б. А. С. /майка на ищцата/, от показанията на която се установява, че след процесният инцидент, ищцата живеела в постоянен страх, имала нарушения в съня и се наложило да приема антидепресанти. Станала по-раздразнителна и притеснена.

   От показанията на св. Г. Т. С. се установява, че ответницата Д. и съпругът на ищцата / С. И. З. / били бивши гаджета, впоследствие и колеги.Според св. С. , след инцидента поведението на ищцата не се променило съществено.

           Гореизложената  фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приетите по делото писмени и гласни доказателства.

 

 

   Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

   Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане.

   За да е основателен искът, ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на противоправно деяние (действие или бездействие) на ответника, причинените й неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите последици. Вината се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

            С оглед на така обсъдените доказателства и изложени съображения, съдът намира за безспорно установено по делото, че е налице  извършено виновно  деяние  от ответницата, което е повлияло негативно върху  психическото и емоционално състояние на ищцата, като е налице пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между извършеното деяние и претърпените от ищцата неимуществени вреди. От изложената фактическа обстановка и приетите по делото доказателства  се установява, че на 19.01.2018г. в гр.Белово на ул."*****“№*, ответницата Д. се е заканила с убийство на ищцата Е.Й.З. ***, с думите „От кога те чакам да те убия!“ и с действия - удари с ръце по главата и тялото й, и това заканване е предизвикало основателен страх за осъществяването му, с което е извършила престъпление по чл.144 ал.3 от НК, във вр. с чл.144, ал.1 от НК.

         Процесното престъпление от общ характер е било извършено от ответницата Д.  виновно, при условията на пряк умисъл  като форма на вина.

  С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани гласни доказателства. От показанията на св. З. и св. Соколов се установява, че ищцата е претърпяла определени неимуществени вреди в резултат от извършеното от ответницата Д. умишлено престъпление – З.  бил подтисната, ограничила социалните си контакти, променила поведението си. Ищцата З. била много разстроена от случилото се, станала раздразнителна, наложило се да потърси помощ от психиатър, което било свързано с допълнителни разходи. Ограничила социалните си контакти, страхувала се от последващо нападение от страна на Д., имала нарушения в съня и се наложило да приема антидепресанти.

Съдът кредитира показанията на посочените свидетели в тази им част,  въпреки близките им отношения с ищцата тъй като се установява,че  същите са имала преки впечатления от събитията, за които свидетелстват. Същите се подкрепят и от приетата по делото справка от от Д-р. В. К. Д. , от която се установява, че ищцата страдала от „Разстройство в адаптацията. Протрахирана адаптивна реакция“. Това разстройство е било предизвикано от преживяване на психотравмени изживявания след влизане с взлом в дома й и физическа саморазправа със закана за убийство от страна на Д..

 Съдът не кредитира показанията на св. С.  в частта им, в която св.С.  твърди, че след извършеното от Д. престъпно деяние,  поведението на ищцата не се променило съществено. Св.С.  сам е споделил, че е виждал ищцата само 2-3 пъти след инцидента, като наблюденията му върху поведението на ищцата нямат траен характер и са твърде  повърхностни,за да се изведе извод от тях касателно промяната в поведението на З. след 19.01.2018г.

С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на извършеното деяние, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така предявеният иск за обезщетение за причинени  неимуществени вреди се явява  частично основателен. Безспорно се установи извършването на противоправно деяние  от ответника Д., както и вредите, произтекли от това деяние и  причинени на пострадалата от извършеното престъпление от общ характер съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД. Поради което съдът счита,че ответникът Д. следва да отговаря  за вредите, причинени на пострадалата З..

           Следователно от събраните по делото доказателства безспорно се установи увреждането на пострадалата, авторството на непозволеното деяние и причинната връзка между деянието и настъпилата вреда.

         Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди също следва да се  определи от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички  доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че  в резултат от извършеното от ответника престъпление, признато за такова с влязъл в сила съдебен акт, ищцата З. е имала затруднения в адаптацията- била е принудена да промени обичайното си поведение, била  е подтисната след случилото се, ограничила е  социалните си контакти,  станала раздразнителна и изпитвала страх, като изпаднало в депресивно състояние и се наложило да потърси психиатрична помощ и лечение.

Извършените от ответницата действия се намират в пряка причинно-следствена връзка със страданията, които ищцата е претърпяла. Тези  състояния на психическото и емоционално състояние на ищцата несъмнено са били свързани със значителни затруднения, неудобства и промяна на поведението на ищцата, вкл. по отношение на контактите й с другите членове на семейството й и обществото.  След  извършеното деяние от ответницата, е  бил нарушен нормалния ритъм на живот на ищцата, което се установява от събраният и проверен по делото доказателствен материал, вкл. от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че при определяне на обезщетението  следва да се вземат предвид горепосочените обстоятелства, като определи да бъде заплатено  обезщетение  от ответника Д. на ищцата З.  в размер на 3 000.00лв. в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото. В останала им част до претендирания размер от 10 000.00 лева срещу ответника, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При определяне на размера на дължимото се обезщетение съдът следва да спази принципа на справедливостта в чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика, изхождайки от характера и тежестта на изживените от ищцата болки и страдания, които  биха могли да бъдат овъзмездени със заплащане на сума в такъв размер.

 С оглед изложеното, претърпените от ищцата физически болки и страдания и  негативните изживявания, представляващи по същността си неимуществени вреди, следва да бъдат обезщетени. По справедливост съгласно нормата на чл.52 ЗЗД и съобразно практиката на съдилищата, съдът определя размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на  3 000.00 лв..  С присъждането на този размер на обезщетение, съдът намира, че ще бъдат справедливо репарирани претърпените от ищцата неимуществени /морални/ вреди. Макар да е претърпяла определени неимуществени вреди, пострадалата се е повлияла адекватно от предписаното й лечение в съответните срокове, като не са налице основания за присъждането на обезщетение в по-голям размер. Определения от съда размер на обезщетението е съобразен с константната съдебна практика по идентични казуси. Следва да се отхвърли  предявения иск в останалата му  част – над присъдените размери от 3 000.00 лв. до претендираните размери от 10 000.00 лв., като неоснователен  и недоказан. Претендираното обезщетение в размер на 10 000.00лв. се явява прекомерно. В този смисъл, определеният от съда размер на  обезщетението от 3000 лв. се явява достатъчно удовлетворителен, за да репарира претърпените от пострадалата неимуществени вреди.

 Върху уваженият иск следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на съответното увреждане – от 19.01.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. При този изход на делото, ответникът Д.   следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Видно от материалите по делото,  ищцата е направила разноски във връзка с образуването и воденото на гр.дело №1707/2019г. , както следва: адвокатско възнаграждение  в размер на 1000.00лв., или разноски в общ размер на 1000.00лв. Същевременно,предвид уважената част от иска,  ответникът следва да бъде осъден  да заплати на ищцата  сумата от  300.00лв. за сторените от нея разноски.

   Ответникът също претендира разноски и такива  следва да му се присъдят съразмерно на отхвърлената част от иска. Видно от приложените по делото документи, ответникът е направил разноски в общ размер на 1000.00лв.-заплатено адвокатско възнаграждение. Същевременно,предвид уважената част от предявеният иск, ищецът  следва да бъде осъден да заплати на  ответника   сумата от 700.00лв. за сторените от него разноски

           На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът  Д. следва да внесе държавна такса върху уважената част от предявеният срещу нея  иск,  в   размер на 120.00 лв..

  Водим от горните мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Й.З., ЕГН-********** ***, сумата от 3 000.00 лв.  /три  хиляди лева /, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразили се в душевни болки и психически страдания, претърпени от  З.  в резултат от извършено от Д.  престъпно  деяние, за извършването на което М.И.Д., ЕГН-**********   е бил  призната за виновна с влязла в сила присъда по НОХД №491/2019г. по описа на РС-Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 19.01.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му  част – над присъдените размери от 3 000.00 лв. до претендираните размери от 10 000.00 лв., като неоснователен  и недоказан.  

           ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Й.З., ЕГН-********** ***, сумата от 300.00 лв. /триста лева /, представляваща сторените от ищеца  съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78,ал.1 от НК

         ОСЪЖДА Е.Й.З., ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Д., ЕГН-********** ***, сумата от 700.00 /седемстотин лева/, представляваща сторените от ответника  съдебно-деловодни разноски, съразмерно с  отхвърлената част от иска, на основание чл.78,ал.3 ГПК

         ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН-********** ***  , ДА ЗАПЛАТИ  на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС – Пазарджик /по сметката на Пазарджишкия районен съд/,  сумата в размер на  120.00 /сто и двадесет / лева - държавна такса върху уважения размер на предявения иск

        Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: