ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1831
гр. Бургас, 04.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500526 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана
частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр.
София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, Столична община,
район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис Сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от Юлия Юргакиева против Разпореждане № 3008 от
10.03.2022г., постановено по частно гр. дело № 1218/2022г. по описа на
Районен съд - Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за издаване на Заповед за изпълнение против П.
П. С. за сумата от 409, 31 лева, представляваща неплатени суми по договори
за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключени с „БТК“ ЕАД, за
което е открит акаунт № 17203026001, ведно със законната лихва от
25.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 75 лева.
Депозираната пред съда частна жалба е против съдебен акт, който
подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува.
Дължимата държавна такса е заплатена и жалбата е постъпила в изискуемия
се срок за атакуване на постановеното разпореждане - съобщение за
изготвеното разпореждане е получено от страна на заявителя - „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София на дата – 16.03.2022г., а
1
жалбата е подадена до съда с куриер от дата – 22.03.2022г. При това
положение, настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба е
основателна и следва да бъде разгледана по същество.
В жалбата се посочва, че не е необходимо в заявлението да се
посочат всички обстоятелства, имащи значение за основателността на
заявената претенция и за евентуалните възражения на длъжника срещу
съществуването й, тъй като препис от същото не се връчва на длъжника. В
жалбата се посочва, че е достатъчно в същото да са посочени съществените
юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които
позволяват индивидуализацията му. В жалбата се посочва, че са неправилни
дадените указания за посочване какви са дължимите суми по всеки от
договорите поотделно – по видове и по периоди, тъй като заявителят е
посочил, че предявените суми са за неизпълнени задължения по конкретни
издадени фактури за дължими и неизплатени суми, с конкретизиран номер на
фактура, дата на издаване, фактуриран период и размер на търсената сума по
всяка фактура, а общата стойност на тези фактури отговаря на сумата, за
която се иска издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.
Претендира се да бъде отменено атакуваното разпореждане и
съдът да се произнесе по съществото на спора.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по частно гр. дело № 1218/2022г. по описа на
Районен съд – Бургас е образувано въз основа на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД против П. П. С. за сума в размер от 409, 31 лева,
представляваща главница, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението.
В заявлението се твърди, че вземанията произтичат от неплатени
суми по Договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за който е
открит Акаунт № 17203026001, сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и П. П. С., обективирано в издадени и
непогасени фактури. В заявлението се посочва, че вземанията по
горепосочените задължения са прехвърлени от страна на „БТК“ ЕАД в полза
2
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 15.10.2018г.
С Разпореждане № 2519 от 28.02.2022г., постановено по частно
гр. дело № 1218/2022г. по описа на Районен съд – Бургас производството по
делото е оставено без движение, като е указано на заявителя в тридневен срок
от получаване на съобщението да конкретизира по кой договор каква сума се
дължи и на какво основание – такси, услуги, неустойки, тъй като към
заявлението са приложени два договора, сключени от длъжника с „БТК“
ЕАД.
Съобщение за постановеното Разпореждане № 2519 от
28.02.2022г. по частно гр. дело № 1218/2022г. по описа на Районен съд –
Бургас е връчено на дружеството-заявител, но в рамките на предоставения
седмодневен срок не е постъпило становище по делото от дружеството.
С Разпореждане № 3008 от 10.03.2022г., постановено по частно
гр. дело № 1218/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлено
заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на
Заповед за изпълнение против П. П. С. за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, сключени с „БТК“ ЕАД, за което е открит акаунт
№ 17203026001, заедно със законната лихва от 25.02.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски от 75 лева. В своите мотиви, съдът
е посочил, че в заявлението не е посочено по кой договор каква сума се
дължи, както и не се уточняват сумите по фактурите на какво основание се
дължат – за такси по конкретен договор, за предоставени услуги по конкретен
договор или други плащания, като например неустойка, лихва за забава или
други. Съдът приема, че заявителят не е изложил обстоятелства, които са от
значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането, без
които съдът, а и длъжникът не би могъл да направи своята преценка.
Безспорно е, че заповедното производство е формално и
неправилното, като непълното или не достатъчно ясно попълване на един от
реквизитите на заявлението за издаване на заповед за изпълнение води до
неговата нередовност от външна страна и следователно до отхвърлянето му.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря
на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т 1 и т. 2 от ГПК – да
3
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане и неговата
изискуемост. Съгласно чл. 410, ал. 3 от ГПК, когато вземането произтича от
договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и този
договор, ведно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива, като това изискване на закона е с
оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за
извършване на служебна проверка дали искането се основава на
неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована
вероятност за това – чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК съдът служебно извършва проверка и дали искането не е в противоречие
със закона или с добрите нрави.
В конкретния случай – в депозираното пред Районен съд – Бургас
заявление единствено се посочва, че се претендира сума в размер на 409, 31
лева, представляваща главница, произтичаща от неплатени суми по Договори
за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за който е открит конкретен
акаунт. Посочва се и обстоятелството, че сумите са сбор от няколко издадени
от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД фактури, които не са
платени.
Към заявлението са представени и два договора, от които е видно,
че „БТК“ ЕАД и П. П. С. са се съгласили дружеството да предостави
далекосъобщителни услуги, а П.С. да заплаща цена за това.
Въпреки дадените от стана на съда указания, дружеството-
заявител не е направило конкретизация по кой от представените по делото
два договора се претендират сумите.
При това положение, настоящата инстанция намира, че в
конкретния случай, в депозираното пред съда заявлението не е налице
конкретизация от къде произтича вземането и какво е основанието на това
вземане, както и не са отразени обстоятелствата, от които да се направи
извод, че заявителят се легитимира като кредитор на длъжника и от къде
произтичат неговите задължения. Индивидуализацията на вземането в
конкретния случай не е направена и за да е редовно заявлението следва да се
изложат и обстоятелствата, които легитимират заявителя като кредитор на
процесното вземане, за да се позволи на длъжника да прецени дали да
4
предприеме оспорване на заповедта за изпълнение или да се съгласи с
последиците й, ако не оспорва съществуването на вземането във вида и
размера, отразен в съдържанието на заявлението и в самата заповед.
Следователно в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е нужно да бъдат конкретно и изчерпателно посочени същите факти и
обстоятелства, от които произтича процесното вземане, на които би се
позовал кредитора в последваща искова молба в случай, че предяви
претенциите си по общия исков ред. Този извод следва и от разпоредбите на
чл. 415 и чл. 416 от ГПК, както и от чл. 422, ал. 1 от ГПК, които сочат за
наличие на обусловеност между заповедното производство и последващото
производство за установяване на вземането по заповедта, в случай на
постъпило възражение от страна на длъжника.
В настоящия случая заявлението действително не съдържа
индивидуализация на вземането, от което следва че не може да се направи
извод за дължимостта на заявената претенция. В този смисъл, БОС намира, че
направеният извод на районният съд е правилен и при така констатираните
нередовности, съдът намира заявлението за неоснователно и счита, че следва
да бъде отхвърлено. При положение, че Районен съд – Бургас е достигнал до
същия извод, то настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба
против това разпореждане е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна жалба с вх. №
10227 от 23.03.2022г. по описа на Районен съд – Бургас от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес
на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, Офис Сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
Юлия Юргакиева против Разпореждане № 3008 от 10.03.2022г., постановено
по частно гр. дело № 1218/2022г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е
отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
издаване на Заповед за изпълнение против П. П. С. за сумата от 409, 31 лева,
представляваща неплатени суми по договори за предоставяне на
5
далекосъобщителни услуги, сключени с „БТК“ ЕАД, за което е открит акаунт
№ 17203026001, ведно със законната лихва от 25.02.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 75 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6