Р Е Ш Е Н И Е
№ 260541
гр.Пловдив, 15.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 05.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ИВАНОВА
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Бояна Дамбулева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
454/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от „Профи кредит България“ЕООД против решение № 261677/14.12.2020г. по
гр.д.№ 3994/2020г. на ПдРС, ХІV гр.с., с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя искове против въззиваемия А.Г.Й. за признаване за установено, че
последният дължи сумата от 253,40 лева- главница по договор за потребителски
кредит № **********/03.05.2018г., сумата от 45,40 лева- договорно
възнаграждение за периода 22.08.2018г.- 22.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.11.2019г., до окончателното й погасяване, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 19164/2019г. на ПдРС, ІІ бр.с., както и искът на жалбоподателя
за осъждане на въззиваемия да заплати сумата от 264,13 лева- възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги към същия договор за потребителски кредит от
03.05.2018 година.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Погрешен бил изводът на районния съд, че
възнаграждението по споразумението за допълнителен пакет услуги следвало да се
включи в разходите по кредита. Съответно погрешни били всички останали изводи
на районния съд относно коректността на посочения годишен процент на разходите
и действителността на договора за потребителски кредит. Иска се цялостна отмяна
на обжалваното решение и уважаване на исковете.
От въззиваемия А.Г.Й. е подаден отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Изложени са доводи за това, че договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл.
22 от ЗПК.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 3994/2020г. на ПдРС, ХІV
гр.с. е образувано по исковата молба от „Профи кредит България“ЕООД против А.Г.Й.,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване на задължения на
ответника- въззиваем в настоящето производство, в размер от 253,40 лева- главница, дължима по горепосочения
договор за потребителски кредит; сумата от 45,40 лева– договорно
възнаграждение, и сумата от 264,13 лева- възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й заплащане. По искане на ищеца- жалбоподател е допуснато изменение на иска
за сумата от 264,13 лева от установителен в осъдителен. В исковата молба се
твърди, че по горепосочения договор за
потребителски кредит на кредитополучателя била предоставена сумата от 300 лева,
за срок от 11 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 41,17 % и ГПР от
49,88 %. А.Й. поискал да закупи пакет допълнителни услуги, за което било
сключено отделно споразумение. Дължимото възнаграждение за пакета за
допълнителни услуги било в размер от 330,33 лева. До момента били платени общо
132,60 лева, с които били погасени част от задълженията до претендираните
размери.
С подадения от
въззиваемия, в качеството му на ответник по първоинстанционното дело, отговор
на исковата молба исковите претенции са оспорени изцяло като неоснователни.
Заявени са възражения за недействителност на договора като цяло поради
нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за недействителност на клаузата за
възнаградителна лихва поради нарушаване на добрите нрави и на уговорката за
пакет за допълнителни услуги, поради нарушаване на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между
страните е, че между тях е сключен договор
за потребителски кредит № **********/03.05.2018г., ведно със споразумението за
допълнителни услуги към него / л.14 и следващи по първоинстанционното дело/, че
по този договор на въззиваемия е била предоставена сумата от 300 лева, а също
така, че той е изплатил сума в общ размер от 132,60 лева.
Съгласно трайната практика на ВКС, за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са
нищожни. Горното положение произтича от разясненията в т.1 от Тълкувателно
решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се има
предвид и това, че разпоредбите, уреждащи правата на потребителите по ЗЗП и
изискванията относно съдържанието и някои клаузи по потребителските договори са
от императивен характер. В този смисъл действителността на подписания между
страните договор за потребителски кредит ще следва да се прецени на общо
основание с оглед и на подписаното заедно с договора споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни
услуги.
На практика със споразумението за предоставяне на
пакет допълнителни услуги се въвеждат допълнителни
разходи, в резултат от които общият разход по кредита за потребителя и
съответно годишният процент на разходите реално са в около два пъти по- големи
размери от този, посочен в договора за потребителски кредит. При всяко
положение ГПР надхвърля петкратния размер на законната лихва по чл.19, ал.4 от ЗПК. Действително в договора, освен дължимата сума по кредита от 365,20 лева, е
посочено и общо задължение по договора и споразумението в размер от 695,53
лева. Тази информация обаче е подвеждаща, тъй като предполага разходите по
споразумението дая са отделни и независими от тези по договора, което очевидно
не е така.
Така, както са формулирани допълнителните услуги:“ 1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5.
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“, същите се
явяват безпредметни и за тях не би следвало да се дължи каквото и да било
допълнително възнаграждение. При положение, че споразумението се подписва не
по- рано от датата на подписване на самия договор за потребителски кредит,
приоритетното разглеждане на договора за кредит е напълно безсмислено, защото
той вече е разгледан и подписан. Срокът за изплащане на договорените парични
средства на потребителя следва да е уговорен в самия договор, а и понятието
„приоритетно“ не предполага конкретен срок за изплащане, поради което и не
създава по- благоприятни условия за потребителя спрямо тези, които би следвало
да са договорени със самия договор. Възможностите по т.т.2- 4 от споразумението
съществуват и без подписване на същото. Реализирането им не зависи само от
волята на потребителя, а от взаимното съгласие на страните за разсрочване на
задълженията по договора, както и за промяна на падежа на погасителните вноски.
В този смисъл подписаният анекс, с който е променен погасителния план, не
следва да се разглежда като резултат от някаква услуга, предоставена от
кредитора на потребителя, а от постигнато между тях общо съгласие, за каквото
не е необходимо едната страна да дава възможност на другата. Относно т.5 следва
само да се отбележи, че със същата се обещават неопроделени преференции при
евентуалното ползване на последващ потребителски кредит. В допълнение към
горното следва да се посочи и това, че за нито една от въпросните услуги не
може да се приеме, че е от определена полза за потребителя, която полза да е
съизмерима с възнаграждението. Всички коментирани по- горе факти дават
основание да се приеме, че клаузите касаещи допълнителния
пакет услуги
са в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, но освен това
сключването им води до нарушения и на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9а и т.10
и чл.19, ал.4 от ЗПК. Налице е и заобикаляне на императивни разпоредби на
закона по смисъла на чл.21 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Тази разпоредба е императивна и следва задължително да бъде съобразена и
приложена от съда. Именно поради това, че връщането на чистата стойност на
кредита се дължи по силата на изрична, императивна правна норма, а не най- общо
на плоскостта на неоснователното обогатяване, то не е налице основание тази
норма да не бъде приложена по аргумент на това, че кредиторът не се е позовал
на нея. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде отменено само по
отношение на сумата от 167,40 лева, представляваща разликата между чистата
стойност по договора за потребителски кредит в размер от 300 лева и платената
от въззиваемия сума в размер от 132,60 лева. В останалата ме част решението се
явява правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на жалбоподателя ще следва да бъде присъдена 167,40/562,93-
та част от направените от него съдебни разноски в размер от общо 350 лева, а
именно сума в размер от 104,08 лева. В полза на пълномощника на въззиваемия-
адв.Д.Н.К., ще следва да бъде определено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от
ЗА в размер от 300 лева, от което ще следва да му бъде присъдена 395,53/562,93-
та част, а именно сума в размер от 210,80 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 261677/14.12.2020г. по гр.д.№
3994/2020г. на ПдРС, ХІVгр.с. в частта, с която е отхвърлен иска на „Профи
кредит България“ЕООД против А.Г.Й. за това да бъде признато за установено, че
последният дължи на жалбоподателя- ищец сумата от 167,40 лева, представляваща
неиздължен остатък от главницата по сключен между страните договор за
потребителски кредит № **********/03.05.2018г., като вместо това
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Г.Й. ***, ЕГН: **********
дължи на „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр.**** сумата от 167,40 лева, представляваща неиздължен остатък от
главницата по сключен между страните договор за потребителски кредит №
**********/03.05.2018г..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261677/14.12.2020г. по гр.д.№
3994/2020г. на ПдРС, ХІVгр.с. в частта, с която са отхвърлени предявените от
жалбоподателя „Профи кредит България“ЕООД искове против въззиваемия А.Г.Й. за
признаване за установено, че последният дължи сумата от 86 лева, представляваща
разликата между претендираната главница по договор за потребителски кредит №
**********/03.05.2018г. от 253,40 лева и дължимата главница от 167,40 лева,
сумата от 45,40 лева- договорно възнаграждение за периода 22.08.2018г.-
22.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.11.2019г., до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 19164/2019г.
на ПдРС, ІІ бр.с., както и в частта, с която е отхвърлен искът на жалбоподателя
за осъждане на въззиваемия да заплати сумата от 264,13 лева- възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги към същия договор за потребителски кредит от
03.05.2018 година.
ОСЪЖДА А.Г.Й. ***, ЕГН: ********** да заплати на
„Профи кредит България“ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.****
сумата от 104,08 лева- съдебни разноски по настоящето дело.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр.**** да заплати на адв.Д. Н. К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, офис 8 сумата от 210,80 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: