Присъда по дело №3930/2021 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 245 |
| Дата: | 24 ноември 2022 г. |
| Съдия: | Мария Бончева |
| Дело: | 20213110203930 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 29 септември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към присъдата по НДЧХ №3930 по описа на
Варненският районен съд за 2021 година, ХХІХ състав
Частният тъжител Г. Г. П. депозирал пред ВРС частна тъжба, по
която е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимият
СТ. Р. Р. , за извършено престъпление по чл. 148 ал.2 вр.ал.1 т.2 и т.3 вр.
чл.147 ал.1 от НК.
В частната тъжба било посочено, че:
ПОДС. СТ. Р. Р.
На 20.05.2021г., в гр.Варна разгласил позорно обстоятелство за
другиго - Г. Г. П., а именно че същият го е унизил, обидил и му се е подиграл,
като клеветата е била разпространена по друг начин чрез жалба до Началника
на ГПУ „Летище Варна“ и в качеството му на длъжностно лице при
изпълнение на службата му, като „младши инспектор в група „ЛС“ – ГПУ –
Летище Варна”.
В съдебно заседание частния тъжител поддържа обвинението,
като моли съда, да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение.
Защитникът на подсъдимият в съдебно заседание моли съда, да
оправдае последния по така възведеното обвинение, като недоказано.
Подсъдимият не се признава за виновен, като дава подробни
обяснения.
От фактическа страна съдът приема за установени следните
обстоятелства:
На 18.05.2020г. подс.С.Р. пътувал с автобус №409 до Летище
Варна. Там подал документи за работа и навръщане се качил отново на
автобус №409. Оказало се, че в съответния час автобусната линия била
обслужвана от фирма „Ченсфилд“ООД. Между подс. Р. и контрольора в
автобуса -свид. И.С. възникнал спор относно билета на подсъдимото лице.
Оказало се, че подс. Р. не може да използва при пътуването си билета издаден
от Градски транспорт за линия №409, тъй като същия не важал за часа когато
линията се обслужвала от фирма „Ченсфилд“ООД. Свид. С. помолила
намиращите се в близост до изхода на Летището полицаи. Частния тъжител и
свид. Г. за съдействие. Те разпоредили на подсъдимия да слезе от автобуса.
Той слязъл и автобуса потеглил без него. Подс. Р. смятал, че това което му се
е случило не било справедливо. Почуствал се унизен от факта, че имал билет
издаден от Градски транспорт за линия № 409, но бил свален от автобуса
В тази връзка подс. Р. разказал за случая на свид. Р.а-негова съпруга
1
и подал жалба в КЗП, Градски транспорт Варна, Община Варна и до
Началника на ГПУ Летище Варна. Там подс. Р. изложил твърденията си. Той
поискал да бъде направена проверка.Предвид сигнала на подсъдимия, била
инициирана проверка от Началника на ГПУ Летище Варна. След проверката
частният тъжител подал срещу подсъдимият частна тъжба.
Изложените обстоятелства се установяват от обясненията на
подсъдимият Р., показанията на свидетелите Г., Д. Р.а, С. дадени в хода на
съдебното следствие и кредитирани от съда, и всички други писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. От събраните гласни
доказателства не се установяват различни факти. Съдът ги намира за логични
и допълващи се. В тази връзка съдът кредитира всички събрани гласни
доказателства.
След като прецени, че всички доказателства по делото, съдът
ПРИЗНА ПОДС. СТ. Р. Р.
ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 20.05.2021г., в гр.Варна да е разгласил позорно обстоятелство
за другиго - Г. Г. П., а именно че същият го е унизил, обидил и му се е
подиграл, като клеветата да е била разпространена по друг начин чрез жалба
до Началника на ГПУ „Летище Варна“ и в качеството му на длъжностно лице
при изпълнение на службата му, като „младши инспектор в група „ЛС“ – ГПУ
– Летище Варна”, престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр.чл.147
ал.1 от НК.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
Предмет на клевета могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание,
които носят информация за точно определено обстоятелство. Това
обстоятелство следва да бъде позорно, т. е. недостойно, от гледна точка на
общоприетите морални разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна
оценка на обществото. В конкретния случай липсва част от състава на чл.
147, ал. 1 от НК - да е разгласено позорно обстоятелство за "другиго".
Частният тъжител е изходил от индивидуалното си субективно усещане за
това, че чрез отразеното в жалбата ” …че граничните полицаи тямаха идея за
правилата на градския транспортна варна и въпреки това ме унизиха,
обиждаха и подиграваха и не ми позволиха да се кача отново на автобуса, а аз
бях с валиден електронен билет….” е засегнат. Съдът намира, че в
инкриминираната жалба са разгласени обстоятелства, които не могат да се
квалифицират като позорни, тъй като такива обстоятелства не са
обективирани чрез посочените изрази. Тези обстоятелства са лично
субективно преживяване от страна на частния тъжител, а не и обективно
отразени факти, които се съдържат в жалбата, или могат да се извлекат от нея
без субективни съждения и предубеждения.
2
Съдът приема, че няма осъществен нито от субективна, нито от обективна
страна състава на клевета при първата форма на изпълнителното деяние-
разгласяване на позорно обстоятелство, за което е повдигнато обвинение с
частната тъжба. В тази връзка следва да се отбележи, че клеветата и в двете
форми на изпълнителното деяние- разгласяване на позорно обстоятелство и/
или приписване на престъпление, е умишлено престъпление и за да е
извършено виновно следва дееца да съзнава, че твърдените обстоятелства, са
неверни. Т.е. само в този случай се приема, че е налице съзнателно
разгласяване на позорно обстоятелство. Следва да е налице и обективна
възможност за проверка на тези твърдения чрез използване на обективно
съществуващи и възможни източници на информация. В конкретния случай
подсъдимият е адресирал жалбата си до Началника на ГПУ Летище Варна,
като е искал същия съобразно правомощията си да разпореди проверка с
оглед установяването на истинността на определени обстоятелства. Съдът
намира, че жалбата на подсъдимото лице в тази му част, представлява сигнал
до компетентен орган за извършването на проверката за твърдяно
обстоятелство. Още повече, че такава проверка е била инициирана,
извършена и приключила. Съдът намира, че липсва умисъл за разгласяване на
позорни обстоятелства, когато деецът сезира отговорни за това институции,
натоварени с контрол, тъй като отразените факти нямат за цел разгласяване на
позорно обстоятелство, а е следвало да послужат като основание за
извършването на проверка. В настоящия казус е налице законосъобразно
упражняване на права от страна на подсъдимия, още повече, че същия по
повод обстоятелството, че е бил свален от автобус №409 от частния тъжител
и негов колега е останал недоволен и възмутен от това обстоятелство.
Подсъдимият е сезирал Началника на ГПУ Летище Варна при спазване на
установения ред. В депозирания сигнал подсъдимият е изложила факти така
както той ги е възприел и е поискал да бъде извършена проверка. С тези си
действия подсъдимото лице е реализирало единствено и само свои
гарантирани от Конституцията и законите на страната права и задължения.
Обстоятелството, че тъжителят се е почувствал засегнат от извършената му
проверка от Началника на ГПУ Летище Варна е абсолютно ирелевантно.
Предвид гореизложеното съдът приема, че в жалбата липсва умисъл за
наклеветяване на частния тъжител, поради което деянието се явява
несъставомерно и от субективна страна. Твърденията изложени в жалбата не
са имали за цел да повлияят отрицателно върху обществената оценка за
лицето. В конкретния случай подсъдимия е действал със съзнанието, че
сигнализира ГПУ Летище Варна в лицето на Началника. Подсъдимият е
действал добросъвестно като е считал, че в сигнала излага верни
обстоятелства. Същият явно се е почуствал обиден и унизен от
обстоятелството, че е бил свален от автобуса. В тази връзка е решил да
напише сигнал до Зам. Кмета, който отговаря за социалната дейност на
Община Варна и има правомощия да разпореди проверка. На второ място
съдът намира, че пострадал от клеветата може да бъде само конкретно
3
физическо лице. В случая подс. Р. е отправил твърдения към определена
група хора, без те да се отнасят до точно определени личности. Видно от
самата жалба и от дадените обяснения, подсъдимото лице твърди, че не е
имал оплакване от частния тъжител. Употребените изрази в жалбата по
никакъв начин не могат да бъдат приети като насочени към частния тъжител.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна и
изложените правни съображения, настоящия състав на съда прие, че
обвиненията срещу подсъдимия Р. не са доказани по несъмнен начин, каквото
е изискването на чл.303, ал.2 НПК, за да бъде призната за виновна и
конкретно, че преди всичко не е установено безспорно да е осъществен
състава на престъпления по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3 вр.чл.147 ал.1 от
НК, в който случай, съгласно чл.304 от НПК, следва да бъдe признат за
невиновен и го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.
Съдът отхвърли предявения грлаждански иск като неоснователен.
В хипотезата на чл.190 ал.1 от НПК и съобразно направените
искания, съдът осъди ч.т. П. да заплати на подс. Р. направените от него
съдебно-деловодни разноски в размер на 1 500 лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4