Мотиви по в.н.о.х.д. № 4624/2020
г. по описа на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав
С присъда от 12.02.2020 г. по н.о.х.д. НОХД № 12058/2018 г. по описа
на СРС, НО, 115 с-в е
признал подсъдимия Т.В.Е. за виновен в това, че на 23.12.2017 г. около 22.00
часа в гр. София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил
марка “Опел”, модел „Зафира” с peг.
№ *******, по ул. „Промишлена” с посока на движение от ул. „Братя Прошек” към бул. „Президент Линкълн”,
след извършване на маневра завиване наляво нарушил правилата за движение по
пътищата в Закона за движението по пътищата (ЗДвП): „Чл. 65 от ЗДвП - При
движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно
средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка
водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали
скоростта, за да може в случай на необходимост да спре“ при движение в пътна
лента на бул. „Президент Линкълн“ покрай потеглящо
пътно превозно средство - автобус от масовия градски транспорт от означена с
пътен знак автобусна спирка своевременно не намалил скоростта, за да може в
случай на необходимост да спре, не проявил внимание и предпазливост към Е.С.И.,
ЕГН **********, пресичаща пътното платно в посока от дясно на ляво, спрямо
посоката на движение на автомобила, не пропуснал преминаващата през пътното
платно пешеходка, като не спрял и по непредпазливост причинил на Е.С.И., ЕГН **********
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от НК, изразяваща се в „Двуглезенно счупване
на лява подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става и руптура
(разкъсване) на сухожилието на задния тибиален
мускул” - довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
срок повече от 30 дни - престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „Б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, 6.„Б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр.
чл. 303, ал. 2, вр. чл. 301, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 305, ал. 5, пр.3 от НПК вр.
чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба“ в размер
на 2000 /две хиляди/ лева, като на основание чл. 304 от НПК го оправдава деянието да е извършено на
пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП
в района на кръстовището с ул. „Промишлена“, да е нарушил правилата за движение
по пътищата в ЗДвП по чл. 116, чл. 119, ал. 4 и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДВП,
както и по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 3,
пр.последно, б.“А“ пр. 2 от НК.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по
делото разноски на осн.чл.189, ал.3 от НПК.
В законоустановения срок срещу
присъдата е подаден протест от
прокурор от СРП, в който се твърди, че в оправдателната ѝ част присъдата
е незаконосъобразна и че обвинението е доказано по несъмнен начин благодарение
на свидетелските показания и експертизите. Иска подсъдимият да бъде признат за
виновен по цялото първоначално обвинение и да му бъде наложено по-тежко
наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване да се отложи на осн.чл.66, ал.1 от НК и да му се наложи също наказание
лишаване от право да управлява МПС.
Недоволен от така постановената присъда е останал и
частният обвинител Е.И.. Според нея обвинението е било доказано по несъмнен
начин в неговата цялост, включително и в частта, че е била блъсната от управлявания
от подсъдимия автомобил на пешеходна пътека. Тя твърди, че неправилно районният
съд се е доверил на противоречивите обяснения на подсъдимия и на показанията на
свидетелите, които са му близки, а необосновано е игнорирал заключенията на автотехническите експертизи. Частният обвинител настоява
подсъдимият да бъде признат за виновен, че я е блъснал с автомобил на пешеходна
пътека и да му се наложи справедливо наказание, включително да бъде лишен от
право да управлява МПС.
Срещу първоинстанционната
присъда е подадена жалба и от повереника на частния
обвинител – адвокат Е.Б.. Във въззивната жалба и допълнението към нея се
излагат доводи относно неправилност и незаконосъобразност на присъдата и явна
несправедливост на наказанието. Твърди се, че е нарушен материалния закон и са
допуснати съществени процесуални нарушения. Според повереника
по безспорен и категоричен начин е било доказано, че ПТП е настъпило на
пешеходната пътека. Обжалва присъдата в частта, в която подсъдимият е оправдан
да е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.116, чл.119,
ал.4 и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП, както и относно прекалено лекото според него
наказание „лишаване от свобода“, а също и за тгова че
не е било наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“. Иска въззивният съд да отмени първоинстанционната
присъда и да призна еподсъдимият за виновен по
първоначалното обвинение, като му наложи справедливо наказание „лишаване от
свобода“ и също го лиши от право да управлява МПС за максималния срок.
Въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите
от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
Впоследствие в открито съдебно заседание въззивният съд е назначил комплексна автотехническа
и съдебно медицинска експертиза.
В открито съдебно заседание представителят на
държавното обвинени не поддържа подадения протест, но не го оттегля. Счита, че
предвид събраните доказателства не са събрани категорични доказателства къде
точно е настъпил удара и дали това е станало на пешеходната пътека. Твърди, че
това обстоятелство не е било изяснено дори от назначената и приета от въззивния съд комплексна експертиза. Пледира, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и
следва да се потвърди.
Повереникът на частния обвинител – адвокат Б.,
заявява, че изцяло поддържа жалбата си и настоява подсъдимият да бъде признат
за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение за ПТП, причинено на
пешеходна пътека. Твърди, че по вина на прокуратурата е била пропусната
възможността да се съберат видеозаписи от местопроизшествието и те да се
приобщят към доказателствения материал. Счита, ме по
делото са налични само две версии за случилото се – едната на пострадалата, а
другата на подсъдимия. Намира за напълно необоснована и несъответстваща на
никакви доказателства третата версия, която е била развита от първоинстанционнния съд. Според повереникът
последната комплексна експертиза, както и предходните категорично оборват
версията на подсъдимия за случилото се ПТП и конкретно за мястото на ПТП и с
коя част на автомобила той е ударил частния обвинител.
Частният обвинител И. изцяло поддържа казаното от повереника.
Защитникът на подсъдимият – адв. М., моли въззивният съд изцяло да потвърди първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна.
В своята лична защита подсъдимият Е. поддържа казаното
от защитата и изразява съжаление за причиненото ПТП.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата и протеста, подадени от страните, както и тези, изложени в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, при спазване изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК, установи
фактическа обстановка различна от тази установена от районния съд:
Подсъдимият Т.В.Е. е роден на ***г***, с ЕГН: **********,***,
българин, бъларски гражданин, със средно образование,
неженен. Същият е с добри характеристични данни, с чисто съдебно минало, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, трудово
ангажиран - работи в „Е.“ ЕООД.
На 23.12.2017 г. около 22.00 часа в гр. София, в
тъмната част на деня, при добра видимост и осветеност на пътното платно, подсъдимият
Т.В.Е. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка “Опел”, модел
„Зафира” с peг. № *******,
по ул. „Промишлена” с посока на движение от ул. „Братя Прошек”
към бул. „Президент Линкълн” и наближил кръстовището
с бул. „Президент Линкълн”. Кръстовището на ул.
„Промишлена“ с бул. „Президент Линкълн“ било
регулирано с работеща в това време в нормален режим светофарна уредба с три
светлинни секции за пътните превозни средства и отделни две светлинни секции за
пешеходци. Пътната настилка на кръстовището била суха. На 23.12.2017г. в гр.София имало променлива
облачност, слаб северозападен вятър със скорост 2-4 м/с. Минималната
температура на въздуха била около -3 °С, максималната температура била + 3 °С.
Имало условия за слаб валеж от сняг между 07:00 и 09:00 часа, без да се
образува снежна покривка.
В това време по бул. „Президент Линкълн”
през кръстовището преминал автобус от масовия градски транспорт, от линия № 102,
с който пътувала свид. Е.С.И.. Автобусът спрял на
спирката, след кръстовището, И. слязла от него и се насочила към пешеходната
пътека на бул. „Президент Линкълн” в района на
кръстовището с ул. „Промишлена”, обозначена с пътна маркировка М 8.2 от
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) за да премине по нея в посока ул. „Промишлена“.
При достигането на посочената пешеходна пътека свид.И. видяла, че за желаната от нея посока светнал зелен
разрешителен сигнал на светофара за пешеходци и тя започнала да преминава по
пътеката, като достигнала до средата на пътното платно.
Бул. „Президент Линкълн“ бил
предназначен за движение на пътни превозни средства в две посоки с по две пътни
ленти във всяка посока.
По времето на зеления разрешителен сигнал на светофара
за пешеходци в избраната от свид. И. посока на
движение светел и зелен разрешителен сигнал на светофара за пътни превозни
средства идващи от ул. „Промишлена“ в посока бул. „Президент Линкълн“.
Подсъдимият Е. навлязъл в кръстовището и предприел
маневра завиване наляво по бул. „Президент Линкълн“ в
посока Околовръстен път.
Като управлявал автомобила си подс.
Е., като правоспособен водач на МПС, бил длъжен да спазва правилата за движение
по пътищата в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вкл. чл. 65 от ЗДвП.
„При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно
средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка
водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали
скоростта, за да може в случай на необходимост да спре.“, чл. 116 от ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, и към престарелите хора.”, Чл. 119, ал. 4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите пътни превозни средства са длъжни да пропуснат
пешеходците.”, Чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: „Когато преминаването на
пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от
регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: 2. след подаване на
сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все
още се намират на пешеходната пътека“.
Вместо това подс. Е. при
движението си в пътна лента на бул. „Президент Линкълн“
покрай потеглящо пътно превозно средство - неустановен по марка, модел и peг. № автобус от масовия градски транспорт от означена с
пътен знак автобусна спирка своевременно не намалил скоростта, за да може в
случай на необходимост да спре, не проявил внимание и предпазливост към пешеходката
Е.С.И., пресичаща пътното платно в посока от дясно на ляво, спрямо посоката на
движение на автомобила, при приближаване към пешеходната пътека на бул.
„Президент Линкълн” в района на кръстовището с ул.
„Промишлена” не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека и все още
намираща се на нея пешеходка, като не спрял.
По средата на пешеходната пътека на пътното платно на
бул. „Президент Линкълн“ последвал удар с предната лява
част на управлявания от подс.Е. автомобил, в зоната на
левия фар, в пешеходката И., при който тя паднала. Скоростта на автомобила в
района на произшествието и към момента на удара е била около 20 км/ч., но не
по-висока. Опасната зона за спиране на лекия автомибил
при конкретните пътни условия и скорост 20 км/ч. е била 9 метра. Отстоянието на автомобила до мястото на удара в момента на
стъпване на пешеходката на платното за движение е било 11-21 метра. Подсъдимият
е имал обективна възможност да възприеме пешеходката от момента на стъпването й
на платното за движение и движейки се с 20 км/ч. при своевременно възприемане на
намиращата се на платното за движение
пешеходка и адекватна реакция с аварийно спиране е могъл да го осъществи преди
мястото на удара. Свидетел И. била ударена от автомобила в лявата част на
тялото й, при което била отхвърлена напред и вляво и паднала на платното за
движение. Произшествието станало в тъмната част на денонощието при добра
видимост и работещо улично осветление.
Следствие удара и последвалото падане свид. И., получила травматични увреждания с характер на
средна телесна повреда, изразяваща се в Двуглезенно
счупване на лява подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става и руптура
(разкъсване) на сухожилието на задния тибиален
мускул” - довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
срок повече от 30 дни (около 3-4 месеца).
След ПТП подсъдимият не запазил местопроизшествието, а
преместил автомобила си. След ПТП подсъдимият не се обадил на телефон 112, за
да уведоми пътна полиция за станалото транспортно произшествие. Това се случило
едва, когато пострадалата и подсъдимият отишли в болница „Пирогов“.
Непосредствено след инцидента, подсъдимият Е. се
притекъл на помощ на пострадалата И., като я вдигнал на ръце, качил я в лекия
автомобил и двамата се преместили на близкия паркинг на магазин „Лидл“. И. помолила подсъдимия да се обади от неговия
мобилен телефон на приятеля си - свидетелят Т. С.С..
Подсъдимият Е. дал на пострадалата да се обади, като преди това разговарял със
свидетелите В.Е.Т.(негов баща) и В.С.Т.(негов приятел). Последните пристигнали
на паркинга няколко минути по-късно. Скоро след това пристигнал и свидетелят С.,
който преместил пострадалата в своя лек автомобил и казал, че ще я закара в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Подсъдимият Е. и свидетелят В.Т.ги последвали към
болничното заведение. По пътя към болница „Пирогов“, бащата на подсъдимия Е. –
свидетел В.Т., разговарял по телефона с приятеля на пострадалата – свидетел С..
Той предложил вместо в „Пирогов“ да закарат пострадалата във Военно-медицинска
академия. Свидетел С. отказал това предложение. После бащата на подсъдимият
поискал да разбере какво ще каже пострадалата в болницата за инцидента,
предложил да каже, че е паднала по стълби и казал, че може да се разберат.
Свидетел С. включил по време на разговора спийкърфон на
телефона и така пострадалата И. също можела да чуе разговора.
Описаната фактическа обстановка въззивният
съд установи след анализ на събраните в хода на производството доказателства и
доказателствени средства и способи на доказване, а именно гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Е.И., дадени
в съдебно заседание на л.39 от съдебното производство (СП) в СРС (кредитирани изцяло);
Т. С. (л.40 от СП - кредитирани изцяло); С.М.(л.150 от СП - кредитирани изцяло);
В.К.(л.151 от СП - кредитирани изцяло); В.Т.(л.41 от СП – кредитирани
частично); В.Т.(л.42 от СП – кредитирани частично); обясненията на подсъдимия Т.Е.
(л.211 от СП - кредитирани частично); писмени доказателства и доказателствени средства: справка картон на водача,
свидетелство за съдимост, писмо с вх. № 1000040/02.01.2019г. с приложение -
схема на проект за организация на движението, писмо с вх. №
1003010/16.01.2019г. с приложение - 1 бр. CD, писмо с вх. №
1002615/15.01.2019г. с приложение - 8 броя разписания, писмо с вх. №
1007174/31.01.2019г., писмо с вх. № 1015005/01.03.2019г., писмо с вх. №
1016818/11.03.2019г. с приложение (сведение за извършени курсове от автобус
1168 по линия 102, кола 8, на 23.12.2017г.; свидетелство за регистрация на МПС
на автобус с peг. № *******и технически характеристики
за автобус марка „МАН ЛИОН С СИТИ Г“), писмо с вх. № 1027175/16.04.2019г.,
писмо с вх. № 1034170/17.05.2019г. с приложение - циклограма
на светофарна уредба, писмо с вх. № 1051117/29.07.2019г. с приложение - справка
картон на водача, трудова характеристика, както и приобщените на основание чл.
283 от НПК протоколи и други документи, съдържащи се в ДП №
513-3MT-11526/2017г. по описа на сектор РТП, отдел „Разследване“ - СДВР, пр.
пр. № 49254/2017г. по описа на СРП, писмени доказателства, както следва:
констативен протокол № К-982, протокол за оглед на местопроизшествие - 2 броя,
албум - 2 броя, скица на местопроизшествие и епикриза;
и способи на доказване: заключение на СМЕ (л.36 от ДП), заключение на АТЕ
(л.39-47 от ДП), заключение на КСМАТЕ (л.161 от СП), заключение на ДСТМЕ (л.216
от СП), заключение на ДДСАТЕ (л.249 от СП) и заключение на назначената от въззивния съд САТМЕ (л.73 от СП в СГС).
Така установената от въззивната
инстанция фактическа обстановка се различава съществено от приетото за установено
от страна на районния съд, в частта относно едно значимо обстоятелство, част от
предмета на доказване - мястото на ПТП. Първата инстанция е събрала значителен
доказателствен материал за изясняване на обективната истина по делото. Трябва
да се оцени факта, че районният съд е положил огромни усилия по събирането на
допълнителен доказателствен материал, който е
следвало да бъде събран още в първите седмици на досъдебното производство, но
това за съжаление не е било извършено от органа на разследване. Въпреки това
част от събраните в досъдебното производство и по време на съдебното следствие
в СРС доказателствени средства са били неправилно
анализирани, в резултат на което първата съдебна инстанция е възприела
неправилни фактически изводи относно мястото на ПТП и е достигнала до погрешни
крайни изводи от правна страна, а именно, че с действията си подсъдимият Е. е
осъществил състава не на вмененото му от СРП престъпление по чл. 343, ал.3, предл.последно, б.“А“, пр.2, вр.ал.1,
б.“Б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, а по-леко
наказуемия по чл. 343, ал.1, б.“Б“, пр.2, вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК. Настоящата съдебна инстанция, въз основа на собствения доказателствен анализ, достигна до различни изводи относно
достоверността на част от доказателствените източници, в резултат на което
достигна и до различни фактически и правни изводи.
Правилно районният съд е приел, че са налице две групи
гласни доказателствени средства, които си
противоречат относно обстоятелството за мястото на ПТП и съответно, че са налице
две версии – първата, на пострадалата и нейния приятел – св.С., според които тя
е била ударена от управлявания от подсъдимия автомобил на пешеходната пътека и
втората, на подсъдимия, неговия баща – св.В.Т.и неговия приятел – св.В.Т., според
които пострадалата е била ударена на няколко метра след пешеходната пътека (според
посоката на движение на лекия автомобил на подсъдимия) поради неправилно
пресичане на пътното платно от нейна страна.
Поради незапазване на ПТП от страна на подсъдимия и
липса на спирачни следи, експертите, които са изготвили КСМАТЕ (л.166 от СП),
са приели, че поради липса на обективни данни е невъзможно точно определяне на
мястото на удара по дължината на пътното платно, а само, че то се намира на
бул.“Президент Линкълн“.
Според експертите, които са изготвили Допълнителната СТМЕ
(л.223 от СП), ако се вземат предвид обясненията на подсъдимия и останалите
технически и медицински данни, мястото на удара се намира на бул.“Президент Линкълн“: - по широчината на пътното платно от 5,0 до 5,5 метра вляво от десния бордюр, считано в посоката на
огледа – посоката на завиващия автомобил; - по дължината на пътното платно –
след пешеходната пътека на 24 до 25 метра след ориентира, считано в същата
посока. Експертите считат, че поради липса на обективни данни и противоречиви
обяснения на пешеходката и подсъдимия е невъзможно точно определяне на мястото
на удара по дължината на пътното платно.
В заключението на Допълнителната двойна САТЕ (л.254 от
СП) вещите лица са обсъдили три хипотези за мястото на ПТП. Относно първата
хипотеза, при едновременно тръгване на автомобила и пешеходката, от техническа
гледна точка, експертите са приели, че е възможно ударът да е настъпил в
средата на пешеходната пътека. Относно втората хипотеза, при удар на 7-8 метра
след пешеходната пътека, както твърди подсъдимият, тръгване на автомобила след
преминал от дясно на ляво пред него автобус и на пешеходката след слизане от
този автобус, експертите са приели, че е невъзможно ударът да е настъпил на 7-8
метра след пешеходната пътека. Относно третата хипотеза, при удар на 7-8 метра
след пешеходната пътека, както твърди подсъдимият, тръгване на автомобила от
място, ускоряване до 20 км/ч. с придвижване на пешеходката по тротоара и
навлизане на платното за движение не на пешеходната пътека, а под ъгъл спрямо
оста на пътя или навлизането й на платното за движение след потеглянето на
автомобила, от техническа гледна точка е възможно според вещите лица ударът да
е настъпил на 7-8 метра след пешеходната пътека.
От заключението на назначената от въззивния
съд САТМЕ (л.73 от въззивното дело) се установява, че
пострадалата е била ударена с предната лява част на лекия автомобил, в зоната
на левия фар. В момента на удара левия крак на пострадалата е бил опорен върху
пътното платно. Данните от делото не дават основание според експертите да се
приеме от медицинска и техническа гледна точка посочената от подсъдимия част на
лекия автомобил (предна дясна), с която е блъсната пострадалата (л.80 от въззивното дело). Тъй като в наказателното производство
няма данни за мястото, на което е спрял автомобила на подсъдимия след удара и
къде точно е било тялото на пострадалата, защото произшествието не е било
запазено, вещите лица правят заключение, че не може да се определи по
технически път на какво разстояние от кръстовището е мястото на настъпване на
ПТП (л.81 от въззивното дело).
От анализа на заключенията на горецитираните
експертизи може да се направи извод, че вещите лица не могат да установят категорично
мястото на ПТП, само въз основа на обективни данни (крайно положение на
автомобила и тялото на пострадалата след ПТП, спирачни следи, парчета от части
на автомобила или вещи на пострадалата по пътното платно и други) от огледа на
ПТП поради липсата им. Причина за това е поведението на подсъдимия след ПТП,
който е нарушил задълженията си по чл.123, ал.1, т.2, б.“А“, „Б“, „Г“ и „Д“ от ЗДвП. Въпреки че имало пострадал от произшествието той не уведомил веднага
компетентната служба на МВР, не останал на мястото на произшествието и не
изчакал пристигането на компетентните органи на МВР, не изпълнил задължението
си да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и
да не променя състоянието му до идването на органите на МВР и да вземе мерки
следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното
фиксиране или описване от компетентните служби. От друга страна вещите лица
приемат за възможни две места на ПТП, според взаимно противоречащите си по този
въпрос версии, съдържащи се в показанията на пострадалата и обясненията на
подсъдимия. От ключово значение за установяването на мястото на ПТП
следователно е кои от тези показания или обяснения може да се кредитират и кои
не.
За разлика от районния въззивният
съд счита, че не може да се кредитират обясненията на подсъдимия в частта
относно механизма на причиняване на ПТП (удар с предна дясна част на
автомобила) и мястото на ПТП (няколко метра след пешеходната пътека). В тази им
част обясненията на подсъдимия противоречат не само на показанията на
пострадалата, но и на заключението на САТМЕ, назначена от СГС. Вещите лица са
категорични, че ударът върху пострадалата е осъществен с предна лява част на
автомобила, а не с предна дясна част както сочи подсъдимия. Според тях
обясненията на подсъдимия не съответстват на намерените следи по предния капак
на лекия автомобил. Те посочват също, че твърдението на подсъдимия, че при
направения оглед на автомобила пред „Пирогов“ е била открита драскотина в
десния преден ъгъл на автомобила не съответстват на материалите по делото (л.78
от въззивното дело).
Тези изводи на експертите сериозно дискредитират
обясненията на подсъдимия относно механизма на причиняване на ПТП и мястото на
ПТП. От друга страна нито едно от заключенията на автотехническите
експертизи не противоречи на показанията на пострадалата. Нещо повече, едно от
тях, на Допълнителната двойна САТЕ
(л.254 от СП), приема за възможна хипотезата, развита в показанията на
пострадалата, че тя е била ударена на пешеходната пътека.
Подсъдимият работи в автокъща
“Е.-А.“ ЕООД, като работата му е свързана с шофиране и тестване на автомобили,
както самият той е заявил в обясненията си пред първоинстанционния
съд. В този смисъл неговите действия непосредствено след ПТП, при които той
извършва няколко нарушения на чл.123, ал.1, т.2, б.“А“, „Б“, „Г“ и „Д“ от ЗДвП
могат да бъдат логично обяснени именно с желанието му да прикрие механизма на
осъществяване на ПТП и истинското място на ПТП.
Въззивният съд не споделя становището на контролираната
съдебна инстанция, че трябва да се постави пълен знак на равенство в
заинтересоваността на пострадалата и подсъдимия от изхода на делото, тъй като
първата е конституирана като частен обвинител, т.е. тя е страна по него. Безспорно
като страна в съдебният процес пострадалата И. е заинтересована от изхода му.
От друга страна обаче, за разлика от подсъдимия, тя носи наказателна
отговорност по чл.290, ал.1 от НК, ако даде умишлено неверни показания.
С оглед тези аргументи въззивният
съдебен състав напълно възприе за достоверни показанията на пострадалата за
мястото на ПТП и не кредитира обясненията на подсъдимия, че ПТП се е случило
няколко метра след пешеходната пътека. Поради същите причини съдът не кредитира
показанията на свидетелите В.Т.и В.Т., в частта относно мястото на ПТП, тъй
като те не са били очевидци на случилото се ПТП и преразказват това, което им е
било обяснено от подсъдимия.
Останалата част от доказателствения анализ осъществен от първоинстанционния
съд напълно се споделя от настоящия съд, не се оспорва от страните, не са
налице противоречия в доказателствата относно другите обстоятелства от значение
за делото, поради което не е необходимо да се повтаря.
Въз основа на така анализирания доказателствен
материал, настоящият съдебен състав достигна до различни от районния съд изводи
от правна страна, а именно че
подсъдимият Е. е осъществил състава на престъпление
по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „А”, пр.2, вр. ал. 1,б. „Б”, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което му е повдигнато обвинение от СРП.
Безспорно по делото се явява обстоятелството, че
подсъдимият Е. на 23.12.2017 г. около 22.00 часа в гр. София, при управляване
на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Опел”, модел „Зафира” с per. № *******, по ул.
„Промишлена” с посока на движение от ул. „Братя Прошек”
към бул. „Президент Линкълн” в района на кръстовището
с бул. „Президент Линкълн”, пешеходната пътека на
бул. „Президент Линкълн” в района на кръстовището с
ул. „Промишлена”, обозначена с пътна маркировка М 8.2 от Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП),
при извършване на маневра завиване на ляво нарушил правилата за движение по
пътищата в Закона за движението по пътищата (ЗДвП):
Чл. 65 от ЗДвП: „При движение в пътна лента покрай
спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак
трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно
превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в
случай на необходимост да спре.“
чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора.”
Чл. 119, ал. 4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите пътни
превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.”
Чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: „Когато преминаването на
пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от
регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: 2. след подаване на
сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които все
още се намират на пешеходната пътека“ -
при движение в пътна лента на бул. „Президент Линкълн“ покрай потеглящо пътно превозно средство -
неустановен по марка, модел и peг. № автобус от
масовия градски транспорт от означена с пътен знак автобусна спирка
своевременно не намалил скоростта, за да може в случай на необходимост да спре,
не проявил внимание и предпазливост към пешеходката Е.С.И., ЕГН **********,
пресичаща пътното платно в посока от дясно на ляво, спрямо посоката на движение
на автомобила, при приближаване към пешеходната пътека на бул. „Президент Линкълн” в района на кръстовището с ул. „Промишлена” не
пропуснал преминаващата по пешеходната пътека и все още намираща се на нея
пешеходка, като не спрял и по непредпазливост причинил на Е.С.И. средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК, изразяваща се в „Двуглезенно счупване на лява подбедрица с изкълчване на лявата глезенна
става и руптура (разкъсване) на сухожилието на задния
тибиален мускул” - довело до трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Поначало е ясно, че всеки водач на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващи по нея пешеходци. Въпреки това в ЗДвП е уредена специална хипотеза
относно задълженията на водача на автомобила, когато пешеходната пътека е
регулирана със светофарна уредба – чл. 120 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 120 от ЗДвП се явява специална по отношение на чл. 119, ал. 1 и ал.4 ЗДвП (така
решение № 79 от 12.04.2018 г. по н. д. № 234/2018 г., НК., ІІ НО на ВКС).
Пешеходната пътека, по която е пресичала пострадалата е била регулирана с
пешеходна светофарна уредба. При наличието на такава водачите на ППС са длъжни
да се съобразяват с разпоредбата на чл. 120 от ЗДвП, а не с тази на чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП. По делото безспорно се установява, че пострадалата е стъпила на
пешеходната пътека и е започнала да се движи по нея след като е бил подаден за
пешеходци зелен светлинен сигнал на светофарната уредба съгласно чл. 113, ал.
1, т. 3, пр.1 от ЗДвП. От този момент за подсъдимият е съществувало задължение
да намали и спре автомобила. Вместо това той е продължил движението му и така е
нарушил предимството на пешеходеца.
Правилно първоинстанционният
съд е обърнал внимание, че по делото няма спор между страните за настъпване на процесното ПТП, вследствие на обективното поведение на
подсъдимия Е.. Видно от заключенията на изготвените по делото експертизи, които
и настоящият съд кредитира напълно, подсъдимият Е. се е движил със скорост, не
по-висока от 20 км/ч. при опасна зона за спиране на автомобила от 9 м. Ударът е
реализиран с предната лява част на управлявания от подс.Е.
автомобил, в зоната на левия фар. Отстоянието на
автомобила до мястото на удара в момента на стъпване на пешеходката на платното
за движение предполага, че при всички случаи подсъдимият Е. е имал обективната
възможност да възприеме пешеходката от момента на стъпването й на платното за
движение и движейки се със скорост 20 км/ч при своевременно възприемане на
намиращата се на платното за движение пешеходка и адекватна реакция с аварийно
спиране е могъл да го осъществи преди мястото на удара. Настоящият съд споделя
становището на районния, че дори действително подсъдимият Е. да е бил заслепен
от маневриращ срещу него автомобил, както посочва в обясненията си, същият е
бил длъжен да спре, за да избегне опасност за останалите участници в
движението. Уврежданията, които пострадалата И. е получила - двуглезенно счупване на лявата подбедрица
с изкълчване на лявата глезенна става и руптура на сухожилието на задния тибиален
мускул, което довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник
за повече от 30 дни, представляват средна телесна повреда по смисъла на
наказателния закон, т.е. налице е квалифициращ признак на извършеното от
подсъдимия Е. престъпно деяние.
В хода на производството основният спор обхваща
обстоятелството дали е налице квалифицирания състав на престъплението, при
който деянието е извършено на пешеходна пътека или на няколко метра след нея,
поради противоречие между показанията на пострадалата И. и обясненията на
подсъдимия Е.. С оглед извършения доказателствен
анализ от въззивния съд и некредитирането на
обясненията на подсъдимия относно мястото на ПТП, поради противоречието им не
само с показанията на пострадалата, но и с последната автотехническа
експертиза, следва да се приеме за безспорно установено, че мястото на удара на
пешеходеца от автомобила е станало именно на пешеходната пътека.
Настоящият съд счете, че по делото се доказа
по безспорен начин квалифицирания състав по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б.
„а“, пр. 2 от НК, тъй като е категорично установено, че деянието е извършено на
пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка и съответно подсъдимият Е. е
нарушил разпоредбите на чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора“, на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП:
„Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците. “, както и на чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: „Когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар
или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен след подаване
на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които
все още се намират на пешеходната пътека.“ като съдът прие, че инцидента е
станал след пешеходната пътека, и се довери на обясненията на подсъдимия за
това.
С поведението си подсъдимият Е. нарушил правилата за
движение по пътищатата, заложени в разпоредбата на
чл. 65 от ЗДвП, която регламентира, че „при движение в пътна лента покрай
спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак
трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно
превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в
случай на необходимост да спре.
От субективна страна, подсъдимият Е. е действал
непредпазливо - не е предвиждал, че при извършване на маневра за ляв завой на
кръстовището ще реализира ПТП с пешеходката И., но е бил длъжен и е могъл да
предвиди транспортния инцидент с оглед наличието на пешеходна пътека в близост
до кръстовището, спрял автобус на обществена спирка и вероятността от него да
слизат пътници, който да предприемат пресичане на указаните места на пътното
платно.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че
като е признал за невиновен подсъдимия Е. по по-тежко наказуем състав за престъпление по чл. 343, ал.3,
пр.последно, б.“а“, пр.2 от НК първоинстанционният
съд е извършил нарушение на материалния закон и в тази й част присъдата на СРС
е незаконосъобразна.
С оглед тези
обстоятелства въззивният съд прецени, че следва да отмени
присъдата на СРС, в частта в която подсъдимият е бил признат за невиновен по
по-тежко наказуем състав за престъпление
по чл. 343, ал.3, пр.последно, б.“а“, пр.2 от НК и е признат за виновен по
по-леко наказуем състав за престъпление
по чл. 343, ал.1, б.“Б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, предл.3 от НК, като вр. чл. 78а
от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и постанови нова присъда
на осн.чл.336, ал.1, т.1, вр.чл.334,
т.2 от НПК, тъй като се налага да се приложи закон за по-тежко наказуемото
престъпление - чл. 343, ал. 3, предл. последно, б.
„А“, пр. 2, вр. ал.1, б.“Б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за което е имало обвинение в
първата съдебна инстанция.
Въз основа на
така възприетите фактически и правни изводи, въззивният
съд прецени следното по отношение на индивидуализацията
на наказателната отговорност на подсъдимия:
За
престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б.
„А“, пр. 2, вр. ал.1, б.“Б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до шест години, а наред с това чл. 343г НК
предвижда и наказание лишаване от права по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 7 НК,
както и може да се наложи лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК.
Определяйки
наказанието в така очертаните граници, въззивнният
съд съобрази, че съотношението между
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства е категорично в полза
на последните.
Районният съд
правилно е посочил няколко от смекчаващите обстоятелства, а именно – деянието е
извършено в младежка възраст (на 28 г.), с добри характеристични данни, с чисто
съдебно минало и липса на други противоправни прояви,
трудова ангажираност, като е ценен в работата си, свързана с покупко-продажба
на автомобили, като във връзка с изпълнение на трудовите му задължения е
необходимо същият да е правоспособен да управлява МПС, изказаното искрено
съжаление за постъпката му, както и предприетите действия непосредствено след
инцидента за оказване помощ на пострадалата, ангажираността му във връзка със
състоянието й. Макар тези негови действия да не могат да доведат до
преквалифициране на деянието по чл. 343а НК, тяхното значение като
самостоятелно смекчаващо обстоятелство е несъмнено. От справката картон на
подсъдимия Е., в качеството му на водач на МПС за периода от получаване на
свидетелство за правоуправление на МПС през 2006г. до днешна дата същият е
допуснал три нарушения, последното от които през 2013г., поради което настоящият
съд също като контролирания счита, че процесното
деяние се явява по-скоро изолирано нарушение, а не системно такова.
Към тези правилно отчетени от първоинстанционният
съд смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се добавят и още: подсъдимият се е отличил с добро процесуално
поведение по време на досъдебното и съдебното производство, като не е станал причина
за отлагане на действия по разследването в досъдебната фаза, нито е забавил
съдебната фаза, защото се е явявал на всяко едно от общо 14 съдебни заседания.
В същото време въпреки липсата на голяма фактическа или правна сложност на
делото, то е продължило сравнително дълъг период от време – над 3 години и
половина към момента на произнасяне на въззивната
присъда, което също следва да се отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Като такова обстоятелство следва да се отчете и много ниската
скорост, с която той е управлявал процесния автомобил
– не повече от 20 км/ч.
Правилно първоинстанционният
съд е отчел обстоятелството, че подсъдимият Е. не е уведомил своевременно
компетентните органи за настъпване на транспортния инцидент, въпреки вмененото
такова задължение по ЗДвП за отегчаващо вината. Като друго отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете и това, че той не е запазил местопроизшествието.
Въззивният съд установи сериозен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – както като брой, така и като
относителна тежест и счита, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, поради което наказанието на подсъдимия следва да се определи при
условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като му се наложи наказание десет
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи с три години
изпитателен срок на осн.чл.66, ал.1 от НК, като така
ще се постигнат целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, като
въздейства поправително и превъзпитателно на подсъдимия и ще го мотивира да
спазва законите и да не извършва противоправни
деяния. За постигане целите на наказанието съдът счита, че не е необходимо да
се налага по-лекото наказание – лишаване от право да управлява МПС.
С оглед осъждането на подсъдимия по първоначалното
обвинение въззивният съд на осн.
чл. 189, ал.3 НПК осъди подсъдимият да заплати по сметка на СГС направените във
въззивното производство разноски в размер 1794 лева и
5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист на осн.чл.190,
ал.2 от НПК.
В заключение,
обобщавайки резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира наличието допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обосновават отмяната й и връщането на делото на предходната инстанция. Не бяха
установени и основания за пълна отмяна първоинстанционния
съдебен акт. Извън отменената част на присъдата на СРС, отнасяща се до
признаването на подсъдимия за невиновен по по-тежко наказуемия състав на
престъплението по чл. 343, ал.3, пр.последно, б.“а“, пр.2 от НК и в която е
признат за виновен по по-леко наказуем състав
за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“Б“, пр.2, вр.чл.342,
ал.1, предл.3 от НК, , като вр.
чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, в
останалата й част присъдата следва да се потвърди.
Така
мотивиран на осн.чл.336, ал.1, т.1, вр.чл.334, т.2 от НПК въззивният
състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………
ЧЛЕНОВЕ:1……………………...
2……………………..