Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 08.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 19 с-в, в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Невена Чеуз
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от
съдия Чеуз гр.дело № 5 049 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл. 179 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът М.Г.М., чрез пълномощника си адв. К.Г. твърди, че по силата на договор за кредит, сключен между ответника и
Г. М.М. е предоставен кредит в размер на 40 000 лв. Кредитът бил усвоен и
обслужван редовно от кредитополучателя. Същият бил обезпечен с ипотека на
недвижим имот, съставляващ ПИ 226 в кв.19 с площ от 944 кв.м., за който по ПУП
на село Катранджии, община Дряново е отреден УПИ II-226 в кв. 19, заедно с построените в имота масивна жилищна сграда на два
етажа, със застроена площ от 57 кв.м., стопанска сграда със застроена площ от
55 кв.м., стопанска сграда със застроена площ от 18 кв.м. и навес със застроена
площ 20 кв.м. Ипотеката била вписана на 06.07.2016 г. Твърди се, че
кредитополучателят починал на 13.03.2010 г. като оставил за наследници по закон
ищецът и Т.Г.М.. Твърди се, че след смъртта на кредитополучателя, кредитът не е
обслужван редовно, поради което на 27.01.2012 г. бил предявен иск от кредитора
срещу наследниците на кредитополучателя по реда на чл. 430 от ТЗ. С влязло в
сила решение, ищецът бил осъден да заплати сумата от 21 720, 55 лв.,
включващи главница и лихви. По отношение на другия наследник искът бил
отхвърлен с оглед липсата на данни дали наследството е прието. Впоследствие било
установено, че другият наследник е направил отказ от наследство, надлежно
вписан в описната книга на РС – Велико Търново. Твърди се, че от момента на
влизане в сила на съдебното решение е изминал срок по-дълъг от 5 години, поради
което вземането е погасено по давност, но не са предприети действия по
заличаване на ипотеката. При тези фактически твърдения е мотивиран правен
интерес от иска и е сезирал съдът с искане да се признае за установено, че
вземането на ответника по процесния договор за кредит е частично погасен чрез
плащане респ. частично погасен по давност като се постановил заличаване на
вписаната ипотека. Претендират се сторените в производството разноски.
Ответникът „П.И.Б.“ АД,
редовно уведомен, заявява писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който е
обективирано признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК.
Съдът,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК
и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:
Твърденията в обстоятелствената
част на исковата молба се потвърждават от представените по делото писмени
доказателства – договор 20КР-АА-4345/18.07.2006 г. за банков кредит, нотариален
акт за договорна ипотека № 306, дело 283/2006 г. на нотариус № 372 – М.М.с
район на действие – РС – Дряново, удостоверение за наследници изх. №
94ММ-8542-1/18.03.2021 г. на Община – Велико Търново, решение 485/18.05.2013 г.
на РС – Велико Търново по гр.д. 2466/2012 г., влязло в сила на 29.10.2014 г.,
удостоверение изх. № 1403/25.02.2013 г. на РС – Велико Търново, установяващо
вписан отказ от наследство.
Разпоредбата на чл. 179 от ЗЗД респ. тази на чл. 19 ал.1 от ПВп установява условията, при които се
заличава вписана ипотека и същите включват две алтернативни възможности: при
писмено съгласие на кредитора, обективирано писмено в нотариално заверена форма
или въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановяващо нейното
заличаване. Налице е и предвидена правна възможност на длъжника при отказ на
кредитора да даде изискуемото съгласие при наличие на основание за неговото
даване с оглед погасяване на обезпеченото задължение същият да предяви
отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на вземанията,
обезпечени с ипотека и като законна последица от същото постановяване на
заличаването на учредената ипотека. В този смисъл е и константната съдебна
практика, обективирана в решение 431/08.11.2011 г. по гр. д. 1759/2010 г. на
Четвърто ГО на ВКС, решение 76/07.05.2013 г. по гр.д. 391/2012 г. на Четвърто
ГО на ВКС.
Предмет на настоящото производство е
именно иск със соченото по-горе правно основание.
При съвкупна преценка на доказателствата
по делото, преценени с оглед заявеното признание на иска от страна на
ответника, сторено при условията на чл. 237 от ГПК съдът намира, че заявеният
иск е основателен и доказан и като такъв същият следва да се уважи.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват сторените в производството
съдебни разноски, обективирани в депозиран списък по чл. 80 от ГПК в размер на
3 400 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по заявения иск от М.Г.М., ЕГН **********, със съдебен
адрес:***, партер – адв. К.Г. срещу „П.И.Б.“ АД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:***, че на основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 179 ал.1
от ЗЗД, вземането на „ПИБ“ АД по сключен
договор за банков кредит № 20КР-АА-4345/17.07.2006 г., обезпечен с договорна
ипотека, оформена в нотариален акт №
306, дело 283/2006 г. на нотариус № 372 – М.М.с район на действие – РС –
Дряново е недължимо като погасено чрез плащане и изтекла
погасителна давност.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 179 ал.1 от ЗЗД постановява заличаване на вписаната
договорна ипотека.
ОСЪЖДА „П.И.Б.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на М.Г.М., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, партер – адв. К.Г. сумата от 3 400 лв. – съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна
жалба, пред САС.
СЪДИЯ: