Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 03.02.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Ирина
В., като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 14535 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Г.В.А. е предявил
срещу ответника М.НА О.обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 72 от ЗС за заплащане на сумата
от 40 199.76 лева, с която се е увеличила стойността на следния
недвижим имот – магазин №2, находящ се в гр. София, ж.к. „***********представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4333.1184.1.126, в резултат
на извършени от неговия наследодател - В.Г.А., подобрения в горепосочения имот,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото
разноски.
Ищецът Г.В.А. твърди, че е единствен наследник по закон на В.Г.А. (починал
на 04.01.2017 г.), който е притежавал търговска фирма с наименование КФ „И.
І-АГ”, от името на която сключил с поделение на ответника М.НА О.през м.05.1990 г. Договор
№15/1990 г. за съвместно инвестиране и изграждане на недвижим имот - магазин №2, находящ се в гр. София, ж.к. „***********представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4333.1184.1.126. Сочи, че
владението върху посочения недвижим имот му било предадено, а съобразно
уговореното в договора довършителните работи и обзавеждането следвало да се
извършат от КФ „И. І-АГ”. Тъй като КФ „И. І-АГ” била ликвидирана през 1992 г. В.Г.А.,
като нейн единствен правоприемник, извършил всички
необходими за запазване на имота довършителни СМР, за осъществяването на които
сключил Договор за СМР от 08.03.2005 г. с „Е.” ЕООД. Извършените подобрения
възлизали на обща стойност от 40 199.76 лева, и били заплатени от В.Г.А. в
качеството му на добросъвестен владелец на имота. На 29.08.2018 г. въз основа
на Заповед №ЗС-92/29.08.2018 г. имотът бил иззет от ЕТ „АЯ – А.А. – Я. А.”, на когото имотът бил предоставен за ползване
от В.Г.А.. При тези твърдения
е заявен иск за заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на извършените от В.Г.А. подобрения.
В законоустановения срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът М.НА О.е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер, като навежда подробни доводи за
неговата неоснователност. Ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски.
Съдът, като
прецени относимите доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните по делото, а и се
установява от представените писмени доказателства, че с решение на
Изпълнителния съвет на Столичния народен съвет по протокол №19/28.12.1987 г. в
полза на Министерство на народната отбрана е предоставен терен в ж.к. „Овча купел 1”, микрорайон 4 и 5 за комплексно
изграждане на високо и ниско стройтелство. С горепосоченото решение на Министерство
на народната отбрана е отстъпено възмездно право на строеж по отношение и на
бл. 414, в който се намира процесния недвижим имот.
Не е спорно между страните по делото,
че между търговска фирма КФ „И. І-АГ” и
поделение 38420 на ответника е сключен Договор №15/1990 г. за съвместно
инвестиране и изграждане на недвижим имот - магазин
№2, находящ се в гр. София, ж.к. „***********представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 68134.4333.1184.1.126.
От показанията
на свидетеля В.Й.Т. (управител на „Е.”
ЕООД), които показания съдът намира за последователни,
непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и
прецени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че
дружеството е започнало дейност през 2007 г. – 2008 г. Свидетелят сочи, че през
2005 г. не е сключвал договор за извършване на СМР, тъй като дружеството изобщо
не е осъществявало дейност, както и че дружеството никога не е извършвало СМР в
магазин.
От изслушаното и прието по
делото заключение на съдебно-графологична експертиза (СГЕ), което е неоспорено от
страните и е изготвено въз основа на сравнителни образци от подписи, чието
авторство е безспорно между страните, се установява, че подписът в графа
„изпълнител” на приложеното по делото копие на Договор за СМР от 08.03.2005 г.,
сключен между В.Г.А. и „Е.” ЕООД (на лист 7 от делото) е копие на подпис, който не е
положен от В.Й.Т., а подписите в графа „съставил” на приложените
по делото копия на фактури №118/18.05.2005 г., №119/18.05.2005 г. и №120/18.05.2005
г. са копия на подписи, които не са положени от В.Й.Т..
Съдът
не обсъжда останалите писмени доказателства, приети по делото, тъй като същите
не установяват релевантни за настоящия спор факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Правилото на нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗС предоставя право на
добросъвестния владелец да претендира за извършените от него подобрения сумата,
с която се е увеличила стойността на вещта, вследствие на тях. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗС едно лице е добросъвестен
владелец, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната
от закона форма е опорочена. С
нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗС са предоставени същите права и
на недобросъвестния владелец в случаите, когато собственикът на имота е знаел,
че в същия се правят подобрения и не се е противопоставил.
В настоящото
производство ищецът е заявил твърдение,
че праводателят му - В.Г.А. е бил добросъвестен владелец
на имота на основание сключения с ответника Договор №15/1990 г. за съвместно инвестиране и изграждане на
недвижим имот.
По делото се установи, че между търговска фирма КФ „И. І-АГ” и поделение 38420 на ответника е сключен Договор
№15/1990 г. за съвместно инвестиране и изграждане на недвижим имот - магазин №2, находящ се в гр. София, ж.к. „***********представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4333.1184.1.126, който
съобразно уговоренето в него няма вещно-транслативен ефект и не прехвърля
правото на собственост върху горепосочения недвижим имот. Горепосоченият
договор не съдържа уговорки за сключване на окончателен договор за прехвърляне
на обекта след неговото изграждане, поради което не може да се приеме, че
същият има характер на предварителен договор.
Не е
спорно между страните по делото, че към датата на сключване на горепосочения
договор В.Г.А., в качеството му на представител на КФ „И. І-АГ”, е
получил достъп до имота с цел извършване на строително-монтажни и довършителни
работи съгласно уговореното в договора, поради което съдът прави извод, че
процесният имот е получен от праводателя на ищеца - В.Г.А. в качеството му на държател на
основание сключения Договор №15/1990 г., а не в качеството му на
владелец.
По делото е безспорно
установено, че в имота на ответника са извършени строително монтажни и
довършителни работи, които работи не представляват подобрения в чужд имот по
смисъла на чл. 72 ЗС, тъй като са извършени от лице, което е държател,
а не владелец на имота и са извършени по силата на валидно правно основание –
уговорка в Договор №15/1990 г.,
По изложените съображения
съдът приема, че претендираното вземане по чл. 72, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 3 ЗС не е възникнало – праводателят на
ищеца не е владелец на имота, а е упражнявал фактическа власт като държател, по
силата на Договор №15/1990 г., като направените от него разноски за СМР,
оборудване и обзавеждане, са извършени по силата на изрична уговорка в
договора. Не е налице подобряване на чужд имот от страна на владелец, което да
доведе до неоснователно обогатяване и предявеният иск по чл. 72, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 3 ЗС като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се
посочи, че за да са налице предпоставките на чл. 74, ал. 2 от ЗС при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца следва да се установи фактът на знание от страна
на собственика на имота досежно извършваните в него подобрения респ. липсата на
противопоставяне от негова страна. Твърденията, че ответникът по делото е знаел за извършените подобрения в
двата имота не намират обективна опора в ангажираните по делото доказателства.
Вън от представените по
делото Договор за СМР от 08.03.2005 г., сключен между В.Г.А. и „Е.” ЕООД и копия на фактури №118/18.05.2005 г., №119/18.05.2005 г. и №120/18.05.2005
г., които са надлежно оспорени от ответника и за които се установи, че не са подписани от В.Й.Т. (управител на
„Е.” ЕООД), не са незаявени
доказателствени искания или ангажирани други доказателства по повод оспорването, респ. извод в подобен смисъл настоящият
съдебен състав не може да обоснове.
С оглед на гореизложеното следва
да се има предвид и обстоятелството, че вън от горепосочените документи, ищецът
не е ангажирал каквито и да е доказателства, установяващи факта на самото
извършване на претендираните подобрения, именно от неговия праводател В.Г.А.. Недоказаните факти съдът приема за неосъществени. Настъпването на
недоказани факти не може да се предполага, както и не може конкретен факт да
бъде приет за осъществен само въз основа на твърденията на ищеца. По тази
причина ищецът е този, който носи тежестта да докаже – при условията на пълно
главно доказване, тоест извън всякакво съмнение, настъпване на фактите, които
според него пораждат правото му да търси процесната сума от ответника.
Не без значение за
крайния изход на спора по делото е и фактът, че "подобренията" по
смисъла на закона означават нововъведения в един имот, при който с оглед
вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на неговата
стойност. С оглед разясненията, дадени в т. 8 от ППВС 6/74 г. ако същите могат
да бъдат отделени без съществено увреждане на имота нямат характер на
подобрения и не подлежат на обезщетяване. Значителна част от претендираните от
ищеца "подобрения" съставляват движими вещи, които могат да се
отделят без особени затруднения от имота .
Относно
разноските по производството
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника М.НА О.следва да бъдат присъдени и сторените
от него разноски по делото в размер на 2 130.00 лв., представляващи депозит за
вещи лица и свидетел, и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 72 от ЗС, предявен
от Г.В.А., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Р.Л., срещу
М.НА О., с адрес – гр. София, ул. „************за заплащане на сумата от 40 199.76 лева, представляваща увеличената стойност на недвижим имот –
магазин №2, находящ се в гр. София, ж.к. „***********представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4333.1184.1.126, в резултат
на извършени от В.Г.А. подобрения в горепосочения имот, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.В.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, адв. Р.Л., да
заплати на М.НА О., с адрес – гр. София, ул. „*************на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
2 130.00 лв., представляваща разноски
по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: