МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 113/02.06.2017 година по НОХД №20/2017г. на БРС.
Бургаска районна прокуратура е
внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 01-990/2014г. по описа на
Първо РУ при ОД на МВР - гр.Бургас, Пор. 1781/2014г. по описа на БРП, с който е
повдигнато обвинение срещу А.Л.Д. - роден на ***г***, български гражданин,
българин, с начално образование, неженен, осъждан, с ЕГН: **********, за това
че на 08.04.2014г., около 23:00 часа, в, се заканил на Ц.В.К., ЕГН: **********,
с престъпление против нейната личност, а именно с убийство, чрез отправяне към
нея на репликата: „Ти ли си писала жалба срещу нас, ма? Ще я оттеглиш, защото
ще те убия!” и това заканване би могло да възбуди у К. основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, предложение първо, вр. ал.1
от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. След постановяване на това съдебно
определение, в следващо съдебно заседание подсъдимият направи доказателствени
искания, от които в последствие се отказа, като заяви, че не е заплашвал
пострадалата с убийство. В тази връзка съдът обаче взе предвид указанията,
дадени в т.8 от Тълкувателно решение №1/06.04.2009г. на ОСНК на ВКС, съобразно
която изявленията на подсъдимия по чл.371, т.2 НПК не могат да бъдат оттеглени
след постановяване на съдебното определение по чл.372, ал.4 НПК. Ето защо,
приемайки оттеглянето на съгласието за недопустимо /доколкото твърденията на
подсъдимия могат да се приемат за такова/, съдът намери, че са налице условията
на чл.371, т.2 НПК.
В хода на съдебните прения представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия Д., като изтъква, че направеното самопризнание от
страна на подсъдимия се подкрепя напълно от доказателствения материал. По
отношение на наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание
лишаване от свобода в размер на пет години, което след редукцията по чл.58а НК
да бъде намалено на три години и четири месеца лишаване от свобода, изтърпяно
при първоначален строг режим.
Частният обвинител и
граждански ищец се придържа към становището на Бургаска районна прокуратура.
Защитник на подсъдимия - адв.К.К.,
заяви, че от събраните по делото доказателства не се е установило по безспорен
начин, че именно подзащитният му е извършил вмененото му във вина деяние,
поради което моли същият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Д. посочва, че предходните
му осъждания са отдалечени във времето. В последната си дума заявява, че се
признава за виновен, но въпреки това не е отправял закана за убийство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Л.Д. e
роден на ***г***, български гражданин, българин, с начално образование,
неженен, осъждан, с ЕГН: **********.
Свид. Ц.В.К. притежава наследствен недвижим имот
- къща, находяща се в която не обитава постоянно. В съседна къща, находяща се
на същия адрес - гр.Бургас, кв.„Победа”, на
ул.„Волга” №32 живее свид., която е сестра на свид.К..
На
08.04.2014г. свид.К. била уведомена от племенника си - свид., че наследствената
й къща е с разбити прозорци и врата, като и споделил, че вероятно причина за
това е обстоятелството, че по - рано, а именно на 07.04.2014г. е имал конфликт
със свидетелите - Кольо Янев и Здравко Николов и Здравко Христов Атанасов.
След като
свид. К. узнала за това отишла до къщата и установила, че действително са
счупени стъкла на прозорците и е изкъртена входната метална врата на
наследствената й къща, находяща се на горепосочения адрес. За установените от
нея повреди на 08.04.2014г. свид.К. подала заявление до началника на Първо РУ
при ОД на МВР - гр.Бургас.
След като
подала заявлението на същата дата - 08.04.2014г., около 22.00 часа свид.К. се
прибрала в къщата и решила да остане през нощта в нея тъй като се опасявала да
остави имота си без надзор. Малко по – късно, около 23.00 часа свид.К. чула шум
от автомобил, като непосредствено след това получила телефонно обаждане от
сестра си - свид.Вайсалска. При проведения помежду им разговор свид.Вайсалска споделила
на свид.К., че пред къщата става нещо и са спрели някакви лица. Свид.К. отишла
до прозореца и го отворила за види какво става, като видяла спрял автомобил в
близост до прозореца й. От автомобила излезли обв.А.Л.Д. и свид.. Двамата
провели разговор, като оглеждали счупените стъкла на къщата, след което отново
се приближили към прозореца, от който ги наблюдавала свид.К..
Тогава
обв.Д. отправил към свид.К. закана със следното съдържание: „Ти ли си писала
жалба срещу нас, ма? Ще я оттеглиш, защото ще те убия!”. След отправяне на
заканата от обв.Д., свид. Николов ударил с юмрук по предния капак на
автомобила, който К. преди това паркирала до къщата си и изрекъл репликата „Разбра
ли”.
Свид.К.
се изплашила много от отправената от обв.Д. реплика и по тази причина не
отговорила нищо. След като обв.Д. отправил заканата към свид.К., последната
затворила прозореца и се обадила на дежурен полицейски служител в Първо РУ при
ОД на МВР - гр.Бургас за да потърси помощ, като по - късно до дома й
пристигнали полицейски служители, на които разказала случилото се.
В
момента, в който обв.Д. отправил горепосочената закана към свид.К. покрай
къщата на последната преминавал свид.Йордан Трайчев Василев, който познавал от
години обв.Д. и го чул когато отправил към свид.К. горепосочената закана, която
била придружена и с обидни реплики, отправени към свид.К..
След като
отправил заканата обв.Д. придружаван от свид.Николов се качили на автомобила, с
който се придвижвали и си тръгнали.
На другия
ден свид.Василев видял свид.К. да преминава бавно с автомобила си по улицата,
на която живее, като и дал знак да спре, след което й споделил, какво е видял
предната вечер и допълнил, че познава човека, който и се е заканил, като А. с
прозвище „Дебелия” от кв.„Акации” и е готов да свидетелства за това, което е
видял.
Свид. също
станала очевидец на отправената от страна на обв.Д. към сестра
й - свид.К. закана.
Отправената от обв.А.Л.Д. към свид.Ц.В.К. закана с
престъпление против нейната личност, а именно с убийство би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването и у свид.К., която незабавно сигнализирала
органите на МВР, от които потърсила помощ.
В хода на проведеното разследване с оглед изясняване
на всички обстоятелства, които биха могли да имат връзка с разследваното
престъпление са разпитани множество свидетели и са назначени и изготвени
съдебномедицинска експертиза и съдебно-оценъчна експертиза.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на
подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели –, протокол за разпознаване на лица в едно с албум от
08.03.2016г., протокол за разпознаване на лица в едно с албум от 09.03.2016г.,
съдебно – оценителна експертиза, съдебномедицинско удостоверение 96/2014г.,
съдебномедицинска експертиза 394/2014г., нотариален акт от 25.09.1978г.,
справка от КАТ, актуална справка за съдимост на подсъдимия, както и от другите
множество приложени по делото писмени доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Д. се подкрепят от
гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по
делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият
Д. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3,
предложение първо, вр. ал.1 от НК, тъй като на 08.04.2014 год., около 23.00
часа, в гр.Бургас, в кв.„Победа”, на улица „Волга”, пред № 32, се заканил на Ц.В.К.,
ЕГН: **********, с престъпление против нейната личност, а именно с убийство,
чрез отправяне към нея на репликата: „Ти ли си писала жалба срещу нас, ма? Ще я
оттеглиш, защото ще те убия!” и това заканване би могло да възбуди у К.
основателен страх за осъществяването му.
Заканата с престъпление е
особена форма на неправомерно въздействие върху свободното протичане на
психичните процеси, при които се формира волята на човека и изпълнителното й
деяние се изразява в обективиране на намерение за извършване на посегателство
срещу човешката личност или имуществото на пострадалия и негови ближни, от
естество да възбуди основателен страх за реализирането му.
За осъществяване на престъпление по чл.144, ал.3 НК от обективна страна се изисква: 1/ обективиране с думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, 2/ която да е
възприета от него и 3/ би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. Не е необходимо лицето действително
да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. Във връзка със заканата за убийство, нейното възприемане и
основателния страх, която може да възбуди, законодателят е възприел обективни,
общоприети критерии, а не субективни, свързани с индивидуални особености на
пострадалия като физическо или психическо развитие, специална подготовка,
упражняване на професия в рискови ситуации и др. Необходимо е единствено да е в
състояние да възприеме заканата. По - нататък, за извършване на престъплението
не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да
извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи. Без значение е продължителността на
действието, обстановката, предходно познанство между участниците или
отношенията между тях, законно ли е оръжието, послужило за извършване на
деянието, или какви други действия или реплики са извършени или изречени
/Решение №421 от 18.01.2012г. на ВКС по н.д. № 1970/2011г., III н.о., НК,
докладчик съдията и Решение №118 от 14.04.2015г. на ВКС по н.д. № 95/2015г.,
III н.о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова/.
При
установената по - горе фактология законосъобразно е лимитирана квалификацията
на неправомерната дейност по чл.144, ал.3 НК.
На първо място, в
тази връзка безспорно се установява, че подсъдимият Д. е обективирал с думи
закана с убийство спрямо пострадалата, като същите се изразяват в отправяне към
свид.К. реплика със следното съдържание: „Ти ли си писала жалба срещу нас, ма?
Ще я оттеглиш, защото ще те убия!”. Така описаната закана е отправена към
определено лице - Ц.В.К., което я е възприело пряко. Освен това, отправените
реплики съобразно конкретната обстановка /отправени са късно вече спрямо лице
от женски пол / са от такова естество, че биха могли да възбуди основателен
страх за осъществяването на заканата. На последно място фактът, че отправената
заплаха е с причиняване на убийство обосновава квалификацията на престъпната
деятелност като такава именно по ал.3, предл. първо на чл.144 НК.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината „пряк
умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като Д. е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведение. Той е съзнавал, че ще
възбуди основателен страх у пострадалата от евентуално изпълнение на заканата
му, но въпреки това е отправил такава, като е целял по този начин да мотивира
последната да оттегли депозираната срещу него жалба.
Причина за извършване на деянието
е незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред.
По вида и
размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната отговорност
на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл.55 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Д.
обстоятелство, съдът отчете обремененото му съдебно минало. Видно от приложената по делото
Справка за съдимост на подсъдимия - л.22 - 25 от делото, същия е осъждан
многократно за престъпления от общ характер /13 пъти/. Поради това, съдът отчете, че
степента на обществена опасност на дееца е висока, тъй като е с наложено
престъпно поведение. Въпреки, че спрямо Д. многократно са налагани респ. от него са търпяни
наказания, те не са спомогнали за реализиране целите на индивидуалната
превенция, не са коригирали поведението му и не са оказали възпиращ ефект
спрямо същия да осъществява престъпна деятелност. Като взе предвид това,
както и фактът, че изтърпяното до момента наказания „Лишаване от свобода” не е постигнало
своя превъзпитателен ефект спрямо лицето, БРС намери, че на същото следва да се
определи по – голямо по размер наказание.
Като смекчаващи отговорността
на подсъдимия Д. обстоятелства съдът отчете доброто му процесуално поведение в
производството пред настоящата съдебна инстанция. По отношение на същия
действително се наблюдава престъпна наклонност за осъществяване на престъпна
деятелност. Не без значение обаче е фактът, че в последните десет години
/считано от 2007г., когато е осъществил изпълнителното деяние по НОХД
197/2008г. на БОС/ по отношение на същия липсват престъпни прояви, насочени
срещу собствеността или телесния интегритет на гражданите. Действително същият
е продължил да върши престъпления, които обаче са такива срещу транспорта и
съобщенията /единствено по чл.343в НК/. Изложеното навежда към извода, че
приложената спрямо подсъдимия наказателна репресия все пак е оказала известно
превъзпитателно и възпиращо въздействие.
С оглед на така изложеното съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства под средния размер, а
именно една година и девет месеца лишаване от свобода и съобразно разпоредбата
на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи
на подсъдимия наказание в размер на една година и два месеца лишаване от
свобода.
Във връзка с определяне на
така посочения размер на наказанието БРС намира за неоснователни наведените от
БРП доводи за наличие на множество „изключително снизходителни наказания” по
предходни производства, което налага извода за необходимост от налагане в
настоящия случай на наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Действително, определените на подсъдимия наказания „пробация” не са оказали
своя превъзпитателен ефект спрямо него, което обосновава и необходимостта от
прилагане на по – сериозна наказателна санкция спрямо същия, което мотивира и съда
да му определи в настоящия случай наказание „лишаване от свобода”, което да се
изтърпи ефективно. Целта на налаганото в настоящото производство наказание
обаче е да бъде наказан дееца само по отношение на процесното престъпление, а
не да се наложи наказание, което да „компенсира” предходни изключително снизходителни наказания, наложени
спрямо същия. В тази връзка, както беше посочено по – горе, съдът отчете
предходните осъждания на подсъдимия като отегчаващо вината му обстоятелство.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние
подсъдимият е бил осъждан на „лишаване от свобода” за престъпления от общ
характер, поради което по отношение на него не са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1
от НК.
С оглед горното съдът
намери, че са налице предпоставките на чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода”.
По предявения граждански иск.
Приетият за
съвместно разглеждане граждански иск намира правното си основание в чл.45 ЗЗД
и в задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил другиму.
Претенцията на гражданския ищец е за сумата 5000лв., представлявяща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва, считано от 08.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
В хода на
наказателното производство безспорно се установи вината на подсъдимия за
причинените на пострадалия неимуществени вреди. Налице е причинно - следствена
връзка между виновното и противоправно поведение на Д. и причинения противоправен резултат.
Като прецени
всички обстоятелства по делото, съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание и частично доказан по размер. В тази връзка пред настоящата съдебна
инстанция беше разпитан свидетелят Живко Йорданов, който потвърди
неблагоприятното въздействие, което престъплението е имало върху гражданския
ищец от физическа и емоционална гледна точка.
При така
установеното от фактическа и правна страна, съдът осъди подсъдимия А.Л.Д. да
заплати на гражданския ищец Ц.В.К. сумата от 2000 /две хиляди/ лева –
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението
на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 08.04.2014г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданския иск за горницата
над 2000 лева до претендираната сума от 5000 лева. Настоящият състав на съда счита, че така уваженият размер на гражданския
иск съставлява един справедлив еквивалент за обезщетяване на претърпените в
следствие на деянието неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението, съдът съобразно
нормата на чл.52 ЗЗД преценил периода, през който са търпени негативните
последици – около десет дни /съобразно показанията на св.Йорданов/ и
отражението, което е имала пострадалата в личен и емоционален план. Присъденото
обезщетение в размер на 2000 лева е съразмерно на тези неимуществени вреди.
По
разноските:
Накрая съдът се произнесе относно направените в
хода на наказателното производство съдебно - деловодни разноски в смисъл – осъди
подсъдимия подсъдимия А.Л.Д., ЕГН **********, да заплати сумата от 50 лв.
/петдесет лева/ - разноски, направени в досъдебното производство по сметка на
ОД на МВР Бургас, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист по сметка на Районен съд Бургас.
Подсъдимият
А.Л.Д., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.3 НПК беше осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд – град Бургас и
сумата от 80 /осемдесет/ лева - държавна такса върху уважения граждански иск,
както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист по
сметка на Районен съд Бургас.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева