№ 74
гр. Ямбол, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20242300100368 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Б. Г., в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И. Ц. Г., действаща чрез
адв.Т. Г. Р. от АК – Сливен, с която е предявила два иска: първия против Ц. К. Г. отрицателен
установителен иск по чл.62, ал.2 от СК да се приеме за установено, че той не е баща на
малолетното дете И. Ц. Г. и вторият срещу И. М. М. положителен установителен иск по
чл.69 от СК да се приеме за установено, че той е баща на малолетното дете И. Ц. Г..
В исковата молба ищцата сочи следните обстоятелства: майката на детето Г. Б. Г. и
ответникът Ц. К. Г. са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод с
решение №177/28.03.2024г., постановено по гр.д. № 3024/2024г. по описа на Районен съд –
Враца, влязло в законна сила на 28.03.2024г. Преди прекратяването на брака двамата били
във фактическа раздяла от началото на месец август 2023г., когато Г. Г. е напуснала
семейното жилище в гр.Враца и се е установила в дома на ответника И. М. М., с когото
съжителства на семейни начала и към момента. Последният се самоопределя като баща на
детето, като двамата полагат заедно грижи за него в семейна среда в гр.***. Сочи , че без
съмнение детето И. Ц. Г., родено на 12.10.2024г. е заченато от ответника И. М. М., който се
самоопределя като негов биологичен баща. Сочи, че е невъзможно детето да е заченато от
ответника Ц. К. Г., поради настъпилата между тях през месец август 2023г. фактическа
раздяла, т.е. доста преди зачеването на детето и постановяване на решението за развод, което
изключва възможността той да е биологичен баща на детето И.. Само поради презумпцията
на чл.61, ал.1 от СК, същият е вписан като законен баща, т.к. детето е родено преди изтичане
на 300 дни от прекратяването на брака им. Моли да бъде разпоредено издаване на нов акт за
раждане на детето И. Ц. Г. от Община Сливен, в който вместо Ц. К. Г., като баща на детето
1
да бъде вписан И. М. М., като съответно бъдат променени бащиното и фамилното име на
детето на И.И.М.. Заявени са доказателствени искания за събиране на писмени и гласни
доказателства
В срока по чл.131 от ГПК от ответника И. Ц. Г. е депозиран писмен отговор, в който
са заявени становища, че исковете са допустими и основателни. Същия признава фактите,
изложени в исковата молба, а именно, че с ищцата са бивши съпрузи, като гражданския им
брак е прекратен с развод с Решение №177/28.03.2024г., постановено по гр.д. № 3024/2024г.
по описа на РС-Враца, влязло в законна сила на 28.03.2024, че преди прекратяването на
брака са били във фактическа раздяла от началото на месец август 2023г., когато Г. е
напуснала семейното им жилище в гр.Враца и се е установила в дома на И. М. М., с когото
съжителства на семейни начала и към момента, както и че третото дете родено от брака им
И. Ц. Г. е роден от това съвместно съжителство, че не е биологичен баща на детето И., че
детето не е заченато от него, поради което моли за уважаване на предявеният срещу него
иск. Моли и за уважаване на предявеният срещу И. М. М. иск и се приеме за установено, че
той е биологичен баща на детето И., като се уважи искането за съставяне на нов акт за
раждане на детето , в който като баща бъде посочен ответника И.М.М. и съответно бъдат
променени бащиното и фамилното име на детето. Не се противопоставя на
доказателствените искания посочени в исковата молба, от който е заявил, че ще се полза,
като не сочи свои доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника И. М. М. е депозиран писмен отговор, в
който е изразил становище, че исковете са допустими и основателни. Същия не оспорва, че Г.
Б. Г. е майка на малолетното дете И. Ц. Г., роден на 12.10.2024г. в гр.****, че детето е родено
преди изтичане на триста дни от прекратяването на гражданския й брак с Ц. К. Г., поради
което и последният е вписан като законен родител на детето в издаденото удостоверение за
раждане, не оспорва, че с Г. Г. са в съвместно фактическо съжителство, датиращо от
началото на месец август 2023г., когато тя е напуснала съпруга си Ц. Г. и се е установила да
живее при него в дома им в гр.***. Същия признава, че детето И. Ц. Г. е родено именно от
тяхното съвместно фактическо съжителство, поради което категорично заявява, че той е
биологичен баща на детето, което е заченато от него. Сочи, че след раждането на детето е
поискал да го припознае в Община Сливен, като за целта подписал декларация с нотариална
заверка на подписа, в която декларирал, че той е биологичен баща на детето , но тя не била
приета от административния орган. Моли за уважава не исковете, както и искането за
издаване на нов акт за раждане на детето И. Ц. Г., в който той бъде записан като баща на
детето , като моли да бъдат променени бащиното и фамилното име на детето на И.И.М.. Не
представя доказателства като е заявил, че ще се ползва от представените с исковата молба.
Поради противоречие между интересите на ищцата в лично качество и в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете И. Ц. Г., на последния по реда на чл.29
ал.4 от ГПК бе назначен особен представител - адвокат Д. А. А. от АК Ямбол.
В законоустановения срок от адв.А. е депозиран писмен отговор, в който са заявени
становища за допустимост на предявените искове, доколкото същите са съединени при
2
условията на чл.71 от СК. По отношение на основателността на предявените искове е
заявил, че не може да вземе становище на този етап на съдебното производството, което ще
изрази след събиране на целия доказателствен материал.
В проведеното съдебно заседание ищцата лично и чрез пълномощника си адв.Т. Р. от
АК-Сливен заявява, че поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Ответникът Ц. Г. редовно призован не се яви в с.з., като пълномощникът му адв.С.
С. от АК-Сливен който пледира за уважаване на исковете като доказани и основателни.
Ответникът И. М. М. моли за уважаване на иска.
Особения представител назначен на малолетното дете – адв.Д. А. пледира за
уважаване на исковете.
Претенция за присъждане на разноски не е заявена от никоя от страните.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
ЯОС прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №
1823/17.10.2024г. на Община Сливен се установява, че И. Ц. Г. е роден на 12.10.2024г. от
майка Г. Б. Г. и баща Ц. К. Г..
Според представеното Решение №177/28.03.2024г. постановено по гр.д. № 3024 по
описа за 2023 на Районен съд – Враца е допусна развод между Г. Б. Г. и Ц. К. Г. поради
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.
Представена е нотариално заверена на 14.10.2024г. декларация на И. М. М., с която
той декларира, че роденият на 12.10.2024г. в гр.**** И.И.М. от майка Г. Б. Г. е заченат от
него и признава, че той е негов баща.
По делото бяха разпитани като свидетели С.М.М. – брат на ответника И. М. М. и
К.Д.А. без родство със страните.
Свидетелят С.М. заяви, че от месец август 2023г. брат му И. М. живее с Г. Г. на
семейни начала в собствено жилище в гр.***. Твърди, че преди да се разведе официално Г.
тя живеела официално с брат му. Знае, че от брака си има две деца, като едното е при нея, а
другото при баща си. Знае, че тя не поддържа физическа връзка с бившия си съпруг.
Информира ли го за новината, че Г. е бременна, като те присъствали на раждането на детето
И.. Брат му заявил, че има дете и те го отпразнували, приели детето като тяхно и брат му го
поел като негов баща. Заяви, че не е имало съмнения, че брат му е баща на детето, като дори
детето имало визуална прилика с него. В последствие когато брат му разбрал, че ситуацията
е по-нестандартна, потърсили вариант и разбрали, че единствения е пред съда. В момента
детето се отглежда в къщата където живеят Г. и И., брат му се обръщал към него със „синко“,
като няма съмнение, че детето е заченато от брат му.
Свидетелката Красимира Атанасова, заяви, че познава Г. от 2023г., от началото на
месец август. Тя живее на семейни начала с брата на ответника И. М. – С.М. в гр.***, където
живеят и страните. Заяви, че Г. е дошла да живее с И. М. на 08.08.2023г. и от тогава се
3
познавали с нея. Тя била от гр.Червен браг и от там дошла по любов. От тогава Г. не се е
връщала в нейния град за дълъг период. Познава и момчето й от първия й брак. Тя се развела
през 2024г. официално . Знае, че има и момиче от предишния си брак, което живее при нея.
Знае, че не поддържа връзка с бившия си съпруг, от както е дошла в гр.*** нито е ходила
там, нито той е идвал. Свиделката заяви, че първо на тях казали, когато Г. зачената третото
си дете. Тогава тя била със И. и той се грижил за нея. Детето се розило на 12.10.2024г. в
гр.****, като И. заявил , че е станал родител и бил щастлив. Детето са казва И., като е
кръстено на баща си. Бившият съпруг на Г. не го е търсил това дете. В момента за детето се
грижан И. М. и Г.. Знае, че И. искал да припознае детето в общината, но нещо не се
получило. Нямало никакви съмнения от И. М., че той е баща на детето. Г. също е
категорична, че И. е баща на детето.Бившият й съпруг не е имал претенции към него. Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите като обективни, отчитайки близките им
родствени отношения с втория ответник.
В социалния доклад от 07.03.2035г. на ДСП Ямбол се сочи, че детето И.Ц.Г. се
отглежда в семейна среда от неговата майка Г. Б. Г. и посочения от нея биологичен баща – И.
М. М.. Те показали силна емоционална привързаност към детето , демонстрирали интерес и
загриженост към проблемите в неговото развитие, същите притежават необходимите
родителски качества и ресурс да обезпечат пълноценно грижите за детето и да осигурят
всичко необходимо за неговото развитие.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните прави изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.62
ал.2 от СК и чл.69 от СК.
По тежестта и по предпоставките: Уважаването на предявените искове налага пълно
и главно доказване от ищцовата страна: по иска по чл.62 ал.2 СК следва да докаже
спазването на преклузивния срок за предявяване на иска; още че през периода до изтичането
на 300 дни след прекратяването на брака й с ответника Ц. Г. се е родило детето И. Ц. Г.;
освен това че детето И. не е могло да бъде заченато от него, тъй като от м.август 2023г.
ищцата е в трайна фактическа раздяла с Ц.Г. и не е имала интимни контакти с него; по иска
по чл.69 СК следва да докаже,че детето И. Г. е заченато от И. М. М. (и в този смисъл да
докаже вероятния период на зачеване и че през този период е имала интимна връзка именно
с него), в т.ч. и биологична съвместимост между него и детето.
По допустимостта: Съобразно чл.62, ал.2 СК, майката може да оспори, че съпругът й
е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него, като искът за това
следва да бъде предявен до изтичането на една година от раждането. В случая исковата
молба е подадена от легитимирано лице (от майката на детето), като молбата е и в
предвидения преклузивен срок (защото от раждане на детето до предявяване на иска са
изтекли по-малко от 300дни), поради което и е процесуално допустима.
По доказаността на иска по чл.62, ал.2 СК: Като начало следва да бъде посочено, че в
ответникът по делото (бащата по законова презумпция) изобщо не оспори фактическите
4
твърдения на ищцата, нито направи възражения срещу правните доводи, нито в срока по
чл.131 ГПК, нито в о.с.з., напротив – изрично призна предявения иск, което по арг. от чл.175
ГПК и по арг. от чл.237 ГПК индикира извод за основателност на иска.
На собствено основание горният извод се потвърждава и от приобщените материали
по делото. Безспорно се доказа от приетите писмени и свидетелски данни, че детето е
родено на 12.10.2024г., поради което приблизителен момент на зачеването му следва да се
определи м.януари-февруари 2024г. По делото е напълно безспорно между страните и
доказано от гласните доказателства още, че от месец август 2023г. Г. Б. Г. е във фактическа
раздяла с ответника Ц. К. Г., и от тогава е заживяла на съпружески начала с ответника И. М.,
като не е поддържала никакви контакти със съпруга си.
При това положение съдът намира за напълно обосновано да се приеме, че между
ищцата и вписания в документа за раждане баща на детето, през вероятния период на
зачеване, са липсвали физически контакт и близост, което изключва възможността детето е
било заченато от този ответник. Така се явява оборена законовата презумпция за бащинство
по чл.61, ал.1 СК, че съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на
брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Искът по чл.62, ал.2 от
СК се явява основателен и доказан, поради което и следва да бъде уважен.
По доказаността на иска по чл.69 СК: Този иск има за предмет доказване пред съд, че
майката е заченала детето именно от твърдения от нея мъж, който е различен от
презумптивно вписания в акта за раждане.
Като начало следва да бъде посочено, че предвид приетото от съда по иска по чл.62,
ал.2 СК, правната последица е липсата занапред на установен баща на детето. Поради това
припознаване на детето е принципно мислимо. В случая ответникът по иска по чл.69 СК
(соченият от ищцата реален баща) също не оспори фактическите твърдения на ищцата, нито
направи възражения срещу правните доводи, нито в срока по чл.131 ГПК, нито в о.с.з.,
напротив – изрично призна предявения иск, което по арг. от чл.175 ГПК и по арг. от чл.237
ГПК индикира извод за основателност на иска.
На собствено основание горният извод се потвърждава и от приобщените материали
по делото. Безспорно се доказа от приетите писмени и свидетелски данни, че приблизително
6-7 месеца преди предполагаемия времеви момент на зачеване на детето, ищцата не е имала
интимни (и изобщо никакви) контакти с първия ответник, като през този период е
поддържала такива именно и само с лицето, което твърди да е биологичен баща на детето.
От гласните данни и от данните от ДСП се изясни още, че ищцата и ответника И. М. М.
живеят на семейни начала в жилището на И. М. в гр.*** и където заедно отглеждат детето.
Самото обгрижване на детето се осъществява изцяло основно от тях. Ответника И. М. е
признал и бащинството по отношение на Детето И., като е подписал и нарочна декларация
за това, а бившият съпруг на майката на детето е признал, че не е баща на И.. При тези
данни няма как да се приеме друго, освен доказаност на реалния баща на детето, с което и
искът по чл.69 ГПК се явява основателен и подлежащ на уважаване.
5
На осн. чл.16, ал.2 вр. чл.13 и 14 ЗГР следва да се постанови промяна в бащиното и
фамилнотото име детето, като бащиното и фамилното име се образуват от собственото и
бащиното име на признатия за биологичен баща по нормативните правила за това, с
отчитане косвено и на волята на родителите.
По въпросите по чл.70 СК в настоящия случай съдът не следва да дължи изрично
произнасяне, от една страна с оглед изричното изявление на страните, че такова не се иска, а
от друга страна с оглед конкретиката на случая, че няма и необходимост от такова
произнасяне, защото установените родители живеят заедно, с детето, като семейство, към
момента.
По разноските: С оглед характера на производството, липсата на спорове по
релевантните въпроси и липсата на искане за разноски, такива не следва да се присъждат по
делото.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът Ц. К. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.****, ул.******№ **, офис № **, НЕ Е биологичен баща на
детето И. Ц. Г., ЕГН **********, родено на 12.10.2024г. от майка Г. Б. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр.***, ул.*********№ **, за което е съставен и Акт за раждане № 1823/17.10.2024г.
на Община Сливен, на правно основание чл.62 ал.2 СК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът И. М. М., ЕГН
**********, с адрес гр.***, ул.*********№ **, Е биологичен баща на детето И. Ц. Г., ЕГН
**********, родено на 12.10.2024г. от майка Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.***,
ул.*********№ ** на правно основание чл.69 СК.
ОПРЕДЕЛЯ занапред имената на детето да бъдат: И.И.М., което да се отбележи в
предстоящия за издаване нов акт за раждане, на правно основание чл.16, ал.2 ЗГР вр. чл.13
ЗГР и чл. 14 от ЗГР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас,
в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от настоящото решение, след влизане в сила, да се изпрати на
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Сливен за отразяване на
промените в акта за раждане на детето.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
6