№ 19250
гр. С., 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Л. ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110123548 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. С., ....., е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът П. Й. Б., ЕГН **********, адрес гр. С.,
......, дължи сумите: 224.16 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 13.02.2023 г. до изплащане на вземането,
33.50 лева мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 02.02.2023 г., 26.35 лева цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021 г.,
ведно със законна лихва от 13.02.2023 г. до изплащане на вземането, 5.24 лева мораторна
лихва за период от 05.03.2020 г. до 02.02.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7704/23 г. на СРС. Поддържа, че
ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдения имот –
апартамент № 49 в гр.С., ....... Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в
имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнася. Твърди, че е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, като
топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за главници и лихва за забава,
признати със заповедта, срещу която длъжникът възразил, което обуславя интереса от
1
търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва да е клиент на топлинна енергия. Не оспорва
доставката й до имота. Оспорва дължимостта на вземанията за дялово разпределение, тъй
като е извършено от трето лице, и за лихва, тъй като не е настъпила забава. Релевира
възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище, че дяловото разпределение
е извършено съгласно законовите изисквания и исковете са основателни.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съобразно
нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ,
съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на
правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се
част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са
необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на
правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със
загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и
разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
Събраните по делото доказателства обуславят извод, че за процесния период страните са се
намирали в облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия относно
топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна енергия в сградата, в която
ответницата е собственик на имот - апартамент № 49 в гр.С., ....... В тази насока са приетите
по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти, с който Йордан Блажев Стефанов
и Фиданка Цонева Стефанова са придобили имота, и саморъчни завещания от 1988 г.,
обявени с протоколи от 1999 г., с които всеки от тях го е завещал на дъщеря си П. Б..
Следователно по наследяване, ответницата е придобила целия процесен имот. По делото не
2
се установява промяна в правото на собственост, от което и предвид гореизложените
съображения следва, че страна по облигационното отношение с предмет доставяне на
топлинна енергия в процесния имот е ответницата, която дължи цената й.
Като безспорно е отделено по делото обстоятелството, че в апартамент № 49 в гр.С., ......, е
доставена топлинна енергия на стойност 224.16 лева за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г. В тази насока са и представените от Т. справки, видно от които в имота е
разпределена единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Сградната
инсталация в сграда етажна собственост е обща част и всеки етажен собственик е длъжен да
участва в ползите и тежестите от нея. Съгласно член 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, а съгласно член 145, ал. 2 и
3 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за
отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, и
топлинната енергия за отопление на имотите, като топлинната енергия по ал. 2 се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – ЕС,
и чрез топлопроводите й ТЕ да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
Потребител на услугата е етажната собственост, като титулярът на права върху
индивидуалните обекти на собственост не може да откаже да заплаща отдадената от сградна
инсталация енергия доставена до имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /№ 16-334/200 г., отменена, и № Е-РД-04-
1/2020 г./. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. В случая измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на Т. с договор от 4.10.2002 г., което е
осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот, която за процесния
период възлиза на 26.35 лв.
Ответницата своевременно е релевирала възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което е основателно. Задълженията за плащане на месечните вноски
за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания
са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на
изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи
3
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. с изтичане на срока, настъпва
изискуемостта им. Заявлението е подадено /от когато се считат предявени исковете/ на
13.02.2023 г. Всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 13.02.2020 г., са погасени
по давност /т.е. от 1.5.2019 г. до 30.11.2019 г./. Остава дължима главницата за топлинна
енергия за периода 1.12.2019 г.-30.4.2022 г., която възлиза на 194.82 лв., за които искът
следва да се уважи, като се присъди законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащането им. Относно таксата дялово разпределение, възражението е основателно за
периода м.1.2020 г., тъй като при липсата на установен срок за плащане следва да се приеме,
че изискуемостта настъпва с изтичане на месеца, за който е предоставена услугата. Дължима
остава цената на услугата за периода 1.2.2020 г.-30.09.2021 г. на стойност 25.11 лв., за
които искът следва да се уважи.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Върху дължимата главница и за периода от 15.09.2020 г. до 02.02.2023 г.
обезщетението за забава в размер на законната лихва /изчислено съгласно чл. 161 ГПК/
възлиза на 29.12 лв., за които искът следва да с уважи.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение 100 лв., му се дължат 107.63 лв. Относно разноските в
заповедното производство, дължими са 64.58 лв. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал.2 ЗА,
4
за безплатно оказаната на ответницата правна помощ на адвокат И. А. Н. от САК се дължи
адвокатско възнаграждение, като от 400 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете,
следва да се присъдят 55.60 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и
адрес на управление гр. С., ....., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че П. Й. Б., ЕГН **********, адрес гр. С., ......,
дължи сумите: 194.82 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 13.02.2023 г. до изплащане на вземането, 29.12 лв.
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 02.02.2023 г., 25.11 лв. цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със
законна лихва от 13.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7704/23 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за: цена на топлинна
енергия за разликата над 194.82 лв. до предявените 224.16 лв. и за периода 1.5.2019 г.-
30.11.2019 г., мораторна лихва върху нея за разликата над 29.12 лв. до предявените 33.50
лв., цена на дялово разпределение за разликата над 25.11 лв. до предявените 26.35 лв. и за
периода м.01.2020 г. и ИЗЦЯЛО иска за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 5.24 лв. за период от 05.03.2020 г. до 02.02.2023 г.
ОСЪЖДА П. Й. Б., ЕГН **********, адрес гр. С., ......, да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД, с
ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. С., ....., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 107.63 лв. разноски в исковото производство и сумата от 64.58 лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. С., ....., да заплати в
полза на адвокат И. А. Н. от САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 55.60 лв.
адвокатско възнаграждение.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5