Решение по дело №156/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 115
Дата: 6 юли 2022 г.
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20221840200156
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. и, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – и, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20221840200156 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-299/22.12.2021 г. на
ДАМТН, с което на Държавно предприятие „.....“, ЕИК ......, представлявано
от изпълнителния директор цб, за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а,
ал. 1, т. 3 от Закона за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за
водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като нарушението
не е извършено, АУАН е съставен след повече от 3 месеца от откриване на
нарушителя, налице е идентичност с друго НП и нарушението не е доказано.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност съобразно чл. 14 и 18 НПК,
приема за установена следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С констативен протокол №02-02-54/09.07.2020г. от проверка и контрол
на язовирна стена и съоръженията към нея и на документацията от
експлоатация, изготвен от представители на ГД „Надзор за язовирните стени
и съоръженията към тях“ и с участието на представител на собственика, по
отношение на язовир „к“, находящ се в землището на гр. и и собственост на
жалбоподателя, било дадено предписание да се представи в ДАМТН скица
1
към АПДС №5831/29.05.2020г. със срок на изпълнение 30.08.2020г..
С констативен протокол №02-02-40/25.05.2021г. от проверка и контрол
на язовирна стена и съоръженията към нея и на документацията от
експлоатация, изготвен от представители на ГД „Надзор за язовирните стени
и съоръженията към тях“ и с участието на представител на собственика било
установено, че не е изпълнено предписанието да се представи в ДАМТН
скица към АПДС №5831/29.05.2020г. със срок на изпълнение 30.08.2020г..
Впоследствие е съставен АУАН № 02-017/05.07.2021 (л. 26 от делото), в
който е посочено, че жалбоподателят на 31.08.2020г. не е изпълнил даденото
с КП №02-02-54/09.07.2020г. предписание, с което е нарушен чл. 190а, ал. 2 от
ЗВ.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се установява от представените по
делото писмени доказателства, както и от гласните доказателствени средства.
От показанията на свидетелите М. и С. се установява, че към момента
на проверката от 25.05.2021г. процесната скица не е била представена в
ДАМТН, а предписание за представянето й е дадено на 09.07.2020г. със срок
на изпълнение 30.08.2020г..
От представените писмени доказателства се установява даването на
задължителното предписание с КП от 09.07.2020г. със срок на изпълнение
30.08.2020г., констатирането, че същото не е изпълнено С КП от 25.05.2021г.,
както и изпращането на писмо от жалбоподателя (л. 17 от делото), получено
от ДАМТН на 20.11.2020г; в което е изписано, че се прилага изисканата
скица.
Същевременно от показанията на св. М. се установява, че от
жалбоподателя е имало писмо от жалбоподателя, в което е било посочено, че
се прилага скицата, но в действителност същата не е била приложена към
писмото.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена в срок (НП е връчено на 09.02.2022г. видно от
известие за доставяне на л. 41 от делото, а жалбата е депозирана на
23.02.2022г., видно от отбелязване върху същата), от легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване акт.
АУАН и НП са издадени от териториални и материално компетентни
органи, в кръга на тяхната дейност, като при издаването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на
защита на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите въвежда задължение
за собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват
предписанията на председателя на ДАМТН или оправомощените от него
2
длъжностни лица, както и на комисиите, назначени от областните управители
за извършването веднъж годишно на проверки за готовността за безопасна
експлоатация на язовирите и съоръженията към тях.
От събраните писмени доказателства по делото е установено, че
жалбоподателят е собственик на язовир „к“. В съответствие с правомощията
си по чл.190а, ал. 1 т. 3 ЗВ са били дадени задължителни предписания с
констативен протокол №02-02-54/09.07.2020г. от проверка и контрол на
язовирна стена и съоръженията към нея и на документацията от
експлоатация. Едно от задължителните предписания било: да се представи в
ДАМТН скица към АПДС №5831/29.05.2020г. със срок на изпълнение
30.08.2020г... Констативният протокол с даденото задължително предписание
е надлежно връчен на представител на собственика. Впоследствие на
25.05.2021г. е извършена проверка от длъжностни лица на ДАМТН, при която
е установено, че това предписание не е изпълнено. Следователно е установено
неизпълнение от страна на жалбоподателя на даденото задължително
предписание.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че е изтекъл и тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН.
Началният момент на този срок не е този на извършване на нарушението, а
този на откриване на нарушителя. Несъмнено по делото е, че проверката на
контролните органи, при която нарушението и нарушителят са открити, е
извършена на 25.05.2021 г. Съставяне на АУАН е осъществено в рамките на
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Аргументи, основаваща се на
хипотетичната възможност на контролния орган да извърши по-рано
проверката и установи нарушението и нарушителя, са изцяло неоснователни.
Гаранция срещу прекалено отдалечаване във времето на съставянето на
АУАН е едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който тече от
момента на извършване на нарушението. С изтичането му, независимо от
откриване на нарушителя, не се съставя АУАН, респективно не се образува
административнонаказателно производство. В горния смисъл са Решение №
1001 от 22.07.2019 г. по к.а.н.д. №714/2019 г. на АССО, Решение №
1138/05.11.2020г. по к.а.н.д. № 676/2020 г. на АССО, Решение №
739/19.07.2021 г. по к.а.н.д.№ 471/2021 г. на АССО.
Неоснователно е възражението, че задължителното предписание е
изпълнено, тъй като с писмо с изх. №УСЯ-976/20.11.2020г. е представената
процесната скица. На първо място по делото липсват категорични
доказателства скицата действително да е била приложена към писмото. Този
извод не се променя от обстоятелството, че в т.1.4 от писмото (л. 18 от
делото) е посочено, че се представя копие от скицата, тъй като от показанията
на св. М. се установява, че действително писмо е било изпратено, но към него
изискуемата скица не е била прилагана (л. 88 от делото). На следващо място,
дори да се приеме, че скицата е била приложена към писмото, то същото е с
изходящ номер от 20.11.2020г. и е било получено в ДАМТН на същата дата
(л. 86 от делото), което е след изтичане на срока за изпълнение на
задължителните предписание (30.08.2020г.), поради което и в този случай
нарушението е извършено.
Неоснователно е възражението, че атакуваното НП следва да бъде
отменено, тъй като е налице друго НП, касаещо същото нарушение. Чл.17
3
ЗАНН предвижда, че никой не може да бъде наказан повторно за
административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила
наказателно постановление или решение на съда. Този текст е израз на един
от основните принципи в правото - non bis in idem, основно право, признато
както от Хартата на основните права на Европейския съюза, така и от
Европейската конвенция за защита на правата на човека. В случая за едно и
също деяние – неизпълнение на задължително предписание за представяне на
процесната скица, са образувани две отделни административнонаказателни
производства и са издадени две отделени наказателни постановления
(атакуваното по настоящото дело НП №НЯСС-299/22.12.2021г. и атакуваното
по друго дело- АНД №155/2022 по описа на РС- и, НП
№НЯСС-298/22.12.2021г.), всяко от които предвижда самостоятелно
административно наказание. Но за да се приложи разпоредбата на чл. 17
ЗАНН е необходимо да бъде изпълнено още едно условие - наличието на
влязло в сила наказателно постановление за същото нарушение. От
служебна справка в ЕИСС съдът установи, че атакуваното по АНД №155/2022
по описа на РС- и НП №НЯСС-298/22.12.2021г. не е влязло в сила, тъй като
срещу постановеното на 29.05.2022г. съдебно решение е подадена касационна
жалба и същата е в процес на администриране. На това основание чл.17
ЗАНН не може да намери приложение. Ако НП се отменят само на това
основание, че за същото нарушение има издадени едно или няколко други
наказателни постановления, нарушителят би избегнал
административнонаказателна отговорност изобщо, позовавайки се на
няколкото НП, без да му е наложена реално административно наказание по
което и да е от тях с влязло в сила решение на съда. В този смисъл е Решение
№ 5524 от 15.10.2020 г. по адм.д. № 6105/2020 г. на Административен съд –
София.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
Според чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ имуществената санкция при
неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а,ал. 1, т. 3 е в
размер от 1000 до 20 000 лв.. След като от допуснатото нарушение не са
произтекли вреди, съдът приема, че обосновано е наложена санкция в размер
на 1 000 лева, която е в минимален размер.
Ето защо съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-
299/22.12.2021г. на ДАМТН, с което на Държавно предприятие „.....“, ЕИК
......, представлявано от изпълнителния директор цб, за нарушение на чл. 190а,
ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на основание чл. 200, ал. 1, т.
39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лева.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – и: _______________________
5