Мотиви към присъда №5 от 13.03.2015г.
по н.о.х.д.№400/2014г. на ОС-гр.***
Срещу Р.Б.И. е повдигнато обвинение по
чл.199, ал.1, т.3, пр.II, във в-ка с чл.198, ал.1 от НК, за това, че на
26.06.2014г. в гр.*** отнел от владението на Г.И.Г. чужди движими вещи-лична
карта №**, издадена на 15.10.2013г. от МВР-гр.***, както и сумата от триста
лева, с намерение противозаконно да присвои отнетото, употребявайки за това
сила и заплашване, като грабежът бил придружен с нанасяне на средна телесна
повреда на пострадалия-изкълчване на лява раменна става, обусловило трайно
затруднение в движението на крайника за период от един-два месеца.
За съвместно разглеждане в процеса са
допуснати предявените от Г.И.Г. искове за сумата от триста лева, като
обезщетение за претърпени имуществени щети и за сумата от три хиляди лева, като
обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се и законната лихва върху
сумите, считано от 26.06.2014г. до окончателното издължаване. Търси се възстановяване
от страна на подсъдимия на хонорара на упълномощения от ищеца повереник.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение се поддържа от представителя на ОП-гр.*** и частния обвинител. В
качеството си на ищец Г. поддържа и исковете си по основание и размер.
Подсъдимият дословно заявява, че не си
спомня да е извършвал вмененото му деяние. Защитата пледира И. да бъде признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, респективно-за отхвърляне на
гражданскоправните претенции.
Относно фактите по делото:
Г.Г. е управител на увеселително
корабче-моторна яхта с шестдесет и пет места и местодомуване-„Яхтено
пристанище”-гр.***. През летния сезон съдът бил ползван за разходки на туристи
в акваторията на пристанището, като сред задълженията на Г. било да приготвянето
и поднасянето на храната на пътниците при всеки от двата дневни курса, както и
почистването на кораба. След края на работния ден пострадалият носел със себе
си парите от оборота, за да осигури поддръжката на съда и зареждането с храна и
напитки.
През 2013г. Г. наел на работа Р.И.,
който обичайно се издържал с риболов и събиране на миди за продажба на
заведенията в града. Двамата се познавали от дълго време и затова пострадалият
приел подсъдимия като общ работник за около месец-при подготовката на кораба за
следващия туристическия сезон. През този период Г. водел И. и в дома си-за
извършване на дребни битови ремоти.
На 26.06.2014г. Г. приключил работата
си на кораба, взел оборотните пари и на път към дома си се отбил в крайбрежно
заведение, където се почерпил с приятели. След 03:00 часа тръгнал към
апартамента си и половин час по късно влязъл във входа на сградата и започнал
да изкачва стълбището. След като преминал пред първата стълбищна площадка бил
нападнат в гръб от едър мъж с поставена кърпа на лицето. Нападателят обгърнал с
ръце торса на пострадалия, притискайки едновременно шията и удържайки ръцете на
Г., като опитвал да го повали на земята. Силно уплашен, ищецът започнал да се
съпротивлява и да вика за помощ, при което двамата паднали по стълбището,
търкаляйки се до площадката на фоайето. Въпреки съпротивата нападателят
продължил да души Г. и го заплашил, че ще извади ножа си, за да го
„заколи”. Пострадалият осъзнал, че
съществува реална заплаха за живота му и предложил на лицето да вземе всички
пари от левия джоб на панталона и да го остави. Нападателят взел сумата от
триста лева, без да забележи, че сред сгънатите банкноти е и личната карта на Г.,
след което побягнал, като на излизане силно затръшнал входната врата на блока.
Същата вечер Д.С. бил на смяна в бар „Д..”,
намиращ се в непосредствена близост-на около 20м. от сградата, в която бил
апартамента на Г.. Свидетелят гледал телевизия, когато чул затръшването на металната
врата и викове за помощ. Незабавно се отправил към блока, като заварил Г. да
лежи с лице към земята. Тениската му била разкъсана, а лявото рамо изглеждало
като извадено от ставата, но пострадалият бил контактен и разказал накратко за
нападението. С. завил Г. с якето си, взел от земята телефона му и позвънил в полицията,
като междувременно забелязал, че на мястото на посегателството са останали чифт
черни мъжки чехли, както и отворена червена кутия с цигари. Тези вещи били
открити и приобщени към делото при последвалия оглед на местопрестъплението. Г.
***, където му направили рентгенова снимка и наместили изваденото рамо.
Съгласно заключението по назначената
СМЕ, вследствие на нападението пострадалият е претърпял изкълчване на рявата
раменна става, обусловило трайно затруднение в движението на лявата ръка за
период от един-два месеца.
Ден след инцидента Т.Т. чакал автобус
на спирка, намираща се пред лицето на блока, в който живее Г., когато намерил
личната карта на пострадалия, захвърлена на земята. Свидетелят взел документа и
го предал лично на Г., който бил с превързана ръка и му разказал за нападението
и грабежа.
В хода на разследването Д.С. посочил,
че в нощта на инцидента забелязал как подсъдимия И. преминал край заведението с
бърза крачка. Десетина минути по-късно преминал и Г., като след това се
раснесъл шума от затръшнатата метална врата и виковете за помощ, на които
свидетелят незабавно се отзовал.
В показанията си Н.Д., бивш барман в
ресторанта на св.С., заявява, че около 01.07.2014г. бил на работа в
заведението, когато се появил И.. Подсъдимият заявил, че дължи на С. шестдесет
лева и дал сумата на Д., за да му ги предададе. На свидетеля направило
впечатление, че подсъдимият, който бил известен като крайно беден и
непрекъснато търсещ заеми, отброил дълга си от пачка банкноти с номинали от по
петдесет и двадесет лева, с обща стойност от около 250-300лв. Изненадата си Д.
споделил и със свидетеля С., предавайки му парите от И..
В дадените пред съда показания, наред с
изложеното по-горе описание на нападението, свидетелят Г. заявява, че няколко
дена след инцидента и след като бил разпитан по досъдебното производство на
02.07.2014г, осъзнал, че всъщност познава лицето, което го нападнало. Първоначално
бил заблуден поради това, че извършителят прикрил лицето си с кърпа, но
впоследствие, обмисляйки детайлно случилото се, разпознал извършителя поради
отправената вербална заплаха. След дългогодишните контакти с подсъдимия
свидетелят отличавал особена специфика в тембъра и начина на изговаряне на
думите, което му давало основание да бъде абсолютно убеден, че грабежът е
извършен именно от И., който освен това единствен знаел къде се намира жилището
на Г. и факта, че след работа винаги носел със себе си дневния оборот.
Новите показания на Г. се потвърждават
и от допуснатите по искане на обвинението двама свидетели. К.Г.-брат на
пострадалия, сочи, че се срещнали на корабчето сутринта след инцидента. Още
тогава, разказвайки за нападението, ищецът споделил, че подозира И.. Съмненията
си обосновал с факта, че като негов работник подсъдимият знаел за носените
вечер обороти и посещавал дома му, а особеностите на говора му обосновавали
отъждественето с нападателя. Подобни са и показанията на И.С., пред когото Г.
също споделил, че подозира конкретен познат, без обаче да посочи името му.
В хода на съдебното производство
подсъдимият първоначално се възползва от правото си да не дава обяснения и да
не отговаря на въпроси, свързани с обвинението. След изслушване на всички
свидетелски показания И. заяви, че не си спомня да е извършвал вмененото му
посегателство. Потвърждава, че иззетите от местопрестъплението чехли са негови,
но обяснява намирането им с факта, че ги държал на място, от което са можели да
бъдат взети от всеки. Относно кутията с цигари подсъдимият сочи, че са от
марка, която обикновено купувал. Що се касае до свидетелските показания относно
носенето на изненадващо голяма за възможностите му сума, И. твърди, че
събирането на морски дарове било немалък, макар и инцидентен, източник на
доходи, който му позволявал да издържа семейството си и да връща задълженията
си.
Така изложената фактическа обстановка
се гради върху показанията на пострадалия Г., показанията на Д.С., Н.Д., П.С., Т.Т.,
И.С. и К.Г., отразените в огледния протокол обективни констатации и приобщените
с него веществени доказателства, приложената по делото медицинска документация,
заключението по назначената СМЕ, както и дадените от И. обяснения.
От посочената доказателствена съвкупност съдът изрично изключва като недостоверни и
неотносими показанията на свидетеля С.И.. Съгласно обстоятелствената част на
обвинението, лицето е следвало да установи, че в нощта на инцидента подсъдимият
е залагал значителна сума пари при хазартна игра на ротативка. Видно от
разпитите пред съда и от досъдебното производство, свидетелят не е в състояние
изрично да опише конкретни действия на подсъдимия, а и да посочи дори
приблизително датата на срещата си с И.. Особено съществените противоречия и
очевидното нежелание на свидетеля да отстоява конкретна позиция създават обосновани
съмнения в достоверността на твърдяното и изцяло дискредитират събраните
показания.
Известно несъответствие се констатира и относно
предявените на Д.С. веществени доказателства. В съдебно заседание свидетелят
заяви, че показаните му чехли се различават съществено от тези, които забелязал
на местопрестъплението. В тази насока съдът прие, че констатираното
несъответствие се дължи както на изтеклия от посегателството период от време,
така и на особените обстоятелства, при които С. за пръв път е имал възможност
да забележи въпросното веществено доказателство. Наред с това следва да се има
предвид, че по силата на чл.131 от НПК, доколкото е съставен при условията и по
реда на кодекса, протоколът за оглед съставлява годно доказателствено средство
не само за извършването на отразените действия и реда на осъществяването им, но
и за събраните при това доказателства, в т.ч. за приложените като веществено
даказателство по делото чехли на подсъдимия.
Що се касае до констатираното противоречие между показанията
на Г. дадени пред съда и в хода на досъдебното производство, следва да се
отчете, че твърдяното изпадане в безсъзнателно състояние не е елемент от
обстоятелствената част на обвинението или от заявената правната квалификация на
извършеното, поради което е ирелевантно за процеса. Въпросните твърдения могат
да бъдат окачествени единствено като израз на субективни възприятия, резултат
от уплахата и силната болка, следствие на посегателството. В тази насока
съществени са обективните показания на С., който потвърждава, че е заварил Г. в
утежнено общо състояние, но в съзнание и със запазени възможности за адекватен
контакт.
Логично обяснение намират и новите данни в показанията
на Г. пред съда, касаещи идентифицирането на нападателя. От една страна
непосредствено след инцидента пострадалият се е намирал в състояние на
психологически шок, ограничаващ възможността му за адекватни отговори. Относно
последващите показания Г. подчертава, че просто не е бил питан изрично дали се
съмнява в конкретно лице и затова не споделил подозренията си. Наред с това е
факт, че изнесените в съдебно заседание нови обстоятелства са били споделени от
пострадалия много преди съдебния процес с най-близките му хора-К.Г. и И.С.,
като двамата нови свидетели категорично потвърждават изнесеното от ищеца. Нещо
повече, видно от обясненията на И., за подозренията си Г. му е съобщил лично,
приканвайки го да се предаде доброволно на разследващите.
С горните уточнения и съображения, така провереният доказателствен
материал се явява относително еднопосочна и взаимно допълваща се съвкупност от
обективни констатации и от субективни възприятия, вариращи в напълно допустими граници, без да
са налице значителни и непреодолими противоречия при извеждане на крайния извод
относно авторството на деянието. Действително, преюдициалната обвинителната
теза първоначално е отстоявана на база
косвени доказателства. Така П.С. установява съществувалите материални
атруднения на подсъдимия преди инцидента. Г. сочи, че поради съвместната им
работа И. е знаел за начина на пренасяне на оборота, единствен е бил воден в
жилището на пострадалия и е имал очевидна причина да прикрива лицето си. Д.С.
потвърждава, че е забелязал подсъдимия край блока на Г. десетина минути преди
самия той да се прибере в дома си, както и че непосредствено след преминаването
му, пострадалият е бил нападнат и ограбен във входа на блока. С показанията на С.И.
се установява, че дни след нападението подсъдимият е държал изненадващо голяма
за възможностите му сума и е платил предсрочно взет заем. Към тази корелативна
верига от косвено установени факти, проведеното съдебно следствие добави
категоричните нови показания на пострадалия, пряко сочещи автора на
посегателството, както и подкрепящите ги изявления на двамата допуснати
свидетели.
С оглед изложеното съдът намира за доказано, че на
26.06.2014г. в гр.*** Р.И. е отнел от владението на Г.И.Г. чужди движими
вещи-сумата от триста лева, употребявайки за това сила и заплашване, като
грабежът е бил придружен с нанасяне на средна телесна повреда на
пострадалия-изкълчване на лява раменна става, обусловило трайно затруднение в
движението на лявата ръка за период от един-два месеца. Деянието е осъществено
умишлено, в т.ч. при предумисъл, иницииран от причакването на Г. във входа на
блока. Доказано е и намерение за противозаконно присвояване на отнетото. От
обективна и субективна страна е осъществен състава на чл.199, ал.1, т.3, пр.II,
във в-ка с чл.198, ал.1 от НК. Същевременно подсъдимият следва да бъде признат
за невиновен и оправдан онтносно първоначално повдигнатото обвинение за
отнемането на ЛК№**, издадена на 15.10.2013г. от МВР-гр.***, тъй като се касае
за документ, който не може да бъде предмет на гражданския стокооборот.
Р.И. е на ** години, с начално образование,
безработен, неженен-семеен с едно дете, с лоши характеристични данни по
местоживеене, неосъждан-реабилитиран по право за осъждане като непълнолетен от
1992г. и осъждане от 2008г. с условно отлагане изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода. Съгласно психиатричното обследване не са
съществували обективни фактори, ограничаващи или изключващи вменяемостта на
лицето при осъществяване на посегателството.
Причини за извършване на престъплението-ниско
правосъзнание, мотивирало поредното посегателство с цел набавяне на средства.
Като относително смекчаващо отговорността
обстоятелство в случая могат да бъдат разглеждани дадените пред съда обяснения,
които макар да не съставляват признания, имат своята рола при оценка
достоверността на другите доказателствени източници. В противовес са недобрите
характеристични данни, съдебното минало на И.-независимо от настъпилата
реабилитация, осъществената злоупотреба с доверието на Г., който през
значителен период от време е осигурявал работа и доходи на подсъдимия, вида на
отправената заплаха за лишаване от живот, фактически мотивирала пострадалия да
преустанови съпротивата си, установяваните от свидетелите К.Г. и С. усложнения
в здравословното състояние и общата работоспособност на ищеца вследствие на
травмата.
Обществената опасност на извършеното следва да бъде
определено като висока, предвид масовостта на този род посегателства, посочените
отнощения със жертвата, установения предумисъл и доказаните допълнителни,
несъставомерни последици за пострадалия.
Предвид обективния превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, завишената обществена опасност на извършеното,
негативните данни за личността на дееца и тези относно неговото семейно
положение и имотно състояние, съдът определи наказанието под средния и над
минималния размер, налагайки на И. лишаване от свобода за срок от седем години.
На основание чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС санкцията подлежи на изпълнение
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип-при първоначален строг
режим. С оглед изложените по-горе съображения не са налице основания за
налагане на факултативно предвиденото от закона наказание конфискация на
имущество.
По отношение на гражданскоправните претенции:
Искът за обезвреда на твърдяно претърпени имуществени
щети черпи правно основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Безспорно се
установява, че на 26.06.2014г. в гр.*** Р.И. е отнел от владението на Г.Г.
сумата от триста лева, с намерение противозаконно да я присвои. Щетата не е
възстановена, поради което искът следва да бъде уважен изцяло като основателен
и доказан.
Искът за обезщетяване на твърдяно понесени
неимуществени вреди-болки и страдания, се основава на разпоредбите на чл.52,
във в-ка с чл.45 от ЗЗД. Доказано е, че
на посочената по-горе дата, употребявайки физическо насилие, И. е причинил на Г.
средна телесна повреда-изкълчване на лява раменна става, обусловило трайно
затруднение в движението на лявата ръка за период от един-два месеца. Като
средство за преодоляване съпротивата на жертвата деецът е отправил към
пострадалия и закана за лишаване от живот. Наличната медицинска документация и
заключението на съдебния медик установяват конкретна травма, чийто вид и естеството сами по
себе си указват интензивността на претърпените болки и страдания, както и
тяхната очаквана продължителност. Наред с това, показанията на Г. и двамата
свидетели на частното обвинение разкриват изживения от ищеца уплах, продължителен
душевен дискомфорт, параноичен страх от ново посегателство и възникналите след
травмата допълнителни усложнения. В този аспект претендираната обезвреда за
неимуществени вреди е напълно символична по размер и следва да бъде присъдена
изцяло. Както първото, така и това обезщетение се явяват дължими ведно със
законната лихва от 26.06.2014г. до окончателното издължаване на ответника.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
на подсъдимия следва да се възложат сторените по делото разноски, държавната
такса върху уважените размери на исковете, както и деловодните разноски на
ищеца-частен обвинител, свързани с процесуалното представителство по делото.
Приложените като веществени доказателства чифт чехли,
кутия цигари, халка, гребен и видео диск, следва да бъдат унищожени след
привеждане на присъдата в изпълнение.
Воден от изложените фактически
констатации и правни изводи съдът постанови присъдата си.
Председател: .