№ 67
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора К. Д. П.
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602432 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 39/18.05.2021г. по НОХД № 341/2021г. по описа на ПдРС, 7 н.с. съдът е
признал подс. С. Л.. ИЛ. за виновен в това, че на 11.06.2020г. в землището на с. П., обл.
Пловдив, в сграда за обществено ползване, собственост на ЗК “*****” ЕООД, е причинил
другиму – ИВ. Г. Г. от гр. Пловдив тежка телесна повреда, изразяваща се в разрушаваща
травма на дясната очна ябълка, руптура на склерата, пролапс на съдовата обвивка и тялото
на дясната очна ябълка, довела до постоянна слепота с дясното око - престъпление по чл.
128, ал.2 вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.373, ал.2вр. с чл. 372, ал.4 от НПК, вр. с чл.
58а, ал.1 вр. с чл. 54, ал.1 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода. На
основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за срок от пет години, като на основание чл. 59, ал.2 вр. с ал.1 от НК е приспаднал
времето, през което подс.И. е бил задържан от 12.06.2020г. до датата на постановяване на
присъдата. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител И.Г. сумата от 70 000 лева, представляващи обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, причинени от престъплението, ведно със законната лихва от датата
на деянието до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния предявен
размер от 100 000 лева е отхвърлил гражданския иск като неоснователен и недоказан.
Осъдил е също така подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд Пловдив сумата от
2800 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск , а в полза на
Държавата по сметка на ОДМВР Пловдив направените по досъдебното производство
1
разноски в размер на 256,20лв.
Присъдата се протестира от Районна прокуратура Пловдив по съображения за
несправедливост на наложеното наказание, като се отправя предложение за изменението й с
налагане на наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, както и
наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. В допълнителен протест,
подаден след запознаване с мотивите на районния съд, освен подържаното оплакване за
явна несправедливост на наложеното наказание, се възразява и че присъдата е
незаконосъобразна, тъй като е постановена при липса на мотиви. Алтернативно се отправя
искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Против присъдата е подадена въззивна жалба от повереника на частния обвинител и
граждански ищец – адв. К.Б., в която също се аргументира недоволство от размера на
наложеното наказание и начина на изтърпяване на същото. Отправя се искане за изменение
на присъдата с увеличаване размера на наказанието към следния размер, предвиден от
закона, постановяване на ефективното му изтърпяване, както и уважаване на предявения
граждански иск в пълен размер.
Присъдата се обжалва и от защитника на подсъдимия – адв. Й.Д. по съображения за
неправилност, като незаконосъобразна и явно несправедлива. Отправя се искане за
изменението й, като наказанието бъде намалено, както и условният срок, за който бъде
отложено. Иска се и намаляване на уважения размер на гражданския иск.
След изготвяне на мотивите към присъдата адв. Б. е депозирал и допълнение към
въззивната си жалба, в която като основно искане се поддържа направеното с въззивната
жалба искане за изменение на присъдата касателно размера на наложеното наказание.
Алтернативно се иска да бъде отменена присъдата и делото върнато на друг състав на
районния съд поради липса на мотиви към съдебния акт.
Простъпило е и становище от подс. С.И. чрез адв. Д., в което се изразява несъгласие
с подадените срещу присъдата въззивна жалба на частния обвинител и граждански ищец и
протест от прокуратурата.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив поддържа подадения протест
само в частта, в която се предлага на съда да увеличи размера на наложеното наказание,
като същото бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, след
което бъде редуцирано с една трета и изтърпяно при първоначален строг режим. Не
поддържа протеста в частта, в която се навежда оплакване за липса на мотиви. Предлага на
съда и да увеличи уважения размер на гражданския иск, като същият бъде уважен в пълен
размер. Предлага въззивната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. К.Б. поддържа
депозирана жалба и допълнението към същата против присъдата на първата инстанция
както по отношение искането за увеличаване на наказанието, така и за уважаване на
гражданския иск в пълен размер. Като алтернативно се поддържа и искането за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състава на районния съд поради
2
липса на мотиви.
Частният обвинител и граждански ищец И.Г. поддържа заявеното от повереника му.
Липсата на мотиви към първоинстанционната присъда се изтъква като основен
аргумент за отмяна на съдебния акт от защитата на подсъдимия. Намира, че мотивите
страдат от фактически противоречия по отношение формата на вината, за която се твърди да
е извършено деянието, както и по отношение на отчетените от районния съд отегчаващи
обстоятелства, което води и до несправедливост на наложеното наказание. Счита, че
наказанието лишаване от свобода следва да бъде намалено, както и размера на определения
от съда изпитателен срок.
Подсъдимият С.И. поддържа становището на защитника си и моли за по-леко
наказание.
Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и
обсъди доводите във въззивните жалби, протест и допълненията към тях, както и в
писменото становище на подсъдимия и съображенията на страните в съдебно заседание, а и
сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери
следното:
Въззивните жалби и протест са процесуално ДОПУСТИМИ – подадени в срок, при
наличие на правен интерес от правоимащи по смисъла на чл. 318 от НПК лица, но не следва
да се разглеждат по същество. Налице са основания за отмяна на първоинстанционната
присъда, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Произнасянето по основателността на оплакването на защитата, насочено към
основанието, обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е приоритетно, тъй
като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена
само в рамките на установената от първата инстанция фактическа обстановка и то само ако
са спазени процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение на съда по
фактите.
Проверявайки съдебния акт, въззивният съд намери, че при изготвяне на мотивите
към него, районният съд не е изпълнил задължението си, предвидено в нормата на чл. 305,
ал.3 от НПК – да посочи въз основа на кои доказателствени източници е приел за доказани
изложените фактически обстоятелства и е извел юридическите си изводи. Кратко и
лаконично, без да направи оценка на събраните по делото доказателствени материали
/изключая единствено изготвената на ДП съдебно-медицинска експертиза/, без да изложи
съображенията си въз основа на кои доказателства и доказателствени средства е направил
изводите си по фактите и правото – и в частност /което в случая тази процедура го
задължава/ - дали и по какъв начин направеното от подсъдимия самопризнание пред съда се
подкрепя от събраните доказателствени материали и без да даде отговор на поставени от
защитата въпроси в пледоарията /нар. за формата на вината/, съдът е маркирал мотивите си,
считайки, че така е изпълнил задължението си по чл. 305, ал.3 от НПК.
3
Отделено е внимание единствено на изготвената на досъдебното производство СМЕ,
но липсват съображения кои доказателства подкрепят признанието на подсъдимия за
авторство, време, място и останалите признаци, изпълващи състава на вмененото му
престъпление. Всъщност никъде в мотивите на РС не се съдържа констатация, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от конкретни доказателства. На л.3 районният
съд единствено се е задоволил да посочи, че “тази фактическа обстановка съдът приема
за установена от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство,
от показания на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени
към доказателствения материал по делото във връзка с производството по реда на глава
27 от НПК, както и от протокола за разпознаване на лице, заключението на съдебно-
медицинската експертиза, характеристчна справка и останалите събрани по делото
писмени доказателства”, което е нарушение на изискването на чл. 373, ал.3 от НПК. Кои са
тези свидетелски показания и „останали“ писмени доказателства и кои факти установяват
те, не е посочено, нито е посочено дали и кои от тях подкрепят признанието на подсъдимия.
После – съдът формално е посочил и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
досъдебното производство, без да обърне внимание, че всъщност подсъдимият на два пъти е
давал обяснения пред разследващ полицай, които съдържат крайно противоречиви
твърдения.
Именно поради тези причини, съдържанието на проверявания съдебен акт на
първостепенния съд не сочи на спазване на процесуалния ред за изграждане на вътрешното
убеждение на съда, предвиден в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Вярно е, че провеждането
на съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК предполага
признаване изцяло от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Това е условие, даващо основание на съда да се произнесе единствено по процесуалния ред,
по който ще се проведе съдебното следствие, но в никакъв случай не освобождава съда от
задължението му да аргументира съдебния си акт. Именно мотивите към присъдата дават
възможност на страните и на контролните иннстанции да проследят начина, по който е
формирано вътрешното убеждение на съда и дали и доколко това е направено при спазване
на изискванията на чл. 14 от НПК. Прилагането на диференцираната процедура не може да
има за цел занижени изисквания към присъдата, която съдът постановява /виж Р № 7/13.01-
2016г. на ПАС по н.д./В/№ 580/2015г., Р.№73/27.05.2020г. на ПАС по н.д.№ 500/19г.; такива
е виждането он ВКС и в Решение 434/03.11.2011г. по н.д.№2073/2011г., 3 н.о., Р.
530/11.01.2010г. по н.д. №612/2009г., 1 н.о./.
В настоящия случай е невъзможно да бъде проверена процесуалната дейност на съда
за възприемане на фактическата обстановка на извършеното, нито да се осъществи контрол
доколко присъдата не е постановена при нарушение на забраната, установена в чл. 116 от
НПК. Известно е, че съществено процесуално нарушение е не само пълната липса на
мотиви, но и отсъствието на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на
които трябва да отговори присъдата.
4
Въззивната инстанция констатира и липса на мотиви относно произнасянето по
гражданския иск, тъй като съдът не е изложил каквито и да било аргументи в полза на
отсъдения като доказан размер на гражданския иск. Вярно е, че неимуществените вреди се
определят по справедливост от съда, но следва да бъдат изложени съображенията, поради
които съдът е намерил за справедлив именно уважения от него размер от 70 000 лв., каквито
в случая в проверявания съдебен акт липсват.
Липсата на мотиви е процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 от НПК,
което не може да бъде отстранено от настоящата инстанция. Това налага отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото на РС Пловдив за разглеждане от друг
състав на съда.
Предвид характера на допуснатото в контролираната присъда съществено
процесуално нарушение, настоящият състав не обсъжда оплакванията по същество на спора,
изложени във въззивните жалби и протест и поддържани в съдебно заседание.
Поради изложеното по-горе и на основание чл. 334, т.1 вр. с чл. 335, ал.2 от НПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 39/18.05.2021г. по НОХД № 341/2021г. по описа на ПдРС, 7
н.с.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5