Р Е Ш Е Н И Е
№ 260032 / 18.3.2021г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н Х дело номер........16..........по описа
за...............2021................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от ЕТ К.- В.Ц. ***
представляван от В.М.Ц. против наказателно постановление № 498686-
F 539008
от 10.03.2020 година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите с което на горепосочения жалбоподател за извършено
от него административно нарушение
по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС на
основание чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание посочено по-
горе , като същият в жалбата
си не отрича , че е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено
и съответното горепосочено административно
наказание с горепосоченото наказателно постановление , като твърди обаче , че
същото се явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на процесуалния
закон – ЗАНН и материалния закон- ЗДДС , като посочва точно обстоятелствата
касаещи тази твърдяна от него незаконосъобразност и моли съда да го отмени изцяло.Същият жалбоподател изразява
алтернативно искане ако съдът прецени , че е налице извършено от него адм. нарушение
да намали да минимален размер така наложената му санкция съобразно разпоредбата на изречение 2 от чл. 185 ал.2
от ЗДДС в най- минимален размер .
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по-
горе редовно призован не се явява лично
, за него се явява лично неговият процесуален
представител , който заявява , че поддържа жалбата за цялостна отмяна на наказателното постановление , като
освен това заявява и за приложение при
алтернативността посочена от него на намаление до минимален размер на
наложената му парична санкция и по този начин не взема друго респ. допълнително
становище по жалбата .Ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на жалбата
.
За административнонаказващия орган редовно
призован се явява неговия процесуален представител
в съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли
изцяло като напълно неоснователна..
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя ЕТ К.- В.Ц. ***
представляван от В.М.Ц. наказателно постановление № 498686- F 539008 от 10.03.2020
година
на Началника на отдел Оперативни
дейности – Бургас в Централно управление
на Национална агенция за приходите
е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F 539008 от 24.02.2020 година срещу ЕТ
Криси – В.Ц. *** който констатира
за извършено административно нарушение
на дата 22.02.2020 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата при
извършена оперативна проверка в 16.55 часа на търговски обект по смисъла на параграф
1 т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за
хранителни стоки находящ се в гр.
Карнобат на ул. Янтра № 9 , стопанисван от ЕТ Криси- В.Ц. с ЕИК ********* се установило
, че в същия обект има монтирано и
въведено в експлоатация , свързано
дистанционно с НАП и
работещо към момента на проверката ЕКАФП модел Eltrade , с индивидуален номер на ФУ ED 327549 и фискална памет № 44327549 , което устройство притежава операциите „ служебно въведени „ и „
служебно изведени „ пари в касата , но
същото не е отчело промяна в касовата наличност в касата на обекта
със съответно записване в момента на извършването й и по този начин се установило необосновано
различие в касовата наличност , като е установена положителна разлика в размер на сумата от 114, 82 лв.в
повече , която не е отразена във ФУ към момента , въпреки наличност на
съответните функции на ФУ за това, тъй като то е в изправност и притежава операция – служебно въведени и служебно
изведени парични средства съгласно отпечатания дневен финансов отчет „ Х „ , като находящите се парични средства – като фактическа наличност в
касата са изброени и описани лично от Н. Г. Ц. в качеството му
на продавач в обекта, като този опис на парични средства е отразен в протокол № 0008125 от 22.02.2020 г.
.По този начин се установява , че проверяваното лице не е
изпълнило задълженията си извън случаите
на продажба да отбележи всяка промяна в
касовата наличност на ФУ чрез операциите
„ служебно въведени „ и „служебно изведени
„ суми , с което е нарушило разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н – 18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства на МФ във връзка с
чл. 118 ал.4 от ЗДДС и за което на
основание чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена
санкция в размер на 1500 лева.
Видно от събраните по делото доказателства – писмени
такива – протокол за извършена проверка
№ 0340796 от 22.02.2020 година ,
опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката
на дата 22.02.2020 година , декларация за стопанисвани обекти от задълженото лице , трудов договор № 1 от 20.02.2020 г. , заповед за
компетентност на АНО , както и от
гласните доказателства - показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели Н.И. и С.Д. , които се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя деяние , е че
същите доказват , че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение което му се
приписва със съставения АУАН и
издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, като същото
обстоятелство не се опровергава от
никакви доказателства по делото, включително и от признанията на жалбоподателя в жалбата му. Следователно въз основа на
събраните по делото доказателства , може
да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно нарушение
по ЗДДС , описано в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, тъй като се събраха достатъчно доказателства –писмени и гласни установяващи
, че жалбоподателят е извършител на процесното адм. нарушение , което обстоятелство
той и не оспорва , поради което
обстоятелство му е наложено и
горепосоченото административно наказание.
Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН е съставен в изпълнение на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при
правилно приложение на материалния закон – ЗДДС и затова той се явява законосъобразен и съобразно
процесуалния и материалния закони и като такъв се явява и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Жалбоподателя в жалбата си алтернативно е изразил желание съдът да измени обжалваното наказателно
постановление в частта на това наложено му адм. наказание , като го измени до
неговия най- минимален размер, ако съдът
приеме , че е извършено съответното адм. нарушение , с оглед прилагането на
разпоредбата на чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС тъй като адм. наказващия орган му е наложил прекомерно високо адм. наказание
, които не съответства на извършеното от него адм. нарушение т.е. , че наложеното му адм. наказание е в нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл. 27
от ЗАНН съдът намира, че следва да
разгледа това обстоятелство тъй като има искане на жалбоподателя в тази насока . Затова първо следва да изследва въпроса дали
жалбоподателят е извършител на това адм. нарушение и ако установи , че е такъв
след това следва да изследва дали при налагане на това адм. наказание респ.
наказания адм. наказващия орган в случая е спазил изискванията на тези
разпоредби на ЗАНН които изискват налагане на адм. наказание на даден нарушител
да бъде съобразено с тежестта на извършеното адм. нарушение , подбудите за
неговото извършване , другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства ,
като се вземе впредвид и имотното състояние на нарушителя , като едновременно с
това съответното адм. наказание се налага с цел с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се
въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани и дали
правилно адм. наказващия орган е приложил закона .
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил
процесното адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя
от събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод на съда не се опровергава от
никакви събрани по делото доказателства . По този начин съдът намира, че
жалбоподателят е извършител на адм. нарушение на разпоредбата на чл.33 ал.1 от
Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства
на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС, като в случая адм. наказващия
орган му е наложил горепосоченото адм.
наказание на жалбоподателя за това извършено от него адм. нарушение на
основание чл. 185 ал.2 изр. второ от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС в размер към максималния такъв –
имуществена санкция в размер на 1500 лв. .Затова и съдът намира, че следва да обсъди въпроса за намаляването на това адм. наказание наложено
на жалбоподателя на основание поисканото прилагане на наказанието в най-
минимален размер предвидено в изр. 2 от
разпоредбата на чл. 185 ал.2 от ЗДДС което гласи , че когато това адм.
нарушение не води до неотразяване на приходи следва да се наложи адм. наказание
от размера предвиден в ал.1 от същия чл. 185 от ЗДДС който предвижда налагане
на адм. наказание в размер от 500 лв. до
2000 лв. . По този начин съдът намира,
че с оглед това , че от деянието извършено от жалбоподателя не са
настъпили вредни последици - фиска на Държавата не е увреден , както сам е
признал и санкционирал жалбоподателя самия АНО , това , че в хода на проверката контролните
органи не са констатирали други
нарушения на данъчното законодателство ,
факта , че това адм. нарушение от страна на жалбоподателя има инцидентен
характер , понеже последният не е наказван за други такива , както и че е налице съвсем ниска обществена
опасност на извършеното от жалбоподателя
деяние , то следва да бъде изменено наказателното постановление в
горепосочената му обжалвана част , като бъде намалено наложеното му адм.
наказание имуществена санкция, както следва : от 1500 лв. на 500 лв. .
Следва
да се добави , че жалбоподателят твърди, че извършеното от него деяние се явява
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е изложил мотивирана
преценка за липса на основание за
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН адм. наказващия орган е нарушил
закона . Освен това тъй като адм.
наказващия орган е направил извод в противна насока , то същият извод се явявал
необоснован, като на това основание се претендира отмяна на наказателното
постановление. Съдът намира, че следва да разгледа и това направено възражение
от жалбоподателя с оглед на това дали
случая е маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже
административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , то съдът след
като намери, че са налице предпоставките
за това , само на това същото основание
да отмени наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия
орган за
„ маловажност „ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и
тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по
законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от
страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е
маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и към административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК е обстоятелство изключващо
отговорност вкл. и адм. наказателната по
отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд намира, че в случая не следва да
се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН понеже адм. нарушение е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая се касае за отношения свързани
с фиска на Държавата . В случая законът
е постановил, че само с осъщественото от жалбоподателя действие е достатъчно само неговото наличие респ.
извършване, за да възникне съответната
административнонаказателна отговорност
на жалбоподателя , тъй като в случая
са увредени важни държавни и обществени
права свързани със спазване на данъчната политика на Държавата и съответно установения в страната правов
ред . Затова и в случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя е адм.
нарушение и не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени
и на това искано от жалбоподателя основание процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание АНО претендира да му се присъдят разноски по настоящото дело
на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН. Независимо , че съдът е намалил размера на
наложеното на жалбоподателя адм. наказание,
то обжалваното наказателно постановление е било
потвърдено в останалата му част , а именно , че има извършено адм.
нарушение от жалбоподателя за което
следва да му бъде наложено по- леко наказание. По този начин на адм. наказващия
орган следва да се присъдят
претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение , следва да се приложи разпоредбата на чл. 63
ал.5 от ЗАНН , съгласно която размерът
на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело , определен по реда на
разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредбата за заплащането на правната
помощ . Съгласно чл. 27 е от Наредбата
за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. . С оглед
фактическата и правна сложност на делото
, съдът стигна до извода , че за осъщественото
от юрисконсулта процесуално представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се присъди и определи
възнаграждение в размер на 100 лв..
Мотивиран от гореизложеното
Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 498686- F 539008 от 10.03.2020 година
на Началника на отдел Оперативни
дейности – Бургас в Централно управление
на Национална агенция за приходите издадено против ЕТ Криси- В.Ц. с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, обл. Бургас ул. Москва № 75 представляван от В.М.Ц. с ЕГН **********
, същото дружество със съдебен адрес ***
чрез адв. Д.Д.В. САМО В ЧАСТТА МУ
с която за извършено от него адм.
нарушение на дата 22.02.2020 г. на разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба № Н –
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства на МФ във
връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС и за което
на основание чл. 185 ал.2 изр. второ от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена
санкция в размер на 1500 лева , като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА СЪЩОТО АДМ. НАКАЗАНИЕ , а
именно : имуществена санкция от 1500 лв.
на имуществена санкция в размер на 500
лв. .
ОСЪЖДА ЕТ Криси- В.Ц. с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Карнобат, обл.
Бургас ул. Москва № 75 представляван от В.М.Ц. с ЕГН **********
, същото дружество със съдебен адрес ***
чрез адв. Д.Д.В. да заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 100 лв. представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд Бургас в 14 дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: