№ 101
гр. Сливен, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242200600115 по описа за 2024 година
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба от адв.
Н. Н. от АК – Сливен, в качеството му на защитник на подсъдимия А. С. С., срещу присъда
№ 2/08.01.2024 г. постановена по нохд № 534/2023 г. по описа на Районен съд – Н.З.
С атакуваната присъда подсъдимият Д. Щ. Й. е признат за виновен в това, че в
периода от 18.06.2022 г. до 20.06.2022 г. от складова база находяща се в гр. Н.З. чрез
използване на техническо средство - каруца, теглена с животинска тяга, в съучастие с А. С.
С. и Д. А. П., като съизвършител, отнел чужди движими вещи - 4 бр. чували с брашно
„Стара Загора“ тип 500, всеки по 25кг., на обща стойност 116,00 лв., 104 бр. торби с брашно
„Мелко“ тип 500, всеки по 5 кг., на обща стойност 780,00 лв., 160 бр. пакети с брашно
„Мелко“ тип 500, всеки по 1 кг., на обща стойност 248,00лв. и 195 бр. пакети с брашно
„Мелко“ тип козунак, всеки по 1 кг., на обща стойност 331,50 лв., или всички вещи на обща
стойност в размер на 1475,50 лв., от владението на Д. Д. Т. от гр.Н.З. собственост на
„Ферткомерс“ ЕООД, гр.Твърдица с управител Георги Василев Бояджиев, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл.195 ал.1
т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.54 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК е осъден на осем месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Д. А. П. е признат за виновен в това, че в периода от 18.06.2022 г. до
20.06.2022 г. от складова база находяща се в гр. Н.З. чрез използване на техническо средство
1
- каруца, теглена с животинска тяга, в съучастие с Д. Щ. Й. и А. С. С., като съизвършител,
отнел чужди движими вещи - 4 бр. чували с брашно „Стара Загора“ тип 500, всеки по 25 кг.,
на обща стойност 116,00 лв., 104 бр. торби с брашно „Мелко“ тип 500, всеки по 5 кг., на
обща стойност 780,00 лв., 160 бр. пакети с брашно „Мелко“ тип 500, всеки по 1 кг., на обща
стойност 248,00 лв. и 195 бр. пакети с брашно „Мелко“ тип козунак, всеки по 1 кг., на обща
стойност 331,50 лв., или всички вещи на обща стойност в размер на 1475,50 лв. от
владението на Д. Д. Т. от гр.Н.З. собственост на „Ферткомерс“ ЕООД, гр.Твърдица с
управител Георги Василев Бояджиев, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което на основание чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.54 ал.1
и чл.58а ал.1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл.66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият А. С. С. е признат за виновен в това, че в периода от 18.06.2022 г. до
20.06.2022 г. от складова база находяща се в гр. Н.З. чрез използване на техническо средство
- каруца, теглена с животинска тяга, в условията на повторност и в съучастие с Д. Щ. Й. и Д.
А. П., като съизвършител, отнел чужди движими вещи - 4бр. чували с брашно „Стара
Загора“ тип 500, всеки по 25кг., на обща стойност 116,00 лв., 104 бр. торби с брашно
„Мелко“ тип 500, всеки по 5 кг., н обща стойност 780,00 лв., 160 бр. пакети с брашно
„Мелко“ тип 500, всеки по 1 кг., на обща стойност 248,00лв. и 195 бр. пакети с брашно
„Мелко“ тип козунак, всеки по 1 кг., на обща стойност 331,50 лв., или всички вещи на обща
стойност в размер на 1475,50 лв., от владението на Д. Д. Т. от гр. Н.З. собственост на
„Ферткомерс“ ЕООД, гр. Твърдица с управител Георги Василев Бояджиев, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява
маловажен случай, поради което на основание чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2
вр.чл.54 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Подсъдимите Д. Щ. Й., Д. А. П. и А. С. С. /всеки един от тях поотделно/ са
осъдени да заплатят на Д. Д. Т. по 473,20 лв., представляващи обезщетение за причинени на
пострадалия имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането - 18.06.2022 г., до окончателното й
изплащане.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите Д. Щ. Й., Д. А. П. и А. С. С. /всеки
един от тях поотделно/ са осъдени да заплатят по 42,60 лв., представляващи разноски по
делото, в полза на бюджета по сметка на ОД на МВР - Сливен.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите Д. Щ. Й., Д. А. П. и А. С. С. /всеки
един от тях поотделно/ са осъдени да заплатят по 16,60 лв., представляващи държавна такса
за гражданския иск, в полза на бюджета по сметка на РС - Н.З.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно
производство, депозирана от подсъдимия чрез служебно назначения му защитник в
установения от закона срок, се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт, който
2
се определя като незаконосъобразен по отношение на наложеното наказание и начина на
изтърпяването му. Заявява се, че по време на производството защитникът е дал указания на
дееца да представи доказателства относно тежкото си семейно положение,но от неразбиране
на ситуацията, в която се намира, той не представил такива. Сочи се, че тежкото семейно
положение е изключително смекчаващо вината обстоятелство, доказателства за което
съществуват, но не се били представени по делото. Настоява се за изменение на атакуваната
присъда в частта й за постановеното ефективно изтърпяване на наложеното наказание, като
изпълнението на това наказание бъде отложено по реда на чл.66 от НК с максимален
изпитателен срок.
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият А. С. С., редовно призован, се явява
лично и със служебно назначения си защитник. Последният поддържа жалбата си на
посочените в нея основания и настоява за уважаването й. Претендира изменение на
атакуваната присъда в частта й относно постановеното ефективно изтърпяване на
наложеното наказание, като иска изпълнението на наказанието да бъде отложено по реда на
чл.66 от НК.
Подсъдимият Д. Щ. Й., редовно призован не се явява. Не се явява и упълномощения
му защитник.
Подсъдимият Д. А. П., нередовно призован, не се явява. За него се явява
упълномощения му защитник, който заявява, че подсъдимият е доволен от присъдата е не се
присъединява към жалбата на подсъдимия А. С..
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен намира, че жалбата е
неоснователна, а присъдата на НЗРС – правилна и законосъобразна. Предлага присъдата да
бъде потвърдена. Оспорва претенцията на защитата на подсъдимия А. С. за приложение на
разпоредбата на чл.66 от НК, като навежда доводи, че е налице законова пречка за това
предвид обремененото съдебно минало на подсъдимото лице.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди
изтъкнаните от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери въззивната жалба на защитника на подсъдимия А.
С. С. за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и
внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
Свид. Д. Т. била назначена на длъжност продавач-консултант във „Ферткомерс“
ЕООД. Тя била и материално-отговорно лице, тъй като единствено тя работела в базата на
дружеството в гр. Н.З. Базата била оградена от всички страни, като вида на оградата се
3
различавал на места. От северната страна на базата оградата била от стари и корозирали
метални платна. Дружеството имало сключен договор за охрана със сигнално-охранителна
техника с охранителна фирма „Аркус“. Работното време на базата било от понеделник до
събота, неделя бил почивен ден.
На 18.06.2022 г., събота, свид. Д. Т. била на работа в базата за времето от 08:00 часа
до 12:00 часа. На края на работния ден същата затворила вратата на склада за брашно и я
подпряла с камък от външната страна, за да я укрепи, тъй като бравата на вратата била
повредена и не се заключвала. Също така когато си тръгвала от работа, свид. Д. Т.
заключила портала на базата и включила СОТ.
На неустановена дата в периода от 18.06.2022 г. до 20.06.2022 г., подсъдимите Д. Й.,
Д. П. и А. С. се срещнали в гр. Н.З. Подсъдимите знаели къде се намира базата на
„Фертокомерс“ ЕООД и решили да отидат до там и да извършат кражба на брашно.
Същата вечер в тъмната част на денонощието тримата подсъдими се отправили към
базата на „Ферткомерс“ ЕООД, като се придвижвали с каруци теглени от животинска тяга.
Подс. Д. П. и подс. Д. Й. се придвижвали със своите каруци, а подс.А. С. се возел в
каруцата на подс. Д. П.. Когато стигнали до базата на „Ферткомерс“ ЕООД, подсъдимите
минали с каруците си през неукрепен отвор на оградата от метални платна в североизточния
край на базата. След като влезли във вътрешността на базата подсъдимите спрели каруците
до склада за брашно и влезли вътре през незаключената входна врата от ПВЦ дограма.
Подсъдимите видели, че както на земята, така и върху дървени скари и палети в склада
имало брашно от различни видове и разфасовки. Всеки един от подсъдимите започнал да
изнася брашно от склада и да го товари в двете каруци.
Така със задружни усилия и тримата подсъдими изнесли от склада и натоварили в
каруците различни видове и разфасовки брашно, както следва 4 бр. чували с брашно „Стара
Загора“ тип 500, всеки по 25 кг., 104 бр. торби с брашно „Мелко“ тип 500, всеки по 5 кг., 160
бр. пакети с брашно „Мелко“ тип 500, всеки по 1 кг. и 195 бр. пакети с брашно „Мелко“ тип
козунак, всеки по 1 кг. След като натоварили инкриминираното брашно в каруците, тримата
подсъдими се качили в двете каруци и напуснали базата, като излезли от същото място на
оградата, през което влезли. След това подсъдимите си разделили откраднатото от тях
брашно и всеки от тях прибрал в дома си част от него.
След извършване на деянието подс. Д. Й. решил да продаде част от откраднатото
брашно, което прибрал в дома си на свид. Сашо Станев, който имал баничарница в кв.
„Шести“ в гр. Н.З. За целта подс. Д. Й. и свид. Минка Сашева, с която същия съжителствал
на семейни начала, отишли до баничарницата на свид. Сашо Станев и занесли 2 бр. чували с
брашно „Стара Загора“ тип 500, всеки по 25 кг, които подс. Д. Й. му продал за сумата от 40
лева.
На 20.06.2022 г., понеделник около 08:00 часа свид. Д. Т. отишла на работа в базата.
Същата отключила портала, изключила СОТ-а и влезнала в базата с лекия си автомобил.
Тогава тя забелязала, че едно от металните платна от северната страна на оградата е леко
4
отместено. Също така установила, че вратата на склада за брашно е отворена. Тя погледнала
през вратата на склада и установила, че е извършена кражба на брашно. Брашното в склада
било разположено на земята, както и върху дървени скари и палети и било разпределено по
видове и разфасовки.
Свид. Д. Т. огледала внимателно вътрешността на склада и установила, че липсват,
както следва: 4 бр. чували с брашно „Стара Загора“ тип 500, всеки по 25 кг., 104 бр. торби с
брашно „Мелко“ тип 500, всеки по 5 кг., 160 бр. пакети с брашно „Мелко“ тип 500, всеки по
1 кг. и 195 бр. пакети с брашно „Мелко“ тип козунак, всеки по 1 кг.
След като установила извършената кражба, свид. Д. Т. се обадила на своя началник,
свид. Георги Бояджиев, в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала
на дружеството „Ферткомерс“ ЕООД и го уведомила за извършената кражба. След това
същата подала сигнал за извършената кражба и в РУ на МВР - Н.З.
Свид. Н. Стоилов, заемащ длъжността младши разузнавач в сектор „Криминална
полиция“ в РУ на МВР - Н.З.провел незабавни оперативно- издирвателни мероприятия за
установяване на извършителите на престъплението. В резултат на придобитата информация
и проведените оперативни беседи, свид. Н. Стоилов установил, че извършители на кражбата
на инкриминираното брашно от склада в базата на „Ферткомерс“ ЕООД са подсъдимите Д.
Щ. Й., Д. А. П. и А. С. С..
С протокол за доброволно предаване от дата 20.06.2022 г., подс. Д. Й. предал на
свид. Н. Стоилов, част от брашното предмет на престъплението, а именно: 7 бр. пакети с
брашно „Мелко“ тип козунак, всеки по 1 кг. и 1 бр. чувал с брашно „Стара Загора“ тип 500,
с тегло 25кг.
С протокол за доброволно предаване от дата 21.06.2022 г. подс. Д. П. предава на
свид. Атанас Атанасов, част от брашното предмет на престъплението, а именно: 2 бр. торби
с брашно „Мелко“ тип 500, всяка по 5 кг.
С разписка от дата 09.01.2023 г. предаденото от подсъдимите Д. Й. и Д. П. брашно,
а именно: 7 бр. пакети с брашно „Мелко“ тип козунак, всеки по 1 кг., 1 бр. чувал с брашно
„Стара Загора“ тип 500, с тегло 25 кг. и 2 бр. торби с брашно „Мелко“ тип 500, всяка по 5
кг., са върнати на свид. Д. Т., като по този начин част от вещите предмет на престъплението
са възстановени на пострадалото лице.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от
чието заключение се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи описани
възлиза на 1475,50 лв.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда
систематизирано и последователно, напълно кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
5
доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически
констатации.
Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а на практика такива
конкретни оплаквания липсват както в самата жалба, така и в с.з. пред въззивния съд не се
правят и обосновават такива оплаквания. Както гласните доказателствени материали, така и
останалите такива обосновават напълно и по несъмнен начин фактическите констатации
приети за установени от районния съд.
Следователно присъдата на НЗРС не е необоснована, тъй като изложените в
мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации напълно
кореспондират на събрания и проверен по делото съвкупен доказателствен материал.
Първоинстанционният съд е възприел изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, доколкото подсъдимите са направили изрично изявление по реда
на чл.371 т.2 от НПК, че признават изцяло тези факти. В този смисъл настоящата инстанция
напълно споделя както извършената от районния съд преценка на тези доказателствени
материали, така и направения въз основа на това извод, че самопризнанието се подкрепя от
наличните по делото доказателства. Правилно са прецени както обясненията на
подсъдимите, така и свидетелските показания, а и всички останали доказателства и
доказателствени средства, като в тази връзка също липсват каквито и да било оплаквания. С
оглед на наличните по делото доказателства фактическата обстановка е изяснена напълно и
адекватно е възпроизведена в мотивите към атакувания съдебен акт. В тази връзка
настоящият съд намира, че липсват каквито и да било основания за ревизиране на така
изложените фактически констатации т.е. за промяна на възприетите от районния съд факти.
Освен това производството пред НЗРС е протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК като
подсъдимите са признали изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Във връзка с последното, а и с оглед цялостната преценка на съдържанието и
доводите съдържащи се във въззивната жалба и поддържани в с.з., настоящият съд намира,
че присъдата на НЗРС не само, че не е необоснована, но не е и материално
незаконосъобразна, каквото оплакване нито формално се съдържа в първоначалната жалба,
нито пък е конкретизирано и подкрепени с аргументи и доводи.
При правилно и в съответствие с наличните по делото доказателствени материали
приетата за установена фактическа обстановка, законосъобразно районният съд е приел, че с
деянието си подсъдимите е осъществили от обективна и субективна страна признаците на
деянията, които са посочени изрично в присъдата и за които те съответно са били признати
за виновни и осъдени.
Законосъобразно с атакуваната присъда подсъдимият Д. Щ. Й. е признат за виновен
в това, че в периода от 18.06.2022 г. до 20.06.2022 г. от складова база находяща се в гр. Н.З.
чрез използване на техническо средство - каруца, теглена с животинска тяга, в съучастие с
А. С. С. и Д. А. П., като съизвършител, отнел чужди движими вещи - 4 бр. чували с брашно
6
„Стара Загора“ тип 500, всеки по 25кг., на обща стойност 116,00 лв., 104 бр. торби с брашно
„Мелко“ тип 500, всеки по 5 кг., на обща стойност 780,00 лв., 160 бр. пакети с брашно
„Мелко“ тип 500, всеки по 1 кг., на обща стойност 248,00лв. и 195 бр. пакети с брашно
„Мелко“ тип козунак, всеки по 1 кг., на обща стойност 331,50 лв., или всички вещи на обща
стойност в размер на 1475,50 лв., от владението на Д. Д. Т. от гр.Н.З. собственост на
„Ферткомерс“ ЕООД, гр.Твърдица с управител Георги Василев Бояджиев, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.4
вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Законосъобразно подсъдимият Д. А. П. е признат за виновен в това, че в периода от
18.06.2022 г. до 20.06.2022 г. от складова база находяща се в гр. Н.З. чрез използване на
техническо средство - каруца, теглена с животинска тяга, в съучастие с Д. Щ. Й. и А. С. С.,
като съизвършител, отнел чужди движими вещи - 4 бр. чували с брашно „Стара Загора“ тип
500, всеки по 25 кг., на обща стойност 116,00 лв., 104 бр. торби с брашно „Мелко“ тип 500,
всеки по 5 кг., на обща стойност 780,00 лв., 160 бр. пакети с брашно „Мелко“ тип 500, всеки
по 1 кг., на обща стойност 248,00 лв. и 195 бр. пакети с брашно „Мелко“ тип козунак, всеки
по 1 кг., на обща стойност 331,50 лв., или всички вещи на обща стойност в размер на
1475,50 лв. от владението на Д. Д. Т. от гр.Н.З. собственост на „Ферткомерс“ ЕООД,
гр.Твърдица с управител Георги Василев Бояджиев, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2
от НК.
Законосъобразно подсъдимият А. С. С. е признат за виновен в това, че в периода от
18.06.2022 г. до 20.06.2022 г. от складова база находяща се в гр. Н.З. чрез използване на
техническо средство - каруца, теглена с животинска тяга, в условията на повторност и в
съучастие с Д. Щ. Й. и Д. А. П., като съизвършител, отнел чужди движими вещи - 4бр.
чували с брашно „Стара Загора“ тип 500, всеки по 25кг., на обща стойност 116,00 лв., 104
бр. торби с брашно „Мелко“ тип 500, всеки по 5 кг., н обща стойност 780,00 лв., 160 бр.
пакети с брашно „Мелко“ тип 500, всеки по 1 кг., на обща стойност 248,00лв. и 195 бр.
пакети с брашно „Мелко“ тип козунак, всеки по 1 кг., на обща стойност 331,50 лв., или
всички вещи на обща стойност в размер на 1475,50 лв., от владението на Д. Д. Т. от гр. Н.З.
собственост на „Ферткомерс“ ЕООД, гр. Твърдица с управител Георги Василев Бояджиев,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай – престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК.
Действително от събраните в хода на досъдебното производство доказателства се
установява, че с действията си подсъдимите Й., П. и С. са прекъснали владението на
собственика върху описаните вещи и противоправно, без съгласие на последния, са
установили своя фактическа власт върху тях. В този смисъл правилно районния съд е
направил извод, че подсъдимите Й., П. и С. са участвали както в прякото отнемане на
вещите, предмет на престъплението, така и в установяването, без съгласието на
собственика, на своя фактическа власт върху същите. Подсъдимите не са придобили
7
владението им на правно основание, което да го прави или да е годно да го направи
собственик на процесните вещи.
Законосъобразна е и преценката, че по отношение на подс. С. престъплението е
извършено в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, доколкото към
момента на извършване на деянието подс. С. е бил осъден за друго такова престъпление -
споразумение № 111/11.10.2017 г. по НОХД № 400/2017 г. по описа на РС - Н.З. с което е
признат за виновен за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 вр.чл.28 ал.1 от НК и му е
наложена наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение се отлага
на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитател срок от три години и срокът по чл.30 ал.1 от НК
не е изтекъл.
Обоснован е извода, че деянието не представлява и маловажен случай по смисъла
на чл.93 т.9 от НК, тъй като предвид невъзстановените имуществени вреди, съставляващи
вредни последици, начина на реализиране на престъплението - в частен имот в гр. Н.З. с
проявена ловкост и дързост, в продължителен период от време, обстоятелства, които
утежняват наказателната отговорност, обсъжданото престъпно деяние не се преценява като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от същия вид.
Правилна е и преценката относно субективната съставомерност на извършеното
деяние. От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 НК. Подсъдимите Й., П. и С. са съзнавали общественоопасния
характер на извършеното, че лишават от фактическа власт върху вещите техния собственик,
предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и пряко са целяли настъпването
на общественоопасния резултат. Действали са с намерение за своене, тъй като са установили
фактическата си власт върху вещите.
Наложените на всеки от тримата подсъдими наказания са били определени при
условията на чл.58а ал.1 от НК т.е. определените им по реда на чл.54 от НК наказания
съответно в размер на по една година лишаване от свобода са били намалени с по една трета
т.е. фактически са им били наложени наказания от по осем месеца лишаване от свобода.
Тези наказания са определени законосъобразно, в съответствие с изискванията на
чл.54 и чл.58 ал.1 от НК, както и с целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36
от НК.
Наказанията не са определени при условията на чл.55 от НК т.е. в размер под
минималния предвиден за този вид престъпления, тъй като съдът правилно е констатирал
липсата на изключителни и/или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимите
обстоятелства, които да обосновават извода за несъразмерна тежест на предвидения
минимум на наказанието.
Така наложените на подсъдимите след редукцията по чл.58а ал.1 от НК наказания
лишаване от свобода в съответните посочени по-горе размери са напълно законосъобразни,
справедливи и са съобразени с конкретната степен на обществената опасност на деянието и
8
дееца, както и на всички останали съществуващи по делото и отчетени от районния съд
обстоятелства влияещи върху размера на отговорността.
Законосъобразна е преценката, че по отношение на подсъдимия Д. П. е възможно
приложението на чл.66 ал.1 от НК, тъй като той е неосъждан и по този начин биха се
постигнали целите на наказанието, поради което изтърпяването на наложеното му наказание
е било отложено с изпитателен срок от три години.
По отношение на подсъдимия Д. Й. също с основание е прието, че е възможно
приложението на чл.66 ал.1 от НК, доколкото от доказателствата по делото се установява, че
той е осъждан с присъда от 21.10.2003 г. по НОХД № 97/2003 г. на РС - Н.З. с което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца за престъпление по чл.195
ал.1 т.3 от НК, за което на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е
отложено за срок от една година т.е. за това осъждане подсъдимият Й. е реабилитиран по
право при условията на чл.86 ал.1 т.3 от НК. По отношение на другите осъждания преди
извършване на текущото деяние - извършено в периода от 18.06.2022 г. до 20.06.2022 г. е
налице настъпила реабилитация по чл. 88а от НК. С оглед на тези констатации районният
съд е отложил изпълнението на наложеното на този подсъдим наказание за изпитателен
срок от три години.
По отношение на подсъдимия А. С. в мотивите към присъдата законосъобразно е
преценено и посочено, че към датата на осъществяване на инкриминираното престъпление
той е бил осъждан на лишаване на свобода за престъпление от общ характер и е налице
законова пречка за приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Това е така, тъй като
с присъда № 427/09.10.2013 г., в сила от 25.10.2013 г., постановена по нохд № 439/2013 г.
по описа на Районен съд - Н.З.му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от два
месеца и двадесет дни, изпълнението на което на основание чл.66 от НК е отложено с две
години изпитателен срок. За това осъждане подсъдимият действително е реабилитиран по
право при условията на чл.86 ал.1 т.3 НК, но по отношение на другите му осъждания и в
частност по осъждането му със споразумение № 11/11.10.2017 г. по нохд № 400/2017 г. по
описа на Районен съд – Н.З. в сила от 11.10.2017 г. /с което за деяние по чл.195 ал.1 т.7
вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години/ не е настъпила
реабилитация, поради което към момента на постановяване на атакуваната присъда той е
осъждан и е налице абсолютна процесуална пречка за приложението на чл.66 ал.1 от НК.
Доколкото към момента на извършване на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, подсъдимият А. С. е бил осъждан за престъпление, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода, поради което не е възможно приложението на
института на условното осъждане.
Законосъобразно е бил определен първоначален общ режим на изтърпяване на така
наложеното наказание лишаване от свобода, съобразно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от
ЗИНЗС.
9
Следователно са неоснователни както оплакването в жалбата за
незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание, така и искането за
отлагане по реда на чл.66 от НК на изпълнението на наложеното на подсъдимия А. С.
наказание лишаване от свобода.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата
инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при
което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимите, а и на процесуалните
права на всички страни за участие в производството въобще.
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на
основания за изменение или отмяна на присъдата на Новозагорския районен съд, следва
същата да бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 ал.6 и чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2/08.01.2024 г. постановена по нохд № 534/2023 г. по
описа на Районен съд - Н.З.
Настоящото решение е окончателно и на подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10