РЕШЕНИЕ
№ 4145
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110109675 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от Д. И. И. срещу ***
(***), с която е предявен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 12013,44 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за периода от 16.10.2017 г. го 24.02.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.04.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника, възникнало
на основание трудов договор № ***/*** г. и прекратено, считано от *** г. със заповед № ***
от *** г. на директора на ***. Поддържа, че уволнението й било отменено като незаконно и
ищцата била възстановена на работа с влязло в сила на *** г. решение № *** от *** г. по
гр.д. № ***/*** г., СРС, 56 състав. Посочва, че на *** г. се явила при ответника да заеме
длъжността, на която била възстановена от съда – „ръководител на направление
информационни и комуникационни технологии“. На *** г. получила заповед № ***/***/***
г. за възстановяване, считано от *** г., а на *** г. й била връчена заповед № ***/***/*** г.
поради съкращаване на длъжността, считано от *** г. Твърди, че на основание чл. 224, ал. 1
КТ за периода от *** г. до *** г., или от датата на уволнението, признато за незаконно до
повторното прекратяване на трудовия договор след възстановяване на работа, има право на
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като времето, през което
ищцата не е била на работа поради признатото от съда незаконно уволнение, се признава за
трудов стаж, съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ. Позовава се на решение на ***/*** и ***/*** на
*** от *** г. Посочва, че съгласно чл. 8, ал. 4 от КТД, сключен между ответника и КТ „***“
и действащ в периода *** г.-*** г., за педагогическите специалисти е определен удължен
платен годишен отпуск от общо 56 работни дни. Към този КТД ищцата била присъединена
по реда на чл. 2, ал. 2 от същия със заявление от 10.11.2016 г. Посочва още, че съгласно
Приложение № 3 „Минимални размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти“ към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и
заплащане на труда, изм. ДВ, бр. 12/12.02.2021 г., в сила от 01.01.2021 г., минималният
размер на учителската работна заплата е увеличена на 1260 лв., считано от 01.01.2021 г. Към
1
датата на незаконното уволнение към основното трудово възнаграждение ищцата
получавала на основание чл. 4 от трудовия договор и допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в размер на 13 % от основното възнаграждение. С оглед
гореизложеното, твърди, че ответникът й дължал сумата от 12013,44 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 16.10.2017 г. го 24.02.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021 г. до изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника ***
(***). Не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че по въпроса относно дължимостта
на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за времето от уволнението, което в
последствие е признато за незаконно, до възстановяването на работа на незаконно уволнения
работник е прието решение на Съда на европейските общности по присъединени дела
***/*** и ***/***, което е задължително за съда и според което за периода от уволнението,
което впоследствие е било признато за незаконно, до възстановяването на работа
работникът има право на основния платен годишен отпуск, независимо, че действително не
е полагал труд при работодателя. Според същото при последващо прекратяване на трудовия
договор този работник има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването. В тази
връзка, счита, че ищцата е следвало да предяви претенциите си за заплащане на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск пред съда в три годишния период, т.е до 01.02.2024 г.
Доколкото исковата молба подадена в съда на 21.02.2024 г. правото на ищеца за
претендиране на обезщетение се явявало погасено по давност. Моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, а и от Трудов договор № ***/*** г., се
установява, че Д. И. И. е назначена на длъжността „ръководител на направление
„Информацонни и комуникационни технологии“ в *** (***) с основно месечно
възнаграждение 720 лв. и допълнително възнаграждение за прослужено време – за 09 г. 2 м.
и 12 дни по 1% от ИМЗ, при платен годишен отпуск 48 работни дни.
С допълнително споразумение № ***/*** г. към трудовия договор, считано от *** г.
индивидуалната месечна заплата е увеличена на 897 лв.
Не се спори, че със заповед № ***/*** г. на директора на *** трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено, считано от *** г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ – съкращаване на щата и чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – намаляване на обема на работа.
Видно от решение № *** от *** г., постановено по гр.д. № ***/*** г. по описа на
СРС, 56 състав, Заповед № ***/*** г. на директора на *** е отменена и Д. И. И. е
възстановена на заеманата до уволнението длъжност „ръководител на направление
„Информацонни и комуникационни технологии“ в ***. Решението е влязло в сила на
15.10.2020 г.
Представено е уведомително писмо, вх. № *** г. от Д. И. до директора на ***, видно
от които на същата дата ищцата се явила в определения от закона срок да заеме длъжността
след възстановяването й на работа.
Със заповед № *** г. на директора на ***, на основание чл. 345, ал. 1 КТ, вр. влязло в
сила Решение от *** г. по гр.д. № ***/*** г. и уведомително писмо от *** г., ищцата Д. И. И.
е възстановена на длъжността „ръководител на направление „Информацонни и
комуникационни технологии“, считано от *** г.
Със заповед № *** г. на директора на *** трудовото правоотношение на ищцата е
2
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 ТК – поради съкращаване на щата, считано от
*** г. (датата на връчване на заповедта на служителя).
По делото е приет като писмено доказателство КТД от 25.10.2016 г., сключен между
***, представляван от директора му и упълномощен представител на УС към КТ „***“,
съгласно който размерът на удължения платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 5 от КТ и чл.
24, ал. 1 и чл. 26, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските за
педагогическите специалисти, включително педагозите в групи на ДГ, се определя общо на
56 работни дни /чл. 8, т.4 от КТД/.
По делото не се спори, а и от представените като доказателства – заявление от Д. И.
И. до директора на *** и до председателя на СС на УЦ съм КТ „***“ от 10.11.2016 г. за
присъединяване към КТД на *** от *** г., и квитанция за вноска в размер на 1% от БГВ от
14.11.2016 г., се установява, че ищцата е била присъединена към КТД от 2016 г.
Ищцата е представила фиш за заплата за м.09.2017 г. и м.09.2021 г., както и заповед №
***/*** г. на директора на *** за разрешаване ползване на платен годишен отпуск в размер
на 1 ден за периода от 10.10.2017 г. до 10.10.2017 г.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че
за периода от 16.10.2017 г. до 24.02.2021 г. ищцата Д. И. има право на 184 дни платен
годишен отпуск. Според заключението размерът на обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск за периода от 16.10.2017 г. до 24.02.2021 г., изчислен на основата на работна
заплата за м.09.2017 г. (в размер на 897 лв.) и след приспадане на изплатените съгласно
коригираща ведомост от 03.02.2021 г. 160,05 лв., възлиза на сумата от 9656,35 лв. Според
заключението размерът на законната лихва върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ в
размер на 9656,35 лв., за периода от 13.03.2021 г. до 21.02.2024 г., е в размер на 3133,68 лв.
Ако обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчисли на основата на
работна заплата за м.02.2021 г. (в размер на 1260 лв.) и след приспадане на изплатените
съгласно коригираща ведомост от 03.02.2021 г. 160,05 лв., то обезщетението по чл. 224, ал. 1
КТ за периода от 16.10.2017 г. до 24.02.2021 г., възлиза на сумата от 13097,96 лв., а
обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2017 г. до
24.02.2021 г. - 4172,14 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
За да бъде уважена предявената искова претенция с правно основание по чл. чл.244,
ал.1 КТ ищцата следва да докаже прекратяване на трудовото правоотношение, което е
признато за незаконно с влязъл в сила съдебен акт, основанието, въз основа на което счита,
че й се полага претендираното парично обезщетение, както и размера на обезщетението за
неизползвания платен годишен отпуск за съответните периоди.
В тежест на ответника е да докаже, че е изплатил обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ
или че ищецът реално е ползвал целият полагащ му се отпуск.
В случая, с оглед становищата на страните и на основание чл. 153 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада), съдът е отделил следните
обстоятелства: че със заповед № *** от *** г. на директора на *** трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено; че с влязло в сила на 15.10.2020 г. решение № ***
от *** г. по гр.д. № ***/*** г., СРС, 56 състав, уволнението е признато за незаконно и
ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, считано от *** г.; както и
че със заповед № *** г. е прекратено повторно възстановеното трудово правоотношение на
ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ.
Няма спор между страните и че в периода на незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение, ищцата не е полагала труд при друг работодател по трудово или служебно
3
правоотношение.
Съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 25.06.2020 г. по съединени дела
С-762/2018 г. и С-37/2019 г., което е задължително за българския съд на основание чл. 633
ГПК, работник/служител, който е уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в
съответствие с националното право вследствие на уволнението му със съдебно решение, има
право да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на
незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази
отмяна, поради което работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в случай че уволнението е признато за незаконно и служителят е възстановен на
работа, при последващо прекратяване на трудовото правоотношение на възстановения
служител, за отпуска натрупана през периода от предходното му незаконно уволнение до
възстановяването му на работа.
Съобразявайки приетото в решението на СЕС по повод преюдициални запитвания,
съдът приема, че ищцата има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за периода от датата на уволнението до датата на отмяна на уволнението и възстановяването
й на работа.
За периода, през които е било прекратено трудовото правоотношение (16.10.2027 г. до
01.02.2021 г.) за ищцата е възникнало право да ползва 184 дни платен годишен отпуск, които
се признава за трудов стаж, и съобразно уговорения размер на платения годишен отпуск в
КТД от 2016 г. и от 2020 г.
Съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят
заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото
при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни. При прекратяване на трудовото
правоотношение между страните работника или служителя има право на обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, чийто размер също се определя въз основа на
полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
през който служителят е работил най – малко 10 работни дни (арг. от чл. 228, ал. 1 от КТ).
Съобразно правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата -
чл. 17, ал. 1 от наредбата, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 КТ се
включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с
колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя,
доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения.
Следователно, в брутното трудово възнаграждение се включват основното трудово
възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер -
предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните
правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Ето защо,
в базата за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ следва да се включат само
основна заплата и допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит.
В случая, видно от представения по делото фиш за заплата през последния месец
преди първото уволнение – м. 09.2017 г., ищцата е отработила 19 дни, поради което и
полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през този месец е в размер на
53,35 лв., или умножено по 184 дни неизползван платен годишен отпуск прави сумата от
9816,40 лв., в който смисъл е и съдебно-счетоводната експертиза. Според констатациите на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, ответникът е изплатил сумата от 160,05
лв. Следователно дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода
4
от 16.10.2017 г. до 01.02.2021 г. се равнява на сумата от 9656,35 лв.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда исковете, свързани
със спорове за плащане на обезщетение се предявяват в тригодишен срок от настъпване на
изискуемостта им.
Настоящият съдебен състав намира, че вземането на ищеца е станало изискуемо, в
момента в който е влязло в сила съдебното решение, с което е отменена заповед № заповед
№ *** от *** г. на директора на ***, доколкото това е най-ранният момент, в който би могло
да се претендира обезщетение за неизползвания отпуск, който ищцата би могла да ползва,
ако трудовото й правоотношение не бе прекратено от работодателя. Видно от направено
отбелязване върху решение № ***/*** г., постановено по гр.д. № ***/*** г., същото е влязло
в законна сила на 15.10.2020 г. Искът е предявен на 21.02.2024 г., следователно претенцията
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се явява погасена по
давност и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът ***. Същият претендира и доказва такива в размер на 1779,60 лв. за адвокатско
възнаграждение, чието реално заплащане съдът приема за доказано с оглед представения
договор за правна защита и съдействие от *** г., фактура № ***/*** г. и банково извлечение
от „***“ АД. Ищцата е релевирала своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, пртендирано от ищеца. Като взе предвид чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 о т 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
настоящият съдебен състав счита, че адвокатското възнаграждение на ответника следва да
бъде намалено до размер от 1400 лв. с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ №
***, срещу ***, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***"№ ***, иск с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 12013,44 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
16.10.2017 г. го 24.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на
***, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1400 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5