РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Силистра, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420100560 по описа за 2021 година
Ищецът И. Д. Е. с ЕГН **********, гр.С., ул.”Д.”№ , чрез своята
майка и законен представител И. С. И. с ЕГН **********, чрез процесуалния
си представител адв. Д.К., моли съда на основание чл. 50, във вр. с чл. 45 от
ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 3 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и
страдания и стрес в следствие на увреждания, причинени от ухапване на
собственост на ответника, заедно със законната лихва от датата на
увреждането - 14. 10. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и разноските си по делото.
Твърди, че на 14.09.2020 г. около 18.30 часа е бил нападнат от кучето
на ответника, което не било провокирано по никакъв начин. Кучето го
ухапало по седалищните части, като му е причинило временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Майката твърди, че се е намесила, като е
издърпала детето и удряла кучето, което проявило агресия и към друг човек,
като го повалило на земята и го ухапало по ръката. Ответникът прибрал
кучето, след което завел детето, заедно с майката до Бърза помощ,
съпроводил ги и до Хирургично и Инфекциозно отделение на болницата,
където на детето били направени манипулации, бил превързан и му били
поставени инжекции против бяс.
Било образувано ДП № 1886 ЗМ 498/2020 г. по описа на РУ С., пр.пр.
№ 3122/2020 г. на Районна прокуратура С..
Ответникът И. И. К. с ЕГН **********, гр.С., ул.Д. № , със съдебен
адрес: гр.С., ул.”И. Б.” № , офис №, чрез процесуалния си представител адв.
1
В.В. е подал писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и
размер, като не отрича, че на посочените от ищеца ден и час, същия е
претърпял инцидент с кучето, подарено през 2017 година на сина на
ответника. Оспорва обаче, както фактическата обстановка, при която е
настъпил инцидента, така и последиците от него. Твърди, че е взел всички
необходими мерки за обезопасяване на животното, но по необясними за него
причини, то е успяло да се освободи и да изскочи на улицата. Според
твърденията на ответника, реакцията на майката на ищеца е предизвикала
агресия у кучето, което не било агресивно, поради което счита, че е налице
съпричиняване от нейна страна. Акцентира на обстоятелството, че е
съдействал за полагането на медицинска грижа за детето, при което бил
свидетел на твърденията на медицинските лица и бил впечатлен от едно от
тях, касаещо характера на нараняване на детето. Твърди, че детето не е
демонстрирало признаци на страх и болка, освен при поставяне на ваксината,
като непосредствено след инцидента е отишло на цирк, заедно с децата и
майката на ответника. Освен това, ответникът твърди, че е извършил оглед на
обезопасителното приспособление / нашийника / на кучето и установил, че е
възможно животното да откопчае елемент от него, което, ответникът счита,
че е производствен недостатък, който той самият не е бил в състояние да
предвиди и предотврати. В този смисъл счита, че е налице случайно събитие
извън възможността му да предотврати настъпването на вредите.
Оспорва твърдяната промяна в поведението на детето, като оспорва и
твърдението, изложено в исковата молба, че се е наложило семейството на
ищеца да се откаже и да отстрани от дома домашния си любимец, като
напротив, твърди, че семейството има още едно куче.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба
писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от
ЗЗД.
По силата на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. За вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица
отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. /чл.50 от ЗЗД/. В
тази хипотеза отговорността е безвиновна – тя не произтича от някакви
виновни действия от страна на собственика, а само от факта, че е собственик
и защото животното се намира под надзор на съответното лице. Фактът на
нападение от това животно е достатъчен да ангажира отговорността на
собственика за причинените от това нападение вреди, от която той може да се
освободи единствено при условие, че вредите са настъпили в резултат на
случайно събитие, непреодолима сила или се дължат на изключителната вина
на пострадалия.
В случая, от страна на ответника се твърди, че е налице случайно
2
събитие, тъй като нашийникът на кучето се е откопчал и кучето се е
освободило и излязло на улицата. Случайното събитие е такова непредвидимо
по своя характер обстоятелство, което независимо от човешката воля
причинява вреди на някого. Събитието следва да е непредвидимо и
непредотвратимо. Не е налице случайно събитие, когато то е предизвикано
умишлено или по непредпазливост от причинителя на вредата, а също и
когато резултатът от събитието е предотвратим чрез вземане на съответните
допустими и необходими мерки. От заключението на назначената по делото
СТЕ се установява, че са налице три „отворени“ профила на заключващите
звена на нашийника, които са направили възможно неволното му отключване
при полегнало положение на кучето със завъртане на главата и при определен
контакт на звената с по – твърда повърхност. Това „отваряне“ на звената
обаче, не е вследствие на производствен дефект, а на продължителната
употреба на нашийника. Ответникът е следвало да прояви по – голяма грижа
като стопанин на куче и да предвиди износването на обезопасяващото
приспособление, като го заменя периодично с ново, за да предотврати
неволното освобождаване на кучето и избягване на инцидент като процесния.
Поради това съдът намира, че не е налице случайно събитие, което да
освободи от отговорност ответника. За да достигне до този извод съдът има
предвид т.3 от ППВС № 4 / 30. 10. 1975 г., съгласно която собственикът на
вещта и лицето, под чийто надзор се намира тя, носят отговорност пред
увредения и тогава, когато вещта им е предадена от производителя като
напълно обезопасена технически, а също така и когато не съществува
техническа възможност за нейното обезопасяване, като при невъзможност за
обезопасяване отговорността е по чл. 50 от ЗЗД.
Отделно от това, съдът има предвид и обстоятелството, че независимо
от освобождаването на животното от задържащият го нашийник, до
процесния инцидент не би се стигнало и ако е била затворената външната
врата на имота на ответника, което в случая не е така. Макар че това
обстоятелство е вследствие на поведението на детето на ответника, то
отговорност за поведението на самото дете също носи ответника като негов
родител.
Въпреки че е безспорно между страните, от събраните по делото
многобройни писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен
начин, че кучето Рекси, порода “немска овчарка” е собственост на ответника
И.К., което е видно както от представения паспорт на кучето, така и не се
оспорва от страните в процеса, че същото е нападнало и ухапало ищеца на 14.
09. 2020 год., от което за последния са настъпили неимуществени вреди.
Спорни са въпросите, касаещи вида и броя на нараняванията на
детето, както и последиците от деликта, като ответникът оспорва наличието
на охлузвания на лявото слепоочие, ожулвания на лакът и ляво коляно, както
и твърди, че част от дълбоките наранявания са причинени от ноктите на
майката на ищеца, а евентуалните охлузвания са причинени при инцидент в
училището на ищеца.
3
За установяване на тези факти, по делото са представени и служебно
изискани медицински документи, назначена е СМЕ и са разпитани свидетели.
От представената съдебномедицинска консултация № 2970 / 2020 год,
издадена от отделение по „Съдебна медицина“ в МБАЛ – С. АД се
установява, че при прегледа на ищеца са установени – ожулване в ляво
слепоочно, контузия на лявата седалищна половина с три рани от ухапване,
контузия на лявата подбедрица с три рани от ухапване ожулване на ляв лакът
и на ляво коляно. Така установените от специалистът по съдебна медицина
охлузвания и ожулвания действително не са отразени в представения по
делото лист за преглед на пациент в КДБ / СО от 14. 09. 2020 г., но това не
може да мотивира съда да приеме, че същите не са съществували, тъй като,
разпитаната в качеството й на свидетел д-р Ж. Ш., макар и да заяви, че при
наличието на такива наранявания, същите биха били отразени в листа за
преглед, категорично заяви, че така представеният лист не носи неин подпис,
което също било в разрез с обичайната практика, а тя самата няма никакъв
спомен за обслужването на ищеца в качеството му на пациент.
Тъй като няма никакви основания да се съмнява в достоверността на
установеното от специалиста по съдебна медицина, съдът възприема
заключението му, като приема, че описаните наранявания са били налице.
Независимо от това, дори и да се приеме, че охлузвания и ожулване не са
били налице или не са в причинно – следствена връзка, то това обстоятелство
е без съществено значение, тъй като основните наранявания – ухапвания от
кучето са безспорно установени. Същите са установени както от всички
присъствали на инцидента, така и при първоначалните и последващи
прегледи в спешно и хирургично отделение, при освидетелстването и към
момента – при изготвяне на СМЕ. От изявленията на вещото лице, изложени
в съдебно заседание се установява, че белезите от ухапване са идентични с
установените при първичните прегледи, налични са и към момента и е
невъзможно с нокти / маникюр/ да се разкъса кожата по такъв начин, че да
останат подобни белези.
За нараняванията на ищеца съдът преценява и показанията на
разпитаните по делото свидетели Д. и Р., които са полицейските служители,
отзовали се на подадения сигнал непосредствено след инцидента и
придружили детето в медицинското заведение. В тази връзка са и показанията
на свидетелката А.– класен ръководител на детето, която сочи, че на 16. 09.
2020 год. детето е пристигнало с превръзки на училище, като по време на
учебния процес раните са прокървили, което е наложило да бъде уведомена
майката, която го прибрала. Именно във връзка с показанията на тази
свидетелка съдът не кредитира твърденията на ответника за наранявания,
получени след инцидента и в училищна реда и нямащи отношение към
неговата отговорност.
По изложените съображения, съдът приема за установено, че именно
кучето на ответника е ухапало ищеца на две места по тялото. Вследствие на
това ухапване за ищеца са настъпили вреди, които следва да бъдат
4
репарирани от собственика на кучето. На ищеца са причинени общо шест
разкъсно – контузни рани от зъбите на кучето – на лявата седалищна
половина - три и на лявата подбедрица – също три рани, обуславящи
временно разстройство на здравето, не опасно за живота. Направена му е
противобясна ваксина и е съставен имунизационен календар, като
същевременно раните са обработвани от лекар – специалист в хирургично
отделение. Присъствалите на място свидетели Д. и Р. твърдят, че детето е
било уплашено, силно разстроено и плачело. Такива са и показанията на
свидетелката К. / майка на ответника /, която твърди, че видяла детето „да
реве“ веднага след инцидента. В тази част съдът кредитира показанията й,
които съответстват с показанията на останалите свидетели, както и с
нормалната житейска логика. По същият начин съдът преценява и
показанията на свидетеля Е. / баща на ищеца / досежно емоционалното
състояние на детето, но не и останалата им част – по отношение на
конкретните събития по време на инцидента, тъй като неговите показания
противоречат на всички останали. Съдът кредитира показанията на този
свидетел и по отношение на последиците за психичното състояние на детето,
като баща му заявява, че ищецът е бил доста уплашен, около седмица не е
можел да спи и родителите му са прибегнали до знахарски методи за
отстраняване на стреса / „носихме го да му леят куршум.“/. Отново във връзка
с последиците от нападението на кучето съдът преценява и показанията на
свидетелката А., която твърди, че през първата година на обучението на
детето същото е било свито, с наведена глава и не се усмихвало, което
поведение е променено във втори клас, когато вече ищецът се е поотпуснал и
започнал да се усмихва.
Въпреки многобройните свидетелски показания, събрани по делото,
същите са оскъдни по отношение именно на претърпените от ищеца вреди –
относно продължителността и интензитета на болките и страданията, както и
тежестта на преживяният стрес. Въпреки това, като съобрази изложеното по –
горе и естеството на уврежданията, съдът приема, че ищецът е претърпял
интензивни болки за период от поне две седмици, като същевременно отчита
и обстоятелството, че според свидетелката Ш. в случая се е налагала
хоспитализация на детето, както и фактът, че раните са били отворени и са
кървяли още няколко дни след инцидента. Освен това, предвид ниската
възраст на детето, съдът приема и, че емоционалната травма, което му е
нанесена от нападението е много по – тежка и следва да се преценява с оглед
възможностите за трайно увреждане на психиката му по отношение на
развитието на ирационални страхове, както и страх конкретно от кучета.
Дори и да не бяха причинени наранявания, самото нападение на животното,
което е с по – голяма маса от детето е достатъчно да предизвика силен страх и
непредвидими за здравето последици на шестгодишно дете.
На основание чл. 52 от ЗЗД, съобразявайки всички факти по делото,
съдът счита за справедливо обезщетение в размер на 4 000 лева и уважава
исковата претенция в този размер, като я отхвърля в останалата й част като
5
недоказана.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение, произтичащо от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана и дължи
лихви за забава от датата на увреждането – в случая от 14. 09. 2020 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски по производството в размер на 510.00 лева -
адвокатски хонорар за исковото производство, определен по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА. Цитираната разпоредба установява
правото на процесуалния представител на страната, получила безплатна
правна помощ да получи адвокатско възнаграждение, при това в размер, не по
– нисък от определения в Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ, като по
силата на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за
МРАВ съдът определя възнаграждението на процесуалния представител в
размер на 510.00 лева.
С оглед изхода на делото, ответникът на основание чл. 78, ал. 6 във вр.
с чл. 83, ал. 2, т. 1 ГПК, следва да заплати по сметка на СРС дължимата
държавна такса, възлизаща на 160.00 лева.
Мотивиран от тези изводи, СРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. К. с ЕГН **********, гр.С. ул. Д. № да заплати на И.
Д. Е. с ЕГН **********, гр.С., ул.”Д.”№ , чрез неговата майка и законен
представител И. С. И. с ЕГН ********** сумата от 4 000.00 / четири хиляди /
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания и стрес в следствие на увреждания, причинени
от ухапване на куче, собственост И. И. К., ведно със законната лихва от 14. 09
2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размера от 5100.00 лева
като недоказан.
ОСЪЖДА И. И. К. с ЕГН **********, гр.С., ул. Д. № , да заплати на
адвокат П. Н. – АК - Силистра, сумата от 510.00 / петстотин и десет / лева,
представляваща определено от съда възнаграждение за предоставена в полза
на ищеца И. Д. Е. с ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по
исковото производство по гр. дело № 560 / 2021 г. по описа на СРС, на осн.
чл. 38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА И. И. К. с ЕГН **********, гр.С., ул. Д. № да заплати по
сметка на СРС сумата от 160.00 / сто и шестдесет / лева – държавна такса по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7