Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 194
Гр. Габрово, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 25.04.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 2153 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК ********* срещу А.Й.Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** за установяване на дължимостта на присъдени със
заповед за изпълнение на парично задължение суми.
І. Искания и възражения на страните, сочени
обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че вземането му произтичало от сключен
на 23.02.2013 г. Договор за паричен заем с N 1785798 между „Изи Асет Мениджмънт" АД
/Заемодател/ и А.Й.Й. /Заемател/, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора Заемодателят се задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 1700,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията при които Кредиторът
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора и Общите условия
към него. Предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създавало задължение на Заемателя да заплати на
Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита била договорена в размер на 3343,22 лв. Съответно
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 1643,22 лв.
Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 19.10.2013 г. на 34 равни седмични погасителни вноски в
размер на 98,33 лева всяка.
С подписването на Договора за заем Заемателят
удостоверил, че Заемодателят го уведомил подробно за всички клаузи от договора,
съгласявал се с тях и желаел договорът да бъде сключен.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от сключения Договор за
паричен заем, в случай че Заемателят забавел заплащането на падеж на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който имало
погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябвало да заплати заемателят не можели да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на
длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
45,00 лв.
На основание Закона за потребителския кредит на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 28.07.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва била 551,50 лева, който бил съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена била в размер на
2143,48 лв., с която били погасени: такса разходи: 45,00 лв., договорна лихва:
1351,65 лв., главница: 746,83 лв.
Срокът на договора бил изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 19.10.2013 г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
На 1.12.2014
г. било подписано Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания цесия/ от 16.11.2010Г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по
силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от
договор за паричен заем № 1785798/23.02.2013
г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания"
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договорът за заем съдържал
изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД/, с ЕИК
********* била правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, с ЕИК *********.
„Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощило
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника
било изпратено от страна на Изи Асет Мениджмънт" АД, чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/1785798 от
21.06.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи, с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало
в цялост. На 18.09.2018 г. до длъжника било изпратено повторно уведомително
писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/1785798 за извършената цесия чрез куриер. Писмото
отново се върнало в цялост, тъй като получателят не бил открит на адреса.
Уведомителното писмо било представено за
връчване с исковата молба, и достигането му до длъжника заедно с исковата молба пораждало действие за длъжника.
Алтернативно, получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника било ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено
в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърдял, че вече изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
От страна на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД било подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за следните суми, произтичащи от
процесния договор за паричен заем, а именно: главница в размер на 953,17 лв., договорна лихва в
размер на 291,57 лв., ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението и лихва за забава в размер на 551,50
лв. или сума в общ
размер на 1796,24 лв.
Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. №
1364/2018 г. по описа на РС - Габрово била издадена Заповед за изпълнение.
Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси и
заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
длъжникът не се е явил в съда да си получи книжата по делото.
Искането на
ищеца е съдът да постанови
съдебно решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните
суми:
- сумата 953,17
лв.
(деветстотин петдесет и три лв. и 17 ст.), представляваща неизплатена главница
по Договор за паричен заем № 1785798/23.02.2013г., ведно със законната лихва от 06.02.2018 г. /датата на получаване на
заявлението в съда/ до окончателното
изплащане на задължението;
- сумата 291,57
лв.
(двеста деветдесет и един лв. и 57 ст.), представляваща договорна лихва за
периода от 27.07.2013 г. до 19.10.2013 г. (падеж на последна погасителна
вноска);
- сумата 551,50
лв.
(петстотин петдесет и един лв. и 50 ст.), представляваща обезщетение за забава
за периода от 28.07.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. 1364/2018 г. на ГРС,
както и да му бъдат
присъдени направените в заповедното производство разноски и тези, направени в
исковото такова: в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 350
(триста и педесет) лева.
2.
От страна на ответника:
Ответникът
не взема отношение по предявения иск.
ІІ. По делото е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение, което не следва да бъде уважавано, тъй като от
посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства не може да
бъде направен извод, че искът изцяло е вероятно основателен. Поради това следва
да бъдат анализирани представените по делото доказателства.
ІІІ. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
На
23.02.2013 г. между „Изи
Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и А.Й.Й. /Заемател/, бил сключен . Договор за паричен заем
с № 1785798. Относно посочения договор са относими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ (ДВ бр.
18/2010г.) и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Ищецът
основава активната си процесуална легитимация по делото на Приложение
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания цесия/
от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, с което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от
процесния договор за паричен заем № 1785798/23.02.2013
г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения.
Съгласно чл. 26 ал. 1 от ЗПК
„Кредиторът
може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице
само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.
Както представения по делото договор за паричен заем
№ 1785798/23.02.2013 г., така
и предложението за сключване на договора, не съдържат клаузи относно такова
право на кредитора. По делото няма и други представени доказателства, от които
да е видно такова право на кредитора. Тъй като прехвърлянето на вземането е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 26 ал. 1 от ЗПК, то договорката
относно прехвърлянето на ищеца от „Изи Асет Мениджмънт" АД на вземането му
срещу ответника, произтичащо от процесния договор за паричен заем, е нищожна
/чл. 26 ал. 1 от ЗЗД/.
Тъй
като ищецът няма активна процесуална легитимация относно вземането по сочения
като основание договор за паричен заем, то искът следва да бъде оставен без
уважение.
Отделно
от изложеното, клаузата в договора за паричен заем за заплащане на договорната
лихва по кредита в размер на 1643,22 лв. – съпоставима с размера на
предоставената сума – 1700 лева, за срок на договора 34 седмици /под осем
месеца/ - 146,21% на годишна база, е неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 19,
във вр. с т. 5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока с оглед основаната
лихва към момента на подписване на договора - 0,02 %, т.е. надбавка 146,01 %.
Поради това същата е нищожна съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП и изплатената по
кредита сума 2343,48 лева покрива, както дължимата главница 1700 лева, така и таксата разходи 45
лева.
Поради
изложените съображния предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
ІІІ. Относно разноските по делото.
От
страна на ответника не се претендират разноски по делото.
Направените
такива от ищеца следва да бъдат оставени в негова тежест.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул.
Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с който се претендира ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Й.Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********:
- сумата 953,17 лв.
(деветстотин петдесет и три лв. и 17 ст.), представляваща неизплатена главница
по Договор за паричен заем № 1785798/23.02.2013г., ведно със законната лихва от 06.02.2018 г. /датата на получаване на
заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението;
-
сумата 291,57 лв. (двеста
деветдесет и един лв. и 57 ст.), представляваща договорна лихва за периода от
27.07.2013 г. до 19.10.2013 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- сумата 551,50 лв. (петстотин петдесет и един лв. и
50 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода от 28.07.2013 г. до
датата на подаване на заявлението в съда,
за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3560/06.07.2018 г. по ч. гр. д.
1364/2018 г. на ГРС,
като
неоснователен и недоказан, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия: