РЕШЕНИЕ
№ 1938
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20211100111717 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с
чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А.Г.С. твърди, че на 09.06.2017г. в резултат на ПТП е починал Н.Н. С.,
който е бил негов доведен баща. Посочва, че виновен за ПТП е водачът на л.а. „Нисан
Примера“, М. М., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Противоправността на деянието и вината на водача са установени с влязла в сила присъда
по НОХД № 1575/18г. на СГС. Ищецът сочи, че е претърпял неимуществени вреди от
загубата на доведения си баща, с когото са били в много близки отношения. Въпреки, че
починалият не е бил осиновил ищеца, той полагал грижи за него от ранна датска възраст ,
осигурил му в годините емоционална топлота, безопасност и сигурност. Ищецът сочи, че
изключително трудно е понесъл смъртта на Н. С.. Предявил е претенция пред ответника
извънсъдебно, но последният е отказал да му плати търсеното обезщетение. Предявява
срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за търпените от него неимуществени
вреди от загубата на Н. С., ведно със законната лихва от датата на уведомяването на
ответника за търсеното обезщетение. Претендира и разноските по делото.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и по размер. Ответникът
оспорва материално правната легитимация на ищеца да предяви претенция за търпени вреди
от смъртта на пешеходеца Н. С.. Посочва, че ищецът не е наследник на починалия и не
попада в кръга лица, които имат право на обезщетение по ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г.
Оспорва наличието на близка връзка между починалия пешеходец и ищеца. Оспорва
твърдените търпени неимуществени вреди. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в
исковата молба, оспорва вината на водача на МПС – л.а. Нисан и неговото противоправно
поведение. Счита, че пешеходецът С. има вина за настъпване на ПТП. Евентуално, прави
възражение за съпричиняване от страна на пешеходеца на вредоносния резултат, като
твърди, че той се е движел по пътното платно по начин и на място, когато това не е било
безопасно, с което си поведение е станал основна причина за настъпването на ПТП, респ.
нарушил е разпоредбите на чл.108 ал.1, чл.113 ал.1 и чл.114 т.1 от ЗДвП. Моли съда да
1
отхвърли исковете.
Третото лице помагач на ответника М. М. не е депозирал становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
С влязла в сила присъда по НОХД № 1575 / 2018г. на СГС, НО, 18 с-в, М. М.,
гражданин на Р Сърбия, е признат за виновен в това, че на 09.06.2017г. по бул. „Сливница“,
с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към ул. „Кукуш“, в района на
кръстовището на бул. „Сливница“ с ул. „Мелник“, в пияно състояние и след употреба на
наркотични вещества, при управление на лек автомобил „Нисан Примера“ с ДК № *******,
в нарушение на правилата за движение, визирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост
е причинил смъртта на Н.Н. С., престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 и пр.2 б.Б вр. ал.1 б.В вр.
чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Присъдата на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца е задължителна за настоящия граждански съд,
който разглежда последиците от противоправното поведение - арг. чл.300 от ГПК. Предвид
наличието на влязла в сила присъда по тези три въпроса, гражданският съд не може да
прави изводи относно тези обстоятелства и извършване на престъплението, различни от
изводите , направени от наказателния съд. С оглед на изложеното съдът приема, че на
09.06.2017г. в гр.София М. М. е имал противоправно поведение, с което е нарушил чл.21
ал.1 от ЗДвП и виновно /по непредпазливост/ е причинил смъртта на пешеходеца Н. С..
Във връзка с възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна
починалия пешеходец на вредоносния резултат, съдът назначи и изслуша съдебна
автотехническа експертиза. Съгласно заключението, широчината на платното за движение
на бул.“Сливница“ , в района на пешеходната пътека, е 10м. в посоката за движение и 10м.
в обратната посока за движение, или общо 20м. В посоката на движение на водача М.,
платното за движение е формирано от 3бр. пътни ленти с широчина от по 3м. и велоалея с
широчина 1м. Процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, като от двете
страни на кръстовището има разположени стълбове за улично осветление. Вещото лице
посочва, че съобразно данните от досъдебното производство, водено във връзка с ПТП,
върху лявата и върху средната лента за движение е имало спрели автомобили изчакващи ляв
завой, които са препятствали видимостта на водача М. към пресичащия пешеходец. Ударът
с пешеходеца е настъпил в дясната лента за движение, на около 1.50 – 2.50м. вляво от
десния край на платното за движение, считано в посоката за движение на лекия автомобил.
Ударът е настъпил на пешеходната пътека. От приложената в досъдебното производство
циклограма вещото лице установява, че ако за лекия автомобил е светел зелен сигнал на
светофарната уредба, то за пешеходеца е светел червен сигнал. От приложените по делото
доказателства за вещото лице е невъзможно да определи кой на какъв сигнал на
светофарната уредба е преминал. Скоростта на автомобила, управляван от М. М. е била
около 66 км/ч., а опасната зона за спиране при тази скорост е 53,33м. В случай, че водачът се
е движел с разрешената в населено място скорост от 50 км/ч., то опасната зона за спиране би
била 36м. Според вещото лице, в случай, че водачът се е движел с разрешената скорост в
населено място, и при наличие на спрели автомобили , ударът е бил предотвратим за водача
на лекия автомобил посредством аварийно спиране.
Съдът възприема заключението на експертизата, която не е оспорена от страните.
По делото са събрани гласни доказателства за установяване на търпените от ищеца
болки и страдания.
Св.Л.Г., леля на ищеца, установява, че починалия Н. С. живеел на семейни начала със
сестрата на свидетелката Ц.Т. от края на 1990г. Нямали общи деца. Ц.Т. имала две деца от
първия си брак – Р. и А., за които се грижели заедно с Н.. Ищецът бил на 4г. възраст, когато
майка му заживяла с Н.. Докато бил малък, той смятал Н. за своя баща,, едва като пораснал
му казали, че Н. не му е биологичен баща. Независимо от това, А. възприемал Н. като своя
баща. Биологичният баща на А. напуснал Ц. и децата, докато били малки и не поддържал
2
връзка с децата си, а впоследствие и починал. Затова А. възприел Н. като своя баща и дори,
докато бил малък, го наричал „татко“, а като пораснал се обръщал към него с „баща ми“.
Отношенията между двамата били като между баща и син. Н. придружавал А. до училище,
насочил го да тренира футбол, водил го на тренировки по футбол. Н. осигурявал и
издръжката на децата на Ц.Т. - поддържали общ бюджет, от който закупували необходимото
за децата. За осиновяване не е коментирано в семейството. Св.Р. Х., сестра на ищеца,
установява, че Н. и майка им живеели на семейни начала от 28г. Н. се грижел за нея и за
ищеца като за свои деца. Той имал свои деца, но не поддържал връзка с тях. Свидетелката
посочва, че ищеца се отнасял към А. като към баща, имали общи хобита. Н. също се отнасял
към А. като свой син - поемал разноските му за училище, за лагер, водел го на работата с
понякога. А. приел тежко смъртта на Н., не ходил на работа няколко дни. Към момента на
смъртта на Н., А. живеел при майка си и Н., но работел, бил самостоятелен. Отделил се след
смъртта на Н., когато създал свое семейство.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, въпреки близката им родствена
връзка с ищеца и въпреки наличието на съдебно дело, което втората свидетелка е водила
срещу ответника. Показанията на свидетелите звучат обективно, не са пресилени и
съответстват на останалите събрани по делото доказателства.
По делото не спори, че ищецът няма родствена връзка с починалия Н. С..
С молба вх.№ 8025/ 24.06.2021г. ищецът е предявил пред застрахователното
дружество ответник претенцията си за изплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на Н. Стефанов в размер на 200 000 лв. Не се спори, че
обезщетение не е определено и платено.
В производството не се спори, че за управлявания от М. М. лек автомобил марка
„Нисан Примера“ с ДК № *******, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника към датата на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да
претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и
неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл.498 от КЗ, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция от
24.06.2021г. и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника,
които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена материално – правната
легитимация на ответника. Спори се по материално-правната легитимация на ищеца, като
ответникът твърди, че ищецът не е от кръга лица, имащи право на обезщетение за търпени
неимуществени вреди от смъртта на Н. С..
В Постановление № 4/25.05.1961г. Пленумът на ВС е определил кръга лица, които
могат да бъдат обезщетявани за неимуществени вреди - само най-близките на пострадалия -
неговите низходящи /деца/, съпруг и възходящи /родители/, и то след като се установи, че
3
действително са претърпели вреди. С Постановление № 5/24.11. 1969г., Пленумът на ВС е
признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете. Признаването на
право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с
изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между
биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури
по осиновяване или установяване на произход.
От показанията на разпитаните свидетели се установява трайно отглеждане на ищеца
А.С. от починалия Н. С., започнало в ранна детска възраст за ищеца, когато той е бил на 3-4
години. Установи се съжителство в общо домакинство и съществували между тях
фактически отношения като между родител и дете. Съгласно цитираното ППВС № 5/1969 г.
при емоционални и житейски отношения наподобяващи биологичната връзка родител – дете
е справедливо да се присъжда обезщетение за вредите от неимуществен характер. В случая,
посредством свидетелските показания се установи близка връзка между ищеца и починалия
Н. С. – ищецът се обръщал към Н. с „татко“ , а по-късно с „баща ми“. Заедно ходели по
тренировки, Н. водел А. на училище, съветвал го какво да учи, заплащал му разходите, т.е.
полагал е за А. както непосредствените грижи по отглеждане и възпитание, така и му е
осигурявал финансовата издръжка. Двамата живеели с майката на А. в едно домакинство и
поддържали семейни отношения до смъртта на Н.. Като отглеждано от Н. С. дете и с оглед
на създалите се между тях емоционални и житейски отношения, наподобяващи
биологичната връзка родител – дете , ищецът има право да получи обезщетение за вредите,
търпени от него вследствие смъртта на Н. С..
Налице са и останалите предпоставки на чл.432 от ГПК на ищеца да бъде присъдено
обезщетение – установено е настъпването на ПТП, виновното му противоправно
причиняване от водача М. М. при управление на л.а.„Нисан Примера“ с ДК № *******,
наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с „Л.И.“ АД, смъртта
на Н. С. в причинна връзка с ПТП.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието
„справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението.
Понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение върху
психиката и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. При
причиняване на смърт, за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
освен отчитането на конкретните обществено-икономически и социални условия в страната
към момента на увреждането, от значение е най-вече личната и емоционална връзка между
починалия от деликт и претендиращия обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са
конкретно установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във връзка
с настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата, отношенията между
пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо домакинство и дали са поддържали
лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително близка емоционална
връзка и редица други обстоятелства.
Критерият за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а винаги се
определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава.
Като съобрази от една страна, че починалият Н. С. и ищеца А.С. са живели заедно в
едно домакинство повече от 20г. и починалият се е грижел за ищеца като за свое дете, а
ищецът го е възприемал и му е имал доверие като на баща, и приел смъртта му тежко, като
4
съобрази от друга страна, че към момента на смъртта на Н. С., починал на 68г., ищецът е
бил на 30 години, бил е финансово независим, имал е собствен живот и е работил, но е
продължавал да живее с починалия и майка си, като съобрази също, че Н. С. не е бил
биологичен баща на ищеца, като е имал две биологични деца и не е осиновил ищеца, като
съобрази и интензитета и времетраенето на търпените от ищеца болки и страдания от
внезапната загуба на човека, който той е считал за своя баща /биологичния баща на ищеца е
бил вече починал/, икономическата обстановка и лимитите на застрахователните
обезщетения през 2017 г. и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, съдът счита, че търпените от ищеца неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез
парично обезщетение в размер на 70 000 лева. Над този размер предявения иск се явява
неоснователен и недоказан.
По възражението на ответника за съпричиняване от страна на починалия и искането
му съдът да намали размера на следващото се обезщетение с установения процент
съпричиняване следва да се посочи следното:
Съпричиняване по см. на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице, когато е безспорно установено,
че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. От значение
е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат (ППВС № 17/1963 г.). Съпричиняването от пострадалия е възможно да
се изрази както в допринасяне за настъпване на самото ПТП, така и в допринасяне за
настъпване на вредите. Във втората хипотеза, пострадалият не е допринесъл за настъпването
на събитието, но с поведението си е допринесъл за собственото си увреждане, респ. за
увеличаване размера на вредата.
Ответникът твърди, че пешеходецът Н. С. има вина за настъпване на ПТП, че С. се е
движел по пътното платно при ограничена видимост, не се е съобразил с разстоянията на
приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение, че е попаднал в
опасната зона на автомобила и ударът за водача е бил непредотвратим. Доказателствената
тежест за наличието на съпричиняване е на направилия възражението ответник, както съдът
е постановил в доклада по делото. Възражението за съпричиняване следва да съдържа
твърдения относно конкретно фактическо поведение на пострадалия в причинна връзка с
ПТП, което именно следва да бъде разгледано при преценка дали е налице принос.
По делото не се установи пешеходецът Н. С. да е имал соченото от ответника
противоправно поведение. Не се установява от събраните по делото доказателства
твърдението, че пешеходецът е предприел пресичане при ограничена видимост. В
Протокола за оглед на местопроизшествие от 10.06.2017г. на СДВР е посочено, че на
мястото на ПТП е включено улично осветление и видимостта е добра. Не се установи също
Н. С. да е пресичал без да се съобрази с разстоянията на приближаващите се превозни
средства и с тяхната скорост на движение. От заключението на автотехническата експертиза
се установи, че С. е пресичал отляво надясно, като мястото на удара е на около 1.50м. -
2.50м. вляво от десния край на платното, което е широко 20 м., в най-дясна пътна лента по
посока на движение на автомобила. При движение с разрешена скорост от 50км/ч. за лекия
автомобил, ударът с пешеходеца е бил предотвратим, което означава, че пешеходецът не е
попадал в опасната зона за спиране на автомобила (като няма данни същият да е бягал). Тези
обстоятелства сочат, че пешеходецът се е съобразил с отстоянието и скоростта на идващия
лек автомобил.
Възражението за съпричиняване е неоснователно, няма основание да се намали
определения размер обезщетение.
На уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху
присъдената главница. На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл.496 ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава. В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред
5
застрахователя на 24.06.2021г., поради което последният дължи законната лихва върху
обезщетението от посочената дата до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК във вр. с чл.38 ал.2 от
ЗАдв, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. О. от САК, сумата 3156лв.,
съставляваща адвокатски хонорар с начислено ДДС, по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с уважената
част от иска.
Ответникът не е претендирал разноски в отговора на исковата молба или в съдебно
заседание, не е представител списък по чл.80 от ГПК. При липсва на формулирано искане,
разноски не му се следват.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за
внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83 ал. 1 т.4 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса от 2 800 лв.,
пропорционално на уважената част от иска. Разноски по делото за сметка на бюджета на
съдебната власт не са правени.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище в гр.София и адрес на
управление р-н Красно село, бул.“******* , да заплати на А.Г.С., ЕГН **********, адрес:
гр.София, ж.к.“Св.Троица“ , бл. ******* сумата от 70 000 лв., ведно с лихвата за забава от
24.06.2021г. до окончателното изплащане, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Н.Н. С., настъпила при ПТП на 09.06.2017г. в гр. София
, които вреди са причинени виновно от застрахован при ЗК „Л.И.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите водач М. М., ЛНЧ **********, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения
размер от 200 000лв. ведно с лихвата за забава, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв, да заплати
на адв. В. В. ОРТ., САК, сумата 3 156лв., адвокатски хонорар с начислено ДДС.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 2 800 лв.
Решението е постановено с участието на М. М., ЛНЧ **********, роден на *******.
в гр.Белград, гражданин на Р Събрия, с адрес: гр. София, ж.к. *******, като трето лице
помагач на ответника.
Присъдената с настоящото решение сума ЗК „Л.И.“ АД следва да заплати на А.Г.С.,
ЕГН ********** по следната банкова сметка с титуляр А.Г.С. :
У.Б.АД,
IBAN ***********
BIC */********
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6