№ 4198
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20231100106393 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от В. М. Д., ЕГН **********, чрез адв. Б. Р. – САК, съдебен адрес: София, ул.
„*******, партер против Н. Б. М., ЕГН **********, София, ул. „*******, с правно основание
чл.45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изявления
в пресата в размер 26000 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до
окончателно изплащане и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че в периода 21.02.2023 г. - 24.02.2023 г., ответникът Н. М. от
трибуната на различни медии, кампанийно и целенасочено разпространил обидни и
клеветнически твърдения по отношение на ищеца, подробно описани в исковата молба,
засягащи негативно личността и достойнството му.
Към настоящия момент ищецът е действащ адвокат, като изпълнява и длъжностите член на
Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Държавна консолидационна компания“
ЕАД.
Ответникът Н. М. е бивш член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на
търговско дружество „Е.Б.Б.“ ЕАД, занимаващо се с производство на млечни изделия.
В интервютата ответникът отправял неверни и клеветнически твърдения, че ищецът е част
от мафия, която е победила държавата, като изпълнителен директор на ДКК прокарвал
частни /на хранителни вериги/ и лични негови интереси, оказвал ожесточен натиск върху
1
ответника, и т.н. Освен всичко казано, ищецът намира, че окачествяването му като
„шарлатанин, който се е помислил за бог“, мафиот, последен кръчмар, лъжец и престъпник е
обидно, тъй като е унизително за честта и достойнството му.
Ищецът твърди, че, освен посочените клеветнически твърдения, изходящи от ответника,
същият го набеждавал и в извършване на престъпления.
Заявява, че нито едно от изнесените в интервютата твърдения на ответника не отговаря на
истината.
Процесните твърдения на ответника причинили силен душевен дискомфорт на ищеца.
Влошило се здравословното му състояние, дългогодишни клиенти на адвокатското
дружество се отказали от услугите му с обяснението, че, след изнесените клевети, нямат
вече доверие в него. Процесните неверни твърдения на ответника довели и до влошаване на
отношенията му с приятели, познати и семейство.
В тази връзка е предявил настоящия иск срещу ответника за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в посочения размер, ведно със законните последици.
За доказване на твърденията си е представил писмени доказателства. Поискал е ангажиране
на гласни такива и назначаване на експертиза.
В хода по същество поддържа предявения иск.
Претендира разноски по представен списък.
Ответникът Н. Б. М., оспорва предявения иск изцяло по основание и размер.
На първо място заявява, че отсъстват предпоставки за ангажиране на отговорността му за
обезщетяване на ищеца за причинени вреди на основание деликт, както и на каквото и да е
друго основание, което може да бъде извлечено - пряко или косвено, от съдържанието на
исковата молба и петитума й.
Поради изложеното, счита за изцяло неоснователен и акцесорният иск с правно основание -
чл. 86 ЗЗД.
Счита, че предявените претенции се използват от ищеца като средство, адресирано към
ответника и към цялото общество, за ограничаване свободата на словото и налагане на
автоцензура, чрез предизвикване на страх от негативни имуществени последици при
употреба на свободата на изразяване.
В условията на евентуалност намира, че претендираният размер на обезщетение е
необосновано завишен, не съответства на критериите за справедливост, надхвърля
обезщетителната функция на института на непозволеното увреждане, което го поставя в
колизия с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Ответникът не оспорва твърденията на ищеца за три свои изявления в средства за масово
осведомяване, излъчени на 21.02.2023 г., на 22.02.2023 г. и на 24.02.2023 г., както и че
2
съдържанието им е цитирано коректно в обстоятелствената част на исковата молба.
Оспорва твърденията, че в интервютата си, излъчени на посочените дати, е употребил обиди
и неверни клеветнически твърдения, насочени срещу ищеца; за причинени от поведението
му негативни ефекти в правната сфера ищеца, чрез приписване на престъпление или
представляващи обида и изобщо за деликтна годност на поведението му, обект на исковата
молба; за непосредствено възприемане на цитираните в исковата молба изявления от ищеца;
за твърдени от него неверни факти в обсъжданите изказвания; за проведена клеветническа
кампания за опетняване на името на ищеца.
Оспорва кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на нормата на
чл. 45 ЗЗД в обсъждания казус, в това число и презумираната от закона вина; причинната
връзка между изказванията и твърдените увреждащи ефекти.
Поддържа, че твърдяното от него в публичните му изказвания, излъчени в предаванията но
цитираните по - горе дати, е вярно, оценките на постъпките на ищеца като ръководител на
търговско предприятие са обосновани, потвърдени пряко от поведението му.
Според отразеното в отговора на исковата молба, критичните му мнения и оценки, изразени
в трите му публични изяви, които са обект на исковата молба, са проява на висок морал и
безкористност.
Представил е писмени доказателства. Поискал е ангажиране на гласни такива.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като му присъди
разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От събраните доказателства се установи, че в периода 21.02.2023 г. - 24.02.2023 г.,
ответникът Н. М., като бивш член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на
търговско дружество „Е.Б.Б.“ ЕАД, в различни телевизионни и електронни медии е изказвал
твърдения по отношение на ищеца, към онзи момент член на Съвета на директорите и
изпълнителен директор на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД.
В интервютата си, дадени во БТВ, на пресконференция в БТА и в предаването
„Евродикофф“ по телевизия Евроком ответникът заявявал, че ищецът е част от мафия, която
е победила държавата, че, като изпълнителен директор на ДКК, прокарвал частни /на
хранителни вериги/ и лични негови интереси, оказвал ожесточен натиск върху ответника,
заплашвал го, че, ако не освободи офиса си, след освобождаването си, ще извика полиция и
т.н. Наричал го шарлатанин, който се е помислил за бог, мафиот, последен кръчмар, лъжец и
престъпник. Страните не оспорват твърденията на ответника по отношение на ищеца, които,
чрез интервютата му по БТВ, по – късно и в емисиите на медията, както и в електронното
издание на в. Труд, са станали публично достояние.
3
Тези твърдения също се доказват от показанията на разпитаните по искане на ищцовата
страна двама свидетели.
Свидетелят Л.Д.Д. е състудент на ищеца от Юридическия факултет и негов близък,
впоследствие и семеен приятел, като понастоящем двамата работят в един офис, но в две
различни адвокатски дружества.
В показанията си той каза, че си спомня за станалото, защото било на 21.02.2023 г. – няколко
дни след неговия рожден ден. В няколко медийни изяви на представляващия тогава „Е.Б.Б.“,
ЕАД ищецът е бил описан като лице на българската мафия. Спомня си, например новините
по БТВ, след които телефонът му буквално загрял – звънели общи приятели, познати, колеги,
приятели. От м. август 2022 г. до м. август 2023 г. ищецът Д. бил изпълнителен директор на
ДКК/а през 2021 г. бил член на Съвета на директорите/, като не преустановил и практиката
си като адвокат, не толкова активно, разбира се, поради голямата си натовареност. Според
свидетеля конфликт на интереси не е имало. Изнесеното в интервютата и отражението му в
обществото довели до една коренна промяна у ищеца. Двамата се виждали периодично
заради адвокатската дейност. След предаването двамата се чули и ищецът започнал да му
обяснява, че изнесеното не отговаря на истината. Затворил се в себе си, избягвал контакти с
приятелския си кръг, с колеги, не посещавал организираните обеди с колеги. Като пример
св. Д. даде организираната от него сбирка след рождения си ден, на която били поканени
колеги – адвокати, магистрати от Търговско и въззивно отделение на СГС, с които
периодично се събират. Един от тях помолил ищецът да не присъства, тъй като името му
било асоциирано с медийна известност, шумяло се около него. Д. отказал да чества своя
рожден ден, тъй като не искал да се вижда нито с колеги, нито с приятели. Клиенти на
адвокатското дружество – австрийско дружество с интерес в сферата на енергетиката и
възобновяемите източници и с което се предвиждал съвместен проект, заявило, че не желае
да работи с тяхната кантора, заради репутацията на ищеца, поради причини от
антикорупционен характер.
Съпругата му също била много притеснена заради интервютата и публикациите с участието
на ответника и се наложило свидетелят да я успокоява. В резултат, ищецът станал
изключително изнервен и напрегнат, избухвал срещу колеги и офис – администратори, а
преди винаги той е бил балансиращият в офиса, независимо какви комуникации с клиенти е
имало, винаги е бил душата на компанията.
Изнесеното много се отразило и на дъщеря му, с която свидетелят говорил на
абитуриентския й бал. Тя била отличничка в 22 – ра гимназия, но заявила, че, въпреки че
още не е съобщила на баща си, се е отказала да учи право, тъй като не иска да се асоциира с
тази професия. Същото по – късно съобщила и на баща си.
През времето, през което Д. е бил изпълнителен директор на ДКК, кантората на св. Д. е
осигурявала правни консултации и представителство по дела, по които ДКК е била страна.
Затова имало публикации и касаещи свидетеля. Ищецът е бил освободен с решение на
принципала, в медиите се коментирало, че ръководството на Компанията е сменено, но не са
коментирани причините за това. Не е запознат да има изявление на министъра в тази насока.
4
След м. август 2023 г. ищецът бил много напрегнат и притеснен, тъй като работата в
адвокатското дружество драстично намаляла.
По – нататък Д. заяви, че ищецът още не е преодолял изнесеното, опитва се, но изпитва
постоянно притеснение дали името му няма да излезе в медийни публикации. Всичко това
довело до промяна у него, затворил се в себе си.
Свидетелят С.Ц.П. е колега на ищеца. Двамата се запознали преди 17 години, чисто
професионално, работили по съвместен казус, после станали приятели. Когато станал
изпълнителен директор на ДКК, натоварването му било доста интензивно и не се виждали
така често. Знае, че Д. е цитиран по новините на БТВ на посочената дата – 21.02.2023 г.
Гледал е и пресконференция, където е бил нападнат, както се е случило и в предаването на
С.Д. „Евро Диков“. Знае, че инициативата за това е идвала от ответника М., бившия
директор на Е.Б.Б.“, ЕАД. По телевизията той се оплаквал, как ищецът го изхвърлил от
дружеството, заявил че Д. е мафиот, престъпник. След предаването на С.Д. св. П. се опитал
да се свърже с ищеца, но той не му вдигнал телефона. Успели да се видят чак около
01.03.2023 г., бил изключително превъзбуден и огорчен, затворен в себе си, а винаги е бил
душата на компанията – лъчезарен, с високо самочувствие, отличен професионалист.
Споделил му, че се чувства много зле, от това, което казали за него, постоянно повтарял че
животът му бил погубен, че кариерата му била погубена, не искал да вижда приятелите си,
нито да празнува рожден ден. Този свидетел също потвърди, за отказа на техен клиент –
австрийско дружество в областта на енергетиката да работят с ищцовото адвокатско
дружество, заради изнесената информация за него.
По – нататък св. П. каза, че след публикациите Д. продължил да работи в ДКК до м. август
2023 г., когато прекратили мандата му като изпълнителен директор.
Според показанията на св. П., процесните интервюта се отразили и на семейните отношения
на ищеца, защото той станал много избухлив. Свидетелят каза още, че дори на рождения му
ден, колегите на Д. на шета го наричали Дон Корлеоне, нещо, което много го притеснило.
Ответникът е направил възражение за липса на предпоставките за ангажиране на
отговорността му във връзка с причинени на ищеца вреди на основание деликт, както и на
каквото и да е друго основание, което може да бъде извлечено - пряко или косвено, от
съдържанието на исковата молба и петитума й. В тази връзка е поискал допускане на
свидетел и е представил писмени доказателства.
Свидетелят Д.Т.Р. е състудент на ответника от УНСС.
В съдебно заседание той заяви, че не познава лично В. Д., но знае кой е. Свидетелят е
работил заедно с М., когато последният станал изпълнителен директор на „Е.Б.Б.“, ЕАД. Бил
назначен лично от него на длъжността административен директор. Помни за случай когато
Н. М. му заявил, че му е било казано, че ще получи мейл с оферта за доставка на мляко от
5
определена фирма с определени параметри, вкл. цена, и сума за сключване на договор за
доставка на сурово мляко. Самият М. му казал, че ищецът Д., тогава изпълнителен директор
на ДКК, искал от него да сключи договор с фирма, посочена в мейла, която, по спомени на
свидетеля, била унгарска, имал съмнения за качеството на млякото. В мейла не се
споменавало името на Д.. Договор не бил сключен, тъй като след няколко дни М. бил
освободен. По – нататък в показанията си св. Р. каза, че изпълнителният директор на ДКК
настоявал лицето Д.П. да бъде назначен в „Е.Б.Б.“, ЕАД, а М. споделил с него, че Д.П. си
изготвил сам длъжностната характеристика, която той е следвало да подпише. С тази
характеристика целта е била П. да има пълен контрол, абсолютна власт в дружеството – да
избира доставчици на материали и суровини и всяко едно плащане да минава през него, а Н.
М. да носи отговорност като изпълнителен директор, т.е. да бъде нещо като бушон.
Свидетелят е видял лично тази длъжностна характеристика, а М. му споделил, че той е човек
на изпълнителния директор на ДКК. Назначил и после уволнил Д.П..
През периода докато М. е ръководил „Е.Б.Б.“, ЕАД, в управлението са се намесвали както
ищецът, така и министър С. – ищецът е виждал съобщения по вайбър, изпратени от тях до
ответника. Свидетелят Р. помни за интервю по някоя от медиите, където ответникът разказал
за лошото качество на продукцията, че опасно за обществото, негодно за употреба.
В личен разговор М. му споделил, че цените му са доста завишени, той е възложил на
търговския екип да направи проучване и да оптимизира и намали разходите доколкото е
възможно, като по – късно, с негова заповед, цените били драстично намалени.
Свидетелят заяви, че в деня, в който ДКК освободила М. като изпълнителен директор, в
кабинета му са влезли хора и са му казали да се маха, защото ще извикат полиция. Не е бил
пряк свидетел на това, знае от него. Няколко дни преди да го освободят, от ДКК дошло
писмо, с което се изисквала информация – огромна по обем, за период от две – три години
назад и всички отдели на практика започнали да търсят тази информация, което блокирало
работата на дружеството.
Като писмени доказателства М. е представил ваюбър кореспонденция, длъжностна
характеристика на директор дирекция „Финансова – инвестиционна дейност и
стратегически партньорства в „Е.Б.Б.“, ЕАД, Заповед от 23.01.2023 г. на изпълнителния
директор на ДКК за извършване на одит в дружеството, писма и доказателства във връзка с
извършените проверки и одит, публикации, съдържащи изказвания на министъра на
икономиката и енергетиката Б.Б. относно дейността на ДКК в периода, в който
изпълнителен директор е бил ищецът.
Със свидетелските показания и описаните писмени доказателства ответникът се стремеше
да докаже пряка намеса от страна на ищеца Д. в управлението и текущата оперативна
дейност на дружеството, на което ответникът е бил изпълнителен директор „Е.Б.Б.“, ЕАД,
застъпване от страна на Д. за избор на доставчик на прясно мляко в лицето на унгарската
компания „М. Г.“ и огромния натиск, на който ответникът е бил подложен.
Тези твърдения на ответната страна останаха недоказани, още повече че безспорно през м.
6
август 2023 г. ищецът е освободен от длъжността изпълнителен директор на ДКК, но
липсват доказателства това да са причините за освобождаването му. Що се касае до
твърденията за оказван натиск при избор на доставчик на мляко, съдът намира, че
последните не могат да бъдат доказани само с наличие на вайбър комуникация, а
свидетелят, посочен от ответника – Р., заяви в съдебно заседание, че знае за оказвания на М.
натиск лично от него, но не е виждал конкретна електронна кореспонденция, в която да се
спомената името на Д..
По делото бе прието, като неоспорено от страните, заключение на вещо лице – психолог,
според което ищецът страда поради процесните твърдения на ответника. Не разполагаме с
обективни данни относно физическото състояние на ищеца. Психологически се наблюдават
негативни емоции, свързани с процесните твърдения. При психологическия тест, приложен
от психолога, се наблюдава силно желание да се избави от източника на безпокойство, който
помрачава очакванията му от бъдещето. Той преживява, че не среща искрено съчувствие и
внимание като преценява, че може да разчита само на себе си. Силният му самоконтрол
помага да скрива ранимостта си.
В. М. Д. показва високи показатели за личностова и средни показатели за ситуативна
тревожност. В случая тези показатели кореспондират със споделеното по време на
проведеното за целите на заключението психологическо изследване, а именно, че ищецът
преживява тежко публично изказаните по негов адрес квалификации. Ситуативната
тревожност е вътрешно устойчиво състояние на тревожност като поведенческа реакция на
определени житейски ситуации. При В. Д. личностовата тревожност е висока, а нивата на
ситуативна тревожност показват потенциал за справяне със стресови ситуации, поради което
към периода на работа по настоящата СПЕ при него не се наблюдават психопатологични
симптоми. направен е извод, че при В. Д. не се наблюдават психологични симптоми, а,
според анамнестичните данни, психолозите споделят, че той не е същият, какъвто е бил
преди процесните събития.
Други доказателства, релевантни за правния спор, по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като, съобразно ал. ІІ, във всички случаи на непозволеното увреждане, вината се
предполага до доказване на противното.
За да е налице непозволено увреждане, необходимо е да са налице: вредоносно деяние,
вредоносен резултат и причинна връзка между двете, като вината се предполага до
доказване на противното.
7
Ищецът твърди, както бе посочено по – горе, че с медийните участия на ответника: в БИ ТИ
ВИ интервю и публикация на сайта, пресконференцията по БТА и предаването
„ЕвроДикофф“ по Телевизия Евроком на цитираните дати бил подложен от негова страна на
преднамерена, публична, невярна, обидна и клеветническа кампания, накърнила честта,
достойнството и доброто му име, с които се ползва сред близките и обществото.
Тъй като казаното от ответника по отношение на него е невярно, позорно и унизително, от
казаното, че ищецът е част от мафия, която е победила държавата, че, като изпълнителен
директор на ДКК, прокарвал частни /на хранителни вериги/ и лични негови интереси, че
оказвал ожесточен натиск върху ответника, заплашвал го, че, ако не освободи офиса си, ще
извика полиция, наричал го шарлатанин, който се е помислил за бог, мафиот, последен
кръчмар, лъжец и престъпник, той изживял интензивни отрицателни емоции на стрес,
тревога, обида, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на психологическото му
здраве.
По делото не се спори, а и това се доказа в хода на производството, че ответникът е имал
процесните участия в посочените медии.
Ищецът заяви, че изнесеното в медиите не отговаря на истината, поради което, пред вид
клеветническия му характер, са му причинени и претендираните неимуществени вреди.
В тежест на ответната страна беше да докаже, че в цитираните участия се съдържат факти и
твърдения, които кореспондират с действителността и отговарят на истината и,
следователно, са истински, но, въпреки предоставената му възможност, ответникът не
представи доказателства в подкрепа на твърденията си, пред вид факта, че, както бе
посочено по – горе, ответниковият свидетел заяви, че лично не е виждал името на ищеца
върху документи, които, според него, представлявали оказан натиск на ответника, в
качеството му на изпълнителен директор на „Е.Б.Б.“, ЕАД, а представените писмени
доказателства доказват само факти – назначаване на служител в дружеството и започване и
извършване на одит, което съдът приема за ирелевантно за правния спор
.
С оглед на това съдът намира, че твърденията на ответника по време на процесните му
медийни участия не отговарят на истината.
Съдът кредитира показанията на посочените от ищцовата страна и разпитани по делото
свидетели и счита, че те представляват годно доказателство за причинените и претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в понесени от него силни негативни и
психически преживявания, дискредитиране и злепоставяне, накърняване честта,
достойнството и доброто му име сред близките и обществото, професионалния и
приятелския му кръг, притеснения в семейството, които силно са повлияли на психическото
му равновесие и са му причинили стрес и неудобства. Той е изживял интензивни и
отрицателни емоции на стрес, тревога, обида, възмущение, което се установява и от приетата
СПЕ.
8
По изложените съображения съдът намира, че в хода на съдебното производство бе доказано
наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, вреда и причинна връзка а презумпцията за вина не бе опровергана.
С оглед характера на предявения иск, имащ своето основание в чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, и
направеното от ответника възражение за предявяване на иска като средство, адресирано към
ответника и към цялото общество, за ограничаване свободата на словото и налагане на
автоцензура, чрез предизвикване на страх от негативни имуществени последици при
употреба на свободата на изразяване, съдът счита, че следва да се произнесе относно
същността на конституционно и международно прокламираната свобода на словото, свобода
на изразяване и на разпространение на информация.
Конституцията на Република България предпоставя, че всеки има право да изразява мнение
и да го представя писмено или устно, а печатът и другите средства за масова информация са
свободни и не подлежат на цензура. Свободата на словото и свободата на изразяване са
основно човешко право, защитено от нашия основен закон. Всички норми относно
основните права и свободи, които Конституцията признава, следва да се интерпретират в
съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека и международните договори,
ратифицирани от държавата. Безспорно е, че съдържанието на тези права и свободи следва
да се тълкува в съответствие с нормите на Европейската конвенция за правата на човека.
Съдът за пълнота ще посочи, че, в съответствие с чл. 10 от Конвенцията, всяко лице
разполага със свобода на изразяване, която включва свобода на мнение и свобода да
получава и предава информация и идеи.
Тази свобода на изразяване, обаче, не следва да накърнява свободата на личността, до която
изнесената информация или мнение се отнасят, нито да засяга честта и достойнството й.
Нормата на чл. 10 от ЕКПЧ съдържа и втора алинея, според която упражняването на правата
и свободите, свързани със свободното изразяване и свобода на словото, които включват и
задължения и отговорности, следва да бъде подложено на някои формалности, условия,
рестрикции и санкции, предвидени от закона в едно демократично общество – тогава, когато
са свързани с основни права и ценности, между които е защитата на репутацията и закрилата
на чуждите права.
Следователно, дори и в хода на съдебния процес да бе доказана истинността на изнесеното, -
каквато очевидно не е налице, възможността за нейното разпространение чрез национална
медия, респективно отговорността за това разпространение, следваше да бъде преценявана в
светлината на ал. 2 на чл. 10 от ЕКПЧ.
Свободата на словото и свободата на свободно изразяване са едно от най-големите
достижения на съвременното общество, резултат на продължителен процес и обществено
развитие във вътрешен и международен план и тяхното упражняване не бива и не може да е
самоцел. Всеки, който, изнасяйки информация, засяга чужди конституционно и
международно признати права, следва да понесе съответната, предвидена в закона
9
отговорност, като гаранция за функционирането на гражданското общество. Касае се за
баланс между свободното упражняване на свободата на словото и защитата на правото на
личността на чест, достойнство, лична и професионална репутация. Особено, когато, както е
в настоящия случай, не бъде доказана верността на изнесените факти и обстоятелства.
Съобразявайки всичко това съдът намира предявения иск за доказан по основание и счита,
че сумата 26 000 лв., представлява справедлива обезвреда за причинените на ищеца
неимуществени вреди, поради което следва да бъде уважен, ведно със законната лихва,
считано от датата на процесните интервюта – 18.10.2013 г. /така, както това е поискано в
исковата молба/ до окончателното изплащане и сторените по делото разноски в размер 4 540
лв., от които: 1 040 лв. д.т., 500 лв. – депозит за в.л. и 3 000 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Б. М., ЕГН **********, София, ул. „******* да заплати на М. Д., ЕГН
**********, чрез адв. Б. Р. – САК, съдебен адрес: София, ул. „*******, партер, на основание
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 26 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от интервюта, дадени в пресата в периода 21.02.2023 г. – 24.02.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.06.2023 г. до окончателно изплащане и разноски по делото в размер 4
540 лв., от които: 1 040 лв. д.т., 500 лв. депозит за в.л. и 3 000 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10