МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 273 от 12.08.2015г. по АНД № 590/2015
г. по описа на НРС, VI състав
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна
прокуратура – Несебър постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия А.А.А., за това, че на 18.11.2014
година, около 17.20 часа в гр. Несебър, по ул. Месамбрия, управлявал МПС - лек
автомобил марка „Пежо”, модел „306” с per. № ....., без съответно
свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за извършване на такова деяние с Наказателно постановление
№ 1102/10.10.2013г., издадено от Началника на Сектор ПП при ОДМВР Силистра,
влязло в законна сила на 13.03.2014 г.
- престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание Районна прокуратура – Несебър, не изпраща представител.
Обвиняемият
признава вината си за извършеното деяние. В последната си дума сочи, че желае
минимално наказание.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
А.А.А. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, безработен, ЕГН: **********. Същият е
неосъждан (реабилитиран по право). С НП № 1102 от 10.10.2013г. на Началника на
Сектор ПП при ОДМВР Силистра (на л. 6 от ДП), влязло в законна сила на 13.03.2014г.,
обвиняемият бил наказан на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП с наказание
„глоба” в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Наказанието
било наложено на А., тъй като било установено, че управлява МПС, без да е
правоспособен водач. Видно от приложените по ДП справки за нарушител водач,
издадени за А.А.А., същият няма свидетелство за управление на МПС, регистрирано
в България. Обвиняемият притежавал временно свидетелство за управление на МПС №
AHMED703172AA9KT,
валидно от 27.07.2010г. до 26.07.2020г., издадено в Обединеното Кралство. Видно
от информацията, получена от Интерпол Манчестър (на л. 56 от ДП) с този документ
не може да се управлява превозно средство извън пределите на Обединеното
Кралство, тъй като същият е невалиден извън тези предели.
На
18.11.2014г., около 17.20 часа, в гр. Несебър, по ул. Месамбрия, А. управлявал
МПС - лек автомобил марка „Пежо”, модел „306” с per. № ...... Свидетелят Коста
Димитров (мл. автоконтрольор при РУП „Несебър”) и колегата му Станислав Тошев
Станчев, при осъществяване на служебните си задължения, спрели за проверка
управлявания от А. автомобил. Установили, че автомобилът се управлява именно от
А., който не представил на проверяващите документ за правото да управлява МПС. Полицейските
служители извършили справка в ОДЧ, при което установили, че водачът е
неправоспособен. На А. бил съставен АУАН за нарушение по чл. 150 ЗДвП (на л. 4
от ДП).
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетеля са логични и
непротиворечиви, като съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Кореспондират си с признанието на обвиняемия, направено пред съда, че е виновен.
Освен това от представеното по делото НП № 1102/10.10.2013г., издадено от
Началника на Сектор ПП при ОДМВР Силистра е видно, че А. е наказан за това, че
е управлявал МПС без да е правоспособен водач. Събраните по делото писмени
доказателства потвърждават така установената фактическа обстановка. Налага се краен
извод, че събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива,
допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка.
Направеното от обвиняемия признание относно авторството на деянието напълно
кореспондира на събрания на досъдебно производство доказателствен материал. По
делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така
установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от обективна
страна деецът да е управлявал МПС (без надлежно свидетелство за управление)
в едногодишен срок от наложеното административно наказание за това нарушение по
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП - управление на МПС без свидетелство за управление. В случая с влязло в сила на 13.03.2014г.
НП, на А. е наложено административно наказание именно по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП. От фактическа страна по делото се установява, че А. към момента на извършване на
нарушението е бил неправоспособен водач. Този извод не се променя и от факта,
че А. притежава свидетелство за управление на МПС № AHMED703172AA9KT, валидно от 27.07.2010г. до
26.07.2020г. за Обединеното Кралство. По делото са налице доказателства, че
този документ е невалиден за Република България и същият не позволява да бъде
осъществявано управление на МПС в България.
Същевременно
на 18.11.2014г. било установено, че А. отново управлява МПС без да е
правоспособен водач. Следователно се налага извод, че в едногодишен срок от
наложеното му административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, обвиняемият
е управлявал МПС без да притежава СУМПС. Ето защо обвиняемият е извършил
деянието от обективна страна.
Налице
е и субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК, доколкото А. изрично
признава вината си. Впрочем останалите доказателства по делото също водят до
извод за наличие на пряк умисъл от страна на обвиняемия, тъй като се установява,
че единственият документ, който той притежава, не е валиден за Република
България, като този факт няма как да не е съзнаван от дееца. Наред с това той е
съзнавал, че е наказан по административен ред за това нарушение – налице е НП,
което му е връчено на 05.03.2014г. Съзнавал е, че управлява МПС в рамките на
едногодишен срок от налагането на наказание по административен ред.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че А. е извършил престъплението
по чл. 343в, ал. 2 НК.
Налице
са и предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл.
343в, ал. 2 НК наказание е до две години лишаване от свобода, видно от
свидетелство за съдимост на А. (на л. 12 от делото) лицето е осъждано, но към
момента на извършване на деянието е реабилитирано по право (арг. от чл. 86, ал.
1, т. 1 НК), като с престъплението не са причинени имуществени вреди. Ето защо
съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление №
7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното
постановление след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. Обвиняемият е с чисто съдебно минало,
съдействал е за разкриване на обективната истина, като е признал фактите по
повдигнатото обвинение. Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи
отговорността. Наред с това обществената опасност на престъплението по чл.
343в, ал. 2 НК не е висока, като и самият деец следва да се определи като лице
с ниска степен на обществена опасност. Налага се извод, че деянието е извършено
изключително при смекчаващи вината обстоятелства, като при ниската обществена
опасност на извършеното от обвиняемия, размерът на наказанието е определен в
минимума, предвиден в чл. 78 НК – 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни целите си, като
въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото. Размерът на наказанието
е съобразен и с имущественото състояние на обвиняемия, който към настоящия
момент е безработен.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: