№ 16169
гр. София, 28.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110156150 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА С. Е. Р. - редовно призована, явява се лично. Представлява се
от адв. Ч. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Б. Й. А. - редовно призован, явява се лично.
Представлява се от адв. М. и адв. Анастасова с пълномощно по делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА делото съгласно свое Определение от 14.08.2022г., препис
от което е връчен на страните.
ДОКЛАДВА молба-уточнение от ответника от 21.09.2022г. във връзка с
дадените указания относно възражението за прихващане.
ДОКЛАДВА молба-уточнение от ищеца от 23.09.2022г. във връзка с
искането за допускане на свидетели.
ДОКЛАДВА становище на ищеца от 21.10.2022г., с което се оспорва
1
релевираното възражение за прихващане и е направено доказателствено
искане за снемане обяснение на ответника по реда на чл. 176 ГПК по
поставени въпроси.
СЪДЪТ ВРЪЧИ на ответника препис от депозираното становище.
АДВ. Ч.: Поддържам исковата молба. Нямам възражение по доклада по
делото. Моля, да се произнесете по отношение на свидетелите, които сме
поискали. В момента водим двама от свидетелите в режим на довеждане, по
отношение на третия прилагам и моля, да приемете прoтокол от открито
съдебно заседание от 07.12.2020г. по гр.д. № 32613/2020г. като правя
доказателствено искане, че желая разпит на свидетеля Светозар Найденов.
Нямам данни за него, с оглед на което моля за издаването на съдебно
удостоверение, за да се снабдя с пълните му данни, като неговите показания
дадени по другото дело водени между страните по настоящия процес, имат
отношение към настоящото производство и разпределената ни
доказателствена тежест. Това беше свидетел на ответната страна в
настоящото производство, който беше допуснат от СЪДЪТ по негово искане.
Свидетелят при призоваване, който искаме е да докаже, че е налице
договорка между страните, че сумата от 21,998лв. е предоставена от
доверителката ми С. Р. на ответника за построяване на жилищна сграда на Б.
А..
АДВ. АНАСТАСОВА: Поддържам отговорa на исковата молба, както и
възражението за прихващане съобразно уточнението от 21.09.2022г. Считамe,
че възражението не е преклудирано, тъй като е направено в отговора по чл.
131 ГПК, поради което е неоснователно възражението в становището и
недопустимо искането за даване на обяснения от страна на ответника,
доколкото касае правни факти, които ищецът счита, че следва да са част от
възражението за прихващане, но ние считаме, че с оглед направеното
уточнение, същото е редовно. С отговорът на исковата молба, доверителят ми
е поискал служебно да бъде изискана информация от НАП за размера на
декларираните облагаеми доходи на ищцата за 2014-2019г., поради което не
възразяваме да се изиска такава информация, но нека да бъде и за двете
страни. По отнoшение на поисканите от ищеца свидетели с молба-уточнение
считам, че тя не представлява уточнение съобразно определението на съда по
2
насрочване на делото, нито се искат свидетели във връзка с проекта за доклад.
По отношение на свидетеля при режим на призоваване, Светлозар Найденов
считам, че е недопустимо, тъй като свидетели в настоящото производство
могат да установяват единствено заявени и твърдяни в настоящото
производство обстоятелства. По отношение на свидетеля поискан за
установяване на договор за замем в размер на 21 998лв. считаме същото за
недопустимо, тъй като свидетелски показания за установяване на договор над
5000лв. са недопустими. А по отношение на свидетеля, който трябва да
установи обстоятелства кой как е сключил договор за кредит, това не е
предмет на делото, тъй като страните не спорят за това.
АДВ. Ч.: Ако приемете искането на ответната страна служебно да
събере информация, която представлява данъчно-осигурителна тайна,
ответната страна умишлено предизвиква и кара съда да наруши законовите
правила, тъй като СЪДЪТ не може служебно да разкрива и да събира такава
информация за страните в процеса. Това нарушава принципа на
състезателното начало и на равенството в процеса между страните. Ние няма
да доказваме размер, а факти и обстоятелства около сключването на договора,
неговата периодичност, условия за връщане, договорки между страните.
Съгласно ЗЗД наличие на задължителна писмена форма се изисква само при
прехвърляне на вещни права на собственост върху останалите случаи, а ЗЗД
допуска сключването на устен договор за заем.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че с молбата-уточнение от 21.09.2022г.,
ответникът е изпълнил указанията относно конкретизиране предмета на
заявеното от него с отговора на исковата молба възражение за прихващане,
поради което същото следва да се счита редовно към датата на депосиране на
отговора на исковата молба. С оглед на това същото е релевирано в рамките
на процесуалния срок и е допустимо.
С оглед на това, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДОПЪЛВА проекта за доклад по делото, следния смисъл.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане релевираното от ответника
възражение за прихващане със сумата от общо 50 000лв. по начина, по който
тя е разпределена в молбата-уточнение от 21.09.2022г.
3
УКАЗВА на страните, че насрещните права съобразно наведените в
отговора на исковата молба и молбата-уточнение твърдения предмет за
възражението за прихващане са с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД,
а именно: предадена сума без правно основание, като в тежест на ответника,
който е заявил възражението е да установи правилата на пълно и главно
доказване и предаването на процесната сума, докато в тежест на насрещната
страна, навяваща се ищец в настоящото дело, е да докаже наличието на
валидно основание за имущественото разместване.
С така направеното допълнение, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН.
Относно исканията на страните по доказателствата, СЪДЪТ НАМИРА
следното.
СЪДЪТ, по искането на ищеца за допускане на свидетели НАМИРА
следното. С молбата-уточнение от 23.09.2022г. ищецът е конкретизирал
обстоятелствата, за които иска допускане на свидетели, а именно: касае се за
един свидетел, с чиито показания ще се установява сключения договор за
заем за 5000лв., един свидетел, с чиито показания ще се установяват
отношенията между страните за погасяването на договор за кредит от страна
на ищеца и уговорките между страните в тази връзка, както и един свидетел, с
който ще се установяват условията, при които ищецът твърди да е отпуснал
заем на ответника в размер на 21,998лв. и уговорките между страните в тази
връзка. Относно свидетеля при режим на довеждане, относно заема за 5000лв.
СЪДЪТ вече се е произнесъл. СЪДЪТ НАМИРА, че искането за допускане на
свидетел, с който ще се установяват уговорките между страните, досежно
погасяването на срочния кредит, свидетелските показания са необходими и
допустими, поради което разпита на свидетел по тези въпороси следва да
бъде допуснат. По направените искания за допускане на втори свидетел при
режим на довеждане, с който ще се установяват обстоятелствата за сключване
на заема от 21,998лв., както и при режим на призоваване, за потвърждаване
на показания дадени по друго дело във връзка с така сключения заем СЪДЪТ
НАМИРА, че както е посочено в определението за насрочване на делото,
законът не допуска без съгласие на ответника, каквото в случая не е налице,
4
ангажиране на свидетелски показазния за установяване договори на стойност
по-голяма от 5000лв. В случая въпреки дадените от ищеца разяснения с
молбата от 23.09.2022г. СЪДЪТ НАМИРА, че обстоятелствата, за които се
искат свидетелските показания касаят елементи от предмета и съдържанието
на заемното правоотношение, тоест обстоятелства, за които показанията се
явяват недопустими, независимо дали с тях ще се установява размерът или не.
По отношение на свидетеля при режим на призоваване, искането се явява
недопустимо и от гледна точка на това, че с молбата от 23.09.2022г. не е
изпълнено указанието на съда за посочване на адрес на свидетеля. СЪДЪТ
НАМИРА, че след като ищцата е страна по делото, по което свидетелят вече е
дал свидетелски показания, то същата има достъп до всички книжа по него,
респективно може да посочи и е могла да посочи в дадения от съда срок,
адрес за призоваване на свидетеля.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА на ищеца свидетелски показания относно въпроса посочен
в т. 2 в молбата от 23.09.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на един
свидетел при режим на довеждане, с който ще установява предмета на
договора за заем за 21 998лв., както и свидетел при режим на призоваване.
Относно искането на ответника за допускане на един свидетел относно
предоставянето на сумата предмет на възражението за прихващане СЪДЪТ
НАМИРА, че доколкото насрещните права, които се твърдят в отговора на
исковата молба, не произтичат от правна сделка, нито писмено съглашение
между страните или писмен акт, не е налице основание за недопустимост на
свидетелските показания по този въпрос като искането се явява във връзка с
предмета на доказване по делото. От тази гледна точка искането следва да
бъде уважено.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА на ответника още един свидетел при режим на довеждане
за установяване на предоставянето на сумата от 50,000лв. за периода от
2015г. до 2019г.
5
По искането на ищеца за задължаване на ответника да даде обяснения
на въпросите: На коя дата, в какъв размер и с какъв произход са предоставени
парични средства на всяка календарна година, като в какви суми е
предоставил посочените парични средства на С. Е. Р. с какво предназначение.
Какъв е законния произход на горепосочените суми в отделни данъчни
периоди и дали същите са приход или доход. Ответника да уточни дали
предявява насрещен иск по чл. 211 ГПК или не. СЪДЪТ НАМИРА, че
последния от въпросите е процесуален, видно от изявлението на ответника в
отговора на исковата молба и молбата-уточнение се касае за възражение за
прихващане, а не за предявен насрещен иск. Що се касае за останалите
поставени въпроси по реда на чл. 176 ГПК, те касаят основанието, на което е
предоставена въпросната сума, по който въпрос явяващ се в доказателствена
тежест на ищеца допускането на обяснения от страна на ответника е
недопустимо. От тази гледна точка, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на
ответника да даде обяснения по реда на чл. 176 ГПК.
Относно искането за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК
да представи декларации по чл. 50 ЗДДФЛ и приложение № 11 от нея за
годините от 2015г. до 2019г., или при условията на евентуалност справка от
НАП за периода от 01.,01.2015г. до 31.12.2019г. СЪДЪТ НАМИРА, че така
ангажиранато от ответника доказателствено искане се явява във връзка с
предмета на доказване на ищеца относно направеното възражение за
прихващане и опровергаване на твърдяното от ответника предоставяне на
сумата по възражението. Искането за задължаване на основание чл. 190 ГПК
се явява относимо, допустимо и необходимо за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което следва да бъде уважено.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника по делото, в срок
най-късно в следващото съдебно заседание да представи с препис за
насрещната страна подадените декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и приложение
№ 11 за периода от 2015г. до 2019г.
По отношение на искането направено в отговора на исковата молба,
6
СЪДЪТ служебно да изиска от НАП информация за декларираните
облагаеми доходи на ищцата от 2014г. до 2019г. като е посочен доход за
всеки месец в периодаи общ доход за целия период, както и от НАП размерът
на осигурителните доходи за същия период СЪДЪТ НАМИРА, че искането се
явява във връзка с доказване предмета на делото и с оглед насрещното
доказване на твърдението на ищецът за предоставени заеми. Като с оглед
начина, по който искането е направено, се изсиква от съда да изиска тази
информация за декларирани облагаеми доходи, служебно. Тоест информация,
която е защитена. С оглед на това СЪДЪТ НАМИРА, че искането не може да
бъде уважено чрез служебно задължаване на НАП да представи въпросните
документи служебно, като такова искане може да се уважи единствено по
реда на задължаване на насрещната страна. СЪДЪТ НАМИРА, че не е
налице основание за преразглеждане на определениетоси от 14.08.2022г.,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на
посоченото доказателство.
АДВ. Ч.: С оглед на така депозираните определения от СЪДА, правя
искане да отмените определението си в частта за допускане на свидетелите и
разпределението им на страните, тъй като считам, че СЪДЪТ с действията си
наруши два основни принципа на ГПК за състезателното начало и за
равенството между страните в процеса. С това определение СЪДЪТ допусна
един свидетел на ищеца и двама свидетели на ответника, с което наруши
равнопоставеността на страните в процеса. Съдът допусна на ответник
свидетел, който ще доказва предаване на суми в размер на по 10,000лв., което
е в нарушение на чл. 161 ГПК. Тази норма е императивна и не допуска
свидетелски показания, независимо какво е отношението между страните по
отношение за суми над 5000лв. Моля, съдът да отмени определението си в
частта за допускане на свидетел, с който се доказва предаване на сума в
размер на 10,000лв. и ако допуснете втори свидетел на ответника, да
допуснете втори свидетел и на ищцата с оглед доказване на следващи и
разпределение с доклада доказателствена тежест относно наличието на
договори без да доказваме с тези свидетелски показания размер на суми.
7
Конкретно за сумата от 21,998лв. за нея имаме банков превод и само ще
доказваме условия на сключване на договор, а не размер на сума.
АДВ. АНАСТАСОВА: Моля, да задължите ищцата да предостави
информацията посочена в т.2 и т.3 на доказателствените искания в отговора
на исковата молба, защото тази инсформация е релевантна за насрещното
доказване от доверителя ми. По отношение на свидетелите считам, че не е
нарушен принципа на равнопоставеност, тъй като ищеца и в днешното
съдебно заседание уточни, че различните обстоятелства, които беше посочил
в молбата-уточнение за свидетели, които са допуснати ще бъдат установявани
само от един свидетел. По отношение на останалите възражения касаещи
искането за отмяна на определението считам, че е неоснователно. Отмяна на
определението на съда изисква да е налице опрощение на обстоятелства,
които съдът е възприел, а в случая не е така, тъй като съдът се аргументира
включително с разпоредбите на ГПК. Моля, всички свидетели да се разпитат
в съвместен разпит в следващо по делото съдебно заседание.
АДВ. Ч.: Считам, че съдът наруши правилата като извърши действия,
с които подпомогна ответника. Ответникът не беше направил
доказателствените си искания по чл. 190 ГПК, а беше заявил, че иска съдът
да извършва действия за събиране служебно на информация. В тази връзка
соча, че съда действа в подпомагане на едната страна в процеса като и дава
информация, указания и помощ какви процесуални действия да извърши, за
да бъде искането и основателно, поради което считам, че искането следва да
бъде отхвърлено, поради това, че не е направено по подходящия начин,
същевременно в следващото съдебно заседание ще има преклузия.
АДВ. АНАСТАСОВА: Искането ми по отношение задължаване на
ищеца е направено в срок, тъй като всички доказателствени искания се
изчерпват едва след обявяване на доклада за окончателен, което беше
направено в днешното съдебно заседание, с което беше допълнена и
окончателната доказателствена тежест.
По направените искания СЪДЪТ НАМИРА следното.
Относно искането на ищеца по реда на чл. 253 ГПК за отмяна на
определението, с което е допуснал свидетел на ответника и не е допуснал
свидетел на ищеца относно обстоятелствата свързани със сключване на
8
договора за заем за сумата от 21998лв. СЪДЪТ НАМИРА следното. Съгласно
нормата на чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК свидетелски показания се допускат във
всички случаи освен, когато се отнасят за установяване на обстоятелства, по
които се изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност
по-голяма от 5000лв. В случаят твърдяното от ответницата право не
произтича от договор, нито от писмен акт, а от неоснователно обогатяване.
От тази гледна точка искането за доказване на имущественото разместване
чрез свидетелски показания се явява процесуално допустимо и искането за
ангажиране на този свидетел не може да бъде отхвърлено с оглед
разпределената по делото доказателствена тежест. Противоположно е
положението по отношение на искането на ищеца, доколкото с него се цели
установяване елементи от съдържанието на договор за заем на стойност по-
голяма от 5000лв., а именно: 21 998лв. Нормата на закона не допуска
ангажиране на свидетелски показания в тази насока. Ето защо СЪДЪТ
НАМИРА, че не е налице основание за отмяна на постановеното определение.
Що се касае за твърдението на ищеца за нарушаване на състезателното
начало, следва да се посочи, че състезателното начало задължава съда да
предостави на страните равна възможност да доказват твърденията си в
рамките на допустимото от закона, като не задължава съда да допуска
еднакъв брой доказателствени средства, включително и гласни такива, и на
двете страни.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за отмяна на
определението по реда на чл. 253 ГПК.
Относно икането на ответника по чл. 190 ГПК СЪДЪТ НАМИРА, че с
оглед нередовността с релевираното в отговора на исковата молба искане за
изискване на документите от трето лице съдът остави това искане без
уважение като указа на ищеца в какво се изразява нередовността в неговото
искане. В днешното съдебно заседание, което се явява първо по делото,
ответникът направи искане за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ищеца
да представи така изисканата информация по реда на чл. 190 ГПК като с
оглед обстоятелството, че искането е направено в първото по делото съдебно
заседание при приемането на доклада, искането не се явява преклудирано.
9
Изискването от ищеца да представи информация за декларирани облагаеми
доходи от 2014г. до 2019г. не отговаря на условието на чл. 190 ал. 1 ГПК,
доколкото по реда на посочения ред, може да се изиска предоставянето на
документи, а не обяснения или на информация.
С оглед на това така релевираното искане следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаването по
реда на чл. 190 ГПК ищецът да предостави информация за декларираните
облагаеми доходи на периода 2014г. до 2019г.
АДВ. АНАСТАСОВА: Моля, да задължите ищцата да предостави
депозирани от нея декларации по чл. 50 ЗДДФЛ и приложение № 11 от нея
за 2014г. до 2019г. или алтернативно справка от НАП София.
АДВ. Ч.: Искането е недопустимо и отново остана неясно. Във връзка с
предмета на доказване в наша тежест е да докажем предоставените заеми, а
не да казваме имаме ли достатъчно доходи. Ние като ищец нямаме
задължение да доказваме законността на доходи си. Имаме твърдения за
предоставяни заеми за платени суми с оглед, на което СЪДЪТ не е чел
определение за законност. Моля, да не допускате това доказателствено
искане. Ако допуснете това доказателствено искане моля, да се извърши
Съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на
следната задача: Налице ли са достатъчно декларирани доходи за ответника Б.
Й. А. за периода от 2009г. до 2019г. въз основа, на който да акумулира
средства приспаднати с разходите по данни на НСИ за издръжка на член
семейство, за които твърди, че е предоставил на ищцата през годините от
2015г. до 2019г., в размер на по 10,000лв. за всяка година. Исканият период е
в размер на 10 години такова, каквото е задължението на ответника, да
съхранява тези документи.
АДВ. АНАСТАСОВА: Считам, че обстоятелството дали доверителят ми
е имал необходимите средствата за представляващи неговите вземания по
възражението за прихващане не е оспорено, включително в становището,
поради което факта не подлежи на доказване. Подобно оспорване по
10
отношение на възможността ищцата да предостави парични средства за
твърдяния размер в исковата молба по различни правоотношения е оспорено.
Независимо от искането допуснато на основание чл. 190 ГПК да бъде
задължен доверителят ми, доказателствата и твърденията на ищеца се явяват
релевантни. По отношение на поисканта Съдебно-счетоводна експертиза,
същата с формулираната днес задача касае правни обстоятелства, тъй като
дали са налице достатъчно доходи е свързано с крайната преценка на съда по
отношение установяване на факта за достатъчно средства при
предоставянето им. Неясна е другата част от задачата, какво означават
,,достатъчно средства‘‘, за да акумулира доходи с приспаднати разходи. Ако
допуснете тази експертиза, то нека да бъде допусната и по отношение на
ищеца, тъй като в отговора на исковата молба е направено възражението, че
същата не е имала необходимите суми и средства, за да предоставя заявените
в исковата молба суми на ищеца.
По направените искания СЪДЪТ НАМИРА следното. Относно
исканията на страните по чл. 190 ГПК за задължаване на насрещната страна,
релевираното от ищеца искане, което е уважено в настоящото производство
касае провеждане на насрещно доказване, а именно: опровергаване на
ангажирани показания относно предоставянето на процесната сумата. Поради
това искането на ищецът за задължаване по чл. 190 ГПК е относимо и поради
тази причина следва да бъде уважено и е уважено от съда. Аналогично
същото искане и на ответника за задължаване на ищеца да представи
декларации по чл. 50 ЗДДФЛ с приложение № 11 за периода от 2014г. до
2019г. касае също опровергаване на ангажираните от ищеца доказателства
относно предоставянето на тези суми. От гледна точка на това, искането се
явява допустимо и във връзка с предмета на делото като е конкретизирано в
днешното съдебно заседание, поради което следва да бъде уважено. Относно
искането на страните за допускане на Съдебно-счетоводна експертиза с
посочената задача СЪДЪТ НАМИРА, че по необходимостта от допускане на
такава експертиза СЪДЪТ може да се произнесе едва след събиране на
изисканите по реда на чл. 190 ГПК документи. От тази гледна точка
произнасянето по това доказателствено искане следва да бъде отложено.
Така мотивиран, СЪДЪТ
11
ОПРЕДЕЛИ
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК, ищеца най-късно в
следващото съдебно-заседание да представи с препис за насрещната страна
преписи от подадените декларации по чл. 50 ЗДДФЛ и приложение № 11 за
периода от 2014г. до 2019г.
ОТЛАГА произнасянето по искането на страните за допускане на
Съдебно-счетоводна експертиза за следващото съдебно заседание с оглед
преценка за необходимостта й.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Държим на съвместен разпит на допуснатите
свидетели.
СЪДЪТ НАМИРА, че искането на страните за допускане на съвместен
разпит на допуснатите им свидетели следва да бъде уважено с оглед , на
което разпит не следва да бъде провеждан в днешното съдебно заседание.
АДВ. Ч.: Моля да бъде определен краен срок за събиране на
свидетелските показания на ответника до следващото съдебно заседание.
АДВ. АНАСТАСОВА: Моля да бъде определен краен срок по чл. 158
ГПК и по отношение на ищеца.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде определен краен срок за събиране на
допуснатите и на двете страни свидетелски показания на основание чл. 158,
ал. 1 ГПК до следващото съдебно заседание.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
За събиране на допуснатите доказателства, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОТЛАГА ДЕЛОТО И ГО НАСРОЧВА ЗА 22.11.2022г. от 11:30ч., за
която дата и час страните се считат уведомени от днешното съдебно
заседание.
АДВ. Ч.: Моля да ми бъде издаден заверен препис от протокола.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на процесуалния представител на ищеца заверен препис
от протокола от днешното съдебно заседание, след като бъде изготвен.
Протоколът е изготвен в с.з., което приключи в 14,00 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12
Секретар: _______________________
13