Присъда по дело №1452/2015 на Софийски градски съд

     П Р И С Ъ Д А

 

          ............................

    Гр. София, 15.11.2017г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.Р.К.

    2.З.З.

            

при участието на съдебния секретар Албена Арсова и прокурора Клементина Паличева като разгледа докладваното от П. Н.О.Х.Д.№1452 по описа за 2015 година въз основа на закона и събраните по делото доказателства

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Е.А.Д. - роден на ***г. в гр.С., българин, български гражданин, с пост. адрес:***, женен, с висше образование, с ЕГН:**********, неосъждан за НЕВИНОВЕН в това, че на 05.09.2013г. в гр.Р., ул.„********, в сградата на Районния съд - гр.Р., в качеството си наС.от Районен съд - гр.Р., изпълняващ функциите *********** на Районен съд - гр.Р. (Заповед № 136/24.07.2013г. на *** на Районен съд - гр.Р.), се заканил с убийство с думите: „**********сега ще сляза долу и ще *******************, ******** ****************************” спрямо длъжностно лице - Й.И.М., ****** в Районен съд - гр.Р., при изпълнение на службата й и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.

 

На осн.  чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от датата на постановяването й пред Софийски апелативен съд по реда на гл.21 от НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...............................

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:           1……………...........

 

                                                                           2………….........…..

 

Мотиви по Н.О.Х.Д.№1452/2015г. по описа на СГС, НО, 5-ти състав

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №242/14г. на СГП-СЗА (пр.пр.№11872/13г. по описа на СГП-СЗА) с обвинение срещу Е.А.Д. за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия Е.А.Д. е повдигнато обвинение за това, че на *******. в гр.Р., ул.„********, в сградата на Районния съд - гр.Р., в качеството си наС.от Районен съд - гр.Р., изпълняващ функциите на административния ръководител на Районен съд - гр.Р. (Заповед № 136/24.07.2013г. на П. на Районен съд - гр.Р.), се заканил с убийство с думите: „**********сега ще сляза долу и ще ти счупя ръцете и краката, ще смачкам теб и майка ти, ще затрия целия ти род до последното семе, ще избия цялото ти семейство, ще отрежа главата ти, ще напълня устата ти с червеи” спрямо длъжностно лице - Й.И.М., съдебен деловодител в Районен съд - гр.Р., при изпълнение на службата й и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

       В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата на РБългария поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Д.. Намира, че в хода на съдебното следствие са събрани категорични доказателства, необходими да се потвърди по безспорен начин обвинителната теза. Описва подробно стеклата се според него фактология – вкл. длъжностите, които са заемали подсъдимия и пострадалата, откритото държане на оръжия в кабинета на Д. и най-сетне конкретните думи, които е отправил подсъдимия на инкриминираната дата, които като съдържание изпълват състава на чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. Изготвилият обвинителния акт прокурор отразява в пледоарията си състоянието, в което се е намирала св.М. в резултат от заканата по телефона от подсъдимия, възприето от св.К.Ч.. Последната посочва да е доказано, че е предоставила на пострадалата и билков лекарствен продукт, с цел да я успокои. Разкрива виждането си, състоянието на М. да е било възприето още и от св.В.П., видяла М. да плаче. По-насетне отбелязва, че емоционалния срив на частната обвинителка, резултат от случилото се, е бил обект на непосредствени впечатления от съпруга й – св.М. и от св.К., последният от които се е опитал да я насочи към това да не взема прибързани решения и да напуска местоработата си. Представителят на обвинението настоява, по давление на св.К., М. да е уведомила за инцидента административния ръководител на съда - св.Х.Д., по-късно св.Л.П. и най-накрая - св.М.П., последната изготвила и нарочен документ -  докладна записка.

Предвид възприетата от СГП и доказана в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, прокурорът приема от правна страна да е изпълнена обективната и субективна страна на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като е налице закана, отправена чрез действие, устно по телефон спрямо длъжностно лице, при изпълнение на службата му, от която у пострадалата е бил възбуден основателен страх от осъществяването й. Приема се деянието да е извършено при пряк умисъл, с цел заканата да бъде възприета от пострадалата тя да изпита страх.

Обсъждайки доказателствената стойност показанията на свидетелите, прокуратурата се позовава на първо място на изложеното от пострадалата М., тъй като е последователно, логично и подкрепено от останалия доказателствен материал, независимо от неколкократните й разпити, емоционалния им заряд и изтеклия период от време. Унисон с тезата на пострадалата, прокурорът вижда в показанията на св.К.Ч. и св.В.П., възприели състоянието на пострадалата в един много кратък срок от време след отправяне на заканите. Независимо от близките отношения с М., прокурорът се доверява и на заявеното от св.М.М., тъй като е еднопосочно с показанията на св.Х.К.. Според обвинението липсват основания да не се кредитират и показанията на друга група свидетели – Х.Д. и М.П., тъй като първата пресъздава обстоятелства, възприети в кратък период след *******., но дава и сведения относно личността на подсъдимия, а показанията на втората не се явяват израз на служебна зависимост. От изложеното от св.И., прокурорът извежда, че поведението на подсъдимия Д. по отношение на св.М. не е инцидентна проява. Като неотносими към предмета на делото се оценяват показанията на св.Н., св.Ж., св.Д. и св.Г..

Оспорва се достоверността на показанията на св.Л.П. пред настоящия съдебен състав, доколкото същата е подсъдима по обвинения, повдигнати й от СГП и изложеното пред СГС цели обслужване на защитна версия, а освен това е вътрешно противоречиво и нелогично. Поради това, представителят на обвинението намира за резонно кредитиране показанията на свидетелката от досъдебното производство, тъй като се припокриват с твърденията на св.М., св.В., съдържанието на протокола от проверка на ВСС от 06.06.2014г. На същата плоскост като несъответни на данните за изготвени множество документи на инкриминираната дата от подсъдимия и св.Х. се оценяват показанията на последната, предвид твърденията й продължителен престой в кабинета на Д., който по думите й не е провеждал разговор по телефона с М..

Изготвените в хода на съдебното дирене съдебно-психиатрични и психологични експертизи спрямо пострадалата и подсъдимия се оценяват от СГП като необосновани, неправилни, субективни, тенденциозни, неотразяващи действителността и характеровите особености на двете обследвани лица. Посочва се, че в заключението спрямо пострадалата е омаловажено отражението, което е имало инкриминираното деяние върху психиката й, а при изготвянето му, същата е изледвана по-малко от вещите лица. Що се касае до психиатричното и психологично обследване на Д., прокурорът намира да не е отчетена възможността, предвид съдийския си опит да се запознае с инструментариума за диагностична оценка, вкл. теста Льошер. Отчита се последователността на изготвяне на двете експертизи, която логично е дала възможност за подготовка на Д.. Настоява се да не е обосновано високото невротично ниво при подсъдимия, да не са отбелязани скалите за валидност, да не са взети предвид при изледването му всички събрани доказателствени материали /в частност показанията на св.И. и св.В./, въпреки декларираното от вещите лица.

При индивидуализация наказателната отговорност на подсъдимия, обвинителят предлага да се вземе предвид чистото му съдебно минало, което бъде съпоставено с длъжностното му качество и интензитета на отправените заплахи. Намира, че съпоставката им налага определяне на наказание „Лишаване от свобода“ при условията на чл.54 от НК за срок от 2 /две/ години, чието изпълнение бъде отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за период от 4 /четири/ години.

Възползвайки се от правото си на реплика по повод доводите на защитата, прокурорът откроява недопустимото позоваване на адв.Г. на неприобщени по реда на чл.281 от НПК показания на свидетели, които поради това и не могат да бъдат обсъдени от съда.

Повереникът на частната обвинителка – адв.М. се солидаризира изцяло с аргументите в обстойната пледоария на представителя на СГП, от която се извежда доказаност на обвинението по начин и налага постановяване на осъдителен съдебен акт. Намира, че са налице безспорни доказателства за изпълване състава на простъплението по чл.144, вр. ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, което предвид статута на подсъдимия и пострадалата е по-укоримо и поради това със завишена степен на обществена опасност. Повереникът подкрепя тезата си с положението на зависимост на доверителката му от подсъдимия като административен ръководител, факта, че е жена. Настоява отправените от подсъдимия Д. заплашителни думи да са целяли и да са достигнали до адресата им – пострадалата М., и като резултат да са довели до промяна начина й на живот като са дали сериозно отражение в битието й. Отчита необходимостта, предвид обществения отзвук на случая, да се изпълни генералната превенция с осъдителен съдебен акт, от който да се изведе липсата на толерантност на обществото към такъв род деяния, независимо от обстоятелството, че Д. е бил съдия, вкл. административен ръководител.

Касателно наказанието, предвид единичния характер на простъпката в битието на подсъдимия, и в случай на преценка наличието на обстоятелства по чл.55 от НК, се пледира за замяна наказанието „Лишаване от свобода“ с „Пробация“ за подходящ срок и с налагане на максимален брой съответни пробационни мерки.

На свой ред, репликирайки защитата, повереникът на частната обвинителка адв.М. се позовава на ТР№53/89г., обосноваващо задължителните насоки по прилагането на чл.144, ал.3 от НК, което не налага пострадалият да се е изплашил, а да има основания да смята, че закана може да бъде бъде осъществена, при все, че не е необходимо деецът да има формиран умисъл за извършване на престъпление. Като несъответни на съдебната практика намира вижданията на защитата, че пострадалата е сезирала с жалба ВСС едва осем месеца след деянието. В тази насока отчита тежкото емоционално състояние, в което е изпаднала М. след *******., сериозната вътрешна борба. Обръща внимание, че единствената особеност в настоящия казус е личността на подсъдимия –С.към датата на извършване на престъплението, поради което и резонното обследване при такъв род дела налага строга преценка показанията единствено и само на пострадалия -  в случая св.М., достатъчни, за да мотивират и обосноват обвинението. Игнорира виждането на адв.П., че инкриминираният израз не е със застрашителен характер.

В заключение, като реплика на доводите на защитата, повереникът категорично приема, че отправения от Д. израз не може да се възприеме само като с обиден характер, като се има предвид и цялостното датиращо назад във времето поведение на подсъдимия.

Частната обвинителка Й.М. подкрепя пледоарията на повереника си. На свой ред излага стеклата се фактология, според която на инкриминираната дата подсъдимият й е позвънил по телефона, отправил й е заплахи, което е провокирало страх и безнадежност, търсене на помощ от психолога Х.К., въприел състоянието й и препредал го при разпита си пред съда. Игнорира се съдържанието на съдебно-психиатричното й и психологично изследване, поради пристрастност на вещите лица, включването на неверни факти в него, изтеклия период от време, независимо от присъствието на експертите по време на изслушване на свидетелите в съдебните заседания. Набляга се на базирането на експертизата на неприобщени в хода на съдебното дирене показания на свидетели от досъдебното производство. Частната обвинителка прави и съответен, съпроводен с множество цитати анализ показанията на разпитаните по делото свидетели. Посредством показанията на св.Д., намира за доказани както характеровите особености на подсъдимия /насочил пистолет към главата на Д./, държането на хладни оръжия в кабинета му, така и тежкото емоционално състояние на пострадалата след случилото се, подкрепено и от думите на св.И., св.Т. и съдържанието на собственоръчно изготвената жалба във връзка със случая.

Конституираната като страна в процеса пострадала анализира и показанията на св.М.Г., близка до подсъдимия. Оценява ги като едностранчиви /подробно обсъжда твърденията й във връзка с непълнотата на изготвяна от М. справка за проектобюджет до ВСС/. Липсата на обективна възможност св.Д. да стане свидетел на телефонния разговор от *******. между подсъдимия и пострадалата, последната обосновава с отдалечеността и местоположението на кабинетите им. Твърденията на св.Х., че е била в кабинета на Д. целия предиобед, М. намира за противопоставими на съществуващи писмени доказателства, макар и неприобщени от съда. Допълнителната страна приема за недостоверни и показанията на св.Н. и св.Б., най-малкото доколкото последната детайлно си „спомня“ събития от *******., но не и какво е правила година по-късно. От съществено значение за преценката на действително стеклите се събития, частната обвинителка намира показанията на св.М.П., св.К.Ч. и св.В.П., които навеждат сведения за емоционалното състояние на пострадалата и палитрата от чувства, изпитала непосредствено след телефонния разговор, а и по-насетне след *******. /притеснена, плачеща, стъписана, уплашена/. Предвид изложеното, моли за постановяване на справедлива присъда спрямо подсъдимия Д..

Първият процесуален представител на подсъдимия – адв.Г. в пространната си пледоария по чл.291 от НПК игнорира виждането на представителя на СГП и частното обвинение за доказаност изложеното в обвинителния акт. Намира обвинителния акт да съдържа внушения и оценъчни съждения, целящи да пресъздадат несъответен образ на подзащитния му като строг, груб и безцеремонен човек,С.и административен ръководител. Подробно се описва стеклата се според защитата фактология на *******., включваща продължителен разговор между св.Х. и Д., провеждането само на един телефонен разговор с административния секретар св.Д.Ж., но не и такъв с частната обвинителка. Този защитник анализира подробно показанията на разделените от него на две групи свидетели. Приема показанията на „пострадалата“ за вътрешно противоречиви, нелогични и нееднопосочни, резултат на процесуалната й позиция в процеса. Изводите си базира на факти като тези, че в жалбата до П. на Окръжен съд - Стара Загора, М. не е посочила телефонния разговор с Д. да е съдържал закани за убийство, а също и при провеждането му да е присъствала св.Ч.. При все, че за тези обстоятелства М. не е споменала и при разпита си пред членовете на ВСС на 06.06 2014г., а едва при разпита си в досъдебното производство. Съществени противоречия адв.Г. намира в твърденията на М. и Ч. относно това дали последната е присъствала при провеждането на телефонния разговор, относно броя на таблетките, които е дала на пострадалата, дали пострадалата е мълчала и т.н. Противопоставя тезата на М., че е била уплашена с обстоятелството, че напред във времето отново е посещавала кабинета на Д., разговаряла е с него. Като необясними за нормалната житейска логика, защитата представя извеждането с изходящ номер на съда жалбата на М. ***, неясния й път до ВСС, единствено обяснен от св.Л.П.. Противоречия този пълномощник вижда още и в твърденията на М. касателно това кой и кога се е свързал със св.К. /защитата се позовава на показанията на св.М. в тази насока/, относно целта и причината за проведената на 20.08.2014г. среща със св.М.П., относно споделените от М. факти с други свидетели – св.К., П., Ч.. Особено като се има предвид, че е неясно изобщо приъствието на последната в стаята на пострадалата, извеждано от показанията на св.Ж. и св.Н.. Игнорира се доказаността точния час на твърдяното от СГП в обвинителния акт телефонно позвъняване от подсъдимия. От доказателствената съвкупност се отхвърлят и показанията на св.В.П. и св.М.М., доколкото избирателно удостоверяват само благоприятни за частното и държавното обвинение факти, а защитата констатира съществени противоречия с други безспорно доказани факти. Недостоверността показанията на св.М.П., адв.Г. съзира в обстоятелствата по повод срещата й с М., удостоверила възприятията на последната едва едва в края на м.август 2014г., въпреки периодичните им срещи. Твърденията на св.Г.И., този защитник намира като израз на обслужващи по недостоверен начин тезата на обвинението, тъй като датират назад във времето и корелират само с показанията на св.В.. Тезата на последната се определя като “двигател“ на дирижирания сценарий срещу подзащитния му. В тази насока се обръща внимание на времето на изготвяне на жалбата на М., начина й на достигане до ВСС, проведените разговори със св.Т. във връзка с изпращането й. Категорично намира показанията й да се противопоставят на достоверните според него виждания на св.Т.. Като кредитируеми се приемат показанията на св.Л.П., че лично е занесла жалбата на М. до ВСС като я е предала на член на ВСС, а също и в частта им, че обвинението срещу Д. е плод на предварителна организираност. Пълна вяра защитата дава и на заявеното от св.С.Х., св.Д.Ж., св.Ж.Н., св.Ж.Д., св.М.Г. и св.К.Б., които от една страна потвърждават приближеността на М. към св.В. и съответно увеличеното й самочуствие на тази база, отказа на Д. да подпише атестацията на първата за 2013г., а от друга игнорират твърденията й да е била разстроена след м.септември 2013г. Отчита се и факта, че част от тези свидетели са били инициатори на жалба срещу св.В., в резултат на което някои от тях са били уволнени, а други - пенсионирани. В заключение, изготвените по делото експертизи на пострадалата и подсъдимия се оценяват като всестранни, пълни и компетентни. За достоверно се приема обективираното от вещите лица – психиатри и психолог, че при М. не е констатирано емоционалното състояние на страх, с реална убеденост за осъществяване на твърдените конкретни заплахи. На база на така направения анализ, адв.Г. моли за постановяването на съдебен акт с оправдателен диспозитив.

Другият надлежно упълномощен от подсъдимия защитник - адв.П. се присъединява към защитната реч на колегата си. В допълнение, акцентира на показанията на св.Л.П. в частта, че не е била свидетел на случилото се между подсъдими и пострадала и че е занесла лично жалбата във ВСС.

Обръща внимание на обстоятелството, че прокурорската преписка, въз основа на която е образувано досъдебното производство срещу Д., по което е изготвения обвинителен акт, е срещу неизвестен извършител -С.от РС - Р. за престъпление по чл.282 от НК като едва след появата на жалбата на Й.М. от 25.04.14г., на подсъдимия е повдигнато обвинение по чл.144, ал.3 от НК. Хронологически описва постъпилите жалби и сигнали по делото - на 09.04.14г. от Д. до ВСС срещу Х.В. и в последствие от 25.04.14г. - жалбата на св.М. срещу Д.. Посоча, че в протокола за проверка от ВСС липсват данни за отправени закани за убийство по отношение на Й.М.. Адв.П. отрича заплашителния характер на израза, твърдян да е изречен от подзащитния му. Дискредитират се показанията на св.М.П., тъй като изготвената от нея докладна записка е израз на близоските й контакти с началника на ТД на ДАНС – Стара Загора. Съществено място се отделя в пледоарията и на изготвянето на атестацията на св.Й.М. и отказа на Д. да я подпише в представения му вид. Защътникът прави и анализ от правна страна на вмененото на подзащитния му престъпление. Игнорира се осъществяването от обективна страна на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, поради липса на отравяна закана от подсъдимия. Като се позовава на сериозния професионален опит на вещите лица, неоспорен от страните, адв.П. счита, че тримата експерти резонно са стигнали до извод за завишеност при отговорите на св.М. по скала социална желателност /лъжа/, на база на засилена потребност от самоутвърждаване, стремеж към лидерство и получаване на признание от страна на околните, желание за добро впечатление и одобрение. Тези съждения според защитата логично подкрепят извода на експертите за липса на страхови възприятия у пострадалата в категорията на „основателен страх“. Цитарат се съществени части от експертното психолого-психиатрично заключение спрямо пострадалата М. в подкрепа на извода за липса на извършено престъление от подсъдимия. Приема се, че още при постъпването й на работа, М. е имала страхови представи за Д., непровокирани от конкретно твърдяното деяние в обвинителния акт. Предвид изложеното, моли за постановяването на съответна на доказателствата оправдателна присъда.

На свой ред, реализирайки право на дуплика, адв.П. подчертава, че според защитата липсва отправена закана от подсъдимия към св.М., още повече такава – годна да изпълни понятието „основателен страх“ по смисъла на НК.

Подсъдимият Е.А.Д. се възползва от правото си по чл.115, ал.3, вр. чл.55, ал.1 от НПК и не дава обяснения в хода на съдебното дирене. В правото си на лична защита подкрепя доводите на защитниците си, а в предоставената му на осн. чл.297, ал.1 от НПК последна дума, моли за оправдаването си.

 

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Е.А.Д. е роден на ***г. в гр.*******, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.Р., ул.“*******, женен, с висше образование, работил катоС.в РС – Р. към *******., с ЕГН:**********, неосъждан.

Подсъдимият Е.Д. не страда от психично заболяване, изключващо вменяемостта на последния в посочения в чл.33 от НК смисъл като липсват и данни за личностново разстройство, въпреки особеностите на личностната му структура. Експертите са приели, че липсват отклонения в личностовия профил на подсъдимия, чийто стойности са нормата, с изключение на скала социална интроверсия, която е високо разположена. Повишението по скала социална интроверсия с прояви на отдръпване от социални контакти, разколебаване на увереността, потиснатост и затвореност трите вещи лица намират като реакция на ситуацията, в която се намира. Предвид заключението на приетата от съда съдебно-психиатрична и психологична експертиза, подсъдимият Д. може да участва в съдебното производство, да реализира правата си в процеса и да дава достоверни обяснения, ако желае. В психологически план подсъдимият е освидетелстван като емоционално стабилен, отворен към другите, балансиран, реалистичен, ориентиращ се в нещата, самоуверен, адаптивен, отговорен, ефективен, доволен от себе си, ентусиазиран, приспособим, моралист, самокритичен, свръхконтролиран, практичен, безгрижен, социабилен и приятелски настроен, но свръхсензитивен към пренебрегване, обиди и отхвърляне, предпазлив в инициирането на социални контакти, доверчив до момента, в който се почувства предаден. Поради последното, вещите лица са приели, че е възможно при обстоятелства, в които подсъдимият Д. се чувства пренебрегнат, излъган или застрашен да изпитва агресивни или враждебни импулси и да реагира с грубост и циничност спрямо източника на тези чувства. Експертите не са констатирали базисни особености на комуникативния стил на подсъдимия Д., които да нарушават личните, служебните и социалните му взаимоотношения при липса на дефицити в способността за самоконтрол, които да водят до повишена склонност към конфликтност, враждебност и агресия.

За частната обвинителка Й.М. също не се установявени анамнезни или клинични данни за същинско психично заболяване (психоза), като липсва документация за претърпяно от нея психотично разстройство, включително и към инкриминираната дата. Обективирано е заключение за интелектуално развитие - вариант малко под средния, с добри паметовите запаси, със съхранени показатели на вниманието са съхранени с добра устойчивост, превключваемост и обхват. Касателно личностовата й структура, вещите лица са приели, че се характеризира с особености в границите на широката норма, недостигащи до дисхармоничност /личностово разстройство/. Като основни особености на характера и социалното пласиране на М. са определени упоритостта и настойчивите й усилия за постигане на реализация, при високо ниво на поставените цели и сравнително ограничен личностов ресурс за тяхното осъществяване. В емоционален план при нея се е установило по-високо ниво на възбудно напрежение, повишена чувствителност, впечатлителност, склонност към емоционални увлечения. Според експертите, опитът за контрол над тези качества и подчиняването им на усилията за постигане на целите, са причина тя да се намира в постоянно състояние на стрес в социални ситуации. Вещите лица са направили извод за известен депресивитет, напрежение, колебания в настроението, на фона на по-своеобразна личностова структура с черти на известна емоционална затвореност, трудности в приспособяването, по-повърхностна и незряла емоционалност, съчетани с емоционална затвореност и относително ниска социална активност. Експертите са отразили задоволително устойчиво емоционално състояние към момента на изследването /с незначителното повишение по скала невротизъм/.

Подсъдимият Е.Д. бил назначен на длъжност „съдия“ в РС – Р. с решение на ВСС от 26.01.1994г. като встъпил на 01.02.1994г. на работа. За времето от 06.07.1998г. /решение на ВСС от 01.07.1998г./ до 01.02.2010г. изпълнявал длъжността административен ръководител - Председател на PC - гр.Р. /решение по протокол №44 на ВСС от 12.11.2009г./, след което за определен период бил и временно изпълняващ функциите на административен ръководител. В различни периоди след това, същият бил определян за заместник на административния ръководител от св.Х.Д. при нейни отсъствия по служебни поводи /участия в семинари/ и по време на ползване на платен годишен отпуск.

След 01.02.2010г. подсъдимият Д. продължил да помещава кабинет №6 и прилежащите му помещения, находящи се на ет.3 на Съдебната палата в гр.Р., което заемал и като Председател на съда по-рано.

Подсъдимият Д. имал колекция от хладни оръжия, арбалет и пистолети, част от които се намирали в кабинет №6 на ет.3 от съдебната палата на града като по делото не са събрани данни дали същите са истински или бутафорни.

На 28.03.2006г. въз основа на трудов договор №23/23.03.2006г. св.Й.М. била назначена на длъжност “съдебен архивар” в PC - гр.Р.. Съгласно допълнително споразумение №176/27.12.2011г. св.Й.М. била преназначена от длъжност „Компютърен оператор с деловодни функции“ на длъжността „Съдебен деловодител”, в каквато насока се запознала и със служебните си задължения въз основа на длъжностна характеристака за длъжността от 07.01.2013г.

Към *******. свидетелката продължавала да изпълнява длъжността „Съдебен деловодител” при Районен съд - гр.Р..

Съгласно длъжностната й характеристика имала задължение да изготвя свидетелства и справки за съдимост, да замества съдебния архивар, да замества административния секретар, да бъде служител в регистратурата за класифицирана информация, да изпълнява задължения с документооборота и електронната обработка на данни, да води касата на съда и да извършва плащания от нея на съдебни заседатели, вещи лица и свидетели по дела, да изготвя бюджетни платежни нареждания за безкасови плащания на възнагражденията на магистрати и служители и други. Св.Й.М., в качеството си на съдебен деловодител, била на пряко подчинение на административния ръководител на PC - гр.Р..

Сьс заповед №136/24.07.2013г. на П. на PC - гр.Р. - св.Х.Д. подсъдимият Д. бил определен да я замества за времето от 19.08.2013г. до 13.09.2013г. вкл. Подсъдимият Д. изпълнявал трудовите си задължения в кабинет, находящ се на ет.2 от сградата на съда, който бил преходен с този на съдебния секретар – св.Ж.Н..

Съгласно чл.80, ал.1, т.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ, изм.) П.т на районния съд осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява. В т.6 на ал.1 от чл.80 от ЗСМ /изм./ било отразено, че П.т на районния съд ръководи и контролира работата на бюрото за съдимост към съда. Разпорежданията на П. във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него (чл.80, ал.2 от ЗСВ, изм.).

На *******. св.Й.М. изпълнявала служебните си задължения като съдебен деловодител. На същата дата св.Ж.Н. имала рожден ден, поради което и минала през всички кабинети и стаи, в които имало хора, за да ги почерпи.

На *******. сутринта св.М.Г. /изпълняваща длъжността главен счетоводител/ разговаряла с подсъдимия Д. по повод изпратена справка от ВСС, която св.М. не била подготвила акуратно като не била разпечатала всички страници.

Около 10.00 – 10.30 часа св.Й.М. се намирала на работното си място сградата на PC - гр Р., в стая №4, ет.2, находяща се на ул.„******** в гр.Р. заедно с колежката си К.Ч. - съдебен архивар в PC, като се занимавала с пощата на съда.

Вътрешният служебен телефонен номер на свидетелката бил с номер 103 и около 10.30часа иззвънял. По телефона бил подсъдимият Д., чийто глас пострадалата познавала добре. Подсъдимият започнал да отправя обвинения на М. за несвършена работа /във връзка с изискана по-рано справка от ВСС/. Св.Й.М. се опитала да даде обяснение, но те не били отразени от подсъдимия, който заявил: „**********сега ще сляза долу и ще ти счупя ръцете и краката, ще смачкам теб и майка ти, ще затрия целия ти род до последното семе, ще избия цялото ти семейство, ще отрежа главата ти, ще напълня устата ти с червеи”. Подсъдимият Д. продължил: „**********сега слизам долу и ще ти счупя ръцете и краката....ти какво искаш, да сляза долу и да ти счупя ръцете и краката и да смачкам майка ти”, след което й затворил телефона. Същият й заявил, че до него са стигнали слухове, че М. е решила да стане административен секретар на съда, което й заявил, че ще стане през трупа му.

Колежката й от стаята - св.К.Ч.,*** видяла, че св.Й.М. се разплакала, докато говорела по телефона. Св. К.Ч. я попитала какво се е случило, но св. Й.М. нищо не й отговорила. След известно време св.Й.М. я попитала дали има успокоителни хапчета. Св.К.Ч. й дала билкови хапчета „Дормиплаит”, предписани й за успокоение, а св.Й.М. през това време споделила какво й казал по телефона подсъдимият. В продължение на няколко часа М. изпила няколко таблетки „Дормиплант“.

Преди обяд на *******. след 10.30 часа в кабинета на подсъдимия била св.Х., която разговаряла с него по повод нейна молба за преместване на работа в РС – Стара Загора. По времето, през което Х. била там, чула разговор на подсъдимия Д. по телефона, от който разбрала, че работното врече ще бъде до обяд, след което всички служители могат да си тръгнат с изключение на дежурните. По-късно на обяд, св.Х. отпътувала за гр.Гълъбово, тъй като съвместявала длъжността „държавен съдеебен изпълнител“ на територията и на двата града.

Скоро след това в стая №4 влязла св.Ж.Н., която уведомила св.М. и Ч., че подсъдимият Д. е разпоредил служителите да си тръгнат по обяд заради предстоящите празници и че св.Й.М. трябва да остане дежурна. Малко по-късно преди обяд в стаята на М. влязла св.В.П., работеща на същия етаж като съдебен деловодител в Районна прокуратура - гр.Р., която заварила частната обвинителка да плаче. П. я попитала защо плаче, на което тя посочила с пръст нагоре, към тавана, заявила „той“ и обяснила, че щели да й бъдат счупени ръцете и краката, без да пояснява повече.

Св.М. се прибрала същата вечер към дома си в гр.Стара Загора. Съпругът й св.М.М. я посрещнал на автобусната спирка в гр.Стара Загора около 18.00 часа и видял, че била подпухнала от плач, със зачервени очи. Тя му разказала, че през деня подсъдимият й заявил, че ще й счупи ръцете и краката, ще й счупи главата, ще унищожи рода й до девето коляно, нагрубявал я, обиждал я с цинични думи.

Св.Й.М. същата вечер се обадила по мобилния телефон на св.Х.К. - клиничен психолог, когото познавала от по-рано. Св.Х.К. я посетил след 20.00 часа на *******. в дома й в гр.Стара Загора като по време на целия им разговор не присъствал св.М., тъй като често влизал и излиза от стаята. Св.Х.К. заварил свидетелката разстроена. Същата му споделила, че иска да напусне работата си. К. се опитал да убеди пострадалата да игнорира проблема, да изчака връщането на председателката на съда като й сподели за случилото се. М. обяснила, че е нагрубена от подсъдимия. М. разказала също така, че е взела от своя колежка и билково хапче да успокоение – Дормиплант.

На неустановена дата няколко дни по-късно, св.М. споделила с П. на съда – св.Х.Д. за случилото се, а в последствие и със св.Л.П.. По-късно това станало достояние и на други служители в съда.

През м.ноември 2013г. била изготвена атестациятата на Й.М. за периода 01.12.2012г.-30.11.2013г., който документ бил представен на подсъдимия Д. за подпис. Тъй като същият не бил съгласен с оценките на служителката М., ги задраскал, след което бил изготвен нов формуляр с участието на св.М.Г., представен на председателката на съда – св.Д. без подписа на подсъдимия.

През м.март 2014г. в РС – Р. дошъл член на ВСС – Г.Г.по повод атестация на св.Д., като констатирала силно влошените между персонални отношения в съда, вкл. между съдиите и служители. Бил проведен и разговор с подсъдимия Д..

С вх.№94-00-320/10.04.2014г. подсъдимият Д. подал сигнал до Комисията по дисциплинарни производства на ВСС срещу действия на П. на съда – св.Х.Д. и други негови колеги от РС - Р..

С вх.№94-00-358/22.04.2014г. във ВСС била получена жалба от служителите на РС – Р. – св.Ж.Д., св.К.Б., М. П., св.Ж.Н. и Е.Х.срещу административния ръководител на РС – Р. – св.Х.Д..

На 23.04.2014г. св.Х.Д. издала заповед №79/23.04.2014г., с която наредила подсъдимия в 14-дневен срок от връчване на заповедта да освободи кабинет №6 и прилежащите му помещения на ет.3 от сградата на РС – Р..

На 25.04.2014г. св.Й.М. изготвила собственоръчно жалба, адресирана до П. на ОС – Стара Загора, която представила първо на П. на РС - Р. – св.Х.Д. за запознаване. Същата била изведена с изх.№456/25.04.2014г. от деловодната система на съда и съдържала сведения за случилото се на *******. като по делото няма данни да е получавана в ОС – Стара Загора. Св.Х.Д. уведомила по телефона за жалбата П. на ОС – Стара Загора, който заявил, че ще вземе отношение след получаване й.

Със заповед №92/20.05.2014г. св.Х.Д. възложила на комисия в състав св.Л.П., св.Й.М. и Р.Д.да извършат проверка относно изпълнението на по-рано издадената заповед за освобождаване на кабинет №6, която излязла с констатации, онагледени в протокол от 21.05.2014г. /че кабинета все още се ползва отС.Е.Д./.

Жалбата на св.Й.М. по повод проведения с подсъдимия разговор по телефона на *******. била занесена от св.Л.П. във ВСС и входирана на 27.05.2014г., която трябвало по това време да участва в семинар в столицата /НИП/. Същата й била предоставена от св.Х.Д..

През месец юни 2014г. /06.06.2014г./ на проверка в РС – Р. дошли членове на ВСС – Ю.К., Д.У.и Г.К., които провели срещи с почти всички съдии и служители в РС – Р., вкл. и със св.М.. По време на разговора си с проверяващите, които я разпитвали за подадената от нея жалба и случилото се през м.септември 2013г., същата посочила, че на *******. подсъдимият й се е обадил по телефона като й е заявил посочените от обвинението инкриминирани изрази.

Констатациите на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията“ към ВСС, онагледени в нарочен протокол от проверка на РС – Р. били изпратени на гл.прокурор по компетентност.

На 20.08.2014г. св.М.П. провела среща със св.М. във връзка със служебните задължения на последната като завеждащ регистратура „Класифицирана информация“ в заведение в гр.Стара Загора. По време на срещата М. заявила, че е получила обаждане по телефона от подсъдимия Д. на *******., който й казал, че ще й счупи ръцете и краката, че ще унищожи семейството й. М. посочила още на св.М.П., че е споделила проблемите си с председателката на съда /св.Д./. За проведената среща св.М.П. изготвила докладна записка с рег.№СЗ-6-5381/21.08.2014г., след като устно й било разпоредено от ръководството на ДАНС в гр.Стара Загора. В докладната записка било посочено, че Д. се е отнасял изкючително грубо, с обидни думи и заплахи спрямо М., вкл. че:ще й счупи ръцете и краката, както и ще унищожи цялото й семейство“.

С Постановление от 19.09.2014г. било образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител –С.в Районен съд – Р. при наличие на законен повод и данни за извършено престъпление по чл.282, ал.1 от НК.

Предвид изложеното в заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна психиатрична и психологична експертиза, в резултат на инкриминираните събития от *******. М. е изпитала силни негативни емоции от поведението на подсъдимия Д., които не могат да бъдат отнесени към особено емоционално състояние на страх, с реална убеденост за осъществяване на твърдените конкретни заплахи. Вещите лица са приели, че преживяванията и поведението й най-вероятно са в контекста на влошени интерперсонални отношения в институцията през онзи период, като същите не са довели до дезорганизиране на психичните й ресурси. На тази основа, вещите лица извеждат като набор чувства, които вероятно е изпитала постралата след случилото се на *******. такива като стрес /без дистрес/, стъписване, дискомфорт, обида, притеснение, напрежение, тревожност, неспокойност, страхово фиксиране от по-рано спрямо подсъдимия.

 

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателства, приобщени отчасти чрез показанията на пострадалата св.Й.М. /вкл. прочетени и на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК по реда на чл.223 от НПК и на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК от досъдебното производство/ и свидетелите - Х.Д., Г.И., Т.Т., С.Х., Ж.Н., Д.Ж., М.Г., Ж.Д., К.Б., К.Ч., В.П., Х.К., М.М., М.П. и Л.П. /приобщени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК от досъдебното производство и на осн. чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК пред друг състав на СГС/.

При преценката за достоверност показанията на всеки един от горепосочените свидетели, градският съд отчете противоположната им процесуална и житейска позиция, изходяща от междуличностните отношения в РС – Р.. Това на първо място проличава от сериозната емоционалност в показанията на част от свидетелите /св.М., св.Д., св.Ж.Д./, внасянето на неинтересуващи процеса факти относно други конфликти и проблеми в колектива на съда, датиращи назад във времето, целящи единствено и само да представят в негативна светлина лицата, стоящи на противната страна.  Съдът отчете и факта, че част от разпитваните от съда свидетели са отстранени от длъжност /св.Л.П./, или са напуснали работа – св.Г.И., вкл. и след конфликти с подсъдимия Д., което на свой ред също би могло да насочи показанията им срещу него, или са във влошени отношения с частната обвинителка М. /св.Ж.Д./.  

Тук е мястото да се посочи, че настоящата инстанция счете за резонно за онагледи във фактологията и събития, частично предхождащи инкриминираната дата и такива, следващи я, именно с цел да бъдат подложени на анализ изключително влошените отношения в колектива на РС – Р., част от които според съда е и деятелността на подсъдимия Д. на *******.

Като резултат от горното, от най-голямо доказателствено значение с оглед противните позиции в процеса, безспорно са показанията на св.Й.М.. Съдът изходи на първо място от факта, че същата е пострадала в процеса, конституирана като частен обвинител и поради това най-заинтересована от благоприятен за нея изход на делото. Нещо повече, безспорно се касае за лице с трайно негативна нагласа спрямо Д., което на свой ред е възможно да доведе до целенасоченост на твърденията й в една или друга насока, въпреки обстоятелството, което не се отрича от нея, че е била назначена на работа в съда именно от подсъдимия. Ето защо, преценката за достоверност на показанията на св.М. съдът направи при съпоставка с показанията на всички останали свидетели, но най-вече след като лично възприе изложеното от нея и след като прие констатациите на двете съдебно-психиатрични и психиатрични експертизи /за нея и за подсъдимия/. В заключение, съдът базира изводите си и изгради фактологията, описана по-горе и като се позова на разпитите на пострадалата от досъдебното производство, приобщени на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК по реда на чл.223 от НПК отчасти и пред разследващ орган /л.36-39 и л.48 от досъдебното производство/. Значението на показанията от досъдебното производство стои на плоскостта на по-съществената им близост с инкриминираното от СГП събитие. Първата инстанция отчете освен това, че при провеждане разпита на тази свидетелка беше ограничена публичността на осн. чл.263, ал.1 от НПК, което е допълнителна гаранция за осигуряване спойкоствието на пострадалата да предаде точно и правдиво случилото й се на *******.

Съставът на съда не игнорира убеждението на пострадалата, че на *******. именно подсъдимият Д. й е позвънил по телефона, въпреки че не се е представил. Тази служителка е имала и по-рано контакти по телефона с него с оглед естеството й на работа, поради което и логично е била в състояние да разпознае гласа му. Съдебният състав, след прецизен анализ показанията на пострадалата, и като ги съпостави с тези на св.Д., св.И. и св.Л.П. /от досъдебното производство/, и като разбира се, се позова на заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза спрямо Д., счете за достоверно твърдението на М. относно заявените от подсъдимия и инкриминирани от СГП изрази. В тази насока, изложеното от нея е подредено, хрологически издържано и последователно, независимо от изтеклия период от време, множеството въпроси на страните и ярката емоционалност, личаща при излагането на показанията, обективирана и в съдебно-психиатричната и психологична експертиза спрямо нея. Това прави впечатление при използването на думи от рода – „вцепених се“, „прецеди през зъби“, „бях ужасена“, „бях изплашена“, които въпреки негативния си заряд, също могат да се обяснят и с процесуалната позиция на това лице и повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал. от НК.

Отделно от това, не може да не направи впечатление, при уговорките, направени по-горе, че показанията на пострадалата са в добър унисон и с обективираното в стефографския протокол на ВСС по повод извършваната в РС – Р. проверка и данните, изнесени в жалбата й до П. на ОС – Стара Загора. Друг е въпроса, който ще бъде поставен на обсъждане и по-долу, че жалбата на М. и поредица от взаимно изготвени до ВСС от различни служители и съдии /подсъдимия Д./ жалби и сигнали, изходящи след м.април 2014г. и главно след посещението на член на ВСС в провинциалния съд. Както беше посочено и ще бъде предмет на анализ, показанията на М. относно случилото се на *******. намират, макар и косвена доказателствена подкрепа и в изложеното от св.В.П., св.К.Ч., св.Х.Д., св.Л.П. /от досъдебното производство/ и св.М.П. и др.

Показанията на частната обвинителка не се компрометират и от приложената по делото докладна записка от св.Д.Ж. и системния администратор Мартин Русев, онагледяваща справка за изготвяните документи от подсъдимия Д. и св.Х. на *******. В действителност, видно от съдържанието й, подсъдимият е бил на работа, вкл. и около твърдяния от М. час на извършване на престъплението по телефона. Това се потвърждава и от голяма част от работещите по това време в съда, вкл. и от св.Х., която в най-продължителен период е била в кабинета му него ден /вж. показанията й/. Обстоятелствата, онагледени в справката от деловодната система и от системата за случайно разпределение на дела на РС, че в 10.23 часа, в 10.24 часа, подсъдимият е подписал протокол за избор на съдия-докладчик, а също и че е работил по други частни гр.дела, не променя извода да е провел и телефонен разговор с М. в диапазона около 10.30 часа, подкрепено с показанията на пострадалата и част от другите разпитани по делото свидетели.

Приблизителният час на обаждане от страна на подсъдимия Д., съдът изведе от показанията на свидетелката от досъдебното производство /пред съдия/, които предвид приобщаването им на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК носят по-близък фактологичен заряд. Съставът на този съд се позова и на заявеното от св.М. предС.в досъдебното производство относно точните думи, които е използвал подсъдимия, именно като базира това на по-близкото им стоене с инкриминираната дата. В голямата си част тези думи се препредават и от св.Х.Д.. Като последователност и логика, въпреки изтеклия период от време, и констатираните по-горе противоречия и леки несъответствия, съдът намира еднопосочност в заявените от това лице факти. Както стана ясно от изложеното от част от свидетелите, подобни думи са съпътствали речника на подсъдимия Д. и са били използвани и спрямо други служители и съдии /вж. показанията на св.Л.П. от досъдебното производство, на св.Х.Д. и св.Г.И./.

Съдът не намира показанията на св.М. в частта досежно провеждани други срещи и разговори с подсъдимия, особено във времето след инкриминираната дата за относими към предмета на делото. Достоверността на твърденията на М. за проведени такива срещи, които според нея също са били заплашителни за живота и здравето й, съдът не намира за нужно да обсъжда, при все, че е обвързан с проверка на конкретни факти на конкретна дата, за които подсъдимият Д. е предаден на съд. Друг е въпроса, че показанията на М. досежно тези срещи са ярка илюстрация според съда на онагледените в експертизата на вещите лица личностнови особености в структурата на подсъдимия, които са имали проявление както назад във времето /вж. показанията на св.Л.П., св.Д., св.И. и т.н./, а и вероятно след инкриминараната дата – остро реагиране на неблагоприятни за него събития, вкл. и чрез нагрубяване.

Следва обаче да се отбележи, че по думите на М., същата е изпитвала страх за майка си, спряла е да ходи до тоалетна на същия етаж едва след срещата си и разговора с подсъдимия Д. от м.януари 2014г., който стои поне четири месеца след инкриминираната дата. В такава насока са и показанията на св.Х.Д.. Поради това и съдът не намира това обстоятелство за имащо връзка с именно повдигнатото обвинение на подсъдимия за *******.

СГС се довери на твърденията на М. в основни линии за лицата, на които е споделила за случилото се /вж. показанията й от досъдебното производство на л.48 от т.2 пред разследващ орган, приобщени на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК/, тъй като това корелира с показанията им – св.Х.Д., св.К.Ч., св.М.П., св.Л.П./, а също и с установеното от проверяващите от ВСС и отчасти с отразеното в докладната записка на св.М.П. /вж. стенографския протокол от проверката и докладната записка/. Акуратни данни кога точно М. е съобщила на тези лица по делото липсват, въпреки че и тя и св.Д. настояват това да е станало в диапазона от няколко дни след *******., поради което и съдът приема за вярно именно това твърдение, тъй като се основава и на вписаното в жалбата и отчасти в обективираното в стенографския протокол на проверяващите от ВСС. Друг е въпроса кога П. на ОС – Стара Загора е разбрал за случилото и по какъв начин е сторено това. Съдът няма основания да се съмнява и в твърдението на пострадалата кои лица първо са я възприели като състояние след телефонното обаждане на подсъдимия – св.К.Ч. и св.В.П., тъй като такива аналогични факти се изнасят и от самите тях.

Достоверност относно начина на изготвяне на жалбата, лицата, които са я прочели, съдът изведе както от показанията на пострадалата, така и от анализираните по-долу такива на други свидетели – и най-вече св.Х.Д., св.Т.. Няма как обаче по друг начин освен директно изпращане или както твърди св.Л.П. – на ръка, жалбата да е стигнала до ВСС, при все, че самата М. настоява само да е изготвила жалбата и да я е предоставила на св.Д., която е провел разговор с П. на Окръжния съд в гр.Стара Загора. Факт е обаче, неспорен от показанията на св.Т., че същият не е получил жалбата непосредствено след изготвянето й от М..

Съдът оцени като странични за предмета на делото и наведените от тази основна за процеса свидетелка факти относно служебните й ангажименти през годините, даваните й от Д. указания във връзка с тях, независимо от тяхната правилност или не, тъй като отново не са същински за предмета на делото. Ето защо в тази им част, съдът прие показанията на свидетелката като ярък израз на негативната й позиция и отношение спрямо подсъдимия, целяща да го представи именно в такава светлина в процеса и като отчете процесуалната й позиция по делото. Съдът не намери за относими и сведенията на М. за атестациите й през годините, въпреки че в тази насока изложеното от нея се потвърждава и от св.Д., св.М.Г. и др.

Безспорно, най-близко по заинтересованост от изхода на делото следва да бъдат поставени показанията на св.М.М. - съпруг на частната обвинителка Й.М.. Не може да се отрече, от една страна, подредеността на събитията, намерили отражение в показанията му, а от друга – добрия унисон с изложеното от неговата съпруга и пострадала – св.М.. Освен това се касае за събития, след прибирането на М. у дома, които отчасти могат да намерят потвърждение само в думите на св.К..

Съдът дава вяра на заявеното от съпруга на пострадалата относно начина на прибиране на пострадалата, състоянието, в което се е намирала св.М. /“със зачервени очи, подпухнала“/, а също и отчасти относно думите, които е отправил подсъдимия спрямо нея, тъй като макар и препредадени от М., са почти доловно препотвърждение на разказаното от нея, а и отчасти намират подкрепа в показанията на св.К..

Съдът не отчете като съществени обстоятелствата в показанията на този свидетел, дали съпругата му е присъствала и на кои тържества на съда след случилото се на *******. Безспорно това е факт, който се потвърждава не само от него, но отчасти от самата М., а и от други служители на съда, но според съда няма пряко отношение към емоционалното състояние на М., и дали то е пряк резултат от противоправно поведение на подсъдимия Д.. Съдът се довери на показанията на съпруга на св.М. в частта, че последната не е използвала медикаменти след случилото се /с изключение на *******./, нито са й били предписвани от св.К., което се навежда както от самата М., така и от прегледалия я психолог, а следва и от съдържанието на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

В заключение, съдът прецени като плод на лична оценка показанията на свидетеля, че поведението на частната обвинителка се е променило след случилото се, особено в частта, че е била притеснена, вкл. и за живота на нейната майка, живееща в близост до дома на подсъдимия. Макар аналогични виждания да излага и частната обвинителка, съдът счете, че същите следва да бъдат преценени от лица със специални знания в съответната област, именно които обосноваваха заключението по назначената от съда съдебно-психиатрична и психологична експертиза спрямо св.М..

Що се касае до показанията на св.К.Ч., безспорно иде реч за лице от близкото обкръжение на М., с което последната е и работила в една стая. В този смисъл, и доколкото Ч. настоява да е очевидец на позвъняването на телефона, показанията й могат да дадат сериозна доказателствена насока относно кредитирането или напротив показанията на частната обвинителка. Настоящият съдебен състав даде доверие на заявеното от св.Ч. в частта, че е възприела състоянието на М. /мълчала по време на и плачела след проведения телефонен разговор/, като отчита, разбира се нормалната доза субективизъм. СГС даде вяра и касателно твърдението на Ч., че М. впоследствие й е разказала какво й е казал Д., относно дадения й билков медикамент и т.н., тъй като относно тези факти, показанията на Ч. са еднопосочни със заявеното от пострадалата и отчасти с показанията на св.М. и К. и обективираното в съдебно-психиатричната и психологична експертиза.

В останалата част, според този съдебен състав, показанията на тази свидетелка, не носят доказателствена стойност, тъй като са насители с преплитане на събития, липса на спомени и т.н. Само за отбелязване е обаче, че липсват каквито и да било данни Ч.  да е споделила за проведения телефонен разговор по време на проверката от ВСС /вж. стенографския протокол – стр.110/ или още повече за съдържанието му. Не подлежат на коментар евентуалните причини за това.

Касателно показанията на св.В.П., съдът ги възприе като на лице, което не декларира явна близост с която и да било от противните страни в процеса – подсъдим и частен обвинител, но настоява да е станало случаен свидетел на състоянието на колежката си М. на *******. Съдът, за да бъде убеден в достоверността на изложеното от тази свидетелка, го сравни с показанията на св.Ч., и доколкото откри еднопосочност в твърденията на двете жени, ведно със заявеното от самата М., кредитира показанията и на св.В.П..  

На сериозен подход, с оглед специалните знания на психолог, според СГС следва да бъдат подложени и показанията на св.Х.К., именно с цел проследяване отражението на обективираните и приети от съда за изречени изрази от подсъдимия спрямо частната обвинителка. Отражение, което както според М., а така също и според съпруга й, е възприето от св.К. съвсем скоро след изказването им от подсъдимия Д.. Настоящата инстанция отчете не само професиалното качество на този свидетел, поради което и логично може с показанията си да обоснове особено психично състояние на пострадалата след деянието, но взе предвид и явно дългогодишните му отношения с пострадалата. Въпреки че последните се отричат както от свидетеля, а така също и от М., позвъняването вечер преди почивен ден, лично посещение в дома на М., според съда обосновава определено по-близки и доверени отношения с пострадалата. Именно на тази база, преценката за достоверност следва да е много внимателна.

Съдът се довери на заявеното от св.К. досежно състоянието, в което се е намирала пострадалата – плачеща, говореща накъсано, относно думите, които е използвал Д., тъй като въпреки изтеклия период от време, и повторния разпит на този свидетел, е налице еднопосочност с показанията на св.М. и св.М.. Тук е мястото да се отбележи, обаче, че този свидетел не споделя да е бил повторно търсен за консултация или съвет от пострадалата, още повече в рамките на периода от осем месеца, едва след който е подала жалба до ВСС, нито състоянието й да е изисквало оказването на специализирана психиатрична или психологична помощ, лечение или предписване на медикаменти. Друг е въпроса, че сериозната доза емоционалност в личностновата структура на пострадалата прозира и от заключението на комплекната съдебно психиатрична и психологична експертиза. Ирелевантно за съда е обстоятелството дали лично пострадалата, или съпруга й и кога точна са позвънили на К..

При преценката показанията на св.М.П., съдът отчете наличието на служебни отношения с пострадалата, които са били онагледени в провеждането на периодични срещи. Съдът прие, че в голяма си част показанията на тази свидетелка по повод проведената среща на 20.08.2014г. със св.М. са пресъздадени в нарочно изготвената докладна записка, който документ, предвид характера си, и длъжностното качество на П., следва да е израз на достоверно стекли се събития, поради което и съдът няма основание да го дискредитира, а оттам и показанията на св.М.П.. Отделно от това, изложеното от св.П. в голямата си част намира отражение и в думите на самата М.. Ето защо, първият съд не намира за недостоверно твърдението на св.М.П., че М. й е заявила, че е била нагрубена по телефона от подсъдимия Д.. Твърдения, които, както беше посочено и по-горе, са обективирани детайлно и в показанията на самата М., а отчасти и в заявеното от св.М.М., св.К., св.К.Ч., св.В.П., св.Х.Д. и т.н. Не може обаче да не бъде отбелязано несъответствието относно часа на провеждане на срещата между М. и П., обективиран в докладната записка и в показанията на двете свидетелки. Отделно от това, в цитираната докладна записка липсва и точно посочване на датата, на която М. твърди да са й отправени заплашителните думи от Д..

Друг е въпроса, че се касае за събития, реализирани значителен период от време след *******. /почти една година/, и то след като М. вече е афиширала проблема си с Д. пред проверяващите от ВСС, след като самия Д. е изпратил сигнал до ВСС, а също и група служители на съда по повод действия на други съдии. Това резонно поставя въпроса, чийто отговора съдът ще даде по-долу, защо пострадалата не е провокирала разговор със св.М.П. в по-ранен момент, при все, че същите са имали множество срещи за този период /по думите на П./. Напълно логично е според съда, ако случилото се в емоционален план с М. след телефонния разговор с Д. на *******., е намерило такъв сериозен отзвук, както самата твърди, да не може да задържи емоциите си, и да го сподели с П., а и с други лица, далеч по-рано, а не едва след като е намерила подкрепа в св.Д., и вероятно и в проверяващите от ВСС.

Безспорно ясно изразена негативна позиция спрямо личността на подсъдимия проличава в изложеното от св.Г.И.. Показанията на тази свидетелка категорично не могат да бъдат възприети като преки, но по косвен начин насочват към това, че сред служители и съдии в РС – Р. се е говорило, че Д. е „заплашвал“ св.Й.М.. В тази насока са между впрочем и показанията на св.Х.Д., св.Л.П. /от досъдебното производство/, поради което и поради еднопосочността им, съдът даде вяра на изложеното от св.И.. Плод на разсъждения по-долу от съда ще е обстоятелството дали се касае за негативен речников запас на подсъдимия или целенасочено отправени заплахи спрямо М.. Друг е въпроса, че за разлика от св.К.Ч., св.В.П., св.Л.П. и св.Х.Д., св.Г.И. не е разговаряла с пострадалата на тази тема, поради което и показанията й, тъй като интерпретират слухове с непосочен източник, поради това не са с доказателствена стойност. В този смисъл и възприятията на И., че М. е изглеждала „притеснена, разстроена, плачеща и трепереща“ през 2014г. не могат да бъдат директно свързани с действия или думи на подсъдимия през есента на 2013г. Още повече, че И. далеч назад във времето не е работила в сградата на съда и логично контактите й с М. са били по-ограничени /същата посочва, че е видяла за пръв път М. едва при поверката на ВСС в РС – Р./.

СГС обаче се позова на твърденията на тази свидетелка в частта относно негативния езиков речник, който е използвал подсъдимия – в насока, че ще й навреди на нея /Й./ и на нейни близки, а също и: „Ще напълня устата на детето ти /на св.Г.И./ с червеи“, тъй като така наведените изрази или части от тях добре се съотнасят с показанията на пострадалата, която е все пак единствената очевидка, а също и с изложеното отчасти от св.К.Ч..

Що се касае до показанията на св.Т.Т., съдът отчете продължителните му колегиални отношения с подсъдимия Д. във връзка с изпълняваните от двамата служебни функции, но и вероятно приятелски му връзки /съвместни семейни почивки с подсъдимия/, а също и факта, че Т. цели по една или друга причина да остане встрани от безспорно негативните отношения в РС – Р.. Това проличава от общите му и откъслечни отговори на голяма част от въпросите на съда и страните. В този смисъл, съдът изведе от показанията на този свидетел познанството му с Д., факта, че е научил за жалбата на св.М. през пролетта на 2014г. по време на проверката на ВСС, което се потвърждава както от отразеното върху самата жалба, така и от показанията на св.М., св.М.П., св.Х.Д. и т.н. В останалата част, показанията на този свидетел имат емоционално-оценъчен характер спрямо качествата на подсъдимия, и поради субективността им, не носят доказателствена стойност или касаят събития във връзка с проверката на ВСС, също неотносими към предмета на делото. Обстоятелството дали жалбата на М. е била „прегледана“ от св.Т. преди да потегли за ВСС, съдът в този му състав намира за ирелевантно /вж. в тази насока показанията на св.Д./, доколкото безспорен факт е, че подписана от М. жалба е налице, датираща от м.април 2014г. и съдържа данни за проведения между нея и Д. телефонен разговор през 2013г.

Съдът не изведе съществени доказателствени факти и от показанията на св.Ж.Н., с изключение на това, че е имала рожден ден на *******. и в частта къде точно се е намирал кабинета на П.. Изводимо от показанията на Н., същата вероятно е видяла колежката си М. преди разговора й с Д., тъй като според думите на М. по време на провеждането му, голяма част от служителите вече са били освободени, но това обстоятелството, като се има предвид подобно на св.Т. изключително общите показания на св.Н., съдът намира за ирелевантно, най-малкото защото самата Н., доколкото е и бивш служител в съда, заема неутрална позиция и не заявява каквито и да било данни, слухове и т.н относно случилото се на рожденния й ден. Друг е въпроса и че вероятно същата базира показанията си на по-близки отношения с Д., изводимо най-малкото от участието в изготвената жалба срещу св.Х.Д..

На същата основа стоят разсъжденията на съда и касателно показанията на св.Д.Ж., която също отрича да е била свидетел или да е чула впоследствие за инцидент на *******. Твърденията на Ж., че не е забелязала промяна в поведението на колежката си М., съдът прецени като плод също на субективна позиция, особено като се има предвид неблизките й контакти с пострадалата. В заключение, безспорно също със субективния характер, съдът възприе виждането на тази свидетелка в насока по-затворения характер на М., въпреки че в известна степен се съотнася със заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, а също и показанията й на св.Д. и други разпитани по делото служителки в съда.

Изводимо от показанията на св.М.Г., същата е в негативни отношения с настоящия председател на съда – св.Д., въпреки факта, че е пенсионирана. На такава основа са и показанията й, че по повод нейни думи, се е наложило да премълчи някои обстоятелства пред разследващите органи. Въпреки това, под страх от наказателна отговорност, съдът не съзря други допълнителни обстоятелства в твърденията й, които биха дали различна светлина на изложеното във фактическата картина, възприета от съда. СГС не намери за съществено относими показанията на св.Г. досежно отказа на подсъдимия да подпише атестацията на св.М., тъй като не касаят фактите от обхвата на чл.102 от НПК, въпреки че бяха включени в описаната по-горе фактология и се потвърждават и от други доказателствени източници. Същите, вероятно действителни, на още едно основание според съда потвърждават влошените отношения между работещите в съда, и в частност между Д. и М., израз на което са и събитията от *******. Съдът не намери за друго, освен за плод на субективна преценка, а вероятно и израз на по-близките отношения с Д. и твърдението на св.Г., че след *******. е виждала М. да танцува и да се забавлява. Последното в действителност намира опора в показанията на други свидетели, но като се има предвид трайно влошените отношения в колектива, доколкото пък св.Д., Ч. говорят за драстичната промяна в поведението на М., безспорно не би могло да се ползва за нуждите на доказателственото право. Дори и това да е така, според съда същото не стои в пряка причинна връзка с инкриминираното от СГП събитие. Законодателят не изисква заканата за убийство да обективира липса на каквито и да било положителни емоции след случилото се у пострадалия/пострадалата, съображения в каквато насока съдът ще изложи по-долу при обследване правната страна на твърдяното престъпление.

Плод на анализираните по-горе влошени отношения в колектива на РС – Р., са и показанията на св.Ж.Д., която е категорична, че след като св.В. /Д./ е станала председател на съда, св.М. е започнала да се държи „неколегиално“. Показанията й, подобно на посочените по-горе лица, няма как да са на свидетел-очевидец досежно интересуващата процеса дата, но безспорно са израз на взаимните нападки и жалби, подавани от служители към други такива и от служители към съдии, повод за което е била и проверката на ВСС през м.юни 2014г. Така същата говори в показанията си за жалба от страна на служители до ВСС срещу съдията Л.П., данни за каквато се съдържат и в писмените материали по делото.

Що се касае до показанията на св.С.Х., първостепенният съд ги прецени до известна степен на лице, в по-малка степен включено в междуличностните конфликти в съда, тъй като е обслужвало, с оглед длъжността си, и територията на още един РС /РС – Гълъбово/, поради което и е пребивавало доста често и извън сградата на съда. Мотивиращият присъдатаС.не намира, че в показанията й може да се констатира съществена привързаност към лагера на св.Д. или подсъдимия Д.. Показателно е в случая, без да се нуждае е по-сериозен коментар, тъй като според съда е израз на реализиране на лични намерения, че свидетелката е търсила подкрепа от Д. по повод преместването си, именно поради която причина е възприела и запаметила част от събитията на *******. Въпреки това, съдът не приема, че показанията на тази жена са целенасочени да „оневинят“ подсъдимия или част от поведението му. Ето защо, съдът се довери на показанията й в частта, че на инкриминираната дата преди обяд е била в кабинета на подсъдимия Д., доколкото въпреки изтеклия период от време, причината за разговора с Д. е била важна за св.Х., поради което и я е запеметила, че е възприела само един телефонен разговор по повод предстоящия празник. Обстоятелството, че в определен период от време е била и на територията на РС – Гълъбово е в унисон с приложените по делото докумети /т.3 от досъдебното производство/.

Следва да се посочи, че според съда, времето на пребиваване на св.Х. в кабинета на подсъдимия е след провеждането на инкриминирания от обвинението разговор с пострадалата около 10.30 часа /вж. показанията на пострадалата предС.от досъдебното производство/, тъй като според показанията на другата група свидетели /М., Ч. и др./, след нанасянето на обидата от страна на Д. на пострадалата, служителките са узнали, че могат да си тръгват него ден, именно на който разговор твърди да е присъствала и св.Х.. Поради това, макар и св.Х. да твърди, че след 09.00 часа е била на територията на РС - Р., съдът не възприе, най-малкото, след като самата не си спомня точния час, че е била през цялото време в кабинета на П., ползван по това време от подсъдимия Д..

В този смисъл, и според съда, показанията на св.Х. не биха могли да се явят основание за противопоставяне на твърденията на св.М. и до известна степен на подкрепящите ги показания на св.Ч., не поради недостоверност, а доколкото св.Х. не е била в кабинета на Д. по време на провеждане на разговора му с пострадалата по телефона. В останалата им част, показанията на св.Х. според съда нямат отношения към спорните обстоятелства по делото и дори да са с интригуващ някоя от страните характер, са неотносими към предмета, интересуващ съда, поради което и не се нуждая от по-сериозен коментар. Подкрепа доводите на съда, че все пак тази свидетелка е и работила на *******., освен да престоява в кабинета на Д., са и приложените по делото документи – 15бр. писма и 2бр. разпореждания на ДСИ от *******. (л.130-146 от т.3 от досъдебното производство). Именно наличието на последните обоснова и оставянето без уважение на искането на частната обвинителка да бъдат приобщени аналогични доказателства по делото.

В показанията на св.К.Б. лесно може да се съзре негативното отношение към частната обвинителка, поради което и заявеното от нея, следва да бъде предмет на прецизен анализ за достоверност, като разбира се, се игнорира и съществената доза емоционалност, плод на горното /в частта, че М. е станала по-самонадеяна и т.н.“. В този смисъл, трудно могат да бъдат преценени като достоверни или напротив отхвърлени вижданията на тази служителка, че до разпита си пред проверяващите от ВСС, не е научила за конфликт между Д. и М., тъй като и да е знаела, лесно разбираемо е да не спомене за това на съда. От друга страна, при условие, че не е била в кръга на близкото обкръжение на М., също напълно логично е до нея да не стигне този слух, подобно на заявеното от св.С.Х., св.Ж.Д. и св.М.Г.. На такава плоскост стоят и разсъжденията на съда, че него ден /*******./ не е виждала св.М. плачеща или разстроена. Последното не може да бъде отхвърлено  apriori, тъй като едва ли, още повече, предвид личностновата си структура, пострадалата е можела да се разплаче и да отдаде изблик на чувствата си пред лица, които не са й били близки. Въпреки дължината на разпита й, съставът на СГС не съзря съществени детайли, които да спомогнат за изясняване на обективната истина по делото. Дали свидетелката заедно с други колежки са ходили да се черпят по повод рожденния ден на св.Ж.Н., както през 2013г., така и още повече през 2014г, съдът намира за ирелевантни обстоятелства.

Тук е мястото според мотивиращия присъдатаС.да бъдат поставени на анализ и показанията на св.Х.Д.. Не може да има спор, че се касае за лице, което е на диаметрално противоположната страна от тази на подсъдимия, поради което и формалната логика насочва към това да подкрепя позицията на частната обвинителка. Именно това налага строг съпоставителен и логически анализ на твърденията й. Не може освен това да не се обърне внимание на няколко акцента, които според съда също имат значение при преценка достоверността на показанията на председателката на РС – Р.. На първо място, св.Д. е лице, срещу което, подобно на Д., а вероятно предвид служебното й положение, са били подавани множество жалби. Следва да се отбележи, че сигнала на подсъдимия /с вх.№94-00-320/10.04.2014г./ и жалбата на част от служителите в съда /с вх.№94-00-358/22.04.2014г./ срещу Д. предхождат изготвянето или поне изпращането на жалбата на св.М. до съответно компетентните органи. В този смисъл, и напълно житейски логично е, Д. да е целяла, вкл. и съдействайки на М., да извлече лична изгода от установяването извършването на противоправни действия от страна на Д.. При все, че по думите й, същата дори не си е говорила с подсъдимия месеци по-рано преди *******. В такава насока говорят и издадените заповеди и сформирани комисии, целящи да установят ползване или респ. преустановяване ползването на председателския кабинет, който по една или друга причина, подсъдимият не е освободил след приключване на мандата му на Председател на РС - Р.. На следващо място, не може да се изключи и виждането, че доколкото св.Д. е настоящ Председател на съда, логично св.М. й е подчинена и би целяла да подкрепи позицията на Д., която към 2013г.-2014г. очевидно е била в явен конфликт с подсъдимия Д..

Съобразявайки тези обстоятелства, а и продължаващия да съществува факт, че св.Д. е все още Председател на съда в Р., съдът намира следното:

СГС дава категорична вяра на заявеното от св.Д. в частта относно периода, през което е заемала поста на Председател на съда, обстоятелства, че при отсъствията си е била замествана от подсъдимия Д., вкл. и към *******., тъй като потвърждава от безпротиворечиви писмени доказателства. Този състав на СГС се довери и на твърденията й относно наличието на различни ножове и оръжия /вероятно бутафорни по думите на Д./ в кабинета, ползван към *******. от Д., досежно обстоятелствата по изготвяне атестационния формуляр на М. през м.ноември 2013г., влошените му отношения и с други работещи в съда /св.Л.П./, доколкото данни в тази носока се навеждат и от други служители в съда.

Що се касае до основния предмет на делото, според този съд св.Д. е косвен източник на препредадените й от св.М. сведения, като се отчетат, разбира се, и обективираните по-горе изключително влошени отношения с Д.. В тази насока, първата инстанция прие за вярно и вписа сред фактите по делото отразеното от Д., че частната обвинителка я е посетила малко след празниците, че й е разказала за проведения телефонен разговор с подсъдимия на *******., че почти дословно й е препредала отправените й думи от Д., че е била емоционална и че дори е плачела, че е взела билков препарат за успокоение, че състоянието е било възприето от колежката й Ч., че е била посетена от психолог. Тези твърдения, ведно с тези на св.Д. на кои лица М. е споделила за случилото се, добре се съотнасят и с показанията на св.К.Ч., св.В.П., св.М.М., св.Л.П. /от досъдебното производство/, поради което и съдът ги намира за достоверни. Настоящият съд счете, че думите, отправени от подсъдимия към М. са поради това и в голяма степен запомнени от Д., като отчете от една страна високата й интелегинтност, а също и че вероятно, подобно на други лица – св.И., и св.Д. е била обект на обиди и негативно емоционално отношение от страна на подсъдимия във времето /вж. и заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза/.

СГС обаче намира за плод на лични субективно-оценъчни виждания тези, че М. е била „стресирана и възмутена“, изплашена. Това как св.Д. е възприела емоционалното състояние на пострадалата не може да бъде предмет на фактически констатации, каквото единствено са длъжни да препредават свидетелите. Друг е въпроса, че сведената от св.Д. емоционалност на пострадалата в значителна степен корелира със заключението на цитараната съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

Съдът прие за неотносими сведенията от страна на Д., главно по повод въпроси на страните, дали се е срещала с членове на ВСС преди проверката през м.юни, в какви отношения е с тях, дали е посещавала служебни мероприятия и тържества, при все, че макар и пикантни, са напълно неотносими към предмета на делото.

Съдът не счете за достоверно твърдението на Д., че не е знаела за подадената от цитираните по-горе служители на съда жалба срещу нея във ВСС /от м.април 2014г./ като съобрази неголемия брой на работещи в колектива и ясно оформените и стоящи на противни страни групи от съдии и служители, което за съжаление е довело само до една неадекватна за съд атмосфера за работа. В такава насока, СГС не прие за логични и показанията на Д. в частта, че непосредствено след разговора си с М., е прозвъняла на П. на ОС – Стара Загора за оказване на съдействие, който освен това е указал пострадалата да изготви жалба. Ако това беше сторено него ден, напълно противящо на нормалната житейска логика е жалбата до Т. да датира почти осем месеца по-късно. Напълно възможно е обаче дори и такъв разговор да е проведен след септемврийските празници през 2013г. между Д. и Т., същият да не е бил свързан с даване на насока за изготвяне на жалба от страна на М., а само да му е било съобщено за случилото се. Още повече, като се имат предвид вижданията на Д., че Т. и Д. са били близки. Въпреки това, безспорно установен факт е, че жалбата като официален документ срещу действията на подсъдимия е изведена през м.април 2014г.

В заключение, съдът игнорира твърденията на Д., че не е била запозната със съдържанието на жалбата, а също и учудването й как е попаднала във ВСС, тъй като противно на нормалната житейска и непрофесионално би се изтълкувало, председател на съда да не е запознат с жалба на унижен от другС.съдебен служител. Касае се за документ, който предвид съдържанието си, не само, че е щяло да урони престижа на съда, но и авторитета на председател на съда, поради което и съдът приема за очевидно Д. да се е запознала с жалбата. Още повече, предвид съдържанието й, което категорично унизява подсъдимия, с когото същата е била в явен конфликт. Най-малко горното следва и от чисто човешка гледна точка и нормалната доза любопитство. Още повече, когато този документ изхожда с номер на съда, който Д. е представлявала към този момент. Отделно от това в такава насока са и показанията на самата М..

С оглед извършването на адекватна преценка за достоверност показанията на св.Л.П., съдът взе предвид и служебно известните факти, че същата е била отстранена от длъжност, вкл. към датата на разпита й и е подсъдима по друго дело в СГС за извършени престъпления от общ характер, което евентуално би се отразило на линията на показанията й пред този съд.

Поради това, показанията й бяха плод не само на сериозна преценка за достоверност, която беше направена от ръководно-решаващия съд при отчитане логичността на заявеното от нея, вкл. и при двата й разпита, приобщени по реда на НПК, а също и след съпоставка с изложеното от други свидетели и отразеното в писмени документи /вж. стенографския протокол от проведено изслушване във връзка с проверка в РС – Р./ и др.

В този смисъл, съдът не може да се довери на посоченото от тази свидетелка и при двата й разпита пред СГС, че е била принудена да даде недостоверни показания, тъй като това противи не само на показанията на св.Й.М., но и на св.К.Ч., отчасти на св.Д., св.В.П. и др., но и на заявеното от самата нея в досъдебното производство. Нещо повече, отразеното от св.Л.П. стои и в сериозна колизия с констатациите в цитирания по-горе стенографски протокол. В действителност, този протокол има стойност на писмено доказателство и безспорно не може да бъде преценяван като съдържащ показания на свидетели, още по-малко снети по реда на НПК. Въпреки това се касае за документ, който удостоверява изявления на работещи в РС – Р. по повод конфликтната ситуация, създадена там, които не могат поради това да не бъдат взети предвид от настоящата инстанция. В този смисъл, никъде сред съдържанието му не се констатират каквито и да било противоречия с отразеното от тази свидетелка в досъдебното производство, а отделно от това и с показанията на преобладаващата част от разпитаните пред СГС работещи в съда – самата М., св.Х.Д., св.К.Ч., св.В.П. касателно факта, че частната обвинителка им е споделила, че е била нагрубена от подсъдимия Д., вкл. и с обидни за личността и близките й думи, че се е консултирала с психолог, че е била разстроена. Именно поради това, съдът не даде вяра на показанията на П. в тази им част и при двата й разпита пред СГС.

Тук е мястото да се отбележи, че св.Л.П. е освен свидетел, но и юрист иС.към датата на разпита й в досъдебното производство, която под страх от наказателна отговорност е дала показания в рамките на предварителната фаза на процеса, които не страдат от разнопосочност, нелогичност и поради това от недостоверност. Още повече, предвид едностраността им със заявеното от св.М., св.Д. и други работещи в съда, с които пострадалата твърди да е споделила за случилото се. Съдът намира за несъществена последователността, в която св.М. е съобщила за събитията от *******. – дали първо на св.Д., или на св.П., тъй като това няма пряко отношение към предмета на делото – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК. Касае се за субект /св.П./, за който въпреки липсата на съдебно-психиатрична и психологична експертиза, няма данни да не е съзнавала последователността от извършени действия, които безспорно задължават свидетелите да дават достоверни и правдиви показания /чл.290, ал.1 от НК/. 

Първата инстанция се довери и на твърденията наС.Л.П. от досъдебното производство досежно обстоятелствата, че и тя е ставала обект на груби забележки и обиди от страна на подсъдимия, което съдът постави на съместно обсъждане със заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза спрямо Д.. Това е така, тъй като съдът прие за достоверно виждането на вещите лица – психиатри и психолог, че подсъдимият е свръхсензитивен към пренебрегване, обиди и отхвърляне, доверчив до един момент. Именно поради това, съдът намира за достоверно обективираното от св.П., тъй като според вещите лица, от становището на които съдът няма основание да се дистанцира, когато Д. се чувства пренебрегнат, излъган или застрашен, е възможно същият да изпитва агресивни или враждебни импулси и да реагира с грубост и циничност спрямо източника на тези чувства. Това между впрочем, се препотвърждава и от показанията на св.Й.М., св.Х.Д., Г.И. и др., поради което и показанията на св.П. от досъдебното производство в тази им част, не са изолирани.

Вярно е, че показанията на св.Л.П. от досъдебното производство са приобщени в хода на настоящето производство на по-слабо от процесуална гледна точка законово основание - чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. Съдът обаче не сподели довода на защитата, че поради отказа от тях от страна на свидетелката, съдът не може да ги обсъжда. Друг е въпроса, че тяхната достоверност от една страна е от съществено значение при преценката показанията на други свидетели по делото, а от друга – има и самостоятелно правно значение с оглед евентуална наказателна отговорност за свидетелката за лъжесвидетелстване.

Първостепенният съд не отчете при описване фактологията по делото твърденията на св.П. от досъдебното производство, отразяващи психичното състояние на пострадалата, тъй като се касае за субективни възприятия, които още повече не могат да бъдат адекватни, поради липса на специални знания в тази насока /на такава плоскост бяха разсъжденията на съда и касателно възприятията на св.Д. спрямо пострадалата/. Именно поради това и съдът се довери главно на заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза на трите вещи лица, прегледали лично и обследвали психичното състояние на М. след случилото се на *******. и отношението й към него. На тази основа са и разсъжденията на СГС касателно оценъчните твърдения на св.П. от досъдебното производство спрямо подсъдимия Д. – че е избухлив, злобен, отмъстителен човек.

Не може да се отрече, че тази свидетелка заема еднопосочна линия по време и на двата й разпита пред настоящия съдебен състав, първият от които /от 27.10.2016г./ приобщен в хода на съдебното дирене на осн. чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, в насока, че М. не е споделя с нея за случилото се, че е била „принудена“ от членове на ВСС за лъжествидетелства с цел благоприятно развитие на наказателни и дисциплинарни производства срещу нея. Съдът в този му състав дискредитира твърденията на св.П. в тази им част, тъй като, както беше отразено и по-напред, противи на показанията на св.М., св.П., св.Д. и др. Отделно от това и на констатациите в стенографския протокол от проверката на ВСС.

Първата инстанция обаче се позова на заявеното от тази свидетелка пред СГС при разпита й от 23.02.2017г., че тя лично е занесла жалбата на М. във ВСС, с уговорката, че това е станало през май, а не през м.юни, както твърди П., а също и че се е запознала със съдържанието й именно в кабинета на св.Д.. От една страна, данни по друг начин да е постъпвал този документ във ВСС липсват, а от друга - напълно житейски логична е версията, именно по повод служебно пътуване на П. във връзка с участие в семинар в столицата, провеждан в близост до сградата на ВСС, по молба на председател на РС – Р. да е входирала документа, изготвен от св.М.. Дали предаването на жалбата е станало чрез член на ВСС, както твърди св.П., или директно е заведена в деловодството на институцията, съдът намира за ирелевантно, доколкото интересуващият процеса факт е, че на 27.05.2014г. такава жалба е входирана във ВСС /вж. стенографския протокол от 06.06.2014г./. Няма данни жалбата да е препратена от П. на ОС – Стара Загора до ВСС /вж. показанията на св.Т./, който всъщност отрича да се е запознал с този документ преди проверката на ВСС /юни 2014г./. Ето защо, СГС намира за логични и за това достоверни показанията на св.П., дадени пред настоящия съд при повторното разглеждане на делото в тази им част.

В останалата им част, показанията на св.Л.П., макар и с медиен интерес, нямат доказателствена стойност, тъй като носят сведения за събития далеч назад във времето, описват други ситуации в съда и като цяло са потвърждение на цялостната негативна среда за един определен период от време, поради което и този съд не намира за нужно да ги анализира.

Горната фактология съдът изведе и посредством надлежно изготвените и приобщени в процеса писмени доказателства в хода на досъдебното производство: стенографски протокол от проведено изслушване във връзка с проверка в РС – Р. от комисия на ВСС (л.2-133 от класьор №1 от досъдебното производство), жалба с изх.№456/25.04.2014г. до П. на ОС – Стара Загора от св.Й.М. (л.175 от класьор 1 от досъдебното производство), кадрова справка и документи за заеманите от подсъдимия и св.Й.М. длъжности (л.121-154 от т.2 от досъдебното производство), Заповед №136/24.07.2013г. на П. на Районен съд - гр.Р. (л.156 от т.2 от досъдебното производство), атестационни формуляри на св.Й.М. за периода 01.12.2012г.-30.11.2013г. (л.172 от т.2 от досъдебното производство и л.48 от т.3 от досъдебното производство), Заповед №79/23.04.2014г. на П. на РС – Р. за освобождаване на кабинет №6 и прилежащите му помещения (л.75 от т.3 от досъдебното производство), Заповед №92/20.05.2014г. за извършване на проверка относно изпълнението на Заповед №79/23.04.2014г. и протокол от 21.05.2014г. на комисията (л.76 и л.77 от т.3 от досъдебното производство), сигнал до Комисията по дисциплинарни производства на ВСС с вх.№94-00-320/10.04.2014г. от подсъдимия Д. (л.80-85 от т.3 от досъдебното производство), жалба с вх.№94-00-358/22.04.2014г. във ВСС от служители на РС – Р. (л.86-87 от т.3 от досъдебното производство), докладна записка от св.Д.Ж. и М.Р.относно справка изготвяните документи от подсъдимия и св.Х. на *******. (л.91-95 от т.3 от досъдебното производство), 15бр. писма и 2бр. разпореждания на ДСИ – С.Х. от *******. (л.130-146 от т.3 от досъдебното производство), копие на докладна записка с рег.№СЗ-6-5381/21.08.2014г., изготвена от св.М.П..

В тази насока не може да не се обърне внимание, че голяма част от писмените доказателства /заповеди, жалби, сигнали и т.н./, цитирани по-горе, са всъщност отново ярък израз на трайно влошените отношения между служители и съдии, наличието на противно стоящи лагери, независимо от малкия брой работещи в съда. Безспорно тези отношения са градирали през пролетта на 2014г. /след м.март/, тъй като оттогава датират сигнала на подсъдимия Д. до ВСС по повод действия главно на св.Х.Д. и други съдии, жалбата на служители на съда срещу Д. и респективно жалбата на М. срещу подсъдимия.

Що се касае до жалбата на св.Й.М. с изх.№456/25.04.2014г. до П. на ОС – Стара Загора, където са обективирани за първи път твърденията на М., следва да се посочи, че по делото не се събраха доказателства, въпреки твърденията на св.Д., а и самата М., жалбата да е достигнала до адресата й – св.Т.. По един или друг начин /съдът не отхвърли, както беше посочено и по-рано заявената от св.Л.П. възможност да е занесла лично от нея във ВСС/, жалбата за пръв път е намерила публичен израз именно във ВСС. Както беше посочено и по-горе, това прави логичен извода, че жалбата не е изпратена на 25.04.2013г. до ОС – Стара Загора, тъй като в такъв случай щеше да бъде получена /вж. показанията на св.Т./. Въпреки това данни за получаването й има само директно във ВСС /на 27.05.2014г./.

Що се касае до съдържанието на протокола от проведеното изслушване на работещите в РС – Р., не е права защитата, че в него не се съдържат данни за жалбата на М., а и за случилото се на *******. Напротив, макар и наведеното в този протокол да не може да се третира като показания на свидетели, безспорно данни в насока действителност на обаждане на Д. и последващо споделяне от страна на М. със св.В. и св.Л.П. се съдържат на стр.12, стр.14, стр.24, стр.50-51, стр.123 от цитирания документ. Въпреки това, според съда основната му част отново е ярък израз на трайно влошените отношения между служителите, а и между самите съдии в РС – Р.. Друг е въпроса, че сведения например от св.Ч. в насока споделяне от св.М. за случилото се на инкриминираната дата липсват.

Както беше посочено и по-горе, констатациите в докладната записка с рег.№СЗ-6-5381/21.08.2014г., изготвена от св.М.П. в голямата си част подкрепят тезата на пострадалата. Друг е въпроса, че съдът констатира само общо отразяване на влошените отношения в колектива на РС – Р., конфликта наС.Д. с други съдии и служители, без споменаване на факти относно случилото се на *******. Налице е и несъответствие в твърдяния час на провеждане на срещата между пострадалата и св.М.П., което обстоятелство според съда не променя факта, че такава среща, и то на посочената дата е проведена като пострадалата е съобщила, вероятно по-подробно, но накратно отразено в докладната, основните проблеми в институцията, в която работи.

Констатация за необременото съдебно минало на подсъдимия Д., съдът направи въз основа на приложените и приета по делото като писмени доказателства справки съдимост (л.160 от т.2 от досъдебното производство и приложена в хода на съдебното следствие).

Останалите цитирани многобройни писмени доказателства /обяснения от служители, жалби и др. – класьор 1 от досъдебното производство/ са неотносими към фактите по чл.102 от НПК, подлежащи на доказване, поради което съдът счете за безпредметно обсъждането им в детайли.

Настоящият съдебен състав дава вяра на изготвените две съдебно-психиатрични и психологични експертизи в хода на съдебното дирене от вещите лица д-р К., д-р С. и психолог З. – спрямо подсъдимия Д. и спрямо пострадалата М.. Съдът не споделя доводите на представителите на държавното и частно обвинение, че доколкото и двете експертизи са изготвени от едни и същи вещи лица, са налице основания за пристрастност у експертите. Следва да се отбележи, не само, че избраните от съда вещи лица са водещи в своите области, освен това такива с многогодишен опит в областта на психиатрията и психологията, но и че имаха непосредствена възможност да присъстват при разпита на всички свидетели по делото, вкл. частната обвинителка. Именно горното дава основание на съда да счете, че тримата експерти са не само независими, но и са изготвили заключение, плод на обективно изследване както спрямо пострадалата, така и спрямо подсъдимия, извод за което може да се направи като се има предвид обстойната обстоятелствена и изследователска част и на двете заключения. Гаранция за същностните качества и на двете експертизи, съдът намери и в обстоятелството, че и двете са проведени само в присъствието на освидетелстваните лица – пострадала и подсъдим, което от своя страна също дава индикация за неповлияност от други страни по делото – адвокати, повериници. На следващо място, според съдебния състав именно по този начин биха се гарантирали в пълнота правата на противно стоящите страни в процеса, тъй като ако вещите лица бяха изготвили само едната от експертизите, безспорно биха имали възможност за обследване на само една от двете гледни точки по делото.

Прав е повереникът на частното обвинение, че като страна, и то главна в процеса, подсъдимият Д. не е задължен да участва в подобен род експертиза, но след като същият доброволно е дал съгласие за това и при условие, че в крайна сметка изводите на съда, базиращите на тази експертиза, са благоприятни за него, няма как да се приеме, че са нарушени негови права, вкл. и доколкото експертизата, предвид характера си, беше извършена без присъствие на защитниците му.

Съдът не споделя и доводите на част от страните, че при св.М. е използван по-малък обем инстументариум за обследване, отколкото при подсъдимия Д.. Следва да се посочи, че въпросите касателно двете изледвани лица не са изцяло идентични, което налага и прилагането на различни методики от експертите /касателно прилагането на теста на Айзенк само спрямо пострадалата/. Друг е въпроса, че именно предвид специалните си знания, с каквито страните и съдът не разполагат, право и задължение на експертите е да подберат съответния на поставените въпроси инструментариум за провеждане на психилогични тестове и психиатрично изследване. Не се отразява на достоверността на заключението и обективираната и отбелязана от вещите лица в с.з. техническа грешка относно личното име на подсъдимия.

Не може да не бъде споделена тезата, че в действителност, както в обсъжданата експертиза, така и в други, понякога вещите лица вписват съдържание на разпити на свидетели/подсъдими, които не са приобщени по надлежен ред в процеса и респективно не могат да бъдат ползвани от съда при постановяване на присъдата. Няма как обаче към вещите лица – експерти в съответни области да бъдат поставяне специфични изисквания за юридически познания относно това кои точно показания, респ. обяснения следва да ползват при заключенията си. Това обаче според съда, макар и неправилно възприето като подход от вещите лица и несподеляемо от съда, не намира отражение в насока недостоверност на крайните им изводи. В настоящия случай, заключението относно психичното и психологично състояние на Д. се базира на лично освидетелстване – интервю /на 05.06.2017г./ с подсъдимия, ведно с обективиране на лични възприятия и сведения, снети от освидетелствания, прилагане на множество специфични за психологията тестове, поради което и не според този съдебен състав не може да се приеме, че се основава на изложеното от подсъдимия в досъдебното производство. В крайна сметка, присъствието при разпита на всички свидетели, част от които описваха в показанията си и поведение на подсъдимия, съдът също намира от съществено значение за изводите на вещите лица. В заключение първата инстанция прие, че експертното становище спрямо подсъдимия е резултат на обективно, задълбочено и адекватно обследване от трите вещи лица, поради което и при липсата на основания за пристрастност, съдът го кредитира изцяло и базира изводите си и на него.

От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л.639-649 от съдебното производство) спрямо подсъдимия Д. може да се приеме от една страна, че се касае за годен да носи наказателна отговорност субект, който не страда от психично заболяване, изключващо вменяемостта му като липсват и данни за личностново разстройство, въпреки особеностите на личностната му структура. Експертите са приели, че липсват отклонения в личностовия профил на подсъдимия, чийто стойности са нормата, с изключение на скала социална интроверсия, която е високо разположена. Повишението по скала социална интроверсия с прояви на отдръпване от социални контакти, разколебаване на увереността, потиснатост и затвореност трите вещи лица намират като реакция на ситуацията, в която се намира. Предвид заключението на приетата от съда съдебно-психиатрична и психологична експертиза, подсъдимият Д. може да участва в съдебното производство, да реализира правата си в процеса и да дава достоверни обяснения, ако желае, въпреки че същият не се възползва от това си процесуално право. В психологически план подсъдимият е освидетелстван като емоционално стабилен, отворен към другите, балансиран, реалистичен, ориентиращ се в нещата, самоуверен, адаптивен, отговорен, ефективен, доволен от себе си, ентусиазиран, приспособим, моралист, самокритичен, свръхконтролиран, практичен, безгрижен, социабилен и приятелски настроен, но свръхсензитивен към пренебрегване, обиди и отхвърляне, предпазлив в инициирането на социални контакти, доверчив до момента, в който се почувства предаден. Поради последното, вещите лица са приели, че е възможно при обстоятелства, в които подсъдимият Д. се чувства пренебрегнат, излъган или застрашен, да изпитва агресивни или враждебни импулси и да реагира с грубост и циничност спрямо източника на тези чувства. Експертите не са констатирали базисни особености на комуникативния стил на подсъдимия Д., които да нарушават личните, служебните и социалните му взаимоотношения при липса на дефицити в способността за самоконтрол, които да водят до повишена склонност към конфликтност, враждебност и агресия. Тук е мястото да се отбележи, че според становището на експертите в с.з., липсват и основания да се приеме симулативност при проведеното изследване от страна на Д., което на още едно основание придава достоверност на експертното заключение.

Съдът в този му съдебен състав, счете, че така изготвената експертна психиатрична и психологична оценка на подсъдимия е достоверна и поради това, че намира добра потвърдителна основа и в показанията на св.Х.Д., св.Г.И., св.Л.П. /от досъдебното производство/, които описват Д. като избухлив, експресивен, сприхав и т.н. В този смисъл, не би могло да се приеме, че изследването е изолирано и самоцелно, при все, че както беше посочено и по-горе, е отражение и на личните впечатления на голяма част от разпитаните лично пред съда свидетели, чийто показания освен това бяха непосредствено възприети и от присъстващите трима експерти.

В този смисъл на задълбочена оценка следва да бъде подложена и изготвената в съдебното производство съдебно-психиатрична и психологична експертиза спрямо пострадалата Й.М. (л.531-562 от съдебното производство). За частната обвинителка Й.М. също не се установявени анамнезни или клинични данни за същинско психично заболяване (психоза), като липсва документация за претърпяно от нея психотично разстройство, включително и към инкриминираната дата. Обективирано е интелектуално развитие -  вариант малко под средния, с добри паметовите запаси, със съхранени показатели на вниманието с добра устойчивост, превключваемост и обхват. Касателно личностовата й структура, вещите лица са приели, че се характеризира с особености в границите на широката норма, недостигащи до дисхармоничност /личностово разстройство/. Като основни особености на характера и социалното пласиране на М. са били определени упоритостта и настойчивите й усилия за постигане на реализация, при високо ниво на поставените цели и сравнително ограничен личностов ресурс за тяхното осъществяване. В емоционален план при нея се е установило по-високо ниво на възбудно напрежение, повишена чувствителност, впечатлителност, склонност към емоционални увлечения. Опитът за контрол над тези качества и подчиняването им на усилията за постигане на целите, са причина тя да се намира в постоянно състояние на стрес в социални ситуации. Вещите лица са направили извод за известен депресивитет, напрежение, колебания в настроението, на фона на по-своеобразна личностова структура с черти на известна емоционална затвореност, трудности в приспособяването, по-повърхностна и незряла емоционалност, съчетани с емоционална затвореност и относително ниска социална активност. Експертите са отразили задоволително устойчиво емоционално състояние към момента на изследването /с незначителното повишение по скала невротизъм/. Предвид изложеното, вещите лица са счели, че М. е изпитала силни негативни емоции от поведението на подсъдимия, които според тях обаче не могат да бъдат отнесени към особено емоционално състояние на страх, с реална убеденост за осъществяване на твърдените конкретни заплахи. Приели са, че преживяванията и поведението й най-вероятно са в контекста на влошени интерперсонални отношения в институцията през онзи период, като същите не са довели до дезорганизиране на психичните й ресурси. Продължила е да изпълнява професионалните си задължения, не е провела амбулаторно или стационарно лечение в психиатрично заведение, не е приемала медикаментозна терапия под контрол на психиатър.

Съдът в този му състав се довери и на това заключение, ведно с акуратната му обосновка в с.з. и именно на което, ведно с останалия доказателствен материал, базира и част от правните си изводи. Безспорно съдържанието му, аналогично на коментираната и по-горе съдебно-психиатрична и психологична експертиза и на подсъдимия Д., не страда от необоснованост, некомпетентност, повърхностност и незадълбоченост, както твърдят част от страните. Напротив, както беше отбелязано и по-горе, трите вещи лица не само придобиха непосредствени впечатления от поведението и показанията на пострадалата, поради присъствието им в съдебната зала, и са дали експертно заключение, резултат на непосредствен личен преглед, при който на база на различни, главно психологични тестове и психиатрично интервю, са установили особеностите в личностната й структура, намерили отражение и в показанията на част от разпитаните по делото свидетели. На тази основа, вещите лица извеждат като набор чувства, което вероятно е изпитала постралата след случилото се на *******. такива като стрес /без дистрес/, стъписване, дискомфорт, обида, притеснение, напрежение, тревожност, неспокойност, страхово фиксиране спрямо подсъдимия, които предвид цялостния обследван доказателствен материал, не могат да бъдат игнорирани от съда.

Не се отразява на достоверността на експертизата според съда констатираното от частната обвинителка невярно обстоятелство дали и по колко цигари дневно пуши, тъй като няма пряко отношение към експертните изводи.

Първостепенният съд не намира и основания да се дистанцира от становището на вещите лица, поради изтеклия продължител период от време между датата на деянието и изготвянето на заключението. Видно от материалите по делото, последното е обективен факт, който не може да бъде вменен във вина на когото и да било, още по-малко предвид отвода на предходните вещи лица. От друга страна, по вписаните по-горе съображения, заради множеството използвани методи, заради професионализма, сериозния житейски и експертен опит и на трите вещи лица, и независимо от продължителния срок, изтекъл от *******., съдът не намери, че същият обективно се е отразил на качеството на заключението на д-р К., д-р С. и психолог З.. Факт е, че обикновено такъв род експертизи се изготвят, разбира се, при необходимост, непосредствено след данните за случилото се, но в казуса, предвид особеностите му, и процесуално настъпилите факти след това, горното се яви невъзможно. Както многократно беше обективирано и по-горе, тези вещи лица присъстваха при разпита както на пострадалата, и особено при нея, но така също и при всички останали свидетели.

 

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Според градския съд в този му състав подсъдимият Е.А.Д. не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, пр.1 от НК, поради което и беше оправдан за това на *******. в гр.Р., ул.„********, в сградата на Районния съд - гр.Р., в качеството си наС.от Районен съд - гр.Р., изпълняващ функциите на административния ръководител на Районен съд - гр.Р. (Заповед № 136/24.07.2013г. на П. на Районен съд - гр.Р.), да се е заканил с убийство с думите: „**********сега ще сляза долу и ще ти счупя ръцете и краката, ще смачкам теб и майка ти, ще затрия целия ти род до последното семе, ще избия цялото ти семейство, ще отрежа главата ти, ще напълня устата ти с червеи” спрямо длъжностно лице - Й.И.М., съдебен деловодител в Районен съд - гр.Р., при изпълнение на службата й и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, предвид систематичното място, където се намира /раздел V – „Принуда”/ от глава II на НК /”Престъпления против личността”/ закриля от противоправни посегателства личната свобода на гражданите. С реализирането на това престъпление от деятеля се цели промяна на поведението и действията на заплашения, въпреки волята му в желаната от дееца насока. За осъществяване му се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето/лицата и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. Тъй като иде реч до засягане на свободата на заплашения, необходимо е заканата да бъде отправена именно към него, за да може да стигне до неговото съзнание. Съгласно задължителна за съда съдебната практика, а и предвид съдържанието на текста на закона, не е необходимо тези заплахи да са възбудили такъв страх у лицето/лицата, срещу което/които са отправени, а само да са били в състояние да възбудят основателен страх, че заканата може да бъде осъществена. В този смисъл е и ТР №53/1989г. на ОСНК на ВС, в което се приема, че за съставомерността на деянието по чл.144, ал.3 от НК, законът не изисква към момента на извършването му - отправянето на заканата с убийство, у дееца да има оформено решение за неговото изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.

От субективна страна съставът на престъплението изисква деецът да съзнава съдържанието на заканата и нейното възприемане от заплашения като действителна такава като не е необходимо лицето да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи.

Безспорно установено е по делото, че както подсъдимият Д., така и пострадалата М., предвид изпълняваните от тях функции, са длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК, в каквато насока са инкорпорираните по делото писмени доказателства  - решения на ВСС, заповеди за заместване, длъжностна характеристика на М.. Още повече, че към инкриминирата дата, подсъдимият Д. е изпълнявал и административна длъжност като заместващ П. на РС - Р. /Заповед №136/24.07.2013г. на П. на PC - гр.Р./.

Този съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства може да се изведе категорично, че подсъдимият Д. е изрекъл на посочената от обвинението дата /*******./ около 10.30 часа инкриминираните изрази: „**********сега ще сляза долу и ще ти счупя ръцете и краката, ще смачкам теб и майка ти, ще затрия целия ти род до последното семе, ще избия цялото ти семейство, ще отрежа главата ти, ще напълня устата ти с червеи”. Касае се за изпълнени с негативен речников заряд изрази, които са отправени от Д. в качеството му на изпълняващ длъжността Председател на съда и спрямо лице, за което е бил с ясното съзнание, че е съдебен деловодител, т.е също лице, изпълняващо определени длъжностни функции посмисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК.

Според настоящата инстанция беше доказано по безспорен начин, че на посочената по-горе дата и място подсъдимият Д. е отправил устно визираните изрази. Касае се за средство /телефон/, чрез което пострадалата е можела обективно да възприеме характера на думите и че изхождат от подсъдимия. Че са това е така, според този съдебен състав следва от обстоятелството, обективирано от голяма част от свидетелите, че в сградата, където се е помещавал съда, а и районната прокуратура, не са работили много мъже. Отделно от това, предвид характера на длъжността й, М. многократно е провеждала телефонни разговори с Д., а и катоС.е разговаряла с него ежедневно и лично, което прави логично твърдението й да е запметила особеностите на тембъра и спецификата на гласа му.

В действителност обвинителната теза се основава само на показанията на св.Й.М., доколкото стана ясно, че изразите са отправени по телефон и доколкото всеки един от разпитаните други лица не са били очевидци на действително стеклите се събития, а или са им били препредадени /св.К.Ч., св.В.П., св.Х.Д., св.Л.П./ или са били на известно разстояние, игнориращо преките им възприятия /св.Ж.Н., св.Д.Ж., св.К.Б./. Съдът прие, че показанията на св.М. са логични и последователни в тази им част, следват хронология на събития, макар и назад във времето, в каквато насока бяха изложени подробни съображения по-горе и поради това съдът ги кредитира.

Безспорно инкриминираните изрази: „**********сега ще сляза долу и ще ти счупя ръцете и краката, ще смачкам теб и майка ти, ще затрия целия ти род до последното семе, ще избия цялото ти семейство, ще отрежа главата ти, ще напълня устата ти с червеи”, са годни да предидвикат съставомерния в чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК резултат, а именно възможността да възбудят основателен страх у пострадалата М., че животът й е застрашен с убийство.

Според градския съд обаче не е доказана втората част от визираното престъпление, за да е налице обективна съставомерност на твърдяното деяние, в каквато основна насока, съдът се позова на изготвената в хода на съдебното следствие съдебно психиатрична и психологична експертиза спрямо М.. Според становището й, основания за игнорирането на което липсват, при пострадалата в резултат на случилото се, по-скоро се е засилило, поради личностновата й структура, вътрешното напрежение, чувствителност, впечатлителност, склонност към емоционални увлечения. Предвид изложеното, вещите лица са счели, че М. е изпитала силни негативни емоции от поведението на подсъдимия Д., които според тях обаче не могат да бъдат отнесени към особено емоционално състояние на страх, с реална убеденост за осъществяване на твърдените конкретни заплахи. Вещите лица са приели, че преживяванията и поведението й най-вероятно са в контекста на влошени интерперсонални отношения в институцията през онзи период, като същите не са довели до дезорганизиране на психичните й ресурси. На тази основа, вещите лица извеждат като набор чувства, които е изпитала постралата след случилото се на *******. на база на интервюто и психологичното изследване такива като стрес /без дистрес/, стъписване, дискомфорт, обида, притеснение, напрежение, тревожност, неспокойност, страхово фиксиране от по-рано спрямо подсъдимия. В подкрепа виждането на експертното заключение са показанията на почти всички служители, които са ярко поляризирани спрямо лагерите, към които се числят, а също и инкорпорираните множество жалби, сигнали, заповеди, също говорещи за една неработещ, занимаващ се с интриги и задкулистничество съд.

Настоящият съд, в унисон със съдебната практика /р.№112 от 20.03.2013г. по н.д.№ 49/2013г., н. к., ІІ н. о. на ВКС, р.№421 от 18.01.2012г. по н.о.х.д. №1970/2011г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС/ приема, че заканата, за да е съставомерна, не следва да е довела до промяна в поведението на пострадалия. Прав е повереникът на М., че законът не въвежда такова изискване. Промяна в начина на живот на лицето може да е индиция за качеството на заканата да възбуди основатален страх от осъществяването й, както и обратното, но не е непременно необходимо да е налице такава промяна, за да се приеме, че и без нея е налице съставът на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. В такава насока и констатациите на вещите лица, че пострадалата М. е продължила да изпълнява професионалните си задължения, не е провела амбулаторно или стационарно лечение в психиатрично заведение, не е приемала медикаментозна терапия под контрол на психиатър/психолог не може да има пряко отношение към съставомерното отражение на заканата в съзнанието на частната обвинителка. Вкл. и част от показанията на свидетелите, насочващи към това М. да е продължила да се забававлява на съвместни събирания и т.н.

Пострадалият може да е изпитал основателен страх и без той да води непременно до промяна на неговите установени навици, начин на живот, ежедневни дейности. Съответният признак е от чисто субективно естество и тук следва да се преценяват комплексните фактори, чрез които тази закана се обективира, че да се прецени дали тя е годна да възбуди основателен страх от осъществяване - предвид особеностите на дееца, естеството на отношенията с пострадалото лице, предисторията на техните отношения, механизма на деянието.

В действителност данни за промяна в поведението на М. се съдържат в показанията на св.Х.Д., св.Л.П.. За първата стана ясно обаче, че към 2013г. е била в крайно обтегнати отношения с Д., ярък израз на което са заповедите й да освободи председателския кабинет, комисията, назначена да провери изпълнението на тази заповед, сигнала, подаден от Д. във ВСС срещу нея, отправяните и по-рано обиди и закани от подсъдимия спрямо нея и лица от обкръжението й и др. За втората свидетелка стана известно, че е била дисциплинарно наказвана от Д., че също е била обект на жалби от служители на съда, вероятно от друг лагер, а също и че е отсранена от длъжност по време на разпита й пред СГС, а не на последно място и подсъдима по друго досъдебно производство. В този смисъл и показанията им трудно биха могли да бъдат приети за напълно безпристрастни в тези им части по изложените по-горе съображения. Останалите свидетели, напротив, заявяват, че М. е продължила да ходи по съвместни тържества, била е все така свита и неконтактна. Както беше отразено и по-горе, показанията на св.Г.И. не биха могли да се приемат за такива на пряк свидетел, при все, че от 2006г. същата не е работила с пострадалата, а и в съда.

Сред материалите по делото, а сред разпитите на свидетелите не се съдържат сведения, М. да е приемала лекарства, с изключение на няколко таблетки билков препарат Дормиплант в деня на случилото се, които да игнорират създадената у нея тревожност, за която говори тя и част от лицата от приятелския й кръг. Това обстоятелството обаче, както беше посочено и по-горе, не е от съществено значение.

Що се касае до обстоятелствата, наведени от пострадалата, че се е страхувала за живота си, че не е посещавала майка си в гр.Р., че я е било страх да посещава тоалетна на етажа на подсъдимия Д., пак по думите й, тези обстоятелства са били факт след поредна среща и разговор с подсъдимия през м.януари 2014г., т.е в последващ период след инкриминираната от СГП дата през есента на 2013г.

В този смисъл дори и да се приеме породен страх у св.М., същият датира след случилото напред във времето, а ако и да е от негативните думи на подсъдимия от *******., не е такава степен и такова качество на страх, които са изискуеми от нормата на чл.144, ал.3 от НК - т.е. от естество да възникне у пострадалата вярване, че деецът ще осъществи заканата си. Т.е. не се установява такова степенно качествено различно поведение на подсъдимия (от конфликтите, които имал както с останалите членове на колектива, за които пострадалата е знаела, така и с нея), което да наведе на съставомерно по смисъла на чл.144, ал.3 от НК поведение.

По-насетне не могат да се игнорират и следните изводи в насока опровергаване на обвинението. Жалбата от пострадалата Й.М. срещу подсъдимия Д. е подадена почти осем месеца след твърдяното деяние, което, независимо от причините, които излага повереника, изключва пряката причинна връзка с отражението на тези изрази, заявени от подсъдимия в съзнанието и битието на пострадалата непосредствено след *******. Вярно е, че св.М. е била служебно подчинена на подсъдимия Д., но от друга страна по думите на част от разпитаните, М. е била в добри отношения и протектирана от св.Д.. В такава насока са показанията на част от свидетелите, факта, че е изготвена нова завишена оценка на М. и не са взети предвид дадените й от подсъдимия по-ниски такива. В този смисъл, не може да се приеме, че вероятния страх от подсъдимия Д. катоС.е надделял над страха, заявен от пострадалата от отправените от него заплахи, ако ги беше възприела като такива насочени към най-ценното благо - живота й. Още повече, ако се приеме за вярно заявеното от св.Д., че е щяла да подкрепи М. при изготвяне на жалба, че е сезирала и П. на ОС – Стара Загора и т.н.

В теоретичен план, за да се прецени годността на заканата да покрие признаците на чл.144, ал.3 от НК, следва да се преценят конкретните отношения, в които са се намирали двете страни на конфликта преди него и дали процесното поведение е могло да породи основателен страх от осъществяване на закана за убийство.

Както беше отразено и по-горе, жалбата на М. е част от поредица от взаимни сигнали и жалби между стоящите на противни страни лагери на Д. и Х.Д., съчетани с конфликтните отношения и между св.Л.П. и подсъдимия. Нещо повече, изготвянето на жалбата почти съвпада с извършвана проверка от член на ВСС, която вероятно е констатирала недобросъвестно поведение на подсъдимия Д. и последваща такава от други трима члена на ВСС.

Други обективни сведения за отражението в съзнанието на М. на инкриминираните изрази съдът намери едва в докладната на св.М.П., с която пострадалата пък е споделила още по-късно – през м.август 2014г., въпреки че след м.септември 2013г., предвид естеството на работата си, е провеждала многократни срещи с нея /вж. показанията на св.М. и св.М.П./. Както беше споменато и по-горе, всъщност в докладната записка конкретни факти относно случилото се на инкриминираната дата, липсват.

В заключение, изводимо от съдебно психиатричната и психологична експертиза спрямо подсъдимия, която съдът по изложените по-горе съображения кредитира изцяло, Д. е с определени личностнови особености, харктеризиращи го от една страна самоуверен, адаптивен, отговорен, самодоволен моралист, самокритичен, свръхконтролиран, практичен, безгрижен, социабилен и приятелски настроен, а от друга като свръхсензитивен към пренебрегване, обиди и отхвърляне, и доверчив до момента, в който се почувства предаден. Поради последното, вещите лица са приели, че е възможно при обстоятелства, в които подсъдимият Д. се е почувствал пренебрегнат, излъган, каквито данни по повод неизпълнена задача от М. има в казуса, да е изпитал враждебни /агресивни/ импулси, които са довели груба, граничеща с циничност насоченост спрямо източника на тези чувства. В този смисъл, между впрочем говорят показанията на част от лицата, които в продължителен период от време са работили с Д. – св.Х.Д., св.Г.И., св.Л.П., които описват подсъдимия като избухлив, арогантен, сприхав, често променящ отношението си, груб и дори циничен.

Обстоятелството, че подсъдимият Д. е държал в кабинета си различни видове оръжия /неустановено по делото дали са огнестрелни или бутафорни/ и ножове, не може да намери пряка причинна връзка с изказаните от подсъдимия думи и обективното им отражение в съзнанието на пострадалата, при все, че пак по думите й, същата и друг път е ставала обект грубо отношение от подсъдимия, при все, че е знаела за наличните в кабинета му оръжия и т.н. Нещо повече, грубото и понякога цинично отношение на подсъдимия, избухливост, сприхавост и т.н. към част от колегите му се извежда на преден план от показанията на голяма част от разпитаните бивши и настоящи съдии и служител в РС – Р.. Все диапазон от обективно отразени в съдебно-психиатричната и психологична експертиза особености в личността на подсъдимия.

Според този съдебен състав в казуса следва да се направи изискуемото по закон разграничение на характера на отправената заплаха, а именно, че сама по себе си словесно изразената закана за убийство, преценявана в контекста на доказаните враждебни, до степен на взаимна неприязън конфликтни междуличностни отношения между страните, и не само, но и в целия съд, както и съдържанието на обичайния речников фонд, използван винаги и последователно при контактите на подсъдимия с останалите работещи и подчинени, не изпълнява обективния критерий за престъпната съставомерност на деянието, ако по съществото си тя не би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Аргумент в подкрепа на това виждане е и заключението на съдебно-психиатричните и психологични експертизи спрямо подсъдимия Д. и пострадалата М..

 

Горната липса на обективните елементи от изпълнителното деяние на това престъпление не налага обследване и на въпроса за категоричността на обвинението спрямо Д., а още по-малко основание за обсъждане на субективната страна на състава.

Само за отбелязване е обаче, че от субективна страна деецът, за да реализира състава на чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от изплашения като действителна заплаха /р.№ 37 от 31.01.1991 г. по н. д. № 876/1990г., I н. о. на ВС, р. №10 от 22.01.1985г. по н. д. № 684/1984 г., I н.о. на ВС/. Според настоящата инстанция, такива субективни представи в съзнанието на подсъдимия Д. не са били формирани като целта и умисъла му са били единствено насочени към това да обективира гнева от несвършената работа /по негова преценка/, макар и чрез израз на първичен манталитет към подчинена нему служителка. Следва да се подчертае, че подобен манталитет на работа, изводимо от показанията не само на служители, но и на съдии, работещи в съда, Д. е имал през почти целия си мандат на председателстващ съда в гр.Р., което макар и обидно, не е било в състояние да предизвика вероятност от затрашеност за живота и/или здравето на работещите там, в това число и на М.. Същата е продължавала да изпълнява служебните си задължения именно там и след като е била назначена от Д. от 2006г.

По изложените съображения и след изчерпване на всички възможни средства за доказване на обвинението, съдебният състав прие, че то не е реализирано от обективна, а и субективна страна съгласно изискванията на чл.304 от НПК и поради това оправда подсъдимия Е.Д. за това да е извършил престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, пр.1 от НК.

Липсват основания за преценка деятелността на Д. като административно нарушение, в изпълнение изискванията на новата ал.4 на чл.301 от НПК, предвид характера и вида на постановения съдебен акт.

 

По разноските и веществените доказателства:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

По делото няма приобщени веществени доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в такава насока.

 

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................