Решение по дело №481/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административно наказателно производство е Решение № 173 от 04.10.2024 г. по АНД № 20241630201053 на Районен съд – Монтана, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № ********** на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“ - [населено място], с който на „Севан“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], със законен представител А. А. А., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател Агенция „Пътна инфраструктура“ - [населено място], представлявана от Председател на УС – Й. В., чрез процесуален представител юрк. И. Й., служебен адрес [населено място], бул. „Христо Ботев“ № 65, ет. 4, поддържа касационни основания, които се субсумират в твърдението, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът, счита за неоснователни изложените доводи на съда, че за издадените електронните фишове по ЗДвП важат общите правила на чл. 34 от ЗАНН. Излага съображения, че електронният фиш се отличава от наказателното постановление не само по юридическата си природа, но и по реквизити, тъй като с него едновременно се констатира административното нарушение и се налага административно наказание, а формалните изисквания към оформлението на същите се съдържат в два различни закона - ЗАНН и ЗДвП /TP № 1/2014 на ВАС/, поради което, счита че за него не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП. Твърди, че относно институтът на погасителната давност за административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, са приложими разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, а именно 3 години. Излага, че в процесния случай административнонаказателното преследване е било възбудено със съставянето на електронния фиш, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл. 81, ал. 2 от НК, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, тоест има необходимата предметна и персонална насоченост. Процесният електронен фиш е издаден на 03.02.2023 г. и връчен на лицето на 17.07.2024 г., тоест в срока по чл. 80, ал. 1. т. 5 от НК, спрямо датата на нарушението 16.12.2021 г. На следващо място касаторът сочи твърдението на съда, че с представения по делото договор за наем на ППС, дружеството е изпълнило задължението си по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП и АНО е следвало да анулира процесния електронен фиш, за несъстоятелно и в противоречие с императивни разпоредби. Счита, че не би могло договорът за наем да се приравни на декларацията, която горепосочената разпоредба изисква да бъде подадена ведно с копие от свидетелство за управление с посочени данни на лицето, управлявало ППC. Излага несъгласие с заключението на въззивния състав, че вписването на ползвател в свидетелството за регистрация е правна възможност, а не правно задължение, тъй като не може да се изведе, че това действие е възможност, напротив щом лицето използва превозното средство на правно основание различно от собственост, следва да бъде вписано като ползвател. Счита, че с приложения договор за наем не се доказва дружеството да има качеството на ползвател, за да бъде образувано административнонаказателно производство срещу „АТА 61“ ЕООД. Моли касационната инстанция да отмени Решение № 173/04.10.2024 г. по АНД № 1053 по описа на Районен съд - Монтана за 2024 г., като вместо него постановите друго такова, с което да потвърдите изцяло издадения ЕФ. Претендира разноски по делото за юрисконсулстко възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна.

В съдебно заседание касатора редовно призован, не се явява, не се представлява.

От ответника по касационната жалба „Севан“ ООД, чрез надлежно упълномощения адвокат В. М. – САК, е постъпило писмено възражение, с което оспорва касационната жалба, като излага доводи в подкрепа на постановеното въззивно решение. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Сочи, че правилно въззивният съд е изложил доводи, че за издадените електронни фишове по ЗДвП важат общите правила на чл. 34 от ЗАНН. Смята за правилни направените изводи на първоинстанционния съд, че с подаването на възражение с вх. №53-005458/22.07.2024 г. до АПИ срещу процесния ЕФ, с представяне на доказателства /договор за наем, анекс към него/, че към момента на установяване на нарушението дружеството не е ползвател на ППС с което е извършено нарушението, то „Севан“ ООД е изпълнило задължението си по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП да предостави необходимата информация на компетентните органи относно ползването на превозното средство. Също така излага, че предвид настоящата редакция на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, изрична такава декларация с конкретно посочване на лицето управлявало МПС-то не може да бъде подадена, тъй като същото е предоставено на юридическо лице с договор за наем съгласно, който същото се управлява от трети за дружеството собственик лица, а именно от служители на наемателя. На следващо място счита, че електронният фиш е издаден при допуснато от страна на административнонаказващия орган процесуално нарушение при ангажиране на административнонаказателната отговорност, а именно на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, тъй като не се отнася за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, а за нарушение чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата се предоставя с връчването на акта, т.е. процедурата уредена в чл. 189е обхваща и деянията, които се наказват по реда на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но само когато за нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение. Сочи, че едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ад. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Твърди, че наказващият орган следва да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал ползвателя на услугата за въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за предеклариране, като представяне на доказателства, както и наведени твърдения в тази насока, наказващият орган АПИ не е представил. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание ответника „Севан“ ООД, чрез надлежно упълномощения адвокат В. М. – САК в представено писмено становище поддържа изложеното в отговора по касационната жалба и претендира разноски по делото, за което представя списък.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че административно наказателното производство е проведено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. На наказаното лице е вменено нарушение, което не е доказано, че е извършило, като това прави издадения електронен фиш незаконосъобразен и като такъв правилно е отменен от районния съд. Предлага да се остави в сила обжалваното решение, като обосновано и мотивирано.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА досежно приложението на разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента) и действието към настоящия момент на разпоредбата на чл. чл. 10б, ал. 7 от ЗП приложима на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

От фактическа страна, както правилно е посочил и въззивния съд се установява следното:

Електронен фиш № ********** е издаден, затова че на на 16.12.2021 г., в 11:25 часа, е установено нарушение № D40A677D5C98410FE053011F160A679C, с ППС влекач ДАФ ФТ ЦФ, с регистрационен № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Монтана, при движение по път I-1 км. 113+188, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40051, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-1 км 113+188. Поради което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е ангажирана административно наказателната отговорност на собственика на ППС „Севан“ ООД, ЕИК *********, като е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лв.

Касационната инстанция не възприема правните изводи за незаконосъобразност на оспорения ЕФ изложени от въззивния съд в оспореното решение, но като краен извод същото е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира, че проведеното административнонаказателно производсто не е съобразено с действащите разпоредби на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента) и действието към настоящия момент на разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 от ЗП приложима на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебния контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи.

Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП той следва да съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател (последните дадени в алтернатива), описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от закона задължителни реквизити са налице в пълнота. Съществена част от тях са инкорпорирани и в приложените като веществено доказателствено средство съобразно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, доказателствени записи със снимков материал /л.39-40 от въз. дело/, изготвен с процесната система за контрол, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.

В настоящето административнонаказателно производство електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми реквизити. Същият е издаден по съкратена процедура (когато конкретиката на случая позволява нейното приложение), като действието му е приравнено едновременно на акт установяващ нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, която норма е приложима, доколкото няма други особени правила в противовес с твърденията в касационната жалба. От правната му природа следва изводът, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Тук разсъжденията, изложени в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСК, ВАС, макар последното да касае електронните фишове по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, са напълно относими, доколкото използваната от законодателя терминология за обозначаването на акта, респ. съпоставката между неговите задължителни реквизити с тези по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, не разкрива отлики.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му и негов подпис.

Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна квалификация. Инкорпорирани във фиша са наименованието на техническото средство и неговият уникален регистрационен номер. Въведени са мястото на нарушението и автомобилът, ведно с неговите технически характеристики, като става ясно, че санкцията се налага на „Севан“ ООД в качеството му на собственик на МПС, за което липсва спор по делото.

За случаите като процесния, в които нарушението, свързано с неплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е установено в отсъствието на нарушителя, чл. 187а ал. 1 от ЗДвП въвежда оборима презумпция, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя. При установяване на нарушението в отсъствието на нарушителя, за допуснатото движение на превозното средство без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащането на тол – таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП административно наказателна отговорност на основание изрично разписаното в чл. 187а ал. 2, т. 3 ЗДвП носи собственикът на превозното средство, на когото щом той е ЮЛ или ЕТ се налага имуществена санкция във фиксиран нормативно установен размер от 2500,00 лв. Единственото изключение по отношение субекта на отговорността е предвидено в следващата алинея 3, според която когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него. Съгласно чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП оборването на презумпцията по чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е предоставено на вписания в свидетелството за регистрация собственик, съответно ползвател, който се освобождава от административно наказателната отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административните нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В този случай, съгласно чл. 187а ал. 5 ЗДвП въз основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава наказателно постановление и административно наказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира, като се образува административно наказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че е извършило нарушението. Видно от доказателствата по административно-наказателната преписка, вписаното към датата на нарушението 16.12.2021 г. като собственик в свидетелството за регистрация на процесното превозно средство с рег. № [рег. номер] е търговско дружество „Севан“ ООД не се е възползвало от възможността по чл.187а, ал.4 ЗДвП, поради което съответно на закона с електронния фиш е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, не АПИ има инициативата да издирва кое лице е управлявало превозното средство, с което е извършено нарушението, а неговият собственик е този, който в посочения в разпоредбата срок е в правото си да представи декларация, в която да посочи лицето, което е извършило нарушението.

Наред с това проследената нормативна уредба сочи и на неоснователност заключението на въззивния съд, че при обжалването на ЕФ пред АПИ административно наказаното дружество е представило договор за наем на процесното ППС, което е достатъчно основание същия да бъде анулиран, като се приеме, че същото изпълнява функцията на декларация по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП.

В случая, касационната инстанция намира, че административнонаказаното дружество не е изпълнило законовите си задължения, както да впише ползвал на процесното МПС, така и да подаде декларация, че МПС не е управлявано от собственика му.

На следващо място, следва да се има предвид, че по отношение на ЕФ не намират приложение сроковете на чл. 34 от ЗАНН, като следва да бъде съобразявана единствено абсолютната давност, чиито срокове се изчисляват съобразно нормите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, към която препраща чл. 84 от ЗАНН. Последният е в размер на четири години и половина от датата на нарушението, като към момента давностния срок не е изтекъл.

По изложените съображения тази съдебна инстанция намира, че правото на защита на нарушителя не е ограничено, доколкото въведените във фиша данни са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на нарушението и проверка състоятелността на „административното обвинение“ посредством допустими способи за доказване.

Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадения в хода на административно наказателното производство акт, респ. в протеклата процедура, касационния състав намира, че са налице основания за отмяна на електронния фиш поради неправилно приложение на материалния закон.

Административно наказателната отговорност на собственика на МПС „Севан“ ООД, ЕИК *********, е ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3. В разпоредбата се сочи, че заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Нормата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП установява, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. От своя страна, разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.

В нормата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е регламентирано правилото, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Същевременно, с чл. 139, ал. 7 от ЗДП се въвежда задължението за водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, от друга страна, е въведено задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Санкция за неизпълнение на правилото е въведена с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, съгласно която: „Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500,00 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500,00 лв."

Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на ППС да заплатят дължимите пътни такси, се установява и документира, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, по силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

В конкретиката на случая, от анализа на формираната по делото доказателствена съвкупност, безспорно се установява, че административнонаказаното юридическо лице е собственик на ППС, за чиято категория (обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) и установени брой оси на автомобила, е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Съгласно становище на АПИ по въззивното дело /л. 60/ е видно, че за ППС от рамка № 40051, сегмент № **********, в 11:25 ч., няма постъпили данни от бордовото устройство на автомобила. Също така за датата на нарушението за ППС няма получени тол декларации, няма получени маршрутни карти, както и, че нарушението е коректно отчетено.

При тези фактически установявания настоящият състав приема, че касационният ответник не е допуснал административно нарушение, доколкото в случая разпоредбите на чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП са поставени в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-конкретно с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение. До този извод съдът достига по следните аргументи:

Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: „Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба обаче, въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от 19.10.2021 г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.). С него към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които – ал. 7 има следната редакция: „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство.“. Така формулирана, тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с общостното право. Този извод произтича и от прочита на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата (публ. ДВ, бр. 14 от 2023 г.), в които изрично се сочи, че: „Предложенията имат за цел, от една страна, транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и минимализирането на техническите грешки при функционирането на системата за заплащане на тол такси, а от друга страна – да бъде осигурена справедливост при случаите, в които се установява неправилно или частично деклариране на тол данни. Така с предвиждането на изрична процедура, чрез която собствениците или ползвателите на превозни средства, за които се дължи тол такса за ползването на платената пътна мрежа, ще бъдат своевременно информирани относно факта за неправилно декларирани тол данни и респективно незаплатени тол такси. Заедно с това и ще им се предостави възможност да заплатят дължимите от тях тол такси за ползването на платената пътна мрежа, като едва след незаплащането в предоставения им 14-дневен срок на дължимите тол такси, ще може да се пристъпи към реализиране на административно наказателна отговорност. Чрез въвеждането на подобна процедура, от една страна, ще се минимализират грешките във функционирането на тол системата, обработването на тол данните, загубата на обхват и други фактори, които не могат да се вменят във вина на собствениците или ползвателите на превозните средства, а от друга страна – след изтичане на срока за доброволно заплащане на тол таксите, ще бъде виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен елемент при реализиране на административно наказателната отговорност. Тази процедура ще е в унисон и с чл. 2, точка 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се създават гаранции за собствениците или ползвателите на пътни превозни средства, за които е установено неправилно декларирани тол данни, че няма да се злоупотребява с правата им и ще е налице прозрачност при заплащане на тол таксите. Предоставянето на срок за доброволно плащане на таксата и недопускането на образуване на административно наказателно производство до нейното доброволно плащане в дадения срок е гаранция за спазването на основни принципи и начала в правото. По този начин ще се минимализират и всички административно наказателни производства, които се образуват срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ по обжалване на издадени правораздавателни актове, тъй като санкционни актове, ще бъдат издавани само и единствено след като не е заплатена тол такса след срока за уведомяване за наличие на нередност. Като следващ аргумент в мотивите се чете: „Именно и чрез въвеждането на горепосочената процедура заплащането на компенсаторна такса ще остане като механизъм само и единствено тогава, когато е установена незаплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, превозното средство за същия ден се е движило без маршрутна карта и не е било включено към договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние. Тя ще запази своята функция, но за да се гарантира спазването на гореописаната процедура, е необходимо да се предоставя възможност за заплащане на компенсаторната такса едва след приключване на процедурата по уведомяване за доброволно заплащане на тол такси, защото само след изтичането на доброволния срок за плащане ще бъде налице противоправно поведение и възможност за образуване на административнонаказателно производство, от което ще може собственикът, ползвателят или водачът на превозното средство да се освободи чрез заплащането на компенсаторна такса“.

Налага се извод, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол-данни и заплащане на тол-такси и по-конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента. Обстоятелството, че изменените норми на чл. 10б от ЗП влизат в сила на 01.01.2024 г. не променя този факт. Дори мотивите към законопроекта налагат волята на законодателния орган да се пристъпи към тях, поради отсъстващо съответствие до този момент с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото действащото законодателство към датата на процесното нарушение е поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, които са били обвързани в договорни отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол – данни и заплащането на тол – такси, нормите на вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при упражняване на основни права и свободи. В духа на изложените дотук аргументи е следвало да се прилага пряко чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., което от своя страна е щяло да доведе до извод, че дружеството не е извършило вмененото му административно нарушение.

За да съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация на недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна мрежа, доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция „Пътна инфраструктура“, е следвало да уведомят собственика на ППС да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък тол – такса. В случая уведомяване не е извършено, така че да е налице бездействие на наказаното юридическо лице, което налага и извод, че не е допуснато нарушение. Именно този подход е бил верен и допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания Регламент резултат, в изпълнение и на изискването на чл. 288 от ДФЕС, гласящ, че регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Ето защо съдът намира, че административно наказващият орган не е провел производството законосъобразно срещу „Севан“ ООД, ЕИК ********* по повод така констатираното нарушение.

Настоящият съдебен състав намира, че при провеждане на административно наказателното производство са допуснати нарушения на материалния закон поради което издадения ЕФ следва да се отмени, съответно оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника следва да се присъдят сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. /четиристотин лв./ пред касационната инстанция, съобразно заявеното искане и представените по делото доказателства за извършването им. Претендираното възнаграждение е в минималния размер по чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не се явява прекомерно, съобразно депозираното възражение.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173 от 04.10.2024 г. по АНД № 20241630201053 на Районен съд – Монтана.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „Македония“ № 3, да заплати на „Севан“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Захари Стоянов“ № 89, представлявано от управителя А. А. А., сумата от общо 400,00 лв. /четиристотин лева/ сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, както и 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.