Решение по дело №2619/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1207
Дата: 13 октомври 2022 г.
Съдия: Ивелина Владова
Дело: 20213100102619
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1207
гр. Варна, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Марияна Ив. И.ова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100102619 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от К. Х. В. главен иск с
правно основание чл.422, aл.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника
Н. А. А., че има право да получи владението на недвижим имот – Апартамент № 31
представляващ самостоятелен обект с ид.****.****.***.*** по Кадастралната карта на
гр.Варна находящ се в гр.Варна, ул.“Р.М.“ № *, ет.*, ап.** със застроена площ от 100,55
кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 11 с площ от 3,76 кв.м. и таванско
помещение № 11 с площ от 9,06 кв.м., както и 1,9899% ид.части от общите части на сградата
и от правото на строеж, за което в нейна полза срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК № 1659/13.05.2021г. по ч.гр.д.№ 4436/2021г. по описа на ВРС
за изпълнение на задължение за предаване на вещта, въз основа на обявен за окончателен по
съдебен ред предварителен договор по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД, а в условията на
евентуалност – иск с правно основание чл.187 от ЗЗД за осъждане на ответника да предаде
на ищеца владението на имота въз основа на обявения за окончателен договор за покупко-
продажба.
В исковата молба ищецът К. В. твърди, че е подала заявление по чл.417 от ГПК
против ответника Н. А. А. за предаване владението на самостоятелен обект с
ид.****.****.***.*** по Кадастралната карта на гр.Варна находящ се в гр.Варна, ул.“Р.М.“
№ *, ет.*, ап.** със застроена площ от 100,55 кв.м., заедно с прилежащото избено
помещение № 11 с площ от 3,76 кв.м. и таванско помещение № 11 с площ от 9,06 кв.м.,
както и 1,9899% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж и в нейна
1
полза е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с който ответникът е осъден
да й предаде владението на имота. Документът по чл.417 от ГПК послужил като основание
за издаване на заповедта за изпълнение е влязло в законна сила решение № 272/19.02.2018г.
по гр.д.№ 1792/2017г. по описа на ВОС, поставено по иск с правно основание чл.19, ал.3 от
ЗЗД. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК във
връзка с което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът моли съда да уважи предявения иск и да приеме за установено спрямо ответника, че
има право да получи владението на посочения недвижим имот, а в условията на
евентуалност – ответникът да бъде осъден да му предаде владението на същия. Претендира
и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н. А. А., чрез
процесуалния му представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Твърди, че не се намира във владение на имота, тъй като го е предал на
лицето И. Н. И.ов по силата на договор за наем на 30.12.2016г. Посочва, че тъй като
наемателят е продължил да ползва имота и след изтичане на срока на договора, но за не
повече от 10 години, то той се е трансформирал в безсрочен и е противопоставим на ищцата
В., въпреки че не е вписан в СВ-Варна. Моли предявеният установителен иск да бъде
отхвърлен като неоснователен. Не заявява становище по основателността на предявеният в
евентуалност иск.
В съдебно заседание ищецът – К. В., чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове. Оспорва твърденията на ответника за наличие на валидно възникнало
наемно правоотношение между ответника и трето лице, като счита че представеният договор
за наем няма достоверна дата и е съставен само за нуждите на процеса. Посочва, че в случай,
че трето лице има противопоставими права на купувача по предварителния договор, то
същото има възможност да ги заяви и защити в рамките на образуваното изпълнително
производство по предаване владението на имота. Моли за уважаване на иска и за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Н. А., редовно уведомен за съдебното заседание не се явява лично и не
изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
С влязло в законна сила на 03.12.2019г. решение № 272/19.02.2018г. по гр.д.№
1792/2017г. по описа на ВОС, съдът е обявил за окончателен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 04.01.2017 г., сключен между К. Х. В., в
качеството й на купувач и ответника Н. А. А., в качеството му на продавач, с предмет
покупко-продажба на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 31, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ****.****.***.*** по Кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Р.М." № *, ет. *, ап. **, със застроена площ от
100.55 кв.м., заедно с принадлежащите му ИЗБА № 11 с площ от 3,76 кв.м и ТАВАНСКО
2
ПОМЕЩЕНИЕ № 11 с площ от 9,06 кв.м., както и 1.9899% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена, срещу уговорена
от страните цена от 104 000 лева, на основание чл. 19, ал.3 ЗЗД.
По заявление на К. Х. В. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е
издадена заповед № 1659/13.05.2021г. за изпълнение на задължение за предаване на вещ въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 4436/2021г. по описа на ВРС, с която е
разпоредено длъжникът Н. А. А. да предаде на К. В. владението на апартамент № 31,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****.****.***.*** по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Р.М." № *, ет. *,
ап. **, със застроена площ от 100,55 кв.м., заедно с принадлежащите му изба № 11 с площ от
3,76 кв.м и таванско помещение № 11 с площ от 9,06 кв.м., както и 1.9899% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена
въз основа на решение № 272/19.02.2018г. по гр.д.№ 1792/2017г. по описа на ВОС.
Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е била редовно връчена на длъжника Н. А.
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е
дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото е представен договор за наем от 30.12.2016г. сключен между Н. А. А. и И.
Н. И.ов, с който А. е предоставил на И.ов за временно и възмездно ползване процесният
апартамент № 31 находящ се в гр.Варна, ул.“Р.М.“ № *, ет.*, ап.** със застроена площ от
100,55 кв.м., ведно с прилежащото избено и таванско помещение срещу наемна цена от 50
лева месечно. Договорът е сключен за срок от 6 месеца считано от подписването му.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и с него се цели
установяване съществуването на право на кредитора - ищец да получи от длъжника
вещ/недвижим имот, признато му с издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Искът
е предявен в преклузивния месечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
В случая ищецът основава претенцията си на възникнало в негова полза право да
получи владението на недвижим имот - апартамент № 31 находящ се в гр.Варна, ул.“Р.М.“
№ *, ет.*, ап.** със застроена площ от 100,55 кв.м., ведно с прилежащото избено и таванско
помещение, който е закупил от ответника Н. А. с обявения за окончателен по съдебен ред
предварителен договор от 04.01.2017г. В проведеното производство по чл.19, ал.3 от ЗЗД,
приключило с влязло в законна сила решение, съдът е разгледал всички наведени от
продавача Н. А. възражения за недействителност на предварителния договор, поради което
повторното им заявяване в производството по чл.422 от ГПК е недопустимо. Обявеният по
съдебен ред за окончателен предварителен договор между страните се приравнява по
характеристиките си на валидно сключен договор за покупко-продажба, по силата на който
купувачът има право да получи вещта предмет на договора. Т.е ищецът К. В. се явява
3
материално легитимирана да получи владението на процесния имот.
Съдът намира наведените възражения на ответника срещу правото на ищеца да
получи имота за неоснователни. Облигационното вземане на купувача по договор за
покупко-продажба касателно вещта/имота кореспондира на задължението на продавача да
предаде предмета на договора /чл.187 от ЗЗД/ и в този случай, за разлика от исковете за
собственост, обстоятелството кой точно упражнява фактическата власт по отношение на
вещта – продавача или лице, комуто той я е предоставил е ирелевантно. Продавачът всякога
дължи да предаде на купувача вещта предмет на договора за покупко-продажба, а в случай,
че трето лице разполага със собствени, противопоставими на купувача права, то същите
следва да бъдат заявени и изследвани при евентуално възникнал спор между него и
купувача.
За пълнота следва да се посочи, че не се установи представеният с отговора на
исковата молба договор за наем от 30.12.2016г. с предмет процесния имот да е с достоверна
дата /предвид характеристиката му на надлежно оспорен частен диспозитивен документ/,
нито бяха ангажирани доказателства установяващи, че действието на същия е продължено и
след срока за който е бил сключен, т.е след 30.06.2017г., още по-малко същият да е бил
вписан, за да има противопоставимо на приобретателя действие.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за установено по
отношение на ответника Н. А., че ищецът К. В. има право да получи имота предмет на
издадената заповед № 1659/13.05.2021г. за изпълнение на задължение за предаване на вещ
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 4436/2021г. по описа на ВРС.
Основателността на предявения главен иск не налага разглеждане по същество на заявения в
условията на евентуалност осъдителен иск по чл.187 от ЗЗД за осъждане на продавача да
предаде на купувача владението на имота.
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, като такива му се следват само за настоящото исково производство доколкото в
заповедното заявителят не е направил искане за присъждането им. В този смисъл т.12 от ТР
4/2013г. на ОС на ГК и ТК на ВКС. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Н. А.
следва да понесе сторените от ищеца разноски за заплатена държавна такса в размер на
659,30 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от К. Х. В., ЕГН ********** с
адрес: гр.Г., ул.“И.“ № 33 против Н. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Р.М.“ №
*, ет.*, ап.** иск, че К. Х. В. има право да получи владението на недвижим имот –
Апартамент № 31 представляващ самостоятелен обект с ид.****.****.***.*** по
Кадастралната карта на гр.Варна находящ се в гр.Варна, ул.“Р.М.“ № *, ет.*, ап.** със
4
застроена площ от 100,55 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение № 11 с площ от
3,76 кв.м. и таванско помещение № 11 с площ от 9,06 кв.м., както и 1,9899% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж, за което в нейна полза срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 1659/13.05.2021г. по ч.гр.д.№
4436/2021г. по описа на ВРС за изпълнение на задължение за предаване на вещта, въз основа
на обявен за окончателен по съдебен ред предварителен договор по реда на чл.19, ал.3 от
ЗЗД, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Р.М.“ № *, ет.*, ап.**
ДА ЗАПЛАТИ на К. Х. В., ЕГН ********** с адрес: гр.Г., ул.“И.“ № 33 сумата от 659,30
/шестстотин петдесет и девет и 0,30/ лева, представляващи сторени по гр.д. № 2619/2021г.
по описа на ВОС съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяване на
страните за неговото изготвяне пред Варненския апелативен съд.
След влизане в сила на решението да се изпрати на ЧСИ И. –Л.Е., рег.№ ***
заверен препис от същото по изп.дело № 2021******** за продължаване на изпълнителните
действия.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5