№ 30298
гр. С., 25.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. А.
като разгледа докладваното от ДИАНА К. А. Частно гражданско дело №
20231110100100 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е такова по реда на чл.410 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението на кредитора и е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 6163/23.2.2023 година.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който е депозирал възражение
по смисъла на чл.414а от ГПК като е заявил, че дължимите суми са платени, за което е
представил доказателства ведно с възражението.
Съдът е дал указания на заявителя да изрази становище, като му е изпратил препис от
възражението.
В указания срок заявителят е депозирал становище, с което признава извършеното
плащане и заявява, че няма претенции към длъжника – така с молба вх.№ 232341/16.7.2024
година.
При горното, настоящият съдебен състав за да се произнесе съобрази следното:
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали
претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест
не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение по смисъла на чл.416 от ГПК
влиза в сила.
По смисъла на чл.414а от ГПК, длъжник който изпълни в срока за възражение – този
по чл.412, т.8 от ГПК може да подаде възражение, към което да приложи доказателства за
извършеното плащане. Съдът дава указания на заявителя, който има право да изрази
становище.
По аргумент от разпоредбата на чл.414а, ал.4 изречение първо и изречение второ, в
случай, че в указания срок заявителят депозира становище съдът дължи произнасяне по
постъпилото възражение и становище, но по волята на законодателя, това не е свързано с
обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
При горното съдът следва да съобрази налице ли са предпоставки за уважаване на
заявлението на кредитора в частта с искането за издаване на изпълнителен лист за сумите по
заповедта за изпълнение и съответно по възражението на длъжника за разноските.
С оглед на доказаните факти – плащане след издаване на заповедта за изпълнение, на
част от процесните суми, за което страните не спорят за съда е и несъмнено, че с
1
разпоредбата на чл.414а от ГПК законодателно се цели да се провери дали вземането е
спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение, ако
длъжникът е изпълнил точно вземането посочено в заповедта за изпълнение, същият
удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си.
Безспорно е, че при плащане в хода на заповедното производство кредиторът се
удовлетворява и за него отпада правния интерес да предяви иск за установяване на
вземането си. Плащането обаче не спира срокът за подаване на възражение срещу заповедта
– такова по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК, с което се оспорва дължимостта на вземането, а
напротив налага извода за безспорност на вземането на кредитора. При това заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила.
Следва да се посочи, че за кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск,
освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в
становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което
обуславя наличието на правен спор. В казуса кредиторът признава плащането в цялост.
При горното съдът като приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила с
изтичането на дадените на страните срокове – за възражение и становище, като приема, че
срещу длъжника не следва да се издаде изпълнителен лист за сумите по заповедта за
изпълнение, за които е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение.
Следва да се посочи, че вземането по заповедта за изпълнение – дълг и разноски в
производството е удовлетворено изцяло. При това заповедта за изпълнение е влязла в сила с
изтичането на срока и не се следва издаване на изпълнителен лист.
На следващо място – по аргумент от разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК – за да бъде
издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, каквото искане е заявено още в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение се следва не само
да е налице влязла в сила заповед за изпълнение, но и да е налице годно изпълняемо право –
т.е. удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, за което да бъде
издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е
инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение като се има
предвид извършеното частично плащане от длъжника следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл.416 от ГПК във връзка с чл.414а, ал.4,
изречение второ от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист в заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 582/3.1.2023 година, по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 61653/23.2.2023 година –
поради плащане на вземането по заповедта в срока за доброволно изпълнение признато от
кредитора.
Прекратява производството по ч.гр.дело № 100/2023 година по описа на Софийски
районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд - с частна жалба в
двуседмичен срок, който за страните тече от връчването на разпореждането.
Препис да се връчи на заявителя и длъжника.
След влизане на определението в сила делото да се предаде в „Архив“.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3