Р Е
Ш Е Н
И Е № 260563
17.12.2020г., град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД -
VII
–ми граждански състав
На
27.11.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 2765 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК, във
вр. с чл. 17, ал.1
ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба, подадена
от
Ж.К.Н., ЕГН **********,***,офис
№2, чрез адв. Д.А., против
Решение № 260913 от 16.10.2020 г., постановено по гр.д. № 16596/2019г., по описа
на Районен съд – гр.Пловдив, с което съдът е уважил подадената на
основание чл. 4, във вр. с чл. 9 ЗЗДН молба от В.И.Г., ЕГН **********, в лично качество и като законен представител
на К.В.Г., ЕГН **********, за защита от домашно насилие, като е задължил жалбоподателката
да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо тях и същата е осъдена да заплати глоба в размер
на 200 лева, държавна такса в размер на 25
лева и сторените от насрещната страна разноски по делото в размер от 620 лева.
Жалбоподателката атакува така
постановеното решение с доводи за неправилност и незаконосъобразност, като иска
същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново по
същество на спора, с което подадената молба да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В срока по чл.17,ал.4 от ЗЗДН е подаден
отговор от въззиваемата страна , в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата. Иска се от въззивния съд да потвърди решението на ПРС
с присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред Пловдивския районен
съд е образувано по молба подадена от В.И.Г.,
ЕГН **********, в лично качество и като
законен представител на К.В.Г., ЕГН **********, с правно основание
чл. 4, ал. 1 ЗЗДН. В същата са изложени твърдения, че до началото на 2019г. страните
са живели на семейни начала, като след
раздялата им , роденото от фактическо им съжителство дете е останало да живее при майката . По уговорка
между родителите , на 10.10.2019г. бащата се опитал да вземе детето при себе си , на което негово желание майката се
противопоставила, при което между
страните възникнали пререкания , в хода на които Ж.Н. започнала да псува В.Г. , нарекла го „боклук „
и „нещастнико“ , казала му, че детето е само нейно по закон и заляла предното стъкло на автомобила му с
капучино. Детето се разстроило, започнало да хълца и заеква, като бащата не успял да го успокои около 30 минути. Въз основа на така
изложените съображения е поискано от
съда издаване на заповед да защита срещу ответницата.
В хода на първоинстанционното
производство ответницата е оспорила молбата с възраженията, че не е извършила акт на
домашно насилие по отношение на молителите.
За установяване на твърдените в молбата
обстоятелства, е представена декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,на която
разпоредбата на чл.13,ал.2,т.3 от ЗЗДН придава изрично доказателствена
стойност,а нормата на ал.3 от същия
предвижда издаване на заповед за защита и само въз основа на нея.
В случая обаче, фактите изложени в
декларацията, се подкрепят и от останалите доказателства ангажирани по делото.
От представеният по делото видеофайл ,
който според неоспореното заключение на вещото лице липсват следи от
манипулиране/намеса при записаната информация/, се установява,че по време на
състоялата се между страните среща, Ж. Н. нарича В.Г. „боклул“, казва му , че
детето е само нейно и изсипва върху предното стъкло на лекия му автомобил
напитка.
Предвид така събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първостепенния
съд за доказаност на твърденията в
молбата за извършен акт на домашно насилие от страна на ответника на 10.10.2019г.
Следва да се посочи, че така представена по делото декларация по
чл.9,ал.3 от ЗЗДН се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на
ответника е оборването й. Този извод следва от разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, съгласно която при липса на други доказателства съдът е длъжен да издаде
заповед за защита и само при представена декларация по чл.9 ЗЗДН. Концепцията,
заложена в закона е, че пострадалият от домашно насилие има по-малка
възможност да докаже извършения спрямо
него акт на насилие, т.к. е по-слабата
страна и поради това, че междуличностните и семейни взаимоотношения остават скрити за обществото и стават
достояние единствено на най-близките.
С
оглед на тези разяснения за доказателственото значение на декларацията
в производството за защита срещу домашно насилие, се налага извода, че в
настоящия случай ответникът не провежда пълно оборване на изложените факти в
декларацията по чл.9 от ЗЗДН, а именно – не доказва твърдението си, че не е
извършвал акт на насилие над молителите.
Същевременно
така изнесените в молбата за защита обстоятелства, не се оспорват от ответницата,
но същата твърди,че поведението й не е
укоримо и не следва да бъде санкционирано по реда на ЗЗДН, тъй като е
провокирано от поведението на В.Г., който без нейното съгласие е взел детето
при себе си.
Така изложените съображения от
ответницата не се споделят и приемат от
решаващия състав на съда за извинителна причина
за грубото й държание спрямо
ответника и то в
присъствието на малолетното им дете.
Същото е не само израз на липса на уважение към лицето, с което ответницата е
живяла на семейни начала , но същевременно накърнява и достойнството му,
представлява опасност за физическото и психическото му състояние и това на малолетното на страните
дете, съставлява и укоримо поведение,което
надхвърлят границите на житейски допустимото. В
конкретната ситуация при явно демонстрираният отказ на майката
да предаде детето на баща му и при
наличие на висящ съдебен спор относно упражняването на родителските права, Ж. Н. е
следвало да поиска съдействие от
съответните институции, а не да прибягва до използване на неправомерна агресия.
Установеният
по делото акт на насилие от ответницата, обуславят и необходимостта от налагане
на мерки по Закона за защита от домашното насилие. Смисълът
на посочения закон е именно охраняване на личната свобода,живот и
неприкосновеност във взаимоотношенията между лица в родствена или фактическа
връзка,а конкретния казус несъмнено обосновава необходимостта от предприемането
на такива мерки, поради което молбата за защита правилно е била уважена от
първоинстанционния съд.
При определяне вида на мерките, които
следва да се наложат, съдът трябва да се съобрази с характера и интензитета на
установения акт на домашно насилие. При определяне мярката за защита, съдът не
е обвързан с искането на молителя, а преценява с оглед степента на извършения
акт на домашно насилие, каква мярка следва да се наложи. Настоящият състав на
съда напълно споделя изводите на първоинстанционния съд , че в процесния случай
е подходяща единствено посочената в
чл.5,ал.1 , т.1 от ЗЗДН мярка-задължаване на ответника да се въздържа от
домашно насилие, която е безсрочна и е насочена към защита на живота и здравето на пострадалите
лица. Същевременно налагането на мярката за защита от домашно насилие по чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН е в състояние да
обезпечи спокойния начин на живот на
молителите, в достатъчна степен ще
въздейства върху личността на ответницата и ще я мотивира към спазване на
дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала.
С
оглед доказаността на извършеното насилие, правилно от страна на районния съд е
била наложена и глоба на ответника, съгласно чл. 5, ал.4 ЗЗДН, в конкретен
размер, който не следва да бъде изменян.
Ето защо решението на районния съд като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на въззивната
жалба,то искането на въззиваемата страна
за присъждане на направени разноски за настоящата инстанция е основателно и
жалбоподателката ще следва да й заплати направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 200 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260913 от 16.10.2020 г., постановено по гр.д. № 16596/2019г., по
описа на Районен съд – гр.Пловдив.
ОСЪЖДА Ж.К.Н., ЕГН **********, да заплати на В.И.Г., ЕГН **********, сумата
от 200 лева– разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЧЛЕНОВЕ: 2.