Р Е Ш Е Н И Е №3760
07.11.2018г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19302 по описа за 2017г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС.
Ищец Н.К.Г. чрез а.И. Н. твърди, че е собственик на самостоятелен обект в с града с идентификатор № 56784.531.1459.1.2 по КК и КР на гр. П. с адрес: гр. П., ул. С.И.№ , който обект представлява апартамент № 2 на ет.2, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор № 6784.531.1459 с площ от 281 кв.м. за който се твърди, че ищеца притежава ½ ид.част от правото на собственост. Посочено е че ответниците Д.Л.Б. и И.Д.Б. притежават останалата ½ ид.част от правото на собственост върху така описания поземлен имот, както и претажават апартамент № 1 на ет.2, склад № 5 на етаж 1 и гараж с площ от 26 кв.м. Твърди се, че свободната незастроена площ от поземлен имот с идентификатор № 6784.531.1459 е около 129 кв.м. като страните не могат да постигнат съгласие за начина на ползването на тази свободна площ, поради което и се иска от съда да разпредели ползването на съсобствения имот съобразно притежаваните от страните самостоятелни обекти в построената жилищна сграда. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците Д.Л.Б. и И.Д.Б. чрез а.Хр.Р. не оспорва основанието за възникване съсобствеността на страните върху процесния имот при посочените от ищеца квоти – ½ ид.част за ищеца и ½ ид.част за ответниците. Оспорва наличието на липса на съгласие между страните за реалното ползване на имота като заявява, че от възникване на съсобствеността имотът винаги се е ползвал, както и че страните са в добри отношения. Не се възразява да бъде извършено разпределение ползването на процесния поземлен имот при отчитане особеностите на ползването на индивидуалните обекти на всяка от страните. Посочва се, че разноските следва да бъдат понесени от всяка от страните така както ги е направила.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и с доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Страните по делото не спорят, а и от представените нотариален акт № .. на н.за покупко-проджаба и нотариален акт № ... на н.се установява, че ищеца, от една страна е собственик на ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор № 6784.531.1459 с площ от 281 кв.м с адрес: гр. П., ул. С.И.№ 21, а ответниците, от друга страна са собственици на ½ ид.част от същия поземлен имот. Сградите, които са изградени в имота са 3 на брой – първата с идентификатор № 56784.531.1459.1, застроена площ от 112 кв.м., брой етажи 3, втората сграда е с идентификатор № 56784.531.1459.2 със застроена площ от 26 кв.м., брой етажи 1, предназначение – хангар, депо, гараж, третата сграда е с идентификатор № 56784.531.1459.3 със застроена площ от 14 кв.м, брой етажи 1 и предназначение селскостопанска постройка. Според изчисленията на вещото лице по приетата и неоспорена от страните експертиза за ищеца следва да ползва квадратура от 84.50 кв.м, а ответниците 84.50 кв.м или общата незастроена площ на процесното дворно място е 169 кв.м. Установява се, че ответниците са собственици на първия етаж от жилищната сграда с идентификатор № 56784.531.1459.1, а от разпита на св. Т.Я.и че фактически обитават този етаж. Ищецът е собственик на втория етаж от жилищната сграда, обитава го със св. Я., собственик е на още един самостоятелен обект в тази сграда с идентификатор № 56784.531.1459.1.6 – склад с площ от 45.50 кв.м., както и че е собственик на третата постройка - сграда с идентификатор № 56784.531.1459.3 съгласно нот. акт № .. на л.11 от делото. Следователно, при преценка целесъобразността реалното разпределение ползването на процесното дворно място, на първо място, следва да се отчете притежаваната от всяка от страните изключителна собственост с оглед осигуряване възможността за достъп до нея. И двата варианта на заключението на вещото лице К. отчитат горното обстоятелство, като при първия вариант индивидуалната площ за всяка от страните е 78.42 кв.м., а при втория вариант е 75.20 кв.м, респ. общата площ е 12.15 квм срещу 18.6 кв.м при вариант втори. И при двата варианта ответниците имат достъп до първия жилищен етаж на жилищната сграда с идентификатор № 56784.531.1459.1, респ. такъв достъп има и ищеца, който има достъп и до селскостопанската постройка. При това положение следва да се отдаде предпочитание на вариант първи от заключението на вещото лице, тъй като при него инвидидуалната и общата площ за всяка от страните е по-голяма, а съответно ответниците сочат конкретна причина, поради която да бъде предпочетен вариант втори независимо, че различията и в двата варианта са единствено от гледна точка на квадратурите на общата и индивидуална площ.
По въпроса за присъждане разноските, съдът намира, че ответниците не са станали причина за завеждане на настоящето дело, такава причина е станало семейство А. и в частност Н. А., който се е карал с ищеца и е създавал неудобство за преминаване и ползване на дворното място – факти, които се установяват от показанията на св. Т. Я.. От показанията на този свидетел също става ясно, ответниците при опитите на ищеца и св. Я.да бъде разрешен проблема не са съдействали, тъй като между ответник И.Б. и Н. А. имало роднинска връзка. Следователно, отговорността за сторените от ищците разноски не може да се вменява върху ответниците заради това, че щом последните са допуснали в съсобствения имот трето лице – А. същите следва да носят отговорност за неговите действия. Хипотезата е гранична, но различна от тази при негаторния иск, при която бездействието на собственика на един имот по отношение деятелността на трето лице пречи на собственика на друг имот да упражнява правомощията си води до реализиране отговорността му по чл. 109 ЗС вкл. и за разноски.
Ето защо сторените от страните разноски остават за всяка една от тях така както ги е направила.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2
от Закона за собствеността, ползването поземлен имот с идентификатор
№ 6784.531.1459 от КК и КР на гр. П. с адрес: гр. П., ул. С.И.№ 21 с площ от
281 кв.м МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ
Н.К.Г. с ЕГН ********** *** , от една страна, и от друга страна
Д.Л.Б. с ЕГН ********** и И.Д.Б. с ЕГН ********** ***
КАКТО СЛЕДВА:
Н.К.Г. ще ползва участъка колориран в червено на скица за разпределение реалното ползване – Вариант първи от заключението на вещото лице В.К. на л. 54 от делото ограничен с букви: Б-В-С-П-Д-Б и Т-М-Н-Л-К-И-Т – дял първи с площ от 78.42 кв.м.
Д.Л.Б. и И.Д.Б. ще ползват участъка колориран в жълто на скица за разпределение реалното ползване – Вариан първи от заключението на вещото лице В.К. на л.54 от делото ограничен с букви: Г-Д-П-С-Р-Н-М-Т-З-Ж-Е-Г дял втори с площ от 78.42 кв.м
ПОСТАВЯ в общ за ползване дял участъка колориран в зелено на скица за разпределение реалното ползване – Вариант първи от заключението на вещото лице В.К. на л. 54 от делото ограничен с букви: А-Б-Д-Г-А и З-Т-И-З с площ от 12.15 кв.м
СКИЦА – Вариант първи към заключението на вещото лице В.К. на л. 54 става неразделна част от настоящето решение;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.