РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. Ямбол, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330100265 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД гр. С. /сега
„Угренова естейт“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от М.А.У./ против И. С. С. от гр. Я.
Твърди се, че вземането на ищеца в размер на 187,45 лв. е придобито на 10.03.2020 г.,
съгласно Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г. сключен със „С.Г.Груп“ ЕАД –
правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество от своя страна е придобило вземането
от „БТК“ ЕАД съгласно договор за цесия от 16.10.2018 г. Твърди се, че мобилният оператор
БТК е прехвърлил вземането спрямо физически и юридически лица описани в Приложени
№ 1 от договора. Твърди се, че въз основа на договора с мобилния оператор ответникът е
ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано по клиентски номер на абоната № ***. Били издадени за потребените от
ответника услуги фактури с №№ ***/01.11.2018 г.,***/01.12.2018 г. и № ***/03.01.2019 г. за
периода 01.10.2018 г . - 02.01.2019 г. Твърди се, че абоната ответник е потребил, но не е
заплатил услуги, фактурирани за 3 последователни отчетни месеца - м.11., м.12. 2018 и
м.01.2019 г. на обща стойност 224,11 лв. Сочи се, че ищецът претендира само част от тях за
сумата издадена и предмет на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно сумата от
187,45 лв. В тази връзка се твърди, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК,
по което било образувано ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на ЯРС. Твърди се, че срещу
издадена заповед по чл.410 е постъпило възражение от ответника, с което и по същество
ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на иска, предмет за разглеждане в
настоящото производство.
1
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер 187,
45 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуги от 01.10.2018 г. - 02.01.2019
г. дължима по повод на договор № ***/16.08.2018 г. сключен между ответника и мобилния
оператор „БТК“ ЕАД, за което били издадени посочените в ИМ 3 бр фактури. Претендират
се и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответника, с което се поддържа, че иска е допустим, но се правят възражения, че не е
представена преддоговорна информация на хартиен носител по ясен и разбираем начин, при
шрифт не по-малко от 12. Няма представени доказателства, че на ответника са
предоставени на хартиен носител Общите условия на договора. На следващо място се
навежда възражение и с оглед разпоредбата на чл.143 ЗЗП, както и, че в случая е налице
хипотезата на т.9 от посочената разпоредба, тъй като при сключването на процесното
споразумение на ответника било наложено да приеме Общите условия на договора, без да е
запознат предварително с тях. Оспорва се предявеното от ответника вземане за
предоставяне на услуги, които ищецът доказва с представените фактури. Поддържа се, че
фактурите са генерализирани автоматично от системата и не отразяват действителното
потребление на абоната. Правят се възражения за нелоялна търговска практика.
В съдебно заседание за ищеца не се явява законен или процесуален представител, с
депозирана преди съдебното заседание молба и на подробно изложените в нея съображения
по същество се поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание за ответника в качеството на особен представител назначен от
съда се явява адв. Ц. М. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
отговора на исковата молба, както и че договора за цесия не е доведен до знанието на
ответника. Иска се от съда да отхвърли предявения иск.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ***/2021 год. по описа на ЯРС, на
20.09.2021 год., пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „ЮБЦ“ ЕООД срещу
длъжника-ответник И. С. С., за сумата от 187,45 лева. и мораторна лихва.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед по чл.410 ГПК №
***/21.09.2021 год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и
на основание срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за
установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за
изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
2
писмени доказателства, от които се установява, че на 19.09.2019 год. между БТК ЕАД и
ответника е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № ***, с
клинтски номер ***, с който е била уговорена за ползване мобилна услуга за номер
********** при условията на тарифен план Smart L + с месечна абонаментна такса 29,99
лева. Въз основа договора са били издадени три броя фактури с номера: № ***/01.11.2018
год. за сумата от 263,48 лв.; № ***/01.12.2018 год. за сумата от 292,16 лв. и № ***/
03.01.2019 год. за сумата от 277,45 лв., за периода 01.10.2018 до 02.01.2019 год.
Видно от представената по делото декларация на ответника И. С. С. е представен
екземпляр от Общите условия подписан от декларатора.
С договор за цесия от 16.10.2018 год. БТК ЕАД е прехвърлила вземанията си към
ответника на „С.Г.Груп“ ООД, като на свой ред последният е прехвърли вземанията на БТК
към ответника на ищеца – ЮБЦ на 01.10.2019 год., видно и от представеното по делото
приложение № 1.
По делото са представени уведомления за извършената цесия като не са ангажирани
доказателства същите да са достигнали до ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна
възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника
в заповедното производство.
По същество съдът намира следното:
По делото се установява, че между ответника и БТК ЕАД е възникнало валидно
облигационно отношение по договор за договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги № ***. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосновават извод, че
ответника е изправна страна по договора, т.е. да заплатил ползваните от него
далекосъобщителни услуги за фактурирания период от време. Възражението, че ответника
не е бил запознат с Общите условия на мобилния оператор се опровергават от представената
по делото декларация, истинността на която не е оспорена. Съдът не установи
неравноправни клаузи, а и конкретни такива не се сочат, както и да е налице нелоялна
търговска практика. Договорът включва както уговорения месечен абонамент, така и
услугите, които се предоставят срещу него, срока на договора.
Действително цесията на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато
предишния кредитор, цедента, му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщението до
длъжника, направено от новия кредитор, цесионера, не поражда правно действие, но
предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на
длъжника за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на
чл.99, ал.3 ЗЗД. Такова уведомяване съдът не установи да е осъществено до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия
3
иск, но уведомлението до ответника за цесията е приложено в исковото производство и
изпратено на особения представител на ответника, с което факта на съобщаване на цесията
следва да се счита за осъществен и зачетен.
И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.45 ГПК, връчването на
представител се смята за лично връчване, като законодателят не е разграничил
представителната власт на представителя от какво произтича – от упълномощаване или по
силата на закона – от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител
е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът е
лично уведомен за извършената цесия. В този смисъл е Решение от 03.05.2019 год.
постановено по възз. гр. дело № 102/2019 год. по описа на Окръжен съд Ямбол. Наред с това
настоящия съдебен състав съобрази и постановеното от ВКС Решение № 198/18.01.2019 год.
по т.д. № 193/2018 год. на I-во Т.О., а именно, че връчването на материалноправно
изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника-
ответник.
Ето защо и на горните съображения съдът намери предявения от ищеца иск за изцяло
доказан по основание и размер, поради което и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск съдът
се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство, следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в
заповедното производство разноски в размер на 205 лева, от които 25,00 лв. заплатена
държавна такса и 180,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, и сторените такива в
исковото производство в размер на 505 лв., от които 25,00 лв. заплатена държавна такса и
180,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лева възнаграждение на особен
представител, или общо разноски в размер на 710,00 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Я.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на И. С. С. с ЕГН ********** от гр.Я., ***, че към него
съществува изискуемо вземане на „Угренова естейт“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от
М.А.У. /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц./, в
размер на 187,45 лева - незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 01.10.2018 г.
- 02.01.2019 г. дължима по повод на валидно действал договор с клиентски номер *** от
4
19.09.2018 год. сключен между И. С. С. и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени фактури № ***/01.11.2018 год.;
№ ***/01.12.2018 год. и № ***/ 03.01.2019 год., за която сума е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № ***/21.09.2021 год. по ч.гр. дело №
***/2021 год. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК И. С. С. с ЕГН ********** от гр.Я., *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Угренова естейт“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от М.А.У. / с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц. /,сумата от 710,00 лева,
представляваща сбор от сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5