Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. във връзка с чл. 317 от ГПК. С решение от ...... година, постановено по гр. дело № ..... по описа на Г. районен съд за 2011 година, присъдената с решение по гр.дело № ... по описа на К. районен съд за 2002 година издръжка в полза на Д. Д. Д. е увеличена със седемдесет лв. месечно, като бащата Д. В. Д. е осъден да заплаща по 100 лв. месечно, считано от ....... година до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й заплащане. За разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 140 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Постановено е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка. В тежест на ответника е постановено заплащане на държавна такса върху увеличената стойност на издръжката. Решението е обжалвано от двете страни съответно в осъдителната и отхвърлителната част. Ответникът Д. В. Д. обжалва решението в частта над присъдената сума от 80 лв. месечно с доводи за неправилност на първостепенния акт. В разрез със закона съдът не преценил имотното състояние на жалбоподателя, обстоятелството, че има кредит и че живее на съпружески начала с жена, чието дете финансово подпомага. Ищецът Д. Д. Д. претендира отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията му за горницата над 100 лв., аргументирайки се със завишените си нужди от средства. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени е иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс. Ищцовата страна - Д. Д. Д., с одобрението на майка си М. Г. Б. - излага в исковата си молба, че ответникът, негов баща, е осъден с влязло в сила решение да заплаща му заплаща издръжка от 30 лв. С доводи за изменение на обстоятелствата, при което е присъдена, по реда на настоящото производство претендира завишаването й до размер на сумата от 140 лв. месечно. Ответната страна – Д. В. Д. - оспорва иска над сумата от 80 лв. месечно, с доводи, изложени по-горе в жалбата му. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от приложените документи, че страните са син и баща, детето понастоящем е на четиринадесет години и са настъпили обстоятелствата, посочени в нормата на чл. 150 от СК и изискващи увеличение на присъдената издръжка – решението на първостепенния съд в необжалваната му част във връзка с правилата на чл. 296, т.2, предложение първо и чл. 298 от ГПК. Не се спори, видно е от обясненията на ответника, и приложените документи, че изплаща банков кредит и живее с жена, чието дете финансово подпомага. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск до размер на присъденото с първостепенното решение. Безспорната по делото трудоспособност на ответника сочат на имотни възможности, позволяващи му да отделя присъдената с първостепенното решение издръжка. Доводите му, изложени в жалбата и пред първоинстанционния съд, не могат да бъдат споделени. Обстоятелството, че има кредитно задължение не влияе на задълженията му за издръжка, защото последното има приоритет пред останалите финансови ангажименти – аргумент от чл. 136 от ЗЗД. Макар да е похвално финансовото подпомагане на дете, което не е рождено, не може да влияе на задълженията към рожденото дете. Вън от това, според нормата на чл. 142, ал.2 от СК, понастоящем минималната издръжка за дете е в размер на 67,50 лв. месечно. За четиринадесет годишно дете да се отдели приблизително такава сума, както претендира ответникът, е не само житейски неприемливо, но и юридически неоправдано. Жалбата на ищеца също е неоснователна. Пределът на възможната за присъждане издръжка са възможностите на родителите. За горницата над сумата, която родителите ще отделят, детето може да търси издръжка от следващия ред задължени лица – в казуса баба и дядо, доколкото детето е едновременно нетрудоспособно и няма имущество, от което да се издържа. Още повече, че това е нормално житейско положение, внуците да бъдат подпомагани от своите баба и дядо, ако последните имат възможност за това. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от ..... година, постановено по гр. дело № ..... по описа на Г. районен съд за ..... година. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |