Р E Ш Е Н И Е
№ 408
гр.Плевен, 21.09.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Габриела Христова-Декова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 535 по описа за 2023 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 242 от 18.05.2023 г., постановено по НАХД
№ 2187 по описа за 2022 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 22-0938-002809
от 04.08.2022г. на Началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Плевен, с
което на П.Ч.З. ***, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са
отнети общо 10 контролни точки, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Със същото решение Началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Плевен
е осъден да заплати на П.Ч.З. ***, съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Началник сектор “Пътна полиция”
към ОД на МВР - Плевен, чрез гл. юрисконсулт Г.А., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен
и незаконосъобразен. Счита се, че в хода на административно-наказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в АУАН и в НП нарушението
е описано до степен на водача да стане ясно какво противоправно
деяние му се вменява във вина. Посочва се, че не е ограничено правото му на
защита като нито в хода на административно-наказателното производство, нито в
подадената жалба против НП, нито в хода на съдебното следствие у дееца е
възникнало съмнение относно волята на АНО, а именно дали виновното поведение се изразява в шофиране след употреба на алкохол или
след употреба на наркотични вещества. Сочи се, че от изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, както и от
приложените по делото доказателства, безспорно се установява, че П.Ч.З. е
осъществил, от обективна и от субективна страна състава на вмененото му
нарушение - шофиране на МПС след употреба на алкохол, установено по надлежния
ред. Твърди се, че от приложената по делото ежедневна форма за отчет е видно, че
управляваният от П.З. л.а. „*******" с peг. № *******е
спрян за проверка именно от актосъставителя и
свидетеля по акта, като неясно защо това доказателство не е обсъдено от районния
съд. Счита се, че съдът е следвало да кредитира показанията на свидетеля А. Й.,
тъй като същите кореспондират с изложеното в ежедневната форма за отчет. Сочи
се, че нарушението е установено от служителите на сектор „Пътна полиция“ непосредствено
след започване на тяхната смяна в наряд, като автомобилът управляван от нарушителя
е спрян за проверка на около 300 м. от сградата на сектор „Пътна полиция“ и е
първа извършена проверка на назначения наряд и именно това е била и причината
единствените вписани в акта служители (актосъставител
и свидетел на нарушението и на съставяне на акта) да са двамата служители от
сектора. Сочи се още, че показанията на актосъставителя
М. Н. противоречат както на показанията на свидетеля А. Й., така и на
представените по делото писмени доказателства (ежедневна форма за отчет). Твърди
се, че никъде в административно- наказателната преписка не е отразено,
извършената проба да е в резултат на поискано съдействие от други полицейски
служители като това противоречие се отчита с липса на спомен у разпитания около
7 месеца след установяване на нарушението актосъставител.
Посочва се, че именно с оглед спецификата на извършваната от контролните органи
дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки, законодателят в
специална норма е установил доказателствената сила на актовете за констатации,
съставени при установяване на административни нарушения по Закона за движение
по пътищата. Счита се, че даденото от нарушителя обяснение в съдебна зала, а
именно, че актът е съставен от полицейски служители, различни от тези извършили
пробата е невярно и представлява защитна теза в опит да избегне административно-наказателна
отговорност, възползвайки се от противоречивите показания на разпитания в
предходно съдебно заседание актосъставител, като това
обяснение, противоречи и на събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства - издаденият талон за медицинско изследване, от който ясно се
вижда неговия издател. Твърди се, че няма и никога не е имало практика в ОД на
МВР-Плевен или подзаконов нормативен акт, който да урежда възможността, един
наряд от сектор „Пътна полиция“ да спре за проверка водач, да му извърши проба
с техническо средство за употреба на алкохол, след което да поиска съдействие
от друг наряд на сектор „Пътна полиция“ за съставяне на АУАН. В заключение се
моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да се
потвърди издаденото НП. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
От ответника не е подадено възражение по касационната
жалба.
В съдебно заседание касаторът
Началник сектор
“Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – П.Ч.З. се представлява от адв.Ж.Н.,
който оспорва касационната жалба и счита решението на районния съд за правилно.
Представя писмени бележки с доводи в тази насока. Претендира присъждане на
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд не
кореспондира със събраните по делото доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено срещу
П.З. за това, че на 22.07.2022г. в 07:00часа в гр.Плевен, ул.“Георги Кочев“ до
№58, с посока на движение ул.“Българска авиация“, управлява л.а. ******* с
рег.№******, собственост на Ц. Г. от с.Тученица, след употреба на алкохол,
установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабр.№ARBA-0164, който отчита положителен резултат в 06:57часа
от 0.98 промила алкохол в кръвта в издишания от водача въздух; На водача е
издаден талон за медицинско изследване с №0001593 и осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с
№А057443. Нарушението е квалифицирано по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че изложените в акта и НП факти не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, както и че грубо е нарушена процедурата по съставяне на акта –
чл.40 ал.3 от ЗАНН. В тази връзка е посочил, че актосъставителят
и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, тъй като същите не са
спрели за проверка лицето, а единствено актосъставителят
е тествал с техническо средство водача на автомобила. На следващо място е
приел, че посочената за нарушена разпоредба предвижда две изпълнителни деяния,
като в конкретния случай не е конкретизирано кое от двете е осъществено – дали
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или след
употреба на наркотични вещества, или и двете. Направил е извод, че не е налице
пълно и точно излагане на фактическите обстоятелства, което представлява
нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на
наказаното лице.
Решението е неправилно, тъй като не съответства на
събраните по делото доказателства. Безспорно по делото е обстоятелството, че З.
е управлявал МПС след употреба на алкохол
- 0.98 промила алкохол в кръвта в издишания от водача въздух,
установено по надлежния ред с техническо
средство Дрегер Алкотест
7510, което осъществява състава на нарушение по чл.чл.5
ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, както е и посочено в съставения АУАН. Спорно е дали е
налице нарушение на процедурата при съставяне на акта, което да води до нарушаване
правото на защита и да обоснове отмяна на обжалваното НП.
Настоящият касационен състав намира, че не са
допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство. На първо място се установява от събраните по делото доказателства,
вкл. ежедневната форма за отчет, че на дата 22.07.2022г. от 07.00часа до
19.00часа в наряд са били М. Н. и А. Й., като в 7.00часа актосъставителят
Н. е съставил АУАН на З. за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП,
представляващо, управление на МПС след употреба на алкохол, установено по
надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ARBA-0164, който отчита положителен резултат в 06:57часа
от 0.98 промила алкохол в кръвта в издишания от водача въздух. Свидетел по АУАН
е А. Й., който е както свидетел по установяване на нарушението, така и по
съставяне на акта, което обстоятелство изрично е посочено в свидетелските
показания на св.Н. и св.Й. Т.е. не е налице нарушение на разпоредбата на чл.40
ал.3 от ЗАНН, както е приел районния съд.
На следващо място не е налице и нарушение при
квалифициране на извършеното нарушение. Липсва разминаване между фактическо и
правно основание. Изрично в акта като обстоятелства при извършване на нарушението
е отразено, че З. е управлявал МПС след употреба на алкохол - 0.98 промила алкохол в кръвта в издишания
от водача въздух, установено по
надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, което осъществява състава на нарушение по чл.5
ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП. Именно тази правна квалификация е посочена в АУАН.
Същите фактически обстоятелства са посочени и в НП, като дадената там правна
квалификация е чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, т.е. без да е уточнено кое от
предложенията на т.1, но пък изрично словом е уточнено, че водача управлява МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1,2 на хиляда,
включително. Т.е. дори в наказателното постановление да не е конкретизирано кое
от предложенията на т.1 от нормата на чл.5 ал.3 на ЗДвП е осъществил водача на
МПС, то това не е съществено процесуално нарушение, което да ограничава правото
на защита на лицето, тъй като изрично словом е посочено в какво се изразява
извършеното нарушение. До този извод води и факта, че самото лице изрично разбира и посочва, че е тествано за
употреба на алкохол, като резултата е дал положителна проба.
Ето защо, при безспорно установено нарушение по чл.5
ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурата
по съставяне на АУАН и издаване на НП,
то районният съд е постановил неправилно решението, което следва да бъде
отменено и вместо него се постанови друго с потвърждаване на обжалваното НП.
При този изход на делото и своевременно
направено искане за разноски, следва в полза на ОД на МВР-Плевен /юридическото
лице, към което е сектор ПП/ да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от
НЗПП.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка
с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 242 от 18.05.2023 г., постановено по
НАХД № 2187 по описа за 2022 г. на Районен съд – Плевен и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0938-002809 от 04.08.2022г. на
Началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Плевен, с което на П.Ч.З. ***,
на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 /дванадесет/
месеца и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо
10 контролни точки, за извършено нарушение по чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П.Ч.З. ***, ЕГН:**********,
да заплати в полза на ОД на МВР-Плевен разноски в размер на 80.00лева
/осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/