Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260463/5.4.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВАРНА, ХХХVІI наказателен състав в публично
заседание на 31.03.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пл. Караниколов
Секретар:
Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията АНД №
4924 по описа за 2020 г. на ВРС, въз основа на закона и доказателствата и за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20 - 0819 – 003153/03.09.2020 г. на Началник група към ОД
МВР - Варна, сектор „ПП“, с което на С.М.М., ЕГН **********
на основание чл.185, от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20.00 лева за нарушение на
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено,
административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави
искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост, с изложени основания по същество на искането.
Жалбоподателят М. редовно
призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява в настоящето
наказателно производство.
Административно-наказващият
орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. Депозирал е
писмени бележки по жалбата, в които моли атакуваното НП да бъде потвърдено.
Претендира се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбоподателят С.М.М. е правоспособен водач на МПС и притежава категории „В“ и „М“ . Води се на отчет в ОД МВР - Варна.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено против жалбоподателя С.М.М.
за това, че на 25.07.2020 г. в 19:30 часа в гр.Варна, ж.к. ”Младост”, пред
бл.116, вх.А, като собственик не посочва кой управлява л.а „Опел Астра“ с рег. № В 53-38 СА, с който поради движение на
заден ход блъска паркирания лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № В 24-84 ВТ
и реализира ПТП с незначителни щети, без да спре и установи последиците от
произшествието.
С НП на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20.00 лева за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
/три/ месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП
Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за
установяване на административно нарушение
/АУАН/, серия GA, бланков номер № 256502
от 09.08.2020 г. съставен от свидетел Р.К. – на длъжност
мл.автоконтрольор, в който по идентичен
начин е описано нарушението, посочено в издаденото НП. В съставения АУАН не е
посочено причинени ли са имуществените вреди. Актът е съставен в присъствието
на жалбоподателя, подписан от него и другото посочено в акта лице – К.Д.. На
датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя.
В законоустановения срок пред АНО не са представени писмени възражения
от жалбоподателя.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 18.11.2020 г. Поради несъгласие
с посоченото като нарушение и наложеното наказание в срок пред РС-Варна било
обжалвано издаденото НП с жалба.
В съдебно заседание разпитан като свидетел
актосъставителя Р.К. изложи факти,
идентични с посочените в акта. Свидетелят посочи, че извършвал проверка по
настъпило ПТП с напуснал участник. На 09.08.2020 г. в сектор „ПП“ призовал
собственика на автомобила, който му заявил, че е продал автомобила, но не знае
на кого, без договор, без пълномощно, „за което му съставил АУАН във връзка с
чл.188 от ЗДвП“, ..“при движение на заден ход е блъснат паркиран автомобил“. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и непротиворечащи
с приетите по делото доказателства.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото доказателства –
гласни: показанията на разпитаните свидетели, както и на писмени такива,
съдържащи се в приложената административно-наказателна преписка.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административнонаказателен характер е да се установи спазена ли е
процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното
административно нарушение; съставеният
акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя;
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо);
наказателното постановление издадено ли е
при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в
хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, наказателното
постановление следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Като прецени
изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание
чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Районен съд - Варна намира, че
атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено
нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП
доказателствена сила.
Съдът намира, че от
представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на
св. К. не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършени от жалбоподателя С.М. нарушения, като АНО не ангажира доказателства в
подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Съдът намира, че НП е
издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От
свидетелските показания на актосъставителя К. се установява, че АУАН е съставен
от неочевидец, а вписания като свидетел по акта К.Д. е полицейски служител и
също не е очевидец.
Съгласно разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва
да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци
/които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата
на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на
свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата,
когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл.
40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и
точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на нарушението,
актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което
обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Посочения в акта
свидетел е служител на ОД МВР -
Варна, който не е очевидец, което води до липса на
свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се явява съществено
нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на
НП, като незаконосъобразно.
Освен изложеното, при
извършена служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира и друго нарушение,
което е съществено по своя характер и се явява друго, самостоятелно основание
за отмяна на НП като незаконосъобразно поради следното: Съгласно чл.42, ал.1,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както акта за установяване на административното
нарушение, така и наказателното постановление следва да съдържат словесно
описание на нарушението, като е необходимо да е налице единство между
словесното описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми.
На следващо място, по делото
не е установено по категоричен начин дали липсата на жалбоподателя на мястото
на произшествието тогава, когато са пристигнали служителите на ОД МВР - Варна,
въпреки, че и другият водач не е бил на мястото и не е знаел за настъпилото
ПТП, е с цел да напусне мястото на произшествието без да уведоми контролните
органи или липсата му към този момент се дължи на друго обстоятелство, което контролните органи не са установили. За да е
налице нарушението, за което на С.М. е ангажирана отговорността, освен фактите,
изпълващи обективните елементи на състава на нарушението – наличие на ПТП с материални
щети, липса на съгласие на участниците относно обстоятелствата, свързани с
произшествието и напускане на един от участниците без да уведоми контролните
органи на МВР, е необходимо да бъде доказан субективния елемент на състава, а
именно вината на извършителя на деянието. В случая именно този елемент се явява
недоказан, защото по делото липсват категорични доказателства, от които
еднозначно да се направи извод, че нарушителят не се е намирал на мястото на
произшествието именно защото е пожелал да го напусне, без да уведоми органите
на МВР, след като между него и другия участник липсва съгласие относно
обстоятелствата свързани с ПТП.
Съдът намира за необходимо да
отбележи, че недоказан по безспорен начин се оказва и факта на управление на
автомобила от страна на жалбоподателя. Същият е представил декларация, в която
твърди, че не той е управлявал автомобила.
Посоченото е следвало да бъде проверено от наказващия орган на основание чл.
52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото наказателно постановление може да бъде издадено
само, ако нарушителят е извършил деянието виновно. Упражняването на
правомощието по чл. 52, ал. 4 всякога обезпечава издаването на правилен и
обоснован санкционен акт и улеснява доказването на възприетите в акта
обстоятелства в съдебната фаза на производството.
Налице е разминаване в датата на извършване на релевираното
нарушение – „09.08.2020г.“ или „25.07.2020 г.“ В НП е посочена „25.07.2020 г.“,
в АУАН преди поправката е посочена дата „09.08.2020 г.“, след поправката дата “25.07.2020
г.“, както и е дописано “Преписка с вх. № Ури 819000-35173/28.07.2020 г.“, а
самата поправка не е отбелязано от кого и кога е извършена. При това положение
заради неотбелязването на автора на поправката, следва да се приеме, че тази
поправка е извършена след като този екземпляр на АУАН е бил връчен на С.М.М., поради което тя не може да му бъде противопоставена и
по отношение на него датата на извършване на нарушението посочена в АУАН е
„09.08.2020 г.“, която обаче е различна от датата на нарушението по връченото
му НП, която е „25.07.2020 г.“.
Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е
това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да
могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове
на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН
на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно
нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем.
Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително
мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да
извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност
датата на извършване на нарушението.
От обективна страна административното
нарушение се характеризира с дата, респ. период на осъществяването си, която
следва да бъде посочена в АУАН и НП, така както изисква чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, като следва датата в АУАН и НП да е идентична. Посочването
на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от
значение както за защитата на административно-наказания субект, който има право
да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира
защитата си, но има значение и за съдебната проверка с оглед
законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на
доказване на всеки един от елементите от обективна и субективна страна на
твърдяното нарушение. Датата на нарушението е част от главния факт в
административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване
по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на
отговорността на дееца. Посочването на различни дати на извършване на нарушението
от наказаното лице в съдържанието на АУАН и НП е съществено процесуално
нарушение, което е основание за отмяна на последното. Съда, с оглед изложеното
и невъзможността предвид принципа за непосредственост да провери отразените в
АУАН фактически обстоятелства, както и че изложеното в АУАН няма безспорна
доказателствена стойност предвид наличните нарушения, намира за недоказано
вмененото ”обвинение” от страна на АНО по отношение жалбоподателя С.М. , поради
което процесното НП следва да бъде отменено като недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в
съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай на първо място АНО не е бил
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, а на второ
място са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода
на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20 - 0819 – 003153/03.09.2020 г. на Началник
група към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“, с което на С.М.М.,
ЕГН ********** на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20.00 лева за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 /три/ месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен Съд - Варна в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :