Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

30.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

04.03

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

251

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Д.С.Я. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.С.Г., против Решение № 142/16.10.2019 г., постановено по АНД № 168/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е изменено Наказателно постановление № 19-0303-000472/03.12.2018 г., издадено от началник РПУ към ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Момчилград, в частта му с която на Д.С.Я. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е намалил размера на наложеното наказание от 200 лв. на 100 лв.  

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Излага съображения, че първоинстанционния съд не е обсъдил нито едно от възраженията му, изложени в жалбата.

Твърди, че в НП не било посочено, кое точно предложение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е нарушил Д.Я., респ. дали не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него моторно превозно средство; дали не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред; дали свидетелството му за управление не в срок на валидност; дали не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на 69а от НПК или дали не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Счита, че е налице ограничаване правото на защита на касатора, който не е бил наясно с конкретното предложение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което му се вменява, че е нарушил, поради което не е могъл да организира защитата си в пълна степен. В този смисъл сочи, че в НП било изрично отразено, че Д.С.Я. притежавал СУМПС № ***, което било валидно за категория D+E.

Изложеното обосновавало извода, че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в административнонаказателното производство било допуснато и нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН.

На следващо място релевира доводи, че непрецизността при посочване на нарушената норма от ЗДвП е пренесена от АНО и при посочване на санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, без да е конкретизирано, кое от предложенията на нормата е относимо.

Счита, че в случая не е описано точно мястото на нарушението, тъй като липсвало посочен ориентир, посока на движение, точното положение на автомобила и снимков материал.

Въвежда доводи и за задължението на съда служебно да следи за компетентността на лицата, съставили АУАН и НП.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 142/16.10.2019 г., постановено по АНД № 168/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което се произнесе по същество и отмени Наказателно постановление № 19-0303-000472/03.12.2018 г., издадено от началник РПУ към ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Момчилград, с което на Д.С.Я. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от пълномощника адв.С.Г., в която поддържа жалбата и въвежда искане за присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касация – Началник РУП към ОДМВР гр.Кърджали, РУ - Момчилград, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е изменил Наказателно постановление № 19-0303-000472/03.12.2018 г., издадено от началник РПУ към ОДМВР гр.Кърджали, РУ – Момчилград, в частта му с която на Д.С.Я. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е намалил размера на наложеното наказание от 200 лв. на 100 лв.

Районният съд е приел, че административното нарушение е безспорно установено и доказано. Преценил е, че размерът на наложеното наказание е неоправдано завишен и е намалил наложената глоба до законовия минимум от 100 лв.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Д.С.Я. от *** са основателни.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на районен съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Касационният съд  намира за основателни въведените в касационната жалба доводи, че първоинстанционният съд е постановил своя акт без да обсъди изложените в жалбата до районния съд съображения за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, а и нещо повече, съдът не е изложил нито едно обосновано правно заключение в мотивите към решението си, както и не е извършил анализ на релевантните доказателства и преценка на относимите факти от значение за разрешаването на спора.

Районният съд не е обсъдил нито един от доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, въведени в жалбата, в това число и въведените твърдения за притежавано от Д.С. СУМПС № ***, валидно за категория D+E. В тази връзка следва да се посочи, че административнонаказателната отговорност на касатора е била ангажирана за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, словесно описано като: „на 02.11.2018 г. в *** ч. в община Момчилград, на път *** КЛАС № ** като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, управлява посоченото МПС без да притежава валидно свидетелство за управление към категорията към която спада управляваното от него МПС“. В АУАН и НП е отразено наличието на СУМПС № ***.

При така описаната фактическа обстановка на осъществяване на вмененото административно нарушение и наличието на данни за притежавано от лицето СУМПС и развитите доводи в първоинстанционната жалба, съдът е изложил следните мотиви: „Видно от разпита на разпитаните по делото свидетели, а именно В. Р. Г. и Р. Х. С., безспорно се установява, че по време на проверката жалбоподателят е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно към момента на проверката към категорията, към която спада превозното средство. Тези показания съдът кредитира напълно, тъй като същите са кореспондиращи помежду си, дадени са от очевидци и са логични, точни и непосредствени“.

Предвид горното, касационния съд намира за безспорно, че обжалваното решение е постановено при липса на анализ на доказателствата, респ. при липса на мотиви по основните направени от касатора оплаквания. Освен това следва да се отбележи, че липсват изводи относно компетентността на актосъставителя, както на административнонаказващия орган – включително не е изискана и приложена описаната в НП заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., респ. липсват изводи относно законосъобразността на процедурата по съставяне и връчване на АУАН, както и на процесното наказателно постановление, вкл. относно наличието на всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Липсват каквито и да са мотиви относно това притежавал ли е към датата на деянието жалбоподателят СУМПС, за каква категория и валидно ли е било то към 02.11.2018 г. С оглед съществуващите данни за наличието на свидетелство за управление на МПС, районният съд е длъжен да събере доказателства за това, включително и чрез изискване на справка от сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Кърджали, след което да извърши преценка и анализ на същите и с оглед конкретните обстоятелства да даде отговор на това, осъществил ли е обективна и субективна страна Д.Я. вмененото му административно нарушение, по кой текст от ЗДвП, правилно ли е квалифицирано същото и приложената ли е съответната санкционна норма от АНО.

Всяко съдебно решение представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части - мотиви и диспозитив. Мотивите са писмените съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. За това, макар и кратки, те следва да бъдат точни и ясни и да дават конкретен отговор на всички повдигнати в производството спорни въпроси. Общите, декларативни и бланкетни фрази и формулировки са всъщност привидни мотиви и опорочават съдебното решение. Последните не могат да заместят комплексната преценка на доказателствата и доводите на страните и представляват всъщност липса на мотиви. В константната съдебна практика се приема, че липсата на мотиви винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на опорочения съдебен акт.

Касационният съд извършва преценка за съответствието на обжалваното решение с материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. В този смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите и съответно дейността му при преценката, нарушен ли е материалния закон, се свежда единствено до проверка, дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни последици. При липса на обосновани мотиви, в конкретния случай на практика липсват мотиви, по направените в производството пред Районен съд – Момчилград възражения и изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, то касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка за правилността на въззивното решение, предмет на касационното обжалване.

По изложените съображения, настоящият състав на Административен съд – Кърджали намира, че обжалваното решение е постановено при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, а именно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви.

Предвид горното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая, включително да изиска данни за описаното в АУАН и НП СУМПС № ***, да извърши анализ на събраните доказателства, след което да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото наказателно постановление и съставомерността на вмененото на касатора Д.С.Я.  нарушение, като направи конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното производство оплаквания и възражения, въведени в жалбата до районния съд против атакуваното наказателно постановление и евентуално в хода на производството пред съда и даде обоснован отговор, дали същите са основателни или не. Следва да се произнесе и по компетентността на актосъстовителя и АНО.

По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК, по направените деловодни разноски в настоящото касационно производство следва да се произнесе съдебният състав на първоинстанциония съд, при постановяването на акта си относно основателността на жалбата против процесното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 142/16.10.2019 г., постановено по АНД № 168/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ВРЪЩА АНД № 168/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград, за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.