и за да се произнесе, взе пред вид следното:
С решение № 133/28.03.2005 година, постановено по гр. д. № 417/2004 г., Кърджалийският районен съд е осъдил “Булфанко” АД гр. Кърджали, бул. “България” № 2Б да заплати на Валя Данаилова Николова от гр. Кърджали неимуществени вреди в размер на 2800 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2002 г. до окончателното изплащане на сумата, имуществени вреди в размер на 1222.62 лв., представляваща разлика между полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и трудово възнаграждение от 185 лв. месечно, което би получавала, ако бе работила по трудов договор за периода от 29.02.2002 г. до 16.05.2003 г., мораторна лихва върху сумата за периода от 29.04.2002 г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 238.49 лв., както и 130 лв. разноски по делото, като исковете в останалата част до пълния размер са отхвърлени. Присъдени са по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса и разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение в частта, с която съдът е осъдил дружеството да заплати на ищцата по делото неимуществени вреди за разликата над 1800 лв., имуществени вреди за разликата над 324,27 лв. и лихва за забавено плащане за разликата над 82,83 лв. е останал жалбодателят “Булфанко” АД гр. Кърджали, който го обжалва като незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се в жалбата, че претърпяната от исцата трудова злополука довела до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота й, изразяващо се в главоболие, съдови спазми, вертижен синдром, емоционална лабилност. От заключението на вещото лице д- р Борислав Калнев се установявало, че очакваните прогнози били оплакванията на ищцата да намалят във времето по сила и честота. С оглед причиненото на ищцата увреждане, в следствие на трудовата злополука, което можело да се приеме за средна телесна повреда счита, че определеният от съда размер от 3000 лева обезщетение за причинените й неимуществени вреди бил завишен. С оглед константната практика на съдилищата счита, че дружеството следвало да заплати неимуществени вреди в размер на 2000 лева, от които били заплатени 200 лева или сумата, за която следвало да бъде уважен иска била 1800, като за разликата до уваженият размер от 2800 лева исковата претенция следвало да бъде отхвърлена. Искът за присъждане на имуществени вреди неправилно бил уважен за размера над сумата от 324,27 лв., която сума представлява разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получила, ако работела в дружеството и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 29.04.2002 год. до 29.08.2002 год. Съдът не бил обсъдил направения от пълномощника на дружеството довод, че трудовият договор на ищцата бил прекратен на 29.08.2002 г., както и довода, че обезщетението за временна нетрудоспособност поради болест било изчислявано и изплащано от дружеството до 16.05.2003 год. на основание чл. 42 ал. 1 от КСО. Не можело да се приеме, че разликата от 324,27 лева до присъдената сума от 1222,62 лева е пропусната полза за ищцата. В нейна тежест било да докаже, че след 29.08.2002 год. , ако не бе претърпяла трудова злополука, щяла да работи и да реализира доход от 185 лева. Ищцата е била назначена със срок на изпитване и в този срок трудовият й договор бил прекратен. Работодателят би следвало да заплати имуществени вреди, представляващи разлика между получавано трудово възнаграждение и обезщетение за временна нетрудоспособност само за периода, в който ищцата би упражнявала при него труд. Размера на присъдената лихва за забава следвало да се определи с оглед уважения размер главница. Моли да бъде отменено решението в обжалваната му част и постановено друго по съществото на спора, с което бъде отхвърлен предявения иск за заплащане на причинени неимуществени вреди за разликата над 1800 лв. до предявеният размер от 3000 лв., за причинени имуществени вреди за разликата над 324,27 лв. до сумата в размер на 1222,62 лв. и за лихва за забава за разликата над 82,83 лв. до сумата в размер на 238,49 лв. Претендира разноски. Не сочи нови доказателства. Ответницата по жалбата не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище адвокатът пълномощник на същата изразява становище да се остави в сила атакуваното решение. Претендира разноски. Не сочи нови доказателства. Съдът като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество- е частично основателна по следните съображения: Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл. 200 от КТ в размер на 4250 лв.- имуществени вреди и 3000 лв.- неимуществени вреди. Не е спорно по делото, че ищцата е постъпила на работа в ответното дружество на 29.04.2002 г. със срок на изпитване 4 месеца. На същата дата по време на почивка в рамките на работното време е претърпяла трудова злополука. От момента на злополуката до 16.05.2003 г. била в отпуск по болест с диагноза “състояние след черепно- мозъчна травма, травмена енцефалопатия, цефалгия, вертиго”. Трудовият й договор бил прекратен със заповед № 369/28.08.2002 г., поради “прекратяване на срока за изпитване”, която й била връчена на 12.06.2003 г. От събраните по делото писмени доказателства, както и заключенията по назначените по делото съдебно- медицинска и счетоводна експертизи се установява, че ищцата в резултат на заболяването от момента на злополуката и до предявяване на иска, не е била в състояние да работи и претърпяла имуществени и неимуществени вреди. От 29.04.2002 г. до 16.05.2003 г. била в отпуск по болест и получила обезщетение в размер на 1190 лв. поради временна нетрудоспособност. Получила и еднократно обезщетение в размер на 200 лв. От назначената по делото съдебно- медицинска експертиза, която съдът приема, се установява, че в резултат на претърпяната трудова злополука е настъпило влошаване здравословното състояние на ищцата с диагноза- състояние след фрактура на черепа и мозъчна контузия, травмена болест на мозъка, главоболие, хроничен световъртеж. Вещото лице е посочило също, че е малко вероятно да настъпи значителна промяна в състоянието на Николова с оглед давността от травмата и продължаващите оплаквания, по- вероятно било да намаляват по сила и честота. С оглед на това, съдът приема, че ищцата- ответница пред настоящата инстанция, е претърпяла и търпи неимуществени вреди, които ответникът следва да възмезди с оглед разпоредбата на чл. 200 от КТ. При определяне на техния размер съдът съобрази уврежданията на ищцата, влошеното й здравословно състояние, неговата продължителност, страданията, които изпитва, и по справедливост с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че иска за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на сумата 2800 лв. Следва поради изложеното ответникът по иска да бъде осъден да заплати сумата, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази част. От назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, която съдът приема, се установява и това, че за периода от 29.04.2002 г. до 16.05.2003 г. ищцата- ответница по жалбата пред тази инстанция, е претърпяла имуществени вреди в размер на 1222.62 лв., представляваща разлика между получаваното от същата трудово възнаграждение и което би получавала, ако не беше увреждането и обезщетението за временна нетрудоспособност, в който размер иска за имуществени вреди като основателен и доказан следва да се уважи, а за разликата до пълния размер като недоказан следва да се отхвърли. Впрочем, следва и в тази му част да се остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно. Тази инстанция констатира, че първоинстанционният съд с решението си се е произнесъл по иск за лихва за забава /мораторна лихва/ без да има такова искане. Следва поради това да се обезсили първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иск, какъвто не е бил предявен- за сумата в размер на 238.49 лв., представляваща мораторна лихва като се прекрати производството. Ищцата е претендирала законна лихва върху имуществените и неимуществените вреди, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите, но съдът не е присъдил такива относно имуществените вреди. Страната не е поискала допълване на решението по това искане по реда на ГПК, а въззивният съд не може да се произнесе по него за първи път. При този изход на делото разноските следва да се понесат от страните така, както са направени. Водим от изложеното и на основание чл. 209 ал. І от ГПК и чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 133/28.03.2005 г., постановено по гр. д. № 417/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта, с която “Булфанко” АД гр. Кърджали е осъдено да заплати на Валя Данаилова Николова от гр. Кърджали сумата в размер на 238.49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 29.04.2002 г. до датата на предявяване на иска-12.05.2004 г. и прекратява производството в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/
|