№ 2759
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110167498 по описа за 2021 година
Фирма е предявило срещу Б. И. П. и К. К. И. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане
спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат в условията на разделност на
ищеца при квоти Б. И. П. – 3/4 и К. К. И. – 1/4 следните суми: сумата от 12.80 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2013 г. до 18.08.2016 г. начислена
върху главницата за топлинна енергия /в размер на 190.58 лв. за периода от 01.07.2013 г. до
31.12.2013 г.,/ за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. №
**********, сумата от 70.68 лв. – главница, представляваща стойност на дялово
разпределение за периода от 01.07.2013 г. до 31.12.2013 г., ведно със законна лихва от
30.08.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 14.73 лв. за периода от 31.08.2013 г. до 18.08.2016 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 49411/2016 г. по описа на СРС, 39
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната уточнява исковата
претенция с молба от 13.12.2022 г., като посочва, че главницата за топлинна енергия в
размер на размер на сумата от 190.58 лв. начислена за периода от 01.07.2013 г. до 31.12.2013
г. е била заплатена, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. И. П. е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Пред съда страната поддържа отговора на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. К. И. е депозирала отговор на исковата
1
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище по
предявените искове, че на дружеството не било възлагано извършването на дялово
разпределение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на
ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния
адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да
установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от
ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника
на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума
и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на
спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или
правоизключващи възражения.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
недвижим имот с адрес /административен адрес/ е бил топлоснабден през за периода от
01.07.2013 г. до 31.12.2013 г., че ищецът е доставил топлинна енергия на стойност посочена
в 190.58 лв., която е била заплатена.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По делото от представеното влязло в сила решение от 01.04.1996 г. постановено по гр.
д. № 5519/1995 г. по описа на СГС, с което е допусната делба между Б. И. П. и К. К. И. по
отношение на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „13-ти март“ № 8, ет. 5, ап. 15
при квоти К. К. И. – 22.70 % ид. ч. и Б. И. П. – 77.30 % ид. ч., като по делото няма събрани
доказателства, че съсобствеността е била прекратена. С оглед на гореизложеното в
разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че
ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ през процесния период. Така придобитото качество законът не ограничава със срок
и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на
търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това
качество става при настъпване на законоустановени факти, прекратяващи облигационните
отношения.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са ответниците по силата
правото на собственост. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с
процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части. По силата на закона /чл.
150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички
потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между
2
топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното
възражението на ответниците за липса на облигационна връзка се явява неоснователно.
С оглед на гореизложеното в разглеждания случай се установява, че ответниците са
имали качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през
процесния период, поради което за процесните задължения следва да бъде ангажинара
отговорността именно ответницците. Настоящият състав намира, че тъй като по делото е
безспорно обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия за периода от
01.07.2013 г. до 31.12.2013 г., е в размер на 190.58 лв., която била заплатена, което
обстоятелство е посочено в нарочна молба на ищеца от 13.12.2022 г. Така декларираното
обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт,
който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по
делото съдът приема, че то отговаря на истината.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1
от Общите условия е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 12.80 лв., изчислена по реда на чл.
162 от ГПК, поради което всеки един от ответниците отговаря в условията на разделност за
задължението при квоти: Б. И. П. за сумата 9.89 лв. и К. К. И. за сумата от 2.91 лв. В случая
ищецът претендира от ответника Б. И. П. ¾ части от дължимата сума или сумата от 9.60 лв.,
поради което с оглед на диспозитивното начало в процеса искът следва да бъде уважен в
предявения размер. По отношение на ответника К. К. И. искът следва да бъде уважен за
сумата от 2.91 лв., а в останалата си част до пълния претендиран размер от 3.20 лв., искът
следва да се отхвърли.
Неоснователна се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за дялово
разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год.,
в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение
на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая в исковата молба изрично са
наведени твърдения, че услугата за дялово разпределение е извършена от третото лице
помагач по делото, а именно Фирма. В същото време по делото от страна на третото лице
помагач е постъпило писмо от 15.11.2022 г., в което е посочено, че дружеството не е
извършвало дялово разпределение по отношение на процесния имот за претендирания
период. С оглед на гореизложеното и при липса на други ангажирани доказателства по
делото не се установява, че действително услугата е била предоставена, поради което
претенцията за заплащане цената на същата се явява неоснователна.
Настоящият състав намира, че доколкото искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 14.73 лв. за периода от
31.08.2013 г. до 18.08.2016 г. се явява акцесорен по отношение на главния иск и доколкото
главният иск се явява неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичната основателност на исковата претенция следва да бъде разгледано и
възражението за погасяване на задълженията по давност. В настоящият случай исковата
молба с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК е подадена на 30.08.2016 г. и доколкото
дължима се явява единственото за претенция за мораторна лихва за периода от 31.08.2013 г.
до 18.08.2016 г., то няма погасено по давност вземания.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
3
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят /ищец/ има право на направените от него
разноски в двете производства, като ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство
определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 25 лв. платена държавна такса в заповедното
производство и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С
оглед частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде
присъдена сумата в размер на 25.47 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците биха
имали право на разноски, но такива не се претендират.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление /административен адрес/ срещу Б. И. П., ЕГН **********, с
адрес /административен адрес/, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Б. И. П. дължи на Фирма сумата от 9.60 лв.
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2013 г. до 18.08.2016 г. начислена
върху главницата за топлинна енергия /в размер на 190.58 лв. за периода от 01.07.2013 г. до
31.12.2013 г.,/ за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. №
**********, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 49411/2016 г. по
описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 53.01 лв. – главница,
представляваща стойност на дялово разпределение за периода от 01.07.2013 г. до 31.12.2013
г., ведно със законна лихва от 30.08.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 11.04 лв. за периода от 31.08.2013 г.
до 18.08.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление /административен адрес/ срещу К. К. И., ЕГН **********, с
адрес /административен адрес/, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че К. К. И. дължи на Фирма сумата от 2.91 лв.
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2013 г. до 18.08.2016 г. начислена
върху главницата за топлинна енергия /в размер на 190.58 лв. за периода от 01.07.2013 г. до
31.12.2013 г.,/ за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. №
**********, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 49411/2016 г. по
описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия над уважения размер от 2.91 лв., до пълния претендиран размер от 3.20
лв., иска за сумата от 17.67 лв. – главница, представляваща стойност на дялово
разпределение за периода от 01.07.2013 г. до 31.12.2013 г., ведно със законна лихва от
30.08.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 3.68 лв. за периода от 31.08.2013 г. до 18.08.2016 г.
ОСЪЖДА Б. И. П., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ и К. К. И., ЕГН
**********, с адрес /административен адрес/, да заплатят на Фирма, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр.
с ал. 8 от ГПК сумата от 25.47 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4