№ 412
гр. Варна, 02.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Камелия В.
като разгледа докладваното от Камелия В. Гражданско дело №
20233100102253 по описа за 2023 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на
основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че исковата молба, с която е
сезиран отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл.
127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството
по делото и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следният
ПРОЕКТО-ДОКЛАД на делото.
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от П. В. П. срещу
П. В. Л., Ц. Г. Г., В. Г. В. и Ж. Г. П. за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор №
10135.****, находящ се в гр.Варна, район“Владислав“ Варненчик“ с площ от
2490 кв.м., при съседи ПИ с идентификатори №№10135.*****; 10135.*****;
10135**; 10135.**
В исковата молба се твърди, че процесният имот е бил владян от
семейството на ищеца, като още дядо му владял 3 дка в м-ст “Дургут“ в
землището на тогавашното село Владиславово. До внасянето на имота в ТКЗС
семейството му обработвало и ползвало имота. Излага се, че ищецът владял
лично имота от 1990г. като през 2004г. заедно със своята съпруга го заградил
и го ползвал за селкостопански нужди като отглеждал кокошки и пуйки. В
началото владял територия над 3000 кв.м. След влизане в сила на ПУП
на ЗПЗ през 2004г. се установило, че имот 614 попада във владения от него
имот и оттогава го владял в рамките на новообразувания имот с площ 2490
кв.м.
До момента никой не бил не бил предявявал претенции към имота , не
бил оспорвал владението му и ищецът го владял целия необезпокоявано и без
прекъсване до момента като свой.
На запад и север имо9тът бил ограден с телена ограда от 1990г., на
изток с колони от бетонни блокчета с метална пана между тях, изградени от
Електротерм през 80-тъе години, на юг от 1990г. до 2004г. оградата била от
телена мрежа, а през 2004г. границата била преместена на настоящата
граница на имот №614, като през 2015г. старата ограда била премахната и
била изградена нова от бетонни блокчета. В центъра на имота през 1993г.
1
била изградена барака, която през 2015г. била премахната и такава била
изградена на южната граница от сандвич панел в която се съхранявали
инструменти и вечер се прибирали кокошките и пуйките.
Сочи, че предприел постъпки по извършване на обстоятелствена
проверка за признаване правото му на собственост върху имота и въпреки, че
го бил декларирал и заплащал данъци за него от Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Варна отказали да за верят молбата- декларация с мотива,
че по партидата на имота и в кадастъра бил вписан В. Г. В. като собственик с
НА №93, том IX, рег.5966 от 01.12.1943г. същият бил починал като
ответниците били негови наследници.
В срока по чл.131 ГПК ответницата П. В. Л. е депозирала отговор на
исковата молба.
Твърди, че липсва правен спор относно собствеността на имота.
Ищецът не посочило действия на ответниците по оспорване на правата му, а
обосновавал правния си интерес с факта, че в кадастъра за собственик на
имота бил вписан техния наследодател. Счита, че вписването в кадастъра не
ги прави собственици на имота, съответно надлежна страна в процеса.
Твърди, че НА №93, том IX, рег.5966 от 01.12.1943г. удостоверява
правото на собственост на наследодателя на ответниците В. Г. В. върху 4.1
дка лозе в гр.Варна, м-ст Франга дере, като въз основа на него ОСЗ Варна
възстановила 0.786 дка от имот в тази местност и 1.142 дка и 0.328 дка в ж.к.
Изгрев/ Ст. П./, които били различни местности от сочената от ищеца Дургут
в район Владислав Варненчик и дори били в противоположни посоки.
Сочи се, че на тези съобраЖ.я предявеният иск е недопустим и
производството по него следва да се прекрати и в евентуалност се сочи, че е
неоснователен на същите съобраЖ.я и следва да се отхвърли.
Останалите ответници не са депозирали отговор в срока по чл.131 ГПК.
По отношение възраЖ.ето за недопустимост на иска :
Правният интерес от предявяване на положителен установителен иск
във всеки случай е конкретен и не винаги се обуславя и зависи единствено от
оспорването на претендираното от ищеца право от страна на ответниците. За
правния интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимост
на иска съдът изхожда единствено от фактическите твърдения на ищеца и
наличието на съответни предпоставки с оглед спецификата на казуса. В
настоящия случай ищецът твърди, че е собственик на имота въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност като предприетите от него
2
постъпки по извършване на обстоятелствена проверка и снабдяването с
констативен нотариален акт за собственост е препятствано от наличието на
акт за собственост, сочещ праводателите на ответниците за собственик на
този имот. Съществуващото фактическо полоЖ.е по вписване на собственик
на имота по партидата в Дирекция „Местни данъци“ и в кадастралните
регистри определено препятства правата на ищеца като създава независимо
от липсата на оспорване на правата му от ответниците, едно привидно
полоЖ.е по отношение на собствеността за процесния имот, сочещо пред
трети лица вкл. и административни органи, че различно от ищеца лице
притежава права върху него. Изложеното сочи за наличие на правен интерес
от предприетата защита, поради и което възраЖ.ето на подалата отговор
ответница е несъстоятелно и иска следва да бъде разгледан по същество.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си, че е собственик на
процесния имот по силата изтекла в негова полза придобивна давност в
периода 1990г. до настоящия момент.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК :
Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства
следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал в
първото по делото заседание.
Искането за ищеца за допускане на гласни доказателства за установяване
на факти, свързани с фактическото владение на имота за периода от
1990г. до настоящия момент е допустимо и относимо към предмета на
делото и следва да се уважи.
Служебно следва да се назначи СТЕ, която да изследва статута на имота
предвид заявеното придобивно основание и идентичността на процесния
имот с този, описан в документа за собственост на праводателя на
ответниците.
Воден от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА производството по делото за 04.04.2024 г. от 15.00 ч., за
които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото на прилоЖ.те към исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели при условията на водене на ищеца за
установяване на твърденията му за упражняване фактическа власт върху
имота от 1990г. до настоящия момент.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице след запознаване с материалите по
делото и и извършване на съответните справки да даде отговор на следните
въпроси :
1.Какви планове са действали за територията, в която попада процесния
имот с идентификатор № 10135.**** и каква е била индивидуализацията му
съобразно тях.
2.Ситуирането на имота по различните планове да се изобрази
графично на комбинирана скица.
2.Налице ли е идентичност между имота, описан в НА №93, том IX,
рег.5966 от 01.12.1943г. с ПИ с идентификатор № 10135.****?
3.Какво по настоящем е фактическото състояние на имота, ограден ли е
същия, има ли в имота застрояване?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 500 /петстотин/ лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Х., който да се уведоми за задачата след
представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят
пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване
последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът
може да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не
изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
4
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задълЖ.е
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задълЖ.е всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не
е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът
може да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените
от ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу
него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им
разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели
постигане на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно
производство или извън него и има преимущество пред спорното исково
производство.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на
спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание
чл.140 ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5