№ 1145
гр. Пазарджик, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220103990 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДН.
Съдът е сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от В.
Д. М. против АС. М. С., с когото твърди да са живели на семейни начала в
продължение на повече от половин година. В молбата са изложени твърдения,
че на 13.11.2021 г. ответникът е осъществил спрямо молителката физическо
насилие, изразяващо се в многократно нанасяне на побой с шамари, юмруци
и ритници, скубене, душене и ритане, и психическо насилие, изразяващо се в
отправяне на обиди: „циганка“, „лъжкиня“, „курвичка“ и други. Молителката
счита, че поведението на ответника представлява домашно насилие и се
страхува, че може да се повтори, поради което моли спрямо извършителя да
бъдат взети мерките по чл. 5, т. 1, 3 и 5 от ЗЗДН. Претендира присъждане на
разноските по делото. Ангажира доказателства.
Ответникът чрез пълномощника си адвокат И. намира молбата за
защита за недопустима и неоснователна. Оспорва да е живял на семейни
начала с молителката. Твърди, че е семеен и винаги е живял със съпругата и
детето си. Поради това счита, че не е сред кръга от лицата, посочени в чл. 3 от
ЗЗДН, срещу които може да се търси защита от домашно насилие. По
същество оспорва извършването на описаното в молбата за защита домашно
насилие. Твърди, че молителката е предизвикала скандала, като е започнала
да го дере и да го рита в слабините. Счита, че ако беше истина описаното от
нея, то поведението й е нелогично, още повече, че след случилото се е
1
продължила да контактува с него до датата на подаване на молбата за защита.
Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо,
евентуално молбата за защита да бъде оставена без уважение. Моли за
присъждане на разноските по делото.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Съгласно показанията на разпитаната по делото свидетелка Ю*** М***
Й***, леля на молителката, молителката започнала връзка с ответника.
Впоследствие двамата наели заедно квартира, в която съжителствали като
семейство. Поне 4-5 дни в седмицата той оставал да спи в квартирата.
Двамата готвили и се хранили заедно. Поделяли си разходите за наем и за
храна. Ответникът имал ключ от апартамента. Там имало негови дрехи и
козметика. Той пазарувал и носил в квартирата чанти с покупки и алкохол.
Подарил на молителката годежен пръстен и имал намерение да станат
семейство. През месец август молителката се оплакала на свидетелката, че
ответникът я е набил и й е взел телефона. Тогава ответникът обяснил на
свидетелката, че е бил ядосан и е ревнувал молителката от други мъже.
Обещал, че това няма да се повтори. През месец ноември молителката се
обадила на свидетелката и я помолила да отиде в квартирата й, за да
поговорят. Когато свидетелката отишла в квартирата, молителката била
много разстроена. Цялата била в синини по лицето и ръцете. Краката й също
били насинени. Нямала здраво място по себе си. Разказала, че след като се
прибрала вечерта ответникът започнал да я бие, като я свестявал с вода. След
това я закарал в П***, където боят продължил 12 часа. Тя викала, пищяла и се
опитвала да избяга, но той заключвал вратата и не я пускал. Междувременно
спрели в аптека, за да купят лекарства. Жената, която била на смяна, видяла,
че е посинена, но молителката не могла да помоли за помощ, защото
ответникът бил с нея. На сутринта около 10 часа я прибрал в квартирата в
П***. На следващия ден молителката отишла в съдебна медицина, за да й
бъде издадено удостоверение за нараняванията по нея. Обърнали се към
фондация за домашно насилие в П***, за да вземат мерки срещу ответника.
След случилото по настояване на свидетелката молителката блокирала
телефона на ответника и спряла да комуникира с него.
Съгласно показанията на свидетеля Н*** К*** С***, братовчед на
ответника, същият бил женен и със съпругата му имали дете. Не бил напускал
съпругата си и не бил заживявал с друга жена. След работа той се прибирал в
къщата им в с. Н*** м***. През месец ноември двамата пътували за К***.
Ответникът говорил и си пишел с някого по телефона. По едно време
започнал да се притеснява, че човекът, с когото говори, не му отговоря.
Тогава ответникът споделил, че е имал гадже и то го блокирало. След това
признал на жена си за връзката си с молителката. Докато имал връзка,
ответникът я поддържал изцяло. Плащал наема на квартирата й. Водил я на
екскурзии в Турция няколко пъти. Когато молителката блокирала телефона на
ответника, той й изпратил няколко съобщения от телефона на свидетеля. След
2
това повече не я бил търсил. Ответникът бил добродушен и не бил агресивен.
Нямал намерение да предлага брак на друга жена.
Установява се от представеното от молителката съдебномедицинско
удостоверение № 1301/2021 г., че на 16.11.2021 г. същата е посетила д-р Е***
В*** Г*** – лекар в Отделение по Съдебна медицина при „УМБАЛ С***
Г***“ ЕАД, гр. П***, която е установила кръвонасядане по лицето, отчупване
на коронката на 7-ми долен зъб вдясно, кръвонасядания и охлузвания по
горни крайници, кръвонасядане по гръден кош, кръвонасядания по долни
крайници, причинени от удар с или върху тъп предмет и/или неговото
тангенциално действие и е възможно по начин и време да са получени както
съобщава освидетелстваната, които са довели до разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК).
Молителката е представила по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, в която е декларирала осъществения от ответника акт на домашно
насилие, подробно описан в молбата за защита.
Съгласно ангажираните от ответника писмени доказателства –
удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за раждане,
същият е сключил граждански брак с лицето Ебру Сечкин С. на 07.07.2017 г.
и двамата са родители на детето М*** А.С., родено на *** г.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е молба за защита от домашно насилие, извършено
от лице, за което се твърди да се е намирало с пострадалия във фактическо
съпружеско съжителство, която е с правно основание чл. 4, ал. 1 във връзка с
чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.
Допустимостта на молбата за защита от домашно насилие изисква да е
подадена срещу лице, с което молителката се е намирала във фактическо
съпружеско съжителство, а основателността й – ответникът да е извършил
описаното от молителката домашно насилие.
Фактът, че страните са се намирали във фактическо съпружеско
съжителство и осъществяването на твърдения акт на домашно насилие от
страна на ответника, следва да бъдат установени по делото при условията на
пълно и главно доказване, като доказателствената тежест за това е върху
молителката, а в тежест на ответника е да ангажира доказателства за
твърдените от него факти, както и такива, които оборват доказателствената
сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В закона липсва легална дефиниция на института на фактическото
съпружеско съжителство, но същото може да бъде определено като интимен
съюз между мъж и жена, възникнал по обща воля и изразяващ се в отношения
на взаимност, фактическа и физическа близост, съжителство в общ дом, обща
грижа за семейството и споделяне на разходите за дома.
В настоящия случай от разпита на свидетелката Й*** съдът приема, че
3
в отношенията между страните по делото са били налице белезите,
характерни за фактическото съпружеско съжителство. В показанията си
свидетелката Й*** беше категорична, че страните са наели заедно квартирата
и са живели в нея заедно поне 4-5 дни в седмицата. Ответникът е имал ключ
от квартирата и е държал свои вещи в нея. Разпределяли са си общите
разходи за наем и за храна, готвили са заедно и са се хранили заедно,
приспивали са заедно. Нещо повече – ответникът заявил пред свидетелката
сериозните си намерения спрямо молителката да станат семейство и го е
доказал, подарявайки й годежен пръстен. Следователно може да се приеме, че
страните са имали нещо повече от интимна връзка, тъй като са споделяли
общо жилище и общо домакинство, поемали са съвместно общите разходи,
всеки според възможностите си и са демонстрирали намерение да бъдат
семейство. Съдът възприема изцяло показанията на свидетелката Й***, тъй
като същата се намира в близки отношения с молителката, поради което е
запозната най-добре с личните отношения между страните по делото и има
непосредствени възприятия за тях. Освен това показанията на свидетелката са
детайлни, логични и последователни и не се опровергават от никакви други
доказателства по делото. Безспорно установеният по делото факт, че
ответникът има сключен граждански брак с друго лице, не изключва
възможността той да се е намирал във фактическо съпружеско съжителство с
молителката, тъй като това е фактически въпрос. Показанията на свидетеля
С*** също не опровергават този извод. Всъщност този свидетел потвърди, че
страните са имали любовна връзка и че ответникът е издържал молителката и
я е водил на екскурзии. Вярно е, че свидетелят С*** заяви, че всяка вечер
ответникът се прибирал при съпругата си, но също така е вярно, че той не е
бил запознат с извънбрачната връзка на ответника, която е продължила
месеци наред, макар да твърди, че с ответника били заедно по цял ден и той
му споделял „на 90%“. Очевидно последното не е вярно, след като свидетелят
е узнал за отношенията между страните едва след признанието на ответника,
направено след процесния случай. Ето защо фактът, че след работа
ответникът се прибирал у дома си, не изключва показанията на свидетелката
Й***, че ответникът е преспивал при молителката поне 4-5 пъти седмично.
На практика събраните по делото доказателства водят до извод, че ответникът
е живеел съпружески както със съпругата си, така и с молителката, като с
първата се е намирал в брак, а с втората – във фактическо съпружеско
съжителство.
По тези съображения съдът намира, че по делото е установено
фактическото съпружеско съжителство между страните, което прави молбата
за защита процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
4
намират в посочената от закона връзка.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, налагат да се приеме, че описаният в молбата за
защита акт на домашно насилие спрямо молителка действително е
осъществен от ответника. Доказателствата в тази насока са еднопосочни.
Приетото по делото и неоспорено от ответника съдебномедицинско
удостоверение, свидетелства за множеството нанесени по тялото на
молителката физически наранявания – кръвонасядания по лицето, по горните
и долните крайници и по гръдни кош, отчупване на коронката на 7-ми долен
зъб вдясно, които според съдебния лекар е възможно по начин и време да са
получени така, както е съобщила молителката. Същевременно показанията на
свидетелката Й*** установяват, че тези телесни увреждания са нанесени
именно от ответника, което й е споделила молителката. В подкрепа на това е
и подписаната от молителката под страх от наказателна отговорност
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която има доказателствена сила съгласно
изричната разпоредба на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН. От своя страна
ответникът, който на практика не отрича извършването на акта за домашно
насилие, не ангажира доказателства, които да оборят изложеното в молбата за
защита, нито да установят твърденията му, че молителката е предизвикала
скандала между тях. В тази връзка показанията на свидетеля С.ов, според
който ответникът бил добродушен човек и не бил проявявал агресия,
пресъздават собствената му преценка, твърде общи са и не могат да
опровергаят данните, съдържащи се в приетото по делото
съдебномедицинско удостоверение.
Осъщественото от ответника спрямо молителката поведение
представлява форма на физическо и психическо насилие спрямо нея, тъй като
засяга по недопустим начин телесната й неприкосновеност, отразява се
негативно на психиката й, поражда у нея чувство на обида, унижение,
несигурност и страх за живота й. Интензитетът, честотата и естеството на
извършения акт на домашно насилие се характеризират с особена агресия и
дързост и сочат на реална, а не хипотетична опасност за живота и здравето на
молителката.
Изложеното налага спрямо пострадалата да бъдат предприети мерки за
закрила. Подходящи мерки с оглед естеството, честотата и интензитета на
упражненото домашно насилие спрямо молителката са тези по чл. 5, ал. 1, т. 1
и 3 от ЗЗДН, а именно: задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие и забрана на извършителя да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти
и отдих на пострадалото лице. Тези мерки за закрила ще осигурят в
необходимата степен защита на пострадалата от домашно насилие и ще й
гарантират спокойна и безопасна среда за живот, тъй като от една страна
извършителят на домашно насилие ще бъде санкциониран за поведението си
и всякакви физически контакти между извършителя и пострадалото лице ще
бъдат преустановени. От друга страна за изпълнението на мерките ще следят
5
полицейските органи и при неизпълнението им нарушителят ще бъде
задържан и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата. За да
бъдат постигнати целите на закрилата срещу домашно насилие, мярката по
чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН следва да бъде определена за максималния срок от 18
месеца предвид естеството на осъщественото домашно насилие, отличаващо
се с особена жестокост.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена
глоба в размер на 200 лв.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН разноските по делото следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
По изложените съображения и на основание чл. 15, ал. 1 и 2 от ЗЗДН
Районен съд – П***
РЕШИ:
ПОСТАНАВЯВА мерки за закрила съгласно ЗЗДН, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА АС. М. С., ЕГН ********** от с. Н*** м***, общ. Б***,
обл. П***, ул. „Р***“ № *** да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на В. Д. М., ЕГН ********** от гр. П***, бул. „******
А***“ № ***, ет. *** ап. ***.
ЗАБРАНЯВА на АС. М. С., ЕГН ********** от с. Н*** м***, общ.
Б***, обл. П***, ул. „Р***“ № *** да приближава В. Д. М., ЕГН **********
от гр. П***, бул. „****** А***“ № ***, ет. *** ап. ***, жилището й,
включително това, намиращо се в гр. С*** З***, ул. „Х*** Б***“ № ***, вх.
***, ет. *** ап. ***, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице, за срок от 18 месеца.
НАЛАГА на АС. М. С., ЕГН ********** от с. Н*** м***, общ. Б***,
обл. П***, ул. „Р***“ № *** глоба в размер на 200 лв., платима по сметка на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА АС. М. С., ЕГН ********** от с. Н*** м***, общ. Б***, обл.
П***, ул. „Р***“ № *** да заплати В. Д. М., ЕГН ********** от гр. П***, бул.
„****** А***“ № ***, ет. *** ап. *** разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА АС. М. С., ЕГН ********** от с. Н*** м***, общ. Б***, обл.
П***, ул. „Р***“ № *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
държавна такса в размер на 25 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, която подлежи на незабавно
изпълнение.
При неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
Препис от решението и заповедта за защита да се връчи на страните и
6
да се изпрати на РУ на МВР – П*** и Пещера.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
седмодневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7