№ 409
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000502812 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 10.03.25г. /с участието на секретаря Богомилова/
въззивно гражданско дело № 2812/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-11 състав от 20.06.24г. по г.д. № 8957/23г. е отхвърлен иск по
чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС на „К. С.“ ООД против Столична община.
Решението на СГС се обжалва от „К. С.“ ООД.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на
твърденията – възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро
от ГПК/ удостоверяват, че:
Процесният недвижим имот /индивидуализиран конкретно и подробно в
диспозитива на първоинстанционното решение/ е бил „възстановен“ на Ю. П. /с решение на
ПК - Община Слатина от 17.11.94г./. На 26.07.18г. – А. П. /син; наследник на Ю. П./ е
„продал“ /в това число – легитимирайки се като титуляр на правото на собственост и по
констативен нотариален акт № 114 от 26.07.18г. на нотариус В. М./ спорния имот на „Баут“
ЕООД /сделката е обективирана в нотариален акт № 115 на нотариус В. М./. Последното
дружество е „прехвърлило“ имуществения актив на ищеца /с договор за продажба от
17.12.18г., обективиран в нотариален акт № 185 на нотариус Д. Т./.
Не се спори /този факт се явява и надлежно удостоверен; в това число - с
експертни доказателства; в това число - в предходен процес между страните/, че
реституираният имот /съгласно горното решение на ПК/ е идентичен със спорния такъв
/съгласно описанието му в изброените нотариални актове и в диспозитива на обжалваното
решение/.
Ищецът поддържа, че осъществява /е осъществявал/ фактическа власт върху
1
процесния имот /в това число и при условията на чл. 82 от ЗС във връзка с чл. 79 от ЗС във
връзка с чл. 68 от ЗС/ считано от 94г. /когато е постановено посоченото по-горе решение на
ПК, с което имотът е бил „възстановен“ в полза на първоначалния собственик – Ю. П.,
впоследствие е бил обект на наследяване в полза на А. П., след което е бил предмет на
правна сделка в полза Баут“ ЕООД, а след това и в полза на К. С.“ ООД/. С оглед това:
дружеството претендира да бъде признато за собственик на имуществения актив при
условията на чл. 124 от ГПК.
Жалбата е основателна /искът е основателен; първоинстанционното решение
следва да бъде ревизирано/:
От една страна:
С влязъл в сила съдебен акт /решение на СГС от 29.03.22г. по г.д. № 9252 от 19г.-
постановено в рамките на спор за собственост между същите страни/ е установено, че
процесното решение на ПК /посочено по-горе/ не е породило надлежен правен ефект
/предвид отсъствие на законовите правила и предпоставки - регламентиращи т. нар.
„земеделска реституция“; конкретно – предвид наличие на визираната в разпоредбата на чл.
10б от ЗСПЗЗ пречка; тази констатация е направена в решението на САС от 10.11.22г. по г.д.
№ 1887 от 22г. и именно и само същата е обосновала потвърждаване на посоченото
първоинстанционно решение на СГС/. Това обстоятелство налага извод /от една страна/, че
ищецът не може да се легитимира като собственик да процесния имот при условията на
„деривативен“ способ /реституционно решение – наследствено правоприемство – поредица
от правни сделки/. Поради това съдържащите се по-горе в настоящото решение думи
/„възстановен, продал, прехвърлило“/ са поставени в кавички. Същото обстоятелство обаче
не съставлява пречка /от друга страна/ за придобиване на вещни права по „оригинерен“
способ /такъв е и предметът на настоящия правен спор/.
В този смисъл: описаната по-горе транслативна верига на собствеността в случая
може да бъде преценявана единствено в контекста на законовите норми, регламентиращи
правния ефект на „придобивната давност“ /където е релевантно само фактическото
състояние, а не правното такова/. С оглед това: всички доводи и възражения на ответника
/съдържащи се в отговора на въззивната жалба/, които се съотнасят към правните последици
на реституционната процедура /и на стореното поетапно във времето актуване на
имуществения актив/ се явяват неотносими към предмета на настоящото дело /същите са
имали правна стойност в рамките на предходния процес/. Последният е бил иницииран едва
през 19г. /и поради това същият се явява ирелевантен за правната последица по чл. 115, б.
„ж“ от ЗЗД и чл. 116, б. „б“ от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС/: спорният /и относим/ към
процесния правен спор времеви период /както е очертан по-долу/ попада във времето преди
19г.
Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения в
контекста на постановките по решение № 3/22г. на КС на РБ. Настоящият съдебен състав
препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС в тази насока. Изводите
на съда /в същата връзка/ на практика не са и спорни между страните.
Не е спорно /такъв извод следва и от посоченото решение на КС на РБ; такава
констатация е направена и от първоинстанционния съдия/, че в случая може да бъде зачетен
само /като годен да породи надлежни правни последици/ период на придобивна давност
както следва: за времето от 01.06.96г. до 31.05.06г. и след това за времето от 31.12.17г. до
19.01.18г. Общата продължителност на двата отрязъка от време /при сборуването им/
надвишава изискуемия от закона /чл. 79, ал. 1 от ЗС/ период от 10 години. В този смисъл:
предмет на установяване в процеса е обстоятелството - дали през посочените два периода
ищецът е осъществявал /при условията на чл. 82 от ЗС във връзка с чл. 79 от ЗС във връзка с
чл. 68 от ЗС/ фактическа власт върху процесния имот. Именно този факт се явява надлежно
установен със събраните по делото гласни доказателства:
Разпитаните в процеса /пред СГС/ свидетели /К. и М./ установяват относимите
към спора /и конкретно към разпоредбите на изброените по-горе законови текстове/
2
обстоятелства, а именно: Ю. П. /в полза на която е бил реституиран процесния недвижим
имот – майка и наследодателка на братята П./ е започнала да осъществява фактическа власт
върху имуществения актив към момента на реституцията – още към 94г.; в тази връзка
свидетелят М. пояснява изрично, че е “познавал“ майката на братята, че имотът е бил
поддържан /след смъртта на Ю. П./ от синовете й – последователно във времето, че имотът е
бил празен /незастроен/; свидетелят К. пояснява изрично, че е посещавал имота през няколко
дни – в качеството си на „пазач“, че други лица /физически или юридически/ не са обитавали
/ползвали/ фактически /физически/ имота.
Действително: посочените свидетелски показания касаят периоди – когато е
действал законовия мораториум. Тези доказателства обаче следва да бъдат съобразени –
доколкото същите подкрепят както тезата, че първоначалната фактическа власт е била
установена от Ю. П. /в период когато законовият мораториум все още не е бил факт/, така и
тезата, че тази власт е продължила да бъде налична и за времето след това /без да е била
оспорвана и възпрепятствана фактически или правно от друг правен субект/. В същата
насока: фактът че наследодателката на братята П. действително е установила реална
физическа власт върху имота следва да се приеме и за житейски обоснован. От една страна -
точно това физическо лице е било адресат на процесното позитивно решение на ПК /т.е.
същото е имало конкретно правно основание да установи такава власт върху имота си/. От
друга страна.- липсват доказателства към този момент /към 94г./ друг правен субект да е
заявявал /правно или фактически/ права върху спорния имот /т.е. Ю. П. е имала и
фактическо основание и възможност да ползва имота си безпрепятствено/. Особено като се
има предвид /в последната връзка/ и това, че строително мероприятие в процесния имот не е
било реализирано /всички строителни мероприятия, заради които е била проведена назад във
времето отчуждителна процедура са разположени в други имоти - съгласно констатациите
на приетата в процеса експертиза; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното
заседание; в настоящия процес на практика не са и заявени твърдения от страна на
ответника за застрояване на имота/. Последното обстоятелство сочи /на практика/, че
проведената земеделска реституция е била годна да породи правен ефект в полза на Ю. П.
/съответно в патримониума и на следващите приобретатели на спорния имот/ предвид
отсъствие на пречката по чл. 10б от ЗСПЗЗ /посоченото по-горе решение на САС съдържа
изрична констатация в мотивационната си част, че Ю. П. е могла да придобие имота
надлежно по реституция – при отсъствие на пречката по този законов текст/. Същото
обстоятелство обаче не може да бъде коментирано и съобразено в настоящия процес – и
предвид различната правна квалификация на иска, и особено предвид крайния диспозитив
на вече влязлото в сила съдебно решение.
Горните изводи не се опровергават от съдържанието на другия гласен
доказателствен материал:
Част от показанията на свидетелката И. касаят правни обстоятелства, които се
явяват ирелевантни за състава на правилото по чл. 79 от ЗС /издаване на административни
актове, на актове за собственост, развитието на отчуждителни процедури и т.н./. Същата
свидетелка заявява изрично /в другата част на показанията й/, че „не е виждала служители на
общината в имота, че не е виждала документи кога последно имота е бил косен или
поддържан по друг начин“ /свидетелят Г. в същата насока заявява, че е „видял имота косен“
едва наскоро, а не назад във времето/. Тези показания не могат да бъдат съобразени в
позитивен за Общината аспект /съответно – в негативен такъв за ищеца/ както поради това,
че същите не удостоверяват осъществявана от ответника реална фактическа власт върху
спорния имот /за релевантните периоди от време/, така и поради това, че липсва практика
/този факт е общоизвестен/ Общината да „коси“ терени /освен, ако не са паркове, детски
площадки, градинки и т.н. – места за обществено ползване/. От друга страна /в последната
връзка/: защитната теза /обоснована с „косенето“ на спорния имот/ влиза в противоречие с
другото възражение на ответника /обсъдено в следващия абзац/, а именно, че в терена е
разположен търговски обект /отдаден под наем от Общината на друг правен субект/. Ако
такова правоотношение действително е било уредено /конкретно за процесния имот/ то
3
фактическата поддръжка на имуществения актив /в това число и „косенето“ му/ би следвало
да бъде възложена /предвид и постановката по чл. 231 от ЗЗД/ в тежест на съответния
търговец – наемател. Доказателства в такава насока – липсват.
Действително: по делото са представени писмени доказателства /които се
подкрепят и от показанията на последните двама свидетели/ удостоверяващи, че Общината е
отдавала /и отдава/ преместваем павилион под наем /и с този факт ответникът обосновава
тезата си, че е упражнявал и упражнява фактическа власт върху процесния имот, съответно,
че е възпрепятствал и възпрепятства владението на ищеца и на праводателите му в тази
насока/. В тази им част свидетелските показания също не могат да бъдат съобразени
еднозначно – доколкото: тези показания противоречат /от една страна/ на другата група
свидетелски показания /съгласно които имотът е бил празен, съответно - празен е и сега;
свидетелите на ищеца сочат в тази връзка, че павилион действително е наличен, но не в
спорната част от имота/; същите показания противоречат /от друга страна/ на представените
в посочената насока писмени доказателства /които удостоверяват, че процесния павилион е
разположен на № 18, а не на номер 20 – какъвто е административния адрес на спорния
имот/. Косвен аргумент в подкрепа на последния извод е и обстоятелството, че в процеса не
е било заявено искане /от страна на ответника/ за разпит на свидетел, който да има
качеството на собственик, управител, работник, служител и т.н. на процесния павилион
/такъв свидетел би могъл да установи с категоричност и достоверност посоченото спорно
обстоятелство - къде точно се намира пространствено търговския обект/.
В допълнение:
В случая – първоначалната /по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 2-ро от ЗС/
фактическата власт върху процесния имот е била /съобразно изложеното по-горе/
установена /от Ю. П./ не произволно /без наличие на каквото и да било правно или
фактическо основание и причина/, а напротив - „добросъвестно“ /по смисъла на чл. 70, ал. 1,
изр. 1-во от ЗС/ - на основание на позитивен административен акт. Осъществяването на тази
власт е продължило по същия начин – добросъвестно /макар този факт да се явява
ирелевантен с оглед редакцията на първия законов текст/ и от следващите приобретатели на
имота /по наследствено правоприемство и по правни сделки/. В такава хипотеза следва да се
приеме, че в полза на ищеца се явява /предвид горните съображения/ удостоверена /в
хипотезата на чл. 82 от ЗС/ дори кратката давност /по смисъла на чл. 79, ал. 2 от ЗС/.
Изложеното обосновава – отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.
Предвид изхода на спора пред САС – в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени /при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/ съдебни разноски /за производствата и
пред двете съдебни инстанции/.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е частично основателно:
Заявеното от ищеца адвокатско възнаграждение /за производството пред САС/ се
явява прекомерно, преценено в контекста на: вида, естеството и обема на оказаната пред
въззивния съд правна помощ /която е само правна и на практика преповтаря вече застъпвана
теза в рамките на първоинстанционния процес; при отсъствие на производство по събиране
на допълнителни доказателства/. В тази връзка настоящият съдебен състав съобразява и
актуалната практика на СЕС /която позволява адвокатски хонорар да бъде присъден и под
минимума по Наредба № 1/. С оглед изложеното: претендираният за процеса пред САС
адвокатски хонорар следва да бъде редуциран до размера на сумата 1 000 лева /и добавен
към останалата част от съдебните разноски на дружеството: 383 лева – внесена държавна
такса/. За производството пред СГС такава редукция не следва да бъде правена /предвид
различния обем на оказаната там адвокатска защита; основната тежест по разрешаването на
всеки правен спор се съсредоточава в процеса пред първата инстанция/.
Съдът,
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение на СГС 1-11 състав от 20.06.24г. по г.д. № 8957/23г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124 от ГПК във
връзка с чл. 79 от ЗС на „К. С.“ ООД против Столична община, че ищецът е собственик на:
Поземлен имот с идентификатор № 68134.705.282, с адрес на имота: град София, район
„Слатина“ , улица „Слатинска“, с площ по скица от 1 363,00 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал: 247 а, при съседи по скица:
поземлен имот с идентификатор № 68134.705.1064, поземлен имот с идентификатор
№68134.705.1063, поземлен имот с идентификатор № 68134.705.1059, поземлен имот с
идентификатор № 68134.705.389 и поземлен имот с идентификатор № 68134.705.281; който
поземлен имот съгласно доказателствения нотариален акт е идентичен с предишен
недвижим имот, представляващ ливада, с площ от 1 363 кв. м., четвърта категория, находяща
се в строителните граници на град София, в землището на село Слатина, в местност
(квартал) „Редута“, имот №7, кадастрален лист №388 от кадастрален план, изработен пред
1950 г.
ОСЪЖДА Столична община да плати на „К. С.“ ООД 1 383 лева – съдебни
разноски /за производството пред САС/ и 5 267 лева – съдебни разноски /за производството
пред СГС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5