Решение по дело №12137/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3336
Дата: 4 юни 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20191100512137
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  04.06.2020 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на втори юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Десислава Йорданова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 12137 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.04.2019 г. по гр.д. № 47483/18 г., СРС,  ІІ ГО, 156 с-в е отхвърлил предявените искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу В.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено, на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.П. С., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:******** сумата от 830,44 лева, представляващи стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, аб. № 193759 за периода 01.05.2014г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 106,91 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. до 09.03.2018 г., както и сумата от 47,48 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г„ както и сумата от 10,07 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 16.09.2015 г. до 09.03.2018 г„ за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.03.2018 г. по ч. гр. д. № 17750/2018 г. по описа на CPC, II Г. 0„ 156-ти състав.

С решение от 18.07.2019 г. по гр.д. № 47483/18 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, СРС,  ІІ ГО, 156 с-в е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 99501/22.04.2019 г., постановено по гр. д. № 47483/2018 г. по описа на CPC, II Г. О., 156-ти състав, като имената на ответницата, вместо неправилно изписаното на ред № 3 и ред № 5-6 „В.П. С.“, ДА СЕ ЧЕТЕ правилно „В.П.С.“.

Решението от 22.04.2019 г. е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Б, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Т.Ж.с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че неправилно съдът е приел, че ответницата не е клиент на ТЕ по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ, в който изрично е дефинирано понятието потребител на ТЕ, а именно ФЛ-собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Видно от представените по делото писмени доказателства, ответницата е запазила пожизнено вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот, задълженията за който са предмет на настоящето производство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени предявените искове. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Въззиваемата В.П.С. /след извършената поправка на ОФГ/, ЕГН **********, с адрес: *** не взема становище по въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема тановище по въззивната жалба.

СГС приема, че въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил горепосочените искове за установяване, че ответницата му дължи сумата от 830,44 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 106,91 лева за периода от 16.09.2015 г. до 09.03.2018 г., сумата от 47,48 лева, представляваща припадащата се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., както и обезщетение за забава върху тази главница за периода 16.09.2015 г. до 09.03.2018 г. в размер на 10,07 лева.

Ответницата в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който е оспорила предявените искове по основание и размер.

Третто лице помагач е изразило становище за доказаност на предявените искове.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

От събраните по делото писмени доказателства може да се направи извод, че ответницата не се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Според трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на IV Г.О. на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на IV Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. Правилото е, че собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения. Ето защо само ползвателят, а не голият собственик на топлофициран недвижим имот притежава качеството потребител на топлинна енергия" в хипотезата, при която съществува учредено право на ползване върху топлоснабдения имот и само носителят на това право, в качеството му на страна по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставена в имота топлинна енергия.

Същевременно, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГК -Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за съшия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й... Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключти договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент” на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести обши условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди

В конкретния казус, по делото са представени следните писмени доказателства: нот.  акт № 160, per. № 1650, нот. д. № 147/2009 г. за продажба на недвижим имот от който се установява, че Д.В.К.е продал на О.Д.А.недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********, an.1.Нот.  акт № 103, том III, per. № 4232, нот.д. № 480/2013 г. за покупко- продажба и учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот, от който се установява, че О.Д.А.и В.К.А.са учредили на В.П.С. пожизнено право на ползване и са продали на Б.Ц.Ц.недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********, ап. 1. Депозирано е заявление-декларация вх. № 00-1387/15.10.2009г. от О.Д.А., с което е поискал от „Т.С.“ ЕАД да му бъде открита партида за следния имот: недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********, както и заявление-декларация per. № ОП2026/20.08.2014 г. от Б.Ц.Ц., с което е поискал от „Т.С.“ ЕАД да му бъде открита партида за следния имот: недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********, аб. № 193759. От депозираните от третото лице-помагач писмени доказателства - изравнителни сметки и главни отчети се установява, че партидата за процесния имот е била открита на О.Д.А., а след това на Б.Ц.Ц.. Заявление-декларация представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението от Б.Ц.Ц.за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, като в този смисъл е т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК. Няма правна пречка, в хипотезата, при която върху собствения на едно лице имот е учредено вещно право на ползване, собственикът да заяви изрична воля именно той, а не титулярът на вещното право на ползване, да встъпи в облигационното правоотношение с ищцовото дружество- доставчик на топлинна енергия. В настоящия казус се установява именно тази хипотеза предвид представената и обсъдена по-горе молба -декларация, изходяща от настоящия собственик на процесния топлоснабден имот Б.Ц.Ц..

Изводът е, че ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ и между страните не съществува валидно облигационно правоотношение по доставка на ТЕ за процесиня имот, т.е. липсва пасивна материално-правна легитимация.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.04.2019 г. по гр.дело № 47483/2018г. на СРС, ІІ ГО, 156 състав и решение от 18.07.2019 г., постановено по реда на чл.247 ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.С. ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.