Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 11210 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 03.05.2019 г. по гр.д. № 48191/2018 г. на СРС, II
Г.О., 163 състав са отхвърлени като неоснователни, предявените от ЕС с адрес гр. София, ул. „*********А
срещу „К.Е.С.-2007“ ООД искове с правна квалификация чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 50 от ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца, следните суми - 134,50
лева, главница за период 01.12.2013г. - 30.11.2016г. за Магазин 1,
формирана като 1% от минималната работна заплата на основание чл.50, ал.2 от ЗУЕС
и съгласно Решение на ОС на ЕС от 27.11.2013г. и 340,00 лева, главница за период 01.12.2016г. - 30.04.2018г. за
Магазин 1, по 20 лева месечно на основание чл.50, ал.2 ЗУЕС и съгласно Решение
на ОС на ЕС от 24.11.2016г., представляващи неизплатени дължими месечни вноски
от собствениците, определени с решение на ОС на ЕС, находяща се в гр. София,
ул. „********, вх. А, ведно със законна лихва от 08.05.2018г. до изплащане на
вземането, както и лихва в размер на 65,48
лева, изчислена за период 01.01.2014г.- 07.05.2018г. върху общия размер на
сумите от 474,50 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 28722/2018г. на СРС, 163-ти състав.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищците – етажни собственици, с оплаквания за
неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният
съд не е обсъдил обстоятелството, че собствениците са задължени ежемесечно да
заплащат вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, съобразно идеалните си части,
които не могат да бъдат по-малко от един процент от минималната работна заплата
за страната. Твърди се, че в решението по протокол от ОС от 27.11.2013 г. за
формиране на етажната собственост са определени идеалните части от общите
части, като този протокол не е оспорен от ответника. Навеждат се доводи, че
контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е ограничен
с преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Поддържа се, че по тази причина възраженията
на ответника не могат да се приемат за разглеждане в настоящото производство,
като за него е възникнало валидно задължение да изпълнява изричната разпоредба
на чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗУЕС. Излагат се съображения, че доколкото
процесният магазин № 1 има общи основи, външни стени /фасада/, вътрешни стени,
покрив и други общи съгласно чл. 38 от ЗС части, то той дължи плащане на
определените вноски за фонд „Ремонт и обновяване“.
Въззиваемата
страна „К.Е.С.-2007“ ООД, в депозиран отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК,
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното
решение. Поддържа, че собственият на ответника магазин не дели общ вход с вход
„А“ и не е част от неговата етажна собственост. Посочва, че решението на ОС на
етажната собственост не може да определя дали даден обект е част от нея или не.
Въпроси във връзка с фасадата и покрива на секция „А“, следва да бъдат решавани
от общо събрание на всички обекти в секцията, а не по отделни входове, като
доколкото магазин № 1 не е част от вход „А“, ответникът не следва да участва
във формиране на фонд „Ремонт и обновяване“ на този вход. С оглед изложеното
поддържа, че решенията на ОС на етажната собственост на вход „А“ не могат да
породят за него каквито и да било задължения. Излага съображения, че липсата на
определен размер на вноската във фонда води до извод за нейната недължимост,
като решение в тази насока не може да бъде заместено от минималния предвиден
размер по чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно
и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове,
с правна квалификация чл.422 във вр. чл.415 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 50,
ал. 2 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено, че ответникът дължи заплащането на вноски във фонд „Ремонт и
обновяване“ на етажната собственост, съгласно решения на ОС на ЕС от
27.11.2013г. и от 24.11.2016г. досежно
магазин № 1, собственост на ответното дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
оспорил изрично обстоятелството, че процесният магазин е част от етажната
собственост на вх. А, с твърдения, че в сградата са налице магазини на
партерния етаж, които имат общи части помежду си от цялата секция А на
сградата, включваща входове А, Б и В.
По делото е прието заключение на СТЕ,
съгласно което процесната сграда се състои от три секции – А, Б и В подземно
ниво за секции Г и Д, като процесният магазин № 1 се намира на първи приземен етаж и със
самостоятелен вход, като всички находящи се на етажа магазини и ресторант. Вещото
лице дава констатации, че Секция А на сградата има три входа – А, Б и В, като
съгласно таблицата за ценообразуване, процесният магазин № 1, с площ от 130. 37
кв.м., има 1. 57 % ид. части от общите
части на сградата на секция А, като при определяне на процента идеални
части не са разграничени отделните входове. Съгласно заключението на СТЕ, не
съществува функционална връзка и общи
части между вход А и магазин 1.
За да постанови решението си, СРС е
приел, че с решение на ОС на ЕС не може да бъде определяно дали даден обект е
част от етажната собственост или не. Счел е, че процесният магазин № 1 няма общ
вход с вх. „А“ и по тази причина не може да се включи като обект към този вход.
Изложил е мотиви, че за да се формира фонд „Ремонт и обновяване“ на секция „А“,
където се намират магазинът и вход „А“, е нужно да бъде проведено общо събрание
на трите входа, намиращи се в секцията заедно. Посочил е, че доколкото с
решение по т. 5 от протокол от ОС на ЕС на вход „А“, в секция „А“ от
27.11.2013г. не е посочен конкретен
размер на дължимата вноска, нито е препратено към установения в закона минимум,
то същото не може да породи правни последици. Отделно е изложил съображения и
за частична основателност на направеното възражение за давност. С
гореизложените мотиви е отхвърлил изцяло исковата претенция.
Първоинстанционното решение е
правилно, като въззивният състав споделя изложените в него мотиви, като
препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. Във връзка с доводите по въззивната
жалба, следва да се отбележи следното:
По силата на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, задължени да правят вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ са единствено
собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост. При сгради с
повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход
на сградата – така чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС. В тази хипотеза, за да се направи
извод за принадлежността на обекта към етажната собственост на входа, той следва
да дели с останалите обекти в тази етажната собственост един и същи вход на
сградата – в този смисъл Решение № 53 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 4753/2015 г.,
Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. В конкретния случай етажната собственост-ищец по
делото е формирана от собствениците на самостоятелни обекти във вх. „А“ на
сградата. В заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза вещото лице е посочило, че не съществува функционална връзка между
вх. „А“ и магазин № 1, като за последния, както и за всички магазини на
партерно ниво, са обособени отделни входове, което води до извод, че
притежаваният от ответника обект не е част от етажната собственост на вх. „А“.
Във връзка с доводите в жалбата следва да се посочи, че принадлежността на
даден самостоятелен обект към една или друга етажна собственост е фактически
въпрос, обусловен от архитектурното разположение на обектите в сградата и
тяхната функционална връзка. Общото събрание на етажната собственост няма
правомощия да определя дали един или друг обект е част от самата етажна
собственост. Това би довело до едностранното разширяване на законоустановения персонален
обхват на решенията му - ограничен до собствениците, респ. ползватели и обитатели
на обекти в етажната собственост. Поради изложеното, липсва процесуална пречка това
материалноправно възражение да бъде разгледано в настоящото производство и
обстоятелството, че решението не е обжалвано в срока по чл. 40 от ЗУЕС, не
налага различен извод. Ето защо решението на общото събрание от 27.11.2013 г.,
с което магазин № 1 е индивидуализиран като част от етажната собственост на вх.
„А“, не обвързва ответника. С оглед гореизложеното, ответното дружество не
притежава самостоятелен обект в етажната собственост на вх. А на ул. „*********А
и за него не е възникнало задължение за извършване на вноски в нейния фонд „Ремонт
и обновяване“ на основание чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС .
Съдът намира за неоснователни и
доводите, че ответникът дължи заплащане на вноски във фонд „Ремонт и
обновяване“ по силата на това, че магазин № 1 притежава общи архитектурни
елементи с обектите на вх. А – основи, вътрешни и външни стени, покрив и
прочие. Въпреки че ответникът има задължение във връзка с поддръжката на този
тип общи части на сградата, то следва да бъде осъществено в рамките на етажната
собственост на цялата секция „А“ от сградата в случая, а не на нейна отделна
част, евентуално, при наличието на множество учредени етажни собствености за
различни части на сградата - по реда на чл. 18 от ЗУЕС.
В допълнение следва да се посочи, че в
Решение на ОС на ЕС от 27.11.2013г. не е посочен конкретен размер на дължимата
от собствениците вноска, нито е препратено към законоустановения минимум. Определянето
на конкретния размер на месечната вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ е част
от предметната компетентност на общото събрание съгласно чл. 11, т. 7 от ЗУЕС и
липсата на решение в тази насока не може да бъде допълнена с акт на съда. В
същото време, по аргумент от чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, този тип вноски се
дължат доколкото са определени по размер от общото събрание. Предвид липсата на
решение в тази насока, то и на това самостоятелно основание не може да се
приеме, че за ответника е възникнало задължение за заплащането на вноски във
фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.12.2013г. - 30.11.2016г. и това
възражение на ответника също е основателно.
Предвид горепосоченото, предявената
искова претенция е изцяло неоснователна.
Поради съвпадането на изводите на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на
СРС-потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, въззиваемата
страна има право на разноски, но по делото няма изрично искане и доказателства да
са извършени такива във въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.05.2019
г. по гр.д. № 48191/2018 г. на СРС, II
ГО., 163 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
2.