Определение по дело №658/2020 на Районен съд - Пещера

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 279

гр. Пещера, 18.08.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪД ПЕЩЕРА, четвърти граждански състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова

 

като разгледа докладваното от съдия Павлова гр. д. № 658/2020 г. по описа на РС- Пещера, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК/проект за доклад/.

Предявен е иск от Ц.А.Ц., ЕГН **********. постоянен адрес: ***, представляван от адвокат Д.Ф. – САК, против„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София. 1404. район ..Средец", ж.к.Мотописта"', бул. ..България № 49. мл. 53 Е, вх. В. тел: **********. Представлявано винаги от двама от управителите С. Н. Н., Я. Я. Ч., Ц. Г. С., Я. К. Ч..

Твърди ищцата, че датата 16.09.2019г. между ответника и нея е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 30039447282. По силата на договора на ищцата е предадена собствеността върху 400лв., като тя се е задължила да погаси заема за 11 месеца при ГПР от 48,13 % и ГЛП от 40, 90 %. Договорено е, че тя избира и закупува допълнителни услуги „Фаст" за цена от 120лв. и ..Флекси" за цена от 320лв.

Счита, че Договор № 30039447282 е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата уреждаща размера на дължимата годишно лихва, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода за кредитора.Договорът се явявал нищожен и като сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т, 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 oт ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Клаузите за възнаградителна лихва били нищожни и като неравноправни на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Твърди че при заем с кратък срок на ползване /11 месеца/, уговарянето на възнаградителна лихва на близо 50 % от стойността на заема, която допълнително се оскъпява от закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ до близо 200 % от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.

Договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден /арг. от чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/. поради което нищожността на клаузата за договорна лихва, която е съществен елемент на договорното съдържание имала за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка

Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40, 90 % не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореното възнаграждение за заплащане на допълнителни услуги представлява добавък към договорната лихва - скрита лихва.

Възнаграждението за допълнителните услуги представлява допълнителна печалба - добавък към възнаградителната лихва, но същата не е била обявена на потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и недобросъвестно не е посочена като такава в условията на договора. Това възнаграждение в нарушение на закона не е включено в обявените в договора ГПР и в ГЛП.

Вземанията на кредитора по договора за допълнителните услуги  не му се дължат заради реално извършени разходи в уговорения размер, т.е. таксите, които събира търговеца не са еквивалентни на административните разходи за извършваните от него действия. Наименованието на клаузата прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК обаче при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С предвиждане и начисляване на тези възнаграждения по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.ЗЗ ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.

Твърди че в ГПР не са включени като разход възнаграждението за допълнителни услуги, каквото е императивното изискване на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Кредиторът не е включил в посочения в съдържанието на договора ГПР от 48.13 % други прозрачно формулирани при спазване на изискванията на чл. 10 а от ЗПК и реално извършвани от него разходи.

Договорът за потребителски кредит бил изначално недействителен, защото не са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗЗП в съдържанието му да са включени условията за прилагането на лихвения процент. Твърди че   когато договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл. 22 от ЗПК, поради невключване в съдържанието му на съществените му реквизити, в настоящия случай на ГЛП, ГПР и погасителен план,правните последици, които настъпват са отричане на правният ефект на договора и задължение на потребителя да възстанови само чистата сума по кредита.

Моли да ги призове съда и да постанови решение, с което  да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 30039447282 от 16.09.2019г.

При условията на евентуалност, ако не се  уважи иска за прогласяване на нищожността на целия договор, то  моли да обявина нищожността на клаузите, обективирани в раздел VI -ти ..Параметри", в частта „По поискана и закупена допълнителна услуга", даващи право на ответното дружество да получи заплащането на допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси".

Претендира разноски и прави доказателствени искания.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок. Оспорва иска по основание. Излага твърдения че договорът не противоречи на добрите нрави и не са неравноправни клаузите за размера на дължимата възнаградителна лихва, споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.  Прави доказателствени искания.и претендира разноски.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация  по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК

Съдът намира, че  не са налице права и обстоятелства, които да се признават от страните.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: в тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства, от които черпи благоприятни права,  в тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за потребителски кредит, чиито клаузи не са нищожни.

По доказателствата

 Ищецът и ответникът  прави доказателствено искане пред съда за допускане на  гласни доказателства, съдът намира, че същото е редовно, допустимо, и следва да бъде уважено. Съдът намира и че следва да се уважи искането за допускане на ССЕ, като относима към предмета на доказване.

Във връзка с направеното искане за освобождаване от такси и разноски поделото на ищцата, то съдът намира същото за основателно предвид приложените по делото писмени доказателства, поради което следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2020 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.

ОСВОБОЖДАВА ищеца Ц.А.Ц. на основание чл. 83,ал.2 от ГПК от заплащане от такси и разноски по делото.

ДОПУСКА  писмените доказателства към исковата молба и отговора.

ДОПУСКА изслушване на съдебно счетоводна експертиза с посочени в исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ  за вещо лице Й. Ц..

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Препис от определението да се връчи на страните по делото и на вещото лице.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                            

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: