Р Е Ш Е Н И Е
№ 555/7.7.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на девети
юни две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретар Димитрина
Георгиева
и с участието на
прокурор Станка Димитрова,
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 418 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е
образувано по касационна жалба на М.П.Ф., ЕГН **********, представляван от адв.
П.М. против Решение № 260012/15.02.2021 г., постановено по АНД № 251/2020г. по описа на Районен съд гр. Панагюрище.
С
обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М.П.Ф., ЕГН **********,
представляван от адв. П.М. срещу Заповед за задържане на лице № 310зз-77 от
13.08.2019г., издадена от П.В.В., полицейски орган – мл. р-ч „КП“ при
РУ-Панагюрище при ОДМВР Пазарджик, с която М.П.Ф., ЕГН **********, а адрес: ***,
на основание чл. 74, ал. 4 от ЗМВР е задържан за срок от 24 часа.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е несонователно, нецелесъобразно
и незаконосъобразно. Моли се да бъде постановен съдебен акт, с който да се
отмени решението на РС Панагюрище, респективно процесната Заповед за задържане
да бъде отменена.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. М.. Моли да се отмени обжалваното решение, респективно обжалваната
заповед. Моли се да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответник
П. В. – мл. разузнавач „КП“ при РУ Панагюрище при ОДМВР – Пазарджик, редовно
призован, явява се лично. Постъпила е писмена защита с вх. № 5354/08.06.2021г.
от К. П., процесуален представител на ответника, в която е взето становище по
хода на делото, по доказателствата и по същество на спора. Моли се да бъде
постановено решение, с което да бъде
потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано решението на РС Панагюрище.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на възнаграждението за адвокатска защита.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Панагюрище е
правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните
и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2
от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от
настоящата инстанция.
С
решението си РС Панагюрище е потвърдил Заповед
за задържане на лице № 310зз-77 от 13.08.2019г., издадена от П.В.В. полицейски
орган – мл. р-ч „КП“ при РУ-Панагюрище, с което на М.П.Ф., ЕГН **********, адрес:
***, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР лицето е задъжано за срок до 24
часа.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е
възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че влизането в РУ
Панагюрище е контролирано, като граждани могат да влизат до стаята на Началника
на РУ Панагюрище само с придружител, тъй като врата на втория етаж към коридора
не може да се отваря отвън. Налице е разпореждане, съгласно което в районното управление не може
да се влиза с мобилно или записващо устройство, поради което е обособено
специално място за оставянето им или се изисква те да са изключени.
На
13.08.2019 г. предиобед И.Ш. – командир на отделение „Охрана на обществен ред“
в РУ Панагюрище се намирал в сграда на РУ Панагюрище, ет. 2, стая 21 – стаята
на Началника на РУ Панагюрище, където разговарял с Началника на РУ Панагюрище.
В стаята, където се намирал Ш. се чувало разговор от коридора, Началника на РУ
Панагюрище отворил вратата на стаята и Ш. видял, че в коридора разговарят Ф. и П.
В.. Началникът на РУ Панагюрище поканил Ф. да влезе в стаята, за да разговарят,
като го запитал дали има в себе си мобилно или записващо устройство. Ф.
отговорил, с груб и арогантен тон, че има такова устройство в себе си, че не е
изключено и не възнамерява да го изключи, при което тръгнал по коридора. Ф.
минавайки покрай В. го избутал, поради което Ш. разпоредил устно на Ф., че ще
използва физическа сила, ако не преустанови действията си. Въпреки това Ф. продължил
да бута В. в опит да напусне етажа, В. хванал Ф. за ръката, като жалбоподателят
упражнил силна съпротива, вследствие на което бил задържан и му бил издаден
АУАН № 12 от 23.08.2019 г. за пречене на орган на власти при изпълнение на
служебните задължения. Заповедта за задържане била изготвена от мл. р-ч В.,
като му били разяснени правата и му била предоставена декларация, но Ф. отказал
да подпише всичко. Отказът бил извършен пред стаята за задържане и бил направен
и пред Г.Г. – мл. оперативен дежурен при РУ Панагюрище. Първоначално Ф. бил
настанен в помещение за задържане при РУ Панагюрище, като впоследствие се
почувствал зле и след преглед от медицински лица бил откаран в болнично
заведение – "МБАЛ Уни Хоспотал" ООД, където прекарал част от времето
си за задържане и откъдето бил освободен на следващия ден.
Правилно
съдът е кредитирал всички представени по делото писмени доказателства.
Правилно
съдът дава вяра на показанията на свидетелите И.Ш. и Г.Г., тъй като разказът на
свидетелите относно случилото се е на първо място подробен в степен, логична за
конкретната ситуация, като по този начин не оставя впечатление за предварителна
подготовка на показанията им за обслужване на тезата на някоя от страните.
Освен това макар изминатият период от време, показанията на същите остават
вътрешно непротиворечиви, хронологично точни са и достоверни и се намират в
синхрон с приетите по делото писмени доказателства
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка районният съд правилно е приел,
че подадената жалба е процесуално допустима, но по същество е несонователна.
Така
постановеното съдебно решение е правилно.
Настоящата касационна инстанция изцяло споделя
мотивите, които са изложени в оспореното решение, поради което намира, че
същото се явява правилно и законосъобразно.
Решението
е валидно, допустимо и правилно. За да
отхвърли оспорването, съдът е приел от правна стана, че не са били налице
основанията по реда на чл. 146
от АПК
за отмяна на административния акт. Първоинстанционният съд е установил правилно
фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства. При съвкупната преценка на гласните доказателства,
районният съд правилно ги е кредитирал изцяло, като е приел, че по същество са
достоверни, непротиворечиви и по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
С оглед на това, съдът правилно
е приел от правна страна, че при постановяване на заповедта за задържане
на лице административният орган е изложил фактическите основания за издаването
й, посочил е и правното основание, въз основа на което е издадена заповедта.
Правилно е приел, че установените в хода на административното производство
релевантни за спора юридически факти се подкрепят от представените към
преписката писмени доказателства. Установил е, че Заповедта съдържа
необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от
Административнопроцесуалния кодекс. В акта
административният орган се е позовал на фактическото обстоятелство за издаване
на процесната заповед, а именно изрично е описал, че става въпрос за пречене
изпълнение на задължения по служба от жалбоподателят във връзка със съставен
АУАН , като е отказал да изпълни разпореждане на Петко Шотлеков– Началник на РУ
– Панагюрище, блъснал е полицесйки служител В., след което му е разпоредено
устно да преустанови действията си, като
ще използва физическа сила, но той е продължил с неправомерните си действия.
Изрично е посочено, че именно с тези действия той е пречил на полицейския орган
да изпълни задължението си по служба - по опазване на обществения ред.
Заповедта се явява мотивирана доколкото в същата е посочено като фактическо
основание, макар с препращане към съставен АУАН, така и правното такова.
В
случая следва да се посочи, че по силата на ЗМВР
полицейските органи имат правомощия да задържат лице за срок от 24 часа, което
след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба (чл. 72, ал. 1, т. 2
от ЗМВР),
с цел опазване на обществения ред и предотвратяване извършването на
правонарушения. При приложението на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2
от ЗМВР
законът не изисква от полицейския орган да дава правна квалификация на
извършеното деяние. Достатъчно е да са извършени такива действия от задържаното
лице, с които същото да се опитва да осуети проверката на полицейските органи и
да им попречи да изпълнят задълженията си.
Прилагането
на оспорената мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на
административния орган и предвид изложената фактическа обстановка същата е
пропорционална. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2
от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2
от АПК
прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2
от ЗМВР
следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е
оправдано, защото в случая е установено, че касаторът, въпреки отправено
предупреждение, предприема действия, с които препятства изпълнението на
служебните задължения на полицейските органи, като след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задължението си по служба.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му,
поради което решението на Районен съд гр. Панагюрище следва да бъде оставено в
сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260012/15.02.2021 г., постановено по АНД
№ 251/2020 г. по описа на Районен съд гр. Панагюрище.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:1./П/
2./П/