Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 678 по описа на
СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 102 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът „С.“ АД е сключил през
периода месец май – юни 2011 г. предварителни договори за покупко-продажба на
недвижими имоти с осем физически лица за общо 13 недвижими имота. По силата на
чл. 1 от предварителните договори продавачът „С.“ АД се е задължил да прехвърли
на купувачите с окончателен договор под формата на нотариален акт правото на
собственост върху недвижими имоти, представляващи обособени обекти
–апартаменти, находящи се в сграда на адрес в гр. София, ул. „********в УПИ І,
кв. 95 по плана на гр. София, местността „Красно село Плавателен канал“, която
сграда към момента на сключване на предварителните договори е била в процес на
преустройство. Посочва, че на основание чл. 3.1 от предварителните договори купувачите
превели суми на продавача в различен размер, съобразно договореното във всеки
договор. Твърди, че със споразумения към всеки един от предварителните договори
„А.д.м.“ ЕООД заместило купувачите по предварителните договори, като
дружеството встъпило в техните права и задължения, включително по отношение на
извършените от страна на купувачите плащания, направени от последните към
момента на подписване на споразуменията. Посочва, че ответникът не изпълнил в
срок задълженията си по изграждане и предаване на апартаментите, поради което
физическите лица поискали да излязат от сделката. Твърди, че между ищеца,
ответника и всяко от физическите лица били подписани новационни споразумения,
като във всяко имало признание от „С.“ АД, че е получил плащания. Посочва, че
поради неизпълнение от страна на ответника развалил предварителните договори и
поискал платеното по тях да му бъде върнато. Връщане на пълния размер на
платените по предварителните договори суми от страна на „С.“ АД не е настъпило,
извършени са само частични плащания по част от предварителните договори, което
на практика представлява признание на дълга от страна на ответника. Твърди, че
упражнил правото да развали предварителните договори по чл. 22, ал. 2 от тях. С
цел яснота и с оглед на възможни бъдещи възражения от страна на ответника, иска
да се смята исковата молба като изявление за разваляне на всеки от
предварителните договори или при условията на алтернативност, същата да се
счита като покана за изпълнение в срок от 14 дни. Посочва, че дължимите суми от
ответника на осемте физически лица, заместени от ищеца, са в общ размер на
183 030,29 лева. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което
да се осъди „С.“ АД да му заплати сумата 183 030,29 лева, която
представлява сума платена на отпаднало основание от Н. Й.Д., З.А.Л., Я.Ф.К., П.А.П.,
Д.И.М., Г. Б. Т., Б.Н.Н., Л.С.Д.и И.К.А., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски. С
допълнителна искова молба ищецът поддържа, че няма основание за прекратяване на
делото, тъй като няма висящо производство между страните по отношение на същия
предмет на спора. Оспорва наведеното от ответника възражение за давност, като
твърди, че в сключените новационни споразумения са договорени нови срокове за
плащане на дължимите суми, прави се признание за платената до момента сума и
остатъка от дължимата сума. Посочва, че е налице заместване в дълг и признание
на дълга, което от своя страна прекъсва течащата до момента давност и след
подписването на новационното споразумение е започнала да тече нова давност.
Оспорва изцяло твърденията на ответника относно представената нотариална
покана.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Счита исковете за недопустими, поради наличие на друго
производство. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Посочва, че
предварителните договори са сключени през 2011 г. и до датата на завеждане на иска
е изтекъл 5-годишния срок. Счита за недоказано наличието на фактическия състав
на неоснователното обогатяване, тъй като ищцовото дружеството не се е
„обеднило“ с платените по предварителните договори суми. Счита, че не е налице
законосъобразно разваляне на договорите, както и че твърдените в исковата молба
суми не са изискуеми. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете.
Претендира разноски. С отговор на допълнителната искова молба ответникът
заявява, че поддържа подробно изложените аргументи и възражения, направени с
отговора на исковата молба.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният
в процеса иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, по който ищецът „А.Д.М.“
ЕООД търси връщане от ответника „С.“ АД на сумата в общ размер на
183 030,29 лева като получена на отпаднало основание, поради разваляне на
сключени предварителни договори между ответника и физически лица, в чийто
правоотношения ищецът е заместил купувачите на основание чл. 102, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна
практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал.
1 ЗЗД, и в трите хипотези, е да докаже факта на плащането, а в тежест на
ответника е да установи наличието на основание за получаване, респективно за
задържане на това плащане.
Страните не спорят, а тези обстоятелства се
установяват и от приетите доказателства, че в периода месец май – месец юни 2011
г. ответникът „С.“ АД е сключил предварителни договори за покупко-продажба с посочените
в исковата молба девет физически лица за тринадесет недвижими имоти, които
продавачът „С.“ АД се е задължил да прехвърли на купувачите или на посочено от
тях лице с окончателен договор в нотариална форма. Недвижимите имоти се намират
в осеметажна жилищна сграда в гр. София, район Триадица, ул. „********,
построена в УПИ І от квартал 95 по плана на гр. София, местността „Красно село
– Плавателен канал“, която сграда представлява бивше общежитие и е в процес на
преустройство. Безспорно е между страните, че през 2012 г.-2013 г. между „С.“
АД, всяко едно от физическите лица и „А.д.м.“ ЕООД са сключени новационни
споразумения към всеки един от предварителните договори, с които страните са се
съгласили ищецът да замести в договорите съответния купувач.
Конкретно възникналите правоотношения между страните
са следните:
На 12.05.2011 г. между „С.“ АД и И.К.А.са сключени три
предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти в гореописаната
сграда за ап. 302а, ап. 502а и ап. 402а. Установява се от приложените фактури и
вносни бележки, че преведените от И.К.А.на ответника суми по трите договора са
в общ размер на 12 016,62 лева. На 04.05.2012 г. между „С.“ АД, И.К.А.и „А.д.м.“
ЕООД е подписано новационно споразумение към предварителните договори, с които
страните са постигнали съгласие ищецът да замести купувача-физическо лице.
На 26.05.2011 г. между „С.“ АД и П.А.П. е сключен
предварителен договор за ап. 405в. От ангажираните по делото доказателства –
фактури и вносни бележки се доказа, че е преведена по сметка на ответника сума
в размер на 17 718 лева. На 29.01.2013 г. между „С.“ АД, П.А.П. и „А.д.м.“
ЕООД е сключено новационно споразумение към предварителния договор за
заместване в договора на купувача с нов купувач, който е ищецът. Поради
извършено от „С.“ АД частично плащане, ищецът търси сума в размер на
16 584,94 лева.
На 31.05.2011 г. между „С.“ АД и Л.С.Д.е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гореописаната
сграда за ап. 703б. Видно е от ангажираните доказателства, че с два превода по
две фактури физическото лице е превело на ответника суми в общ размер 37 109,26
лева. Поради извършено частично погасяване, ищецът търси сумата 27 109,26
лева. На 06.08.2012 г. е подписано новационно споразумение, с което страните са
се съгласили ищецът да замести купувача-физическо лице в сключения
предварителен договор.
На 17.05.2011 г. между „С.“ АД и Н.Й..Д.е сключен предварителен
договор за ап. 702а. От приетите по делото доказателства се доказа, че е
преведена по сметка на ответника сума в размер на 11 430 лева. На 26.06.2013 г.
между „С.“ АД, Н.Й..Д.и „А.д.м.“ ЕООД е сключено новационно споразумение към
предварителния договор за заместване в договора на купувача от „А.д.м.“ ЕООД.
На 11.05.2011 г. между „С.“ АД и Я.Ф.К. са сключени
три предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти в
гореописаната сграда за ап. 602, ап. 603а и ап. 504в. Установява се от
приложените фактури и вносни бележки, че преведените от Я.Ф.К. суми по първия
договор са 13 076,68, от която във връзка с извършено частично плащане от
ответника ищецът търси сумата 8 076,68 лева, по втория договор 17 269,98
лева, от която сума ищецът търси 9 269,98 лева и по третия договор в
размер на 13 072,76 лева. За първите два апартамента са подписани на
05.04.2013 г., а за третия на 03.05.2012 г. между „С.“ АД, Я.Ф.К. и „А.д.м.“
ЕООД новационни споразумения към предварителните договори, с които страните са
постигнали съгласие ищецът да замести купувача-физическо лице.
На 13.05.2011 г. между „С.“ АД и З.А.Л. е сключен предварителен
договор за ап. 604в. От приетите фактура и платежно нареждане се доказа, че по
сметка на ответника е заплатена сума в размер на 6 382 лева. На 16.07.2013
г. между „С.“ АД, З.А.Л. и „А.д.м.“ ЕООД е сключено новационно споразумение към
предварителния договор за заместване в договора на купувача с нов купувач,
който е ищецът.
На 17.05.2011 г. между „С.“ АД и Г.Б.Т.е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гореописаната
сграда за ап. 506б. Във връзка с договора лицето е заплатило по сметка на
ответника сума в размер на 45 977,65 лева, което е видно от приетите
доказателства. На 07.11.2013 г. между „С.“ АД, Г.Б.Т.и „А.д.м.“ ЕООД е
подписано новационно споразумение към предварителния договор, с който страните
са постигнали съгласие ищецът да замести купувача-физическо лице.
На 20.05.2011 г. между „С.“ АД и Б.Н.Н. е сключен
предварителен договор за ап. 601а. От ангажираните по делото доказателства –
фактури и вносни бележки се доказа, че е преведена по сметка на ответника сума
в размер на 28 441 лева. На 07.06.2012 г. между „С.“ АД, Б.Н.Н. и „А.д.м.“ ЕООД
е сключено новационно споразумение към предварителния договор за заместване в
договора на купувача с нов купувач, който е ищецът. Поради извършено от „С.“ АД
частично плащане, ищецът търси сума в размер на 18 441,68 лева.
На 01.06.2011 г. между „С.“ АД и Д.И.М. е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в гореописаната
сграда за ап. 501а. Видно е от ангажираните доказателства, че физическото лице
е превело на ответника сума в размер 14 668,72 лева. На 07.10.2013 г. е
подписано новационно споразумение, с което страните „С.“ АД, Д.И.М. и „А.д.м.“
ЕООД са се съгласили ищецът да замести купувача-физическо лице в сключения
предварителен договор.
С оглед на така ангажираните доказателства, съдът
намира за доказано, че между ответника и горепосочените физически лица са сключени
валидни договори със смесен характер, съдържащи характеристиките на
предварителен договор за покупко-продажба и тези на договор за изработка.
Безспорно се установи по делото, че с договори, наречени новационни споразумения,
сключени към всеки един от предварителните договори, ищецът и ответникът, както
и всяко едно от физическите лица са дали съгласие дружеството „А.д.м.“ ЕООД да
замести купувачите в правата и задълженията по предварителните договори. При
тълкуване съдържанието на споразуменията и изразената воля от страните в тях е
видно, че е постигнато съгласие да бъде прехвърлено цялото правоотношение по
предварителните договори – чл. 1 предвижда, че с влизането в сила на
споразумението купувачът със съгласието на продавача прехвърля на новия купувач
всички свои права и задължения по договора за съответния недвижим имот.
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99 – 102 ЗЗД. По силата на уговорка между страните по едно облигационно отношение
кредиторът прехвърля вземането си и новият кредитор разполага с правото да го
събере от длъжника. Законът предвижда и прехвърлимост на задължения чрез
встъпване или заместване в дълг. Общото между тези правни институти е промяната
в субектите на облигационното отношение. В разглеждания случай, както се
посочи, е налице прехвърляне на правоотношения, при което се съчетават
правилата на цесията и на заместването в дълг. За да породят действие, следва
да бъдат спазени предвидени в закона правила за осъществяване на цесията и на
заместването в дълг – чл. 99, ал. 4 ЗЗД цесията да бъде съобщена на длъжника от
цедента, за да има действие спрямо него и кредиторът да даде съгласие длъжникът
да бъде заместен в дълг, съгласно чл. 102, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Видно е, че всяко
едно от споразуменията са подписани от купувача – съответното физическо лице,
от продавача – ответникът „С.“ АД и от новия купувач – ищецът „А.д.м.“ ЕООД,
поради което следва да се приеме, че ответникът е уведомен от стария кредитор –
физическите лица за прехвърлянето на вземанията по предварителните договори и
съответно е дал съгласие ищецът да замести физическите лица в задълженията им
по сделките. Ето защо прехвърлянето и заместването на купувачите е породило
действие от сключване на новационните споразумения.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена се установява, че извършените плащания
от ищеца на физическите лица на основание споразумения за заместване, сключени
към предварителните договори с отделните физически лица – купувачи са в общ
размер на 183 030,30 лева. Следователно ищецът е изпълнил задълженията си
по сключените споразумения да заплати сумите, посочени в тях като получени от
ответника от всеки един от купувачите.
В чл. 6. от предварителните договори е предвидено, че продавачът и
купувачът се задължават да сключат окончателен договор в нотариална форма за
имота в срок до 10 дни, считано от датата на плащане на последната вноска от
договорената продажна цена. С чл. 8.1. от предварителните договори е уговорено,
че срокът за завършване на преустройството на сградата и строителните работи с
Акт образец 15 е месец ноември 2011 г.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
извършените плащания от физическите лица по исковата молба към ответника на
основание сключени предварителни договори за покупко-продажба на апартаменти са
в общ размер на 212 964,52 лева. От друга страна по делото липсват
доказателства, че ответникът е изпълнил задължението си да преустрои и предаде
обектите така, както е уговорено в предварителните договори, а оттам и да
изпълни задължението си за сключване на окончателен договор.
По делото е представена нотариална покана от „А.д.м.“ ЕООД, изпратена до „С.“
АД, с която ищецът заявява, че са сключени с физически лица 22 броя
предварителни договори; че е налице неизпълнение на ответника, поради което съществува
основание за връщане на платените суми; че ответникът следва да счита, че
предварителните договори са развалени, считано от деня на получаване на
нотариалната покана, като е изразено желание за приключване на спора чрез
споразумение. Нотариалната покана е надлежно връчена на ответника на 19.03.2014
г.
Съдът намира, че с връчване на нотариалната покана на ответника на
19.03.2014 г. ищецът като титуляр вече на правата и задълженията по
предварителните договори е упражнил надлежно потестативното си право да развали
процесните предварителни договори поради виновно неизпълнение на задълженията
от ответника. Развалянето на предварителния договор за покупко-продажба става
по извънсъдебен път, тъй като той е изключение от правилото на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, доколкото с него не се прехвърлят или учредяват вещни права, т.е. няма
вещно-прехвърлително действие, а създава облигационна връзка между страните и
поражда задължение да се сключи окончателен договор за покупко-продажба на
недвижим имот при определени условия. Съдът намира, че е налице неизпълнение на
задълженията на ответника по предварителните договори, като не са налице данни,
че същото се дължи на причини, за които той да не отговаря. В действителност в
нотариалната покана не е посочен конкретен допълнителен срок за изпълнение, но
е изразено съгласие за сключване на спогодба, т.е. предоставяне на разумен срок
за страната да реши дали да изпълни задълженията си. Видно е, че поканата е
връчена началото на 2014 г. и за период от четири години до подаване на
настоящата искова молба ответникът не е изпълнил задълженията си, нито твърди
или установява наличие на обективни причини за забавяне на изпълнението.
Съгласно практиката, обективирана в решение № 163 от 28.05.2014 г. по гр.д. №
6458/2013 г. на ВКС, ГКО, ІV Г.О., за разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД е необходимо и предоставянето на допълнителен подходящ срок за изпълнение,
като в случаите, при които такъв срок не е даден или даденият е неподходящ, но
не последва изпълнение в достатъчен срок, развалянето на договора настъпва, ако
такъв срок фактически е изтекъл след това. При изложените съображения съдът
намира, че ищецът е упражнил надлежно правото си да развали предварителните
договори с връчване на нотариалната покана на ответника.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни възраженията на ответника,
че нотариална покана е твърде обща и бланкетна. Видно е от съдържанието на
поканата, че същата съдържа изявление за броя на сключените предварителни
договори; за клаузите от тях, чието изпълнение ответникът дължи, но не е
изпълнил, както и за последиците от неизпълнение на това задължение. С оглед на
тези данни следва да се приеме, че ответникът е неизправна страна по договорите
и изявлението за разваляне, отправено от ищеца е годно да породи целените с
него последици – договорът се разваля с обратна сила, доколкото не е такъв за
продължително или периодично изпълнение, аргумент от чл. 88, ал. 1 ЗЗД и
платената по него сума подлежи на връщане.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че искът е
недопустим, тъй като за вземанията ищецът вече е потърсил по съдебен ред
присъждане на сумите. По делото е приложено в цялост гр.д. № 70269/2014 г. по
описа на СРС, 126 състав. От същото се установява, че с решение от 04.11.2016
г. по гр.д. № 70269/2014 г. на СРС, 126 състав районният съд е уважил
предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3
вр. чл. 87 ЗЗД от „А.д.м.“ ЕООД срещу „С.“ АД, в които претенции се включват и
част от процесните вземания. С решение от 06.06.2017 г. по в.гр.д. № 2913/2017
г. по описа на СГС, ІІІ-б въззивен състав е обезсилено решението от 04.11.2016
г. по гр.д. № 70269/2014 г. на СРС, 126 състав, прекратено е производството и е
обезсилена издадената заповед за изпълнение по заповедно производство ч.гр.д. №
53302/2014 г. на СРС. Въззивното решение е влязло в сила, тъй като с
определение от 18.05.2018 г. по т.д. № 3093/2017 г. по описа на ВКС, І Т.О. е
допуснато до касационно обжалване решението само в една част, а в другата
производството е оставено без разглеждане, но в последствие с определение от
07.06.2018 г. по т.д. № 3093/2017 г. на ВКС производството е прекратено и в
тази част, поради оттегляне на касационната жалба. Предвид изхода на заведеното
предходно производство, по което решението на първата инстанция е обезсилено,
както и издадената заповед за изпълнение, следва да се приеме, че не е налице
съдебен акт, с който да е установено със сила на пресъдено нещо съществуването
или несъществуването на някоя от процесните претенции. Обезсилването на постановеното
по гр.д. № 70269/2014 г. по описа на СРС, 126 състав решение препятства
възможността да се прояви силата на пресъдено нещо относно спорното материално
право, поради което предявеният иск е допустим.
С оглед на ангажираните и обсъдени доказателства съдът намира за установено
по делото, че в изпълнение на предварителните договори физическите лица са
заплатили на ответника описаните по-горе суми, за което се съдържа признание и
в подписаните новационни споразумения, като това е видно и от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза. Установи се от заключението на вещото
лице, че ищецът е изпълнил задължението си по споразуменията за заместване и е
заплатил на физическите лица сумите, които претендира от ответника. Дружеството
„А.д.м.“ ЕООД е упражнило надлежно правото си да развали сключените
предварителни договори с връчване на нотариалната покана на „С.“ АД, поради
което заплатените суми подлежат на връщане на ищеца, който е заместил
първоначалните купувачи по силата на сключените новационни споразумения.
При формирания извод за основателност на заявената претенция по чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД следва да се разгледа въведеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност. При двустранните договори всяка от страните
получава и може да задължи насрещната престация, защото тя е изпълнила своята.
Когато насрещната страна не изпълнява задълженията си, изпълнилият своето
задължение кредитор може да се освободи от договора и да поиска връщане на
даденото от него. Той може да развали договора, когато длъжникът не изпълнява
своето задължение по причина, за която той отговаря. Давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно т. 7 от Постановление
на пленума на ВС № 1/1979 г. при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя
не може да се иска обратно, докато то съществува, затова вземането става
изискуемо от деня, в който отпада основанието. Давността започва да тече от
отпадане на основанието за получената престация. В разглеждания случай ищецът е
упражнил правото си да развали договора след изтичане на срока за извършване на
строителството, като правото е упражнено в петгодишен срок. Вземането за
връщане на цената по предварителните договори е станало изискуемо от разваляне
на предварителните договори с нотариална покана, връчена на ответника на
19.03.2014 г. и към датата на подаване на исковата молба10.04.2018 г. давността
не е изтекла. Ето защо възражението на ответника за погасяване претенциите по давност
се явява неоснователно.
Предвид изложените съображения съдът намира, че претенцията на ищеца срещу
ответника следва да се уважи, доколкото се доказа по делото, че претендираната
сума в размер на 183 030,29 лева е получена от ответника, но е отпаднало
основанието за нейното задържане.
При съобразяване
постановката на Тълкувателно решение № 4/2014 от 29.04.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което съдът не може да присъди левовата равностойност на сума,
уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи,
и доколкото уговорената цена в предварителните договори е в евро, съдът следва
да присъди вземането в същата валута. Ето защо искът следва да се уважи за
пълния размер от 93 581,90 евро.
С оглед изхода
на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са извършени разноски в
общ размер на 13 949,93 лева, от които 7 321,21 лева за държавна
такса, 400 лева за депозит за вещо лице и 6 228,72 лева за адвокатско
възнаграждение. Следва да се остави без уважение искането за присъждане на
разноски в обезпечителното производство, тъй като от представените
доказателства, а такива твърдения не са изложени и в исковата молба, не може да
се направи извод, че предявеният иск е именно този, който е обезпечен като
бъдещ иск. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатския хонорар, за който извод съобрази фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените заседания, извършените
процесуални действия и дължимият размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с която ищецът се е
съобразил при уговаряне на адвокатското възнаграждение.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД „С.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да
заплати на „А.д.м.“ ЕООД, с ЕИК: ********с адрес: ***, сумата 93 581,90 евро /деветдесет и три хиляди
петстотин осемдесет и един евро и деветдесет евроцента/, представляваща
сума платена на отпаднало основание като сбор от сумите, заплатени от Н.Й..Д.за
ап. 702а в размер на 11 430 лева, от З.А.Л. за ап. 604в в размер на
6 382 лева, от Я.Ф.К. за ап. 504в в размер на 13 072,76 лева, от Я.Ф.К.
за ап. 603а в размер на 9 269,98 лева, от Я.Ф.К. за ап. 602а в размер на 8 076,68
лева, от П.А.П. за ап. 405в в размер на 16 584,94 лева, от Д.И.М. за ап.
501а в размер на 14 668,72 лева, от Г.Б.Т.за ап. 506б в размер на
45 977,65 лева, от Б.Н.Н. за п. 601а в размер на 18 441,68 лева, от Л.С.Д.за
ап. 703в в размер на 27 109,26 лева, от И.К.А.за ап. 402а в размер на
4 011,41 лева, от И.К.А.за ап. 302а в размер на 3 993,80 лева и от И.К.А.за
ап. 502а в размер на 4 011,41 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба 10.04.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК„С.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати на „А.д.м.“ ЕООД, с
ЕИК: ********с адрес: ***, сумата 13 949,93 лева /тринадесет хиляди
деветстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: