гр. Стара Загора, 27.11.2017 г.
Старозагорски районен
съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми октомври, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
при секретаря Тонка
Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 2614 по описа за 2017
г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени
са установителни искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът
„Булпойнт 2015“ ЕООД, твърди, че на 05.12.2016г. депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу ответника,
по повод на което е образувано ч.гр.д. №53/2017г. по описа на PC Стара Загора.
Със
заявлението е сезиран PC Стара Загора с искане за издаване на заповед за
изпълнение, с която ответникът Д.П.К. с ЕГН: **********, адрес: ***, да бъде
осъден да заплати на „Булпойнт 2015" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Струга" № 31, представлявано от
Георги Огнев Георгиев, сумата от 590,55 лв. /петстотин и деветдесет лв. и
петдесет и пет ст./, както и сумата от 194,71лв. /сто деветдесет и четири лв. и
седемдесет и една ст./. В законоустановения срок длъжникът депозирал възражение
на основание чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Предвид
гореизложеното е предявен и настоящият иск за установяване на вземането ни, по
реда на, чл. 422 ГПК вр. чл. 415 от ГПК.
Основанието,
на което се претендира вземането за главница в размер на 590.55 лв. са
договорни отношения между страните.
Между
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Д.П.К. е бил сключен договор
за предоставяне на телекомуникационни услуги, а именно:
1. Заявление/Договор с
№910920905405012013-26755163 от 05.01.2013г. за абонаментен план на мобилен
номер със срок от 12 месеца. / Доказателство: Заявление/Договор с
№910920905405012013-26755163 от 05.01.2013г./
С
процесния ДОГОВОР БТК е предоставил на Д.П.К. мобилни УСЛУГИ на мобилен номер
********* по план -Виваком МегаКол М+".
2. Заявление/Договор с
№910920905416112013-29214910 от 16.11.2013г. за абонаментен план на мобилен
номер със срок от 12 месеца. / Доказателство: Заявление/Договор с
№910920905416112013-29214910 от 16.11.2013г./
С
процесния договор БТК е предоставил на Д.П.К. мобилни УСЛУГИ на мобилен номер
********* по план “МаксиКол ХЛ" и допълнителна
услуга „+Дата С“.
За
периода от 15.11.2013 до 14.12.2013 год. ответникът е ползвал мобилни услуги,
за които е била издадена фактура № **********/15.12.2013г. на стойност 400,20
лв., от която сумата от 325,20 лв. до настоящия момент не била заплатена.
За
периода от 15.12.2013г. до 14.01.2014 год. ответникът е ползвал мобилни услуги,
за които е била издадена фактура №**********/15.01.2014 г. на стойност 51,57
лв., която към настоящия момент не била заплатена.
За
периода от 15.01.2014г. до 14.02.2014 год. ответникът е ползвал мобилни услуги,
за които е била издадена фактура № **********/15.02.2014г. на стойност 53,24
лв., която към настоящия момент не е заплатена.
За
периода от 15.02.2014 до 14.03.2014г. ответникът е ползвал мобилни услуги, за
които е била издадена фактура № **********/15.03.2014г. на стойност 3,83 лв.,
която към настоящия момент не била заплатена.
За
периода от 15.05.2014 до 14.06.2014г. ответникът е ползвал мобилни услуги, за
които е била издадена фактура № **********/15.06.2014г. на стойност 156,71 лв.,
която към настоящия момент не била заплатена.
Общият
размер на незаплатените 5 / пет / броя месечни фактури бил в размер на 590,55
лв. /петстотин и деветдесет лв. и петдесет и пет ст., която сума представлява
главница по фактури с № **********/15.12.2013г.; № **********/15.01.2014г.;
№11547793 56/15.02.2014г.; №**********/15.03,2014г.; №**********/15.06.2014г.
Съгласно
чл. 84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Ответникът
бил длъжен да заплати на ищеца и сумата от 194,71лв. /сто деветдесет и четири
лв. и седемдесет и една ст./, представляваща мораторна лихва за забава, както
следва:
• 113,33 лв. по фактура №
**********/15.12.2013 г. за отчетен период от 15.11.2013 до 14.12.2013 год.;
• 17,45 лв. по фактура № **********/15.01.2014
г. за отчетен период от 15.12.2013 до 14.01.2014 год.;
• 17.47 лв. по фактура № **********/15.02.2014
г. за отчетен период от 15.01.2014 до 14.02.2014 год.;
• 1,22 лв. по фактура № **********/15.03.2014
г. за отчетен период от 15.02.2014 до 14.03.2014 год.;
•
45,24 лв. по фактура № **********/15,06.2014 г. за отчетен период от 15.05.2014
до 14.06.2014 год.
До
настоящия момент гореописаните суми не били заплатени от ответника.
Поради
неплащане на задълженията от страна на ответника на 29.05.2015г. „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД сключила Договор за прехвърляне на
вземания със "СГ Груп" ООД, по силата на който дружеството цесионер
придобило вземанията по всички гореизброени фактури.
"СГ
Груп" ООД в качеството си на пълномощник на „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД е изпратило уведомление на Д.П.К. на основание чл. 99, ал. 3
от Закона за задълженията и договорите.
На
12.05.2016г. "СГ Груп" ООД прехвърлило всички свои вземания,
придобити по горепосочения Договор на "Булпойнт 2015" ЕООД.
"СГ
Груп" ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания
сключен на 12.05.2016г. е уведомил длъжника за извършената цесия с подаденото
заявление по чл.410 ГПК като информацията за извършеното прехвърляне се съдържа
и в заявлението по чл.410 от ГПК така и в заповедта за изпълнение изпратена до
длъжника.
Законът
не указвал формата и момента на съобщаване. Длъжникът може да противопостави
своето възражение, че няма надлежно уведомление, само ако наведе твърдение, че
е изпълнил задължението си на стария кредитор. В този смисъл е цитирано и
Определение № 987 от 18.07.2011г, на ВКС по гр. д. № 867/2011г., IV г.о., ГК.
Предвид
изложеното дружеството цесионер е активно легитимирано да предяви заявление на
основание чл. 410 от ГПК както и настоящия установителен иск по реда на чл. 422
и сл. от ГПК.
Предвид
гореизложеното, искането е да се постанови решение, с което да се приеме за
установено между страните, че ответника Д.П.К. с ЕГН: **********, адрес: ***,
дължи на „Булпойнт 2015" ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга" № 31, сума в
размер 590,55 лв. /петстотин и деветдесет лв. и петдесет и пет ст., с включен в
нея ДДС по месечни сметки № **********/15.12.2013г.; №**********/15.01.2014г.;
№**********/15.02.2014г.; №**********/15.03.2014г.; № **********/15.06.2014г,
както и на основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, да
се приеме за установено, че е дължима и сумата в размер на 194,71лв. /сто
деветдесет и четири лв. и седемдесет и една ст./, представляваща сбор от
мораторните лихви върху всяка главница от горепосочените фактури до 28.11.2016г.,
ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаването на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендирани са направените разноски и
юрисконсултско възнаграждение в исковото и в заповедното производство.
С
молба уточнение ищецът е заявил, че не претендира в настоящото производство
заявените в заповедното производство суми съответно: по фактура № **********/15.04.2015 г. за 3, 38 лева и мораторна
лихва в размер на 1, 04 лева; по фактура № ********** от 15.05.2014 г. за сума
в размер на 3, 27 лева, както и мораторна лихва в размер на 0, 98 лева.
В същата молба е направено уточнение за
периода на претендираната с исковата молба мораторна лихва.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор, с който предявения иск е оспорен като неоснователен.
От представените по делото с исковата молба
писмени доказателства не можело да се направи извод, че легитимиран да получи
евентуално дължимото е ищецът „БУЛПОЙНТ 2015" ЕООД гр. Варна.
Страни по представените с исковата молба
договори за мобилни услуги от 05.01.2013 г. и 16.11.2013 г. са „Българска
Телекомуникационна Компания" ЕДД и Д.П.К., т.е ако ответницата има
неизплатени задължения - легитимирана да получи евентуално дължимото била
„Българска Телекомуникационна компания" ЕАД.
В представеният договор за цесия от
29.05.2015 г. "Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД, в
качеството си на цедент прехвърля на "С.Г.Груп"ООД София в качеството
му на цесионер вземания в размер на 2 920 336,58 лв., произтичащи от
договорите, описани в Приложение № 1.1 към договора за цесия, както и
вземанията в размер на 735 091.25 лв., произтичащи от договорите, описани в
Приложение 1.2 към договора за цесия. Приложение 1.1 и Приложение 1.2 не били
представени като доказателства по делото и не можело да се направи категоричен
извод, че вземането към ответницата е предмет на този договор за цесия от
29.05.2015 г.
С оглед на това не можело да се направи
категоричен извод, че с втория договор за цесия от 12.05.2016 г. с цедент
„С.Г.Груп" ООД София и цесионер „Булпойнт 2015" ЕООД Варна е
прехвърлено вземането на Д.П. Дичева /независимо, че е представено като доказателство и приложение
№ 1, в което ответницата фигурира в т.352 с вземане в размер на 597,20 лв./.
Не е ясно именно защо тази сума била
предмет на договора за цесия от 12.05.2016 г., предвид факта, че представените
с исковата молба като доказателства фактури, въз основа на които е формирана
исковата претенция са за по-голяма сума. Не било ясно претендираните суми по
всяка от процесните фактури остатък от главница ли са или са главница, имало ли
е плащане по тях, кога, за да може да се определи и датата на лихвата за
забава, която претендира ищецът за всяка главница.
В конкретния случай, за да породи действие
сключеният между цедента - „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД и
цесионера „С.Г.Груп" ООД договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от
29.05.2015 г. и последващият договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 12.05.2016
г. сключен между цедента - „С.Г.Груп“ ООД и цесионера „Булпойнт 2015" ЕООД
в размер на исковата сума, цесията трябвало да бъде съобщена на длъжника от
предишния кредитор. Ищецът е представил като доказателства два броя уведомления
по чл.99, ал.З от ЗЗД, както и два броя пълномощни, с които цедента
упълномощава цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Но нито едно
от уведомленията не съдържало дата, както и доказателства за връчването му на
ответницата, ведно с пълномощното. И на двете уведомления е посочен адрес на Д.К.
в гр. Ямбол, а същата била с настоящ адрес *** от 28.10.2014 г.
До изпълнение на изискванията на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената цесия,
цедентът остава титуляр на вземането спрямо него. Завеждането на настоящия иск
от страна на цесионера „Булпойнт 2015" ЕООД не можело да има действието на
съобщаване /в този смисъл - Тълкувателно решение №142-7/11.11.1954 г., от ОСГК
и решение 698 от 23.10.2008 г. по гр.д. 306/2008 г. на ВКС, 2 ро т.о/. Двете
уведомления по чл.99 ал.3 от ЗЗД, представени от ищеца по делото не доказвали
съобщаването на цесията на длъжника Д.П.К., тъй като представляват частни
документи и нямат материална доказателствена сила.
С
оглед на това, счита, че спрямо нея двете прехвърляния нямат действие. В тази
връзка намира исковата претенция за неоснователна изцяло, предвид което моли да
се отхвърли. Оспорени са представените писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на
предявените искове е чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
По иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 99 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключен с ответника договор за
мобилни услуги, по който е престирано дължимото, както и размера на дължимата
сума. В тежест на ищеца е да докаже валидно прехвърляне на вземанията към
„Булпойнт 2015“ ЕООД. В тежест на ответника е да докаже плащане.
Искът за мораторната лихва е акцесорен и
неговото уважаване следва уважането на иска за главницата.
Исковете за съществуването на вземане с
правно основание по чл. 79 ал. 1 и по чл. 86 от ЗЗД във
вр. с чл. 422 от ГПК са предявени в
законоустановения месечен срок и са допустими и редовни.
Видно от представения Договор – Заявление от 05.01.2013 г. между ответницата и БТК АД са налице облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на мобилни услуги за телефонен номер 0876 66 37 36 с абонаментен план „Виваком Мегакол М +“ за срок от 12 месеца при автоматично подновяване на договора за неопределен срок след изтичането му.
На 16.11.2013 г. е сключен още един Договор между ответницата и БТК АД за телефонен номер ********** с абонаментен план „Максикол ХL“ и допълнителна услуга +Data S абонамент. Срокът на договора е за 12 месеца с автоматично подновяване за неопределен срок след изтичане на първоначалния.
Тези договори са подписани и от двете страни и подписите не са оспорени, поради което съдът приема, че за процесния период (ноември 2013 г. – декември 2014 г.) ищецът доказа, че между Д.К. и БТК АД са били налице облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на мобилни услуги за два телефонни номера.
Представени са следните заверени копия на дубликати на фактури: месечна сметка от 15.12.2013 г. с посочен в нея краен срок за плащане до 01.01.2014 г. на стойност 400. 20 лева с ДДС, както и извлечение на проведените мобилни разговори по брой и минути, както и дължимата сума; месечна сметка от 15.01.2014 г. с краен срок за плащане 01.02.2014 г. на стойност 391.77 лева (от които баланс от предходни периоди – 340.20 лева, лихва за забава в размер на 1.09 лева и потребени услуги – 50.48 лева) както и извлечение на проведените мобилни разговори по брой и минути, както и дължимата сума; месечна сметка от 15.02.2014 г. с краен срок за плащане до 04.03.2014 г. на стойност 445.01 лева (от които баланс от предходни периоди в размер на 391.77 лева, лихва за забава в размер на 2.76 лева и потребени услуги в размер на 50.48 лева) както и извлечение на проведените мобилни разговори по брой и минути и дължимата сума; месечна сметка от 15.03.2014 г. с краен срок за плащане до 01.04.2014 г. на стойност 448.84 лева (баланс от предходни периоди в размер на 445.01 лева, лихва за забава в размер на 2.82 лева и потребени мобилни услуги на стойност 1.01 лева); месечно извлечение от 15.06.2014 г. с краен срок за плащане 02.07.2014 г. на стойност 612.20 лева, от които 153.33 лева неустойка и 3.38 лева лихва за забавено плащане и 0 лева стойност за ползвани услуги, а сумата от 455. 49 лева баланс от предходни периоди.
Ищцата не е оспорила твърденията, че през посочения период е потребявала мобилни услуги. Още повече, че съгласно сключените Договори се е задължила да плаща само по абонаментни планове сума в размер на 50. 48 лева месечно. Оспорила е фактурите като неясни- дали сочат главница или остатък от главница, но съдът намира, че в тях надлежно е отбелязвано потреблението, както и начисляваните лихви и неустойки. Самите дубликати на фактури са придружени и с месечни извлечения за минутите и услугите. При преценка на така представените писмени доказателства съдът намира за доказано че са ползвани мобилни услуги на стойност 442, 17 лева, като останалата сума, посочена във фактурите представлява начислена лихва за забава и неустойка. Иск за неустойка не е предявяван в настоящото производство – видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение и от исковата молба последната фактура от 15.06.2014 г. ищецът твърди, че е на стойност 156, 71 лева за ползвани мобилни услуги, а съгласно представеното доказателство тази сума представлява начислена неустойка и лихва за забава.
По отношение на прехвърлянето на вземането от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „СГ Груп“ ООД е представен Договор от 29.05.2015 г. ведно с извлечение от Приложение № 1, носещо подписите на цедент и цесионер, от което е видно, че прехвърлянето касае и задължения на ответницата по процесните фактури. Към Договора е приложено пълномощно от Изпълнителния директор на „БТК“ ЕАД, с което същият упълномощава „СГ Груп“ ООД да изпрати уведомителните съобщения по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до длъжниците. Приложено е и уведомление за цесия от цесионера към ответницата, към което няма доказателства за изпращане съответно получаване на същото.
На 12.05.2016 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания между „СГ Груп“ ООД и „Булпойнт 2015“ ЕООД, към което е представено и Приложение № 1, видно от което предмет на договора е и вземането срещу ответницата. Представено е пълномощно от цедента, с което същият упълномощава цесионера с правото да уведоми длъжниците за извършената цесия по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Приложено е уведомление за цесия от „СГ Груп“ ООД до ответницата, към което няма доказателства за изпращане съответно получаване на същото.
Основните възражения по делото бяха отправени именно връзка с валидното прехвърляне на вземането, както от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД към „СГ Груп“ ООД, така и от „СГ Груп“ ООД към „Булпойнт 2015“ ЕООД.
В Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. е постановено, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. е постановено, че уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Съобразявайки представените по доказателства за извършената цесия и предвид съдебната практика настоящият състав намира, че получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника. Искът по чл. 422 от ГПК се счита предявен от датата на заявлението по чл. 410/417 от ГПК.
По отношение на искането за мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД, то същото е акцесорно и следва да бъде уважено съгласно уважаването на главните искове. Ответникът не представи доказателства за извършено плащане до приключване на съдебното дирене по делото.
По фактура № **********/15.12.2013г. с падеж на 01.01.2014 г. законната лихва за забава за периода от 03.01.2014 г. до 28.11.2016 г. е в размер на 118.13 лева.
По фактура № **********/15.01.2014г с падеж на 01.02.2014 г. законната лихва за забава за периода от 03.02.2014 г. до 28.11.2016 г. е в размер на 14.47 лева.
По фактура № **********/15.02.2014г. с падеж на 04.03.2014 г. законната лихва за забава за периода от 06.03.2014 г. до 28.11.2016 г. е в размер на 14.03 лева.
По фактура № **********/15.03.2014г. с падеж на 01.04.2014 г. законната лихва за забава за периода от 03.04.2014 г. до 28.11.2016 г. е в размер на 0.28 лева.
Последната фактура удостоверява начислена неустойка и доколкото искът в тази част следва да се отхвърли, не подлежи на присъждане и мораторната лихва.
На основание чл. 162 от ГПК искът за мораторна лихва за периода от 03.01.2014 г. до 28.11.2016 г. по фактури с номера: № **********/15.12.2013г.; №**********/15.01.2014г.; №**********/15.02.2014г.; №**********/15.03.2014г.; № **********/15.06.2014г. е основателен до размера от 146. 91 лева, а в останалата част следва да се отхвърли до претендирания размер от 194.71 лева.
Ето защо съдът намира, че предявените искове следва да се уважат частично – искът за главница за сумата от 442, 17 лева, представляваща цената на ползвани мобилни услуги, а искът за мораторна лихва за сумата от 146. 91 лева.
По отношение на сумите, заявени в заповедното производство - по фактура № **********/15.04.2015 г. за 3, 38 лева и мораторна лихва в размер на 1, 04 лева; по фактура № ********** от 15.05.2014 г. за сума в размер на 3, 27 лева, както и мораторна лихва в размер на 0, 98 лева, за които не се предяви иск (нито с първоначалната искова молба, нито с уточнителната такава) в настоящото производство, съдът намира, че заповедта за изпълнение следва да се обезсили в тази част, като това следва да се извърши по ч.гр.д. № 53/2017 г. по описа на РС Стара Загора.
По разноските.
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 вр. с чл.
415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
По заповедното производство заявителят е
сторил разноски в размер на 325 лева, от които 300 лева за адвокатски хонорар и
25 лева държавна такса.
В исковото производство ищецът е сторил
разноски в размер на 435 лева, от които 360 лева за адвокатски хонорар и 75
лева за държавна такса.
Ответната страна е направила разноски за
адвокат в размер на 300 лева.
Съобразно изхода на спора и според чл. 78
ал. 1 от ГПК следва да се присъдят на ищеца разноски в размер на 570 лева. На
ответницата според чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да се присъдят разноски в размер
на 75 лева.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.П.К. с ЕГН: **********, адрес: *** и
настоящ адрес *** дължи на „Булпойнт 2015“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Струга" № 31, сума в размер 442,17 лв. с
включен в нея ДДС главница за ползвани мобилни услуги по Договор – Заявление от
05.01.2013 г. и Договор 16.11.2013, сключени с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД по месечни сметки № **********/15.12.2013г.;
№**********/15.01.2014г.; №**********/15.02.2014г.; №**********/15.03.2014г.; №
**********/15.06.2014г. ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаването на заявлението – 07.12.2016 г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 442.17 лева до претендираните 590.55 лева, като
неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.П.К. с ЕГН: **********, адрес: *** и настоящ
адрес *** дължи на „Булпойнт 2015" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга" № 31, сума в размер на 146.91
представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка
главница от горепосочените фактури с номера № **********/15.12.2013г.;
№**********/15.01.2014г.; №**********/15.02.2014г.; №**********/15.03.2014г.; №
**********/15.06.2014г. за периода от 03.01.2014 г. до 28.11.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 146.91 лева до претендираните 194,71лв.
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.П.К. с ЕГН: **********, адрес: *** и настоящ адрес *** да заплати на „Булпойнт 2015" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга" № 31, разноски в размер на 570 лева.
ОСЪЖДА „Булпойнт
2015" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Струга" № 31 да заплати на Д.П.К. с ЕГН: **********, адрес: *** и
настоящ адрес *** разноски в размер на 75 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.