№ 24
гр. Елхово , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М.И.Д.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело №
20202310100257 по описа за 2020 година
Производството е образувано по постъпилата искова молба, с която са предявени
положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, вр.с чл.415 ал.1 от ГПК за
установяване съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, както и в обективно съединяване осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД, вр.с
чл.205 от ЗЗД.
Ищецът – „***” ЕАД, с ЕИК ***, чрез проц. си представител – адв. В. Г., в исковата
си молба против И. Р. К. твърди, че против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата от 296.49 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги,
дължими по сключен между страните Договор за мобилни услуги от 22.05.2014г.
Сочи се, че по повод сключеният Договор за мобилни услуги от 22.05.2014г.
ответникът е абонат на дружеството - ищец с клиентски номер *** и титуляр по
предпочетения мобилен номер *** с избрана абонаментна програма GLOBUL Web & Talk
13.99 лв. с уговорен срок на действие до 22.05.2016г., като правоотношението е новирано с
Допълнително споразумение от 21.03.2016г. с избрана абонаментна програма Стандарт
20.99 с уговорен срок на действие до 21.03.2018г. Заявява се, че ответникът се е възползвал
от преференциални условия на Оператора и е взел мобилно устройство HTC модел Desire
820 Dark Grey на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 20.59лв.
всяка съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Договорът е подновен
с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от дата 13.04.2017г. с
предпочетена абонаментна програма Нонстоп 30.99лв., с уговорен срок на действие до
13.04.2019г.
1
Като лоялен клиент на дружеството – ищец и при възползване от преференциални
условия на Оператора да ползва повече от една услуга, абонатът -ответник е взел втори
абонаментен план с предпочетен мобилен номер *** по програма НонСтоп 29.99 лева с
неограничени национални минути, съгласно Договор за мобилни услуги от 14.09.2016г. с
уговорен срок на действие до 14.09.2018г.
Ищцовото дружество твърди, че е изпълнявало всички поети с договорите между
страните задължения за периода на действието на договорите, а ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № ***. В исковата молба се твърди, че за потребените от
абоната-ответник услуги за периода от 18.06.2017г. до 17.11.2017г. „***“ ЕАД е издало три
фактури с №№ *** от 18.07.2017г., *** от 18.08.2017г. и *** от 18.09.2017г., както и
кредитно известие № *** от 18.10.2017г. за извършена корекция по дълга, като потребените
от ответника - абонат услуги за този период са в общ размер на 191.54 лв., но И.К. от своя
страна не е изпълнил възникналото задължение за плащане.
Ищецът сочи, че поради неизпълнение от отв.К. на задължението да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги, той е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти на основание по т.11 от
процесния договор за услуги, във връзка с чл.75, вр. с чл. 19б, б. „в“ от ОУ на мобилния
оператор. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложими към
лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство марка HTC модел Desire 820 Dark Grey са обявени за предсрочно изискуеми.
Издадена е била за абонатен номер *** крайна фактура № *** от 18.11.2017г. с начислена
обща сума за плащане в размер на 1066.76лв, от която неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 770.27лв.; 104.95 лева - цената,
дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен
план и сумата от 191.54 лева за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни
периода.
Неизпълнението на процесното задължение, ищецът е заявил като основание за
депозиране на заявлението, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 838/19г. по описа на ЕРС, но поради връчването на тази Заповед
на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, на основание чл. 415, ал.1, т.2, вр. с чл. 47, ал.5 от
ГПК е било указано на заявителя – ищец в настоящото производство да предяви иск по чл.
422 от ГПК за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Ищецът е предявил установителен иск за парично вземане по реда на чл.422, вр.с
чл.415, ал.1, вр.с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.с чл.79 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 191.54 лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № *** за периода от 18.06.2017г. до
17.11.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и в обективно
2
съединяване осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД вр.с чл.205 от ЗЗД – за заплащане на сумата от
104.95 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
21.03.2016г. за периода след м.11.2017г. до м.03.2018г. Претендира се присъждане и на
направените по настоящото производство разноски.
В дадения от съда срок за отговор, ответникът И.К. не е депозирал писмен отговор,
не е направил възражения по иска и не е представил и посочил доказателства.
В съдебно заседание, ищецът-търговец, редовно и своевременно призован, не
изпраща представител, но с депозирана на 19.01.2021г. молба ищецът, чрез процесуалният
си представител – адв. В.Г., е заявил, че поддържа изцяло исковата молба и желае същата да
се уважи като основателна и доказана. Прави се и искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на предпоставките на чл.238, ал.1 и чл. 239 от ГПК.
Ответникът, редовно и своевременно призован по реда на чл.44, ал.1, изр. последно
от ГПК /при отказ на лицето да получи съд.книжа/, не се явява в съдебно заседание и не е
изпратил представител. Същият не е изразил становище по иска и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори от страните, а и от приложените по делото доказателства е видно, че на
22.05.2014г. между страните - „***“ ЕАД и И. Р. К. е бил сключен Договор за мобилни
услуги, като И.К. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски № ***
и титуляр по предпочетен мобилен номер *** с избрана абонаментна програма GLOBUL
Web & Talk 13.99 лв. с уговорен срок на действие до 22.05.2016г.. Това правоотношението е
било новирано с подписано от страните Допълнително споразумение от 21.03.2016г. с
избрана абонаментна програма Стандарт 20.99 с уговорен срок на действие до 21.03.2018г.
Абонатът-ответник се е възползвал от преференциални условия на Оператора и е взел
мобилно устройство HTC модел Desire 820 Dark Grey на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 20.99 лв. всяка съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор. Договорът за мобилни услуги е подновен с Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от дата 13.04.2017г. с предпочетена
абонаментна програма Нонстоп 30.99лв., с уговорен срок на действие до 13.04.2019г.
Като лоялен клиент на дружеството – ищец, И.К. се е възползвал от
преференциални условия на Оператора да ползва повече от една услуга и е взел втори
абонаментен план с предпочетен мобилен номер ********** по програма НонСтоп 29.99
лева с неограничени национални минути, съгласно Договор за мобилни услуги от
14.09.2016г. с уговорен срок на действие 24 месеца - до 14.09.2018г.
По така сключените между страните Договори ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството - ищец мобилни услуги, а потреблението е фактурирано под клиентския
номер на абоната № ***, като за потребените от абоната-ответник услуги за периода
18.06.2017г. до 17.11.2017г. „***“ ЕАД е издало три фактури с №№ *** от 18.07.2017г., ***
от 18.08.2017г. и *** от 18.09.2017г., както и кредитно известие № *** от 18.10.2017г. за
извършена корекция по дълга, като потребените от ответника - абонат услуги за този
3
период са в общ размер на 191.54 лева.
Поради неизпълнение от отв.К. на задължението да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги, дружеството - ищец е прекратило едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти на основание чл.75, вр. с
чл. 19б, б. „в“ от ОУ на мобилния оператор и е била издадена за абонатен номер *** крайна
фактура № *** от 18.11.2017г. /приложена по делото/ с начислена обща сума за плащане в
размер на 1066.76лв, от която неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 770.27лв.; 104.95 лева - цената, дължима за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план и сумата от 191.54
лева за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода. За самото
прекратяване на договорите законът не въвежда изискване за форма както за валидност, така
и за доказване, тъй като то настъпва по силата на самия договор, в случая поради
неизпълнението от ответника като абонат да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги и лизинговите вноски.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложими към
лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство марка HTC модел Desire 820 Dark Grey са обявени за предсрочно изискуеми.
Няма данни по делото за уведомяването на ответника за прекратяването на договорите и за
обявяване на сумите за предсрочно изискуеми. Видно от приложения по делото договор за
лизинг и ОУ - неразделна част от самия Договор, в чл.12 от ОУ към договори за лизинг е
уредено обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски за
договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението
на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги.
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 838/2019г. по описа на
ЕРС, което е било образувано въз основа на подадено на 22.10.2019г. от ищеца „***“ ЕАД
заявление за издаване на заповед за изпълнение, е видно, че по същото дело е издадена
Заповед № 1936 от 24.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която ЕРС е разпоредил на длъжника–ответник в настоящото гр.производство – И. Р. К. да
заплати на кредитора „***“ ЕАД сумата от общо 296.49 лева, представляваща потребени и
незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за
предоставяне на мобилни услуги от 22.05.2014г. за отчетен период от 18.06.2017г. до
17.11.2017г., за които Операторът е издал крайна фактура № *** от 18.11.2017г., мораторна
лихва за забава в размер на 54.49 лева, начислена за периода от 04.12.2017г. до 26.09.2019г .,
ведно със законната лихва върху главницата от 296.49 лева, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 22.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените в заповедното производство разноски в общ размер на 205.00 лева, от които
25.00 лева заплатена държавна такса и 180.00 лева /с вкл. ДДС/ заплатено адвокатско
възнаграждение.
С Разпореждане № 301 от 11.02.2020г. по ч.гр.д. № 838/19г. заповедният съд е
указал на заявителя „***“ ЕАД, че на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок
може да предяви иск относно вземането си против И.К., тъй като последният е получил
издадената Заповед за изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Настоящата исковата
молба на ищеца е подадена в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй
4
като съобщението за предявяване на иска по чл. 422 ГПК е получено от ищеца на
26.02.2020г., а исковата молба е депозирана в съда на 15.05.2020г. Предявеният на
основание чл.422 от ГПК положителен иск за установяване на вземане по
издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, не се отнася за пълния размер на
сумите, за който е издадена заповедта, а за част от нея – за сумата от 191.54 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените искове както следва:
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД – за признаване
за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 191.54 лв.,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № *** за периода от
18.06.2017г. до 17.11.2017г., доставени въз основа на сключени между страните договори, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
838/2019г. по описа на ЕРС срещу ответника-длъжник, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното
плащане, и осъдителен иск с правно основание чл.79, вр. с чл.205 от ЗЗД – за заплащане на
сумата от 104.95 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 21.03.2016г. за периода след м.11.2017г. до м.03.2018г. Заявена е от ищеца и претенция за
присъждане на разноските по заповедното и по настоящото производство.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на
парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа и от приложеното ч.гр.д. № 838/2019г. по описа на ЕРС, по което има
издадена срещу ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
за процесната сума по този иск, която Заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от
ГПК. Исковата молба е подадена в съда в рамките на преклузивния едномесечен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК като се вземе предвид, че съгласно чл. 3 от ЗМДВИПОРНС за времето
от обявяването до отмяната на извънредното положение, т.е. от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложение,
като настоящото не е включено в изключенията. В този смисъл едномесечният срок изтича
на 26.05.2020г.
Предявеният осъдителен иск също е допустим според съда, тъй като
съгласно разясненията, дадени в т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство по предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК е допустимо и
съединяването на искове по реда на чл.210 от ГПК, включително и предявяване при
условията на обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове.
Съдът намира, че са налице изискуемите от Закона кумулативни предпоставки по
чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, след като е бил редовно
призован и са му били указани с Разпореждане № 961/12.06.2020г. на съда последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на представител в съдебно
заседание. От друга страна, исковете се явяват и основателни с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените в подкрепа на тях писмени доказателства, посочени и
5
обсъдени по-горе и липсата на данни за погасяване на задължението от ответника.
Предвид горните съображения, съдът счита, че следва да се постанови решение,
като се приеме наличието на неизпълнено задължение в тежест на ответника, без да се
излагат мотиви по съществото на спора. В съответствие с гореизложеното предявеният иск
по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.79 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 191.54 лв., представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен № *** за периода от 18.06.2017г. до 17.11.2017г.,
доставени въз основа на сключени между страните договори, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 838/2019г. по описа на ЕРС
срещу ответника-длъжник, следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 191.54
лева.
Предвид паричния характер на задължението ответникът дължи и законната лихва
върху сумата от 191.54 лева, считано от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в ЕРС
– на 22.10.2019г. до окончателното плащане на главницата.
Искът с правно основание чл. 79, ал.1, вр. с чл.205 от ЗЗД – за заплащане на сумата
от 104.95 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода след м.11.2017г.
до м.03.2018г. по договора за лизинг, също е изцяло основателен. Вземането на ищеца
произтича от сключен между страните Договор за лизинг от 21.03.2016г. /приложен по
делото/, който е валиден и поражда правни последици, а и не е оспорен от ответника. Освен
това, договора е със срок от 23 месеца, или към м. март 2018 г. срокът на договора е изтекъл,
а тази осъдителна претенция е предявена с исковата молба пред ЕРС на 15.05.2020 г., поради
което при всички положения ответникът трябва да дължи заплащане на стойността на
мобилното устройство, което е получил, подписвайки договора. Не са представени
доказателства за плащане на уговорените по погасителния план вноски, нито се твърди от
ответната страна да е извършено плащане, включително на претендираните за периода след
м.11.2017г. до м.03.2018г. Липсват и доказателства мобилното устройство да е върнато на
оператора от страна на ответника. Получаването му същият е декларирал с подписването на
договора за лизинг, като се е задължил да заплаща за ползването лизинговата цена по
инкорпориран в договора погасителен план.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и 8 от ГПК ответника И.К.
следва да бъде осъден да заплати на „***“ ЕАД направените в заповедното производство
разноски в размер на 111.87 лева съобразно уважаването на иска по чл. 422 ГПК за част от
заявената по реда на чл. 410 ГПК сума /общо в размер на 350.98лв./, както и направените в
настоящото производство разноски в общ размер на 255.00 лева, от които 180.00 лева -
платено адвокатско възнаграждение и 75.00 лева - платена държавна такса, каквото
надлежно искане е направено и с оглед на представените доказателствата за направени
такива разходи и размера на адв.възнаграждение, посочен в договора за правна помощ и в
списъка на разноските, представен от ищеца.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение следва да се
връчи на страните, като ответника, срещу който то е постановено, в едномесечен срок от
това връчване, има възможност да поиска от въззивния съд /ЯОС/ отмяна на решението, ако
е бил лишен от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване или
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или
призовките за съдебното заседание или невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, както и че
може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото.
6
Водим от гореизложеното и на основание чл.239, вр. с чл.238, ал.1, вр. с чл. 422 от
ГПК, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1,
т.2, вр. с чл.79 от ЗЗД по отношение на ответника И. Р. К. с ЕГН – **********, с
постоянен адрес в с. *** и с настоящ адрес в с. ***, че същият ДЪЛЖИ на ищеца –
„***” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, титуляр на
банкова сметка с IBAN: ***, представлявано от Д.К.К. и М.С., чрез пълномощника –
адв. В.Г., със съдебен адрес: ***, сумата от 191.54 лева /сто деветдесет и един лева и
петдесет и четири стотинки/, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги
за абонатен № *** за периода от 18.06.2017г. до 17.11.2017г., доставени въз основа на
сключени между страните договори за предоставяне на мобилни услуги, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 838/2019г. по
описа на ЕРС срещу ответника-длъжник, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК – 22.10.2019
година до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.79, вр. с чл.205 от ЗЗД ответника И. Р. К. с ЕГН –
**********, с постоянен адрес в с. *** и с настоящ адрес в с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца – „***” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***,
представлявано от Д.К.К. и М.С., чрез пълномощника – адв. В.Г., със съдебен адрес:
***, сумата от 104.95 лева /сто и четири лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода след м.11.2017г. до
м.03.2018г. по Договор за лизинг от 21.03.2016 година.
ОСЪЖДА И. Р. К. с ЕГН – **********, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД с ЕИК
***, направените в заповедното производство разноски в размер на 111.87 лева / сто и
единадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ съобразно уважаването на иска по чл.
422 ГПК за част от заявената по реда на чл. 410 ГПК сума.
ОСЪЖДА И. Р. К. с ЕГН – **********, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД с ЕИК
***, разноски по настоящото производство в размер на 255.00 лева /двеста петдесет и
пет лева/, от които 180.00 лева – платено адвокатско възнаграждение и 75.00 лева -
платена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на
обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните.
Препис от решението да се изпрати за прилагане по ч.гр.д. № 838/2019г. по
описа на ЕРС.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
7