Решение по дело №2633/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от председателя на Комисията за защита на личните данни – София чрез процесуалния му представител ст.ю.к. Д. Г., против решение №962/18.07.2024г по АНД № 1586/2024г по описа на РС – Варна, ХХVІI с-в, с което е отменено издаденото от касатора НП № 05/08.03.2024г и наложената на Община Варна, представлявана от кмета, Имуществена санкция в размер на 1 000лв. на осн.чл.86 ал.1 от Закона за защита на личните данни.

Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, с твърдение, че районният съд неправилно е приел, че за АНО не са били налице основания за спиране на АНП по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН и НП е издадено след изтичане на 6-месечния срок по чл.34 от ЗАНН; сочи се, че становището на ВРС, че АНО е следвало да приложи ЗЗЛД, а не Регламент (ЕС) 2016/679, показва непознаване на националната правна рамка и вторичното право на ЕС; оспорва се и извода на въззивния съд, че нарушението не е точно квалифицирано, не са изяснени обстоятелствата, при които е извършено, вида му, приложимия закон и санкционната норма, както и качеството на извършителя, като се излагат доводи за безспорна доказаност и правилна квалификация на вмененото нарушение. С тези съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което НП да бъде потвърдено; претендира се и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание по същество, редовно призован, касаторът не се явява; чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище, с което поддържа изцяло касационната жалба и искането си за присъждане на разноски.

Касационният ответник Община Варна, представлявани от кмета чрез процесуалния му представител гл.ю.к.С. Н. с отговора си по жалбата и в открито заседание по същество оспорват същата, излагат аргументи за законосъобразност на обжалваното съдебно решение и настояват за отхвърляне на жалбата против него като неоснователна.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие релевантни писмени и гласни доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел от фактическа страна, че на 21.01.2023г в КЗЛД постъпил сигнал вх. № ППН-01-49/23.01.2023г от И. Б. Ц. от [населено място], с твърдения, че на 19.10.2022г на предното стъкло на личното си МПС намерил Уведомление по реда на чл.186 ал.3 от ЗДвП, че е извършил нарушение по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което му е наложена глоба с фиш серия ОВ №********** в размер на 20лв. В законоустановения срок Ц. възразил срещу фиша, след чието анулиране му бил съставен АУАН № 00002045/15.11.2022г. Впоследствие на 11.01.2023г служител на „Български пощи“ ЕАД му връчил писмо с обратна разписка, в което сигналоподателят намерил НП № 538/30.11.2022г, съдържащи лични данни на друго лице, издадено въз основа на друг АУАН за друго нарушение, като на плика бил изписан номер, различен от номера на НП, съдържащо се в плика. Ц. счел, че с тези действия на Община Варна се цели да му бъде отнета възможността за защита срещу издаденото против него НП, което не му било връчено точно с тази цел – за да не може да упражни правото си на защита. Освен това Ц. счел, че с действията си служителите на структурното звено „Общинска полиция“ и зам.кметът на Община Варна или друго длъжностно лице създали предпоставки за злоупотреба с личните данни на лицата, за които имат задължение, в качеството си на обработващи лични данни, да ги съхраняват и обработват единствено и само във връзка с тяхната дейност.

Така постъпилият сигнал бил възложен за проверка на св.Л. М., изпълняващ длъжността „държавен инспектор“ в Отдел „Контрол и административнонаказателни производства“ към Дирекция „Правни производства и надзор“ в КЗЛД. В хода на проверката свидетелят изискал становище във връзка с изнесените в сигнала твърдения. В постъпилото становище от 15.02.2023г от Община Варна било посочено, че срещу И. Б. Ц. е издадено НП с №568/30.11.2022г въз основа на АУАН серия ОВ №0002045/15.11.2022г за извършеното от него нарушение. НП постъпило в Дирекция „Финансово-счетоводни дейности“ в Община Варна с писмо от 07.12.2022г за връчване на адресата. При подготовката на документите за изпращане по пощата била допусната техническа грешка, при която в плика, адресиран до И. Б. Ц., било приложено НП №538/30.11.2022г, издадено срещу друго ФЛ – Н. Й.; НП № 568/30.11.2022г, издадено срещу И. Ц., не било изпратено на друг адресат. В становището на Общината било посочено изрично, че на служителя, допуснал техническата грешка, е обърнато внимание за прецизност при изпълнение на задължения, свързани с работа с лични данни, както и че до момента не са били допускани подобни пропуски при изпълнение дейността на общината.

При горните констатации св.Л. М. преценил, че в случая въз основа на описаните доказателства е установено по безспорен и категоричен начин, че на 11.01.2023г в гр. Варна Община Варна в качеството си на обработващ лични данни съгл.чл.4 т.8 от Регламент (ЕС) 2016/679, при осъществяване на дейността си не е отчел естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете за правата и свободите на физическите лица, като не е приложил подходящи технически и организационни мерки, гарантиращи постоянна поверителност, цялостност, наличност и устойчивост на системите и услугите за обработване, в резултат на което е осъществен неоторизиран достъп, неразрешено разкриване и разпространение на лични данни (три имена, ЕГН, адрес, номер на СУМПС) на едно ФЛ – нарушител но ЗДвП, както и на лични данни (три имена, ЕГН, регистрационен номер на лично МПС) на друго ФЛ – собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, съдържащо се в НП №538/30.11.2022г, и е нарушен чл.32 §1 б.“б“ и §2 вр.чл.5 §1 б.“е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕС и на Съвета.

С писмо от 22.03.2023г кметът на Община Варна бил поканен да се яви лично на 20.04.2023г в 14:00ч в КЗЛД, или да изплати надлежно упълномощено лице, за съставяне и връчване на АУАН при условията на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Писмото е получено в Община Варна на 24.03.2023г; на посочените дата и час представител на Община Варна не се явил, поради което св.М. съставил АУАН №5/20.04.2023г против Община Варна неприсъствено на осн.чл.40 ал.2 от ЗАНН.

По отношение на връчването на акта и предвид липсата на местни структури на КЗЛД св.М. приел, че в случая връчване по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН е неприложимо поради конфликт на интереси, и съставеният АУАН следва да бъде връчен чрез Областния управител на Варна. След получения отказ от последния актът бил изпратен за връчване на директора на ОДМВР – Варна със същия резултат, поради липса на законови основания за връчване на АУАН от служители на МВР. Предвид неуспешните опити за връчване актосъставителят преценил, че в случая е налице основанието по чл.43 ал.6 от ЗАНН, и с резолюция от 26.06.2023г, изписана върху акта, спрял АНП на посоченото основание. АНП било възобновено във връзка със служебно посещение на актосъставителя в Община Варна, и АУАН бил връчен на 30.01.2024г на лице с имена П. Д. П. като пълномощник, при липса на пълномощно по АНП, както и на данни лицето да е служител на Община Варна. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпило възражение против акта, преценено от АНО като неоснователно. Същевременно АНО възприел изцяло както фактическите констатации на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението, за което съставил НП от 08.03.2024г против Община Варна, и им наложил глоба в размер на 1 000лв. на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗЛД.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен АНО съгл.чл.87 ал.3 от ЗЗЛД, както и АУАН, издаден на осн.ал.2 на същия текст и Заповед № РД-15-342/05.10.2022г на председателя на КЗЛД. Независимо от горното предходният съдебен състав преценил, че в производството по издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е приложен неправилно. На първо място съдът приел, че АНО е нямал фактически и правни основания за спиране на АНП по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН, в резултат на което НП е издадено при изтекъл срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. На следващо място ВРС приел, че както в АУАН, така и в НП не се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, в няколко аспекта: От една страна от повдигнатото с НП обвинение (както от фактическа, така и от юридическа страна) остава неясна действителната воля на АНО за особеното качество на наказания субект Община Варна – дали АНО счита, че той е „администратор на лични данни“ по см.чл.4 т.7 от Регламент (ЕС) 2016/79, както е посочен в диспозитива на НП при налагане на нарушението, или е „обработващ лични данни“ по см.чл.4 т.8 от Регламента, както фигурира в мотивната част на НП и в АУАН. В тази връзка – от друга страна съдът приел, че в НП липсва посочена правна норма от приложимия ЗЗЛД, за чието нарушение е санкционирана Община Варна. Там е посочен само чл.32 §1 б.“б“ и §2 вр.чл.5 §1 б.“е“ от Регламента, на който съответства чл.59 ал.1 от ЗЗЛД, но тя предвижда задължение конкретно за администратора на лични данни, не и за обработващия лични данни, а и изобщо не е цитирана в НП. В обобщение ВРС е приел, че в АУАН и в НП липсват факти и обстоятелства, от които да е възможен извод в качеството на какъв субект по см.чл.4 от Регламента е наказана Община Варна (администратор на лични данни, съвместен администратор или обработващ лични данни); не е посочено и конкретно вмененото им нарушение по ЗЗЛД, за което е наложена санкцията по чл.86 ал.1 от ЗЗЛД, която е обвързана единствено с нарушение по същия закон, но не и на Регламента.

С тези съображения – поради констатираните две самостоятелни съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, с проверяваното си решение ВРС отменил НП като незаконосъобразно, и осъдил КЗЛД да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Настоящият касационен състав преценява така достигнатите правни изводи като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Възраженията на касатора съответно се преценяват като неоснователни.

Не е нито неправилен, нито противоречив извода на ВРС за липса на фактически и правни основания да предприетото от АНО спиране на АНП. Несподеляеми са разсъжденията на касатора за невъзможност АУАН да бъде надлежно предявен и връчен на нарушителя в конкретния случай – напротив, както правилно е посочил и ВРС, било е напълно възможно и достатъчно съставения в отсъствие на нарушителя акт да бъде връчен чрез изпращането му по пощенски път на кмета на Община Варна, който лично или чрез упълномощено лице да се подпише, че АУАН е доведен до знанието му – каквато е преследваната от законодателя цел на връчването – и да върне разписката на АНО. Не съществува възможност от възникване на конфликт на интереси в случая – ако кметът би получил срещу подпис АУАН, или ако би отказал да получи изпратения му от КЗЛД АУАН №5/20.04.2023г в условията на чл.43 ал.2 от ЗАНН – и в двете хипотези би било налице редовно връчване на акта. Другият вариант е бил личното връчване на АУАН – чрез призоваване на кмета на Община Варна или на упълномощено лице да се яви в КЗЛД за връчване на съставения акт, или актосъставителят да посети лично Община Варна и да връчи акта на кмета или на упълномощено от него лица, както в действителност се е случило на 30.01.2024г.

Вместо да предприеме връчване по някой от тези два съответни на житейската и правна логика начини, при доказана липса на основанието по чл.43 ал.6 от ЗАНН актосъставителят е спрял АНП напълно незаконосъобразно – от една страна понеже нарушителят и неговият адрес са известни, и от друга понеже никакво ненужно издирване не е проведено в случая, още по-малко щателно такова. Както беше посочено и по-горе – не е налице поддържаната от касатора невъзможност за връчване на АУАН, а и самият законодател не предвижда абстрактната невъзможност за връчване на акта като основание за спиране на АНП в чл.43 от ЗАНН – то е възможно само ако нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване.

При така възприетата незаконосъобразност на спирането на АНП мотивиран и законосъобразен е и правният извод на ВРС, че в случая не е спазен 6-месечният срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН за издаване на НП. АУАН е издаден на 20.03.2023г, а НП – на 08.03.2024г, т.е. почти година по-късно, при липса на основания за спиране на АНП. Това обстоятелство го квалифицира като незаконосъобразен поради съществено нарушение на процесуалните правила и е достатъчно самостоятелно основание за отмяната му.

Касационният съд счита, че в случая е налице още едно такова, неустановено от ВРС съществено процесуално нарушение в хода на АНП – АУАН не е надлежно връчен на нарушителя. В акта лице с имена П. Д. П. се е подписал като пълномощник на нарушителя без отбелязване в какво качество е станало това и по какъв начин същото лице е обвързано с Община Варна, а по преписката липсва приложено пълномощно, удостоверяващо това му качество. При тези данни следва извод, че АУАН изобщо не е надлежно връчен на нарушителя. В тази хипотеза и на осн.чл.52 ал.2 от ЗАНН АНО е бил длъжен веднага да върне акта на актосъставителя, за да го връчи по надлежния законов ред – в случая това задължение не е изпълнено. Факт е обаче, че възражение срещу АУАН е депозирано на 28.02.2024г, поради което това процесуално нарушение, макар и осъществено, очевидно не е ограничило правото на защита на наказаното лице, и поради това не съставлява самостоятелно отменително основание.

Безспорно такова обаче е допуснатото от АНО противоречие в качеството на наказаното лице – в АУАН и в мотивната част на НП Община Варна фигурира като обработващ лични данни, а в правораздавателната диспозитивна част на НП – като администратор на лични данни. Това противоречие е съществено, понеже препятства правото на защита на санкционираното лице да узнае съставомерните факти, за да организира защитата си против тях от една страна, а от друга – препятства и възможността съдът да извърши преценка за законосъобразност на НП относно избрания субект на отговорност, обективната съставомерност на нарушението му, неговата квалификация и основанието за ангажиране на отговорността му. Това противоречие е неотстранимо в съдебната фаза на производството и то по предложения от касатора тълкувателен ред, поради което според константната съдебна практика е самостоятелно основание за отмяна на НП.

До идентични правни изводи за незаконосъобразност на НП е достигнал и въззивния съд с проверяваното си решение. То не е обременено с пороците, релевирани с касационната жалба, а други основания за отмяна или ревизия не бяха констатирани и в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното квалифицира жалбата против него като неоснователна и налага отхвърлянето й.

При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, а ответникът не е поискал такива.

Така мотивиран и съобразно компетенциите си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 962/18.07.2024г по АНД № 1586/2024г по описа на РС – Варна, ХХVІІ с-в, с което е отменено издаденото от председателя на КЗЛД НП № 05/08.03.2024г и наложената на Община Варна, представлявана от кмета, Имуществена санкция в размер на 1 000лв. на осн.чл.86 ал.1 от Закона за защита на личните данни.

Решението е окончателно.