№ 1022
гр. Варна, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Н.а
Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501251 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на ЦВ. Д. АР. от гр. Варна срещу
Решение № 776/23.03.2022 год., постановено по гр. дело № 20213110116175
по описа на РС-Варна, с което е отхвърлена молбата на настоящата
жалбоподателка срещу П. АТ. ЯЛ. от гр. Варна за защита от домашно
насилие.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка
и анализ на събраните доказателства, в резултат на което фактическата
обстановка по делото е неправилно установена, съответно не е приложен
правилно материалния закон. Във въззивната жалба подробно са анализирани
доказателствата по делото и според въззивницата анализът им обосновава
извод, че срещу нея е извършен акт на домашно насилие от ответника П. Я.,
което влече след себе си и извод за основателност на подадената от нея молба
за защита от домашно насилие.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което молбата и против П.Я. за защита от домашно насилие да бъде
́
уважена и мерките за защита бъдат приложени за максималния срок,
предвиден в ЗЗДН.
В писмен отговор насрещната страна П. АТ. ЯЛ., чрез процесуален
1
представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да
бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивницата Цв. А., лично и чрез процесуален
представител, поддържа жалбата си и настоява да бъде уважена.
В съдебно заседание въззиваемият П. Я., чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
В молбата си до РС – Варна, с рег. с вх. № 42862/08.11.2021 год.,
уточнена с молба от 23.11.2021 год. молителката ЦВ. Д. АР. от гр. Варна е
навела следните твърдения:
С ответника П. АТ. ЯЛ. от гр. Варна са живели във фактическо
съпружеско съжителство в периода от края на месец май 2020 год. до
06.11.2020 год., когато са се разделили. Въпреки, че отношенията и с
́
ответника приключили, същият не спирал да упражнява психически и
физически тормоз върху нея. На 15.11.2020 год. осъществил спрямо нея акт
на домашно насилие, по повод на който молителката подала молба за защита
от домашно насилие, във основа на която е образувано гр. дело № 14909/2020
год. на РС-Варна. Ответникът бил наясно, че молителката се страхувала от
него, но въпреки това непрестанно искал да се срещнат и не прекъсвал
контакта си с нея – нито на улицата, нито където и да е другаде.
На 09.10.2021 год. ответникът видял молителката на улицата и се
втурнал след нея, крещейки и да спре; доближил се до нея, гонил я по *** и
́
останал в непосредствена близост до нея около 15 минути, причаквайки я
пред „Аптека Попова“, при което молителката силно се изплашила. При
излизане от аптеката молителката заявила на ответника, че ще позвъни на тел.
112, след което той си тръгнал. Молителката твърди, че описаното поведение
на ответника и е причинило силен стрес – получила треперене на крайниците,
́
екстрасистоли, задух, панически пристъпи, силни болки и пулсации в левия
бъбрек, който се активира при силен стрес. След консултация по телефона с
личния лекар, същият и назначил лечение с успокоителни.
́
Въз основа на изложеното молителката счита, че на посочената по – горе
дата – 09.10.2021 год. спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от
ответника П. АТ. ЯЛ. и настоява срещу него да бъдат наложени мерки за
защитата и от домашно насилие.
́
В съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител,
молителката поддържа молбата си и настоява да бъде уважена.
В писмено становище, поддържано в съдебно заседание, ответникът
П.Я., лично и чрез процесуален представител, оспорва молбата. Счита, че е
недопустима, тъй като с молителката не са живели на съпружески начала;
имали са връзка, продължила по – малко от година, но в този период не са
били във фактическо съпружеско съжителство. Поради това счита, че не е
налице предпоставката по чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, молбата е процесуално
недопустима и настоява за прекратяване на производството.
В условията на евентуалност изразява становище за неоснователност на
молбата и настоява за отхвърлянето и. Твърди, че не е проявявал грубо или
́
агресивно поведение спямо молителката, не я е преследвал, нито я е
2
причаквал. Осопрва наведените в молбата твърдения, като твърди, че на
09.10.2021 год. е имало случайна среща между страните в гр. Варна, на
кръстовището на *** и ***, при която ответникът поздравил молителката,
разминали са се и той продъжил към градинката, където е имал уговорена
среща със свой приятел. След малко се върнал за да вземе цигари от личния
си автомобил и пред „Аптека Попова“ видял обща на страните позната, с
която провел кратък разговор, след което продъжил към автомобила си. През
това време молителката е била в аптеката и ответникът не е разговарял с нея.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното:
От представените по делото разпечатки от водена между страните
електронна кореспонденция в периода 03.10.2020 год. – 12.11.2020 год. се
установява, че същите са имали връзка, продължила повече от месец,
ответникът е подарил на молителката „годежен“ пръстен, предприет е ремонт
на апартамента на ответника в кв. Ч. в гр. Варна с оглед съвместното живее
на страните в него, че страните са живеели заедно „между три къщи“, както и
че в дома на молителката в гр. Варна се намират вещи (дрехи) на ответника.
От договор за доставка и монтаж на дограма от 30.10.2020 год., скл.
между ответника П.Я. и „Ер 5“ ЕООД, с управител Р.Д., е видно, че договорът
е с предмет подмяна на дограмата на собствения на ответника апартамент в
гр. Варна, кв. Ч., бл. 42, ет. 12, ап. 46.
От електронна кореспонденция между молителката и управителя на
горното дружество – изпълнител по договора, водена в периода 15.10.2020
год. – 02.11.2020 год., т. е., преди и след сключването на договора, е видно, че
молителката е избирала дограмата, която да бъде монтирана в апартамента на
ответника.
От електронна кореспонденция между страните, водена в периода
16.11.2020 год. – 06.10.2021 год., е видно, че ответникът многократно е
уговарял молителката да се срещнат, но същата е отказвала да се среща с
него.
От писмо с рег. № 365000-50126/30.11.2021 год. от ОД на МВР Варна,
е видно, че на 26.10.2021 год. в Първо РУ Варна при ОД на МВР Варна е
заведено разпореждане с № 14460/2021 год. на РП-Варна, ведно с приложена
жалба от ЦВ. Д. АР. срещу П. АТ. ЯЛ. за нарушаване на съдебна заповед за
незабавна защита.
С Решение № 776/20.04.2021 год. по в. гр. дело № 802/2021 год. на ОС-
Варна е обезсилено Решение № 260569/19.02.2021 год. по гр. дело №
14909/2020 год. на РС-Варна, с което срещу П. А. Я. са били наложени мерки
за защитата на ЦВ. Д. АР. от домашно насилие, извършено спрямо нея от П.
Я. и производството е прекратено. С определение № 213/14.04.2022 год. по в.
ч. гр. дело № 269/2021 год. по описа на Апелативен съд – Варна, Решението
№ 776/20.04.2021 год. по в. гр. дело № 802/2021 год. на ОС-Варна, в частта му
относно прекратяване на производството за защита от домашно е потвърдено.
От амбулаторен лист от 20.10.2021 год. е видно, че молителката е
прегледана от лекар, поставена и е диагноза остра стресова реакция. Била е в
́
отпуск поради временна неработоспособност за времето от 20.10.2021 год. до
3
29.10.2021 год.
От амбулаторен лист от 04.11.2021 год. е видно, че молителката е
прегледана от лекар, с основна диагноза – генерализирана тревожност;
придружаващи заболявания – остра стресова реакция. Била е в отпуск поради
временна неработоспособност за времето от 04.11.2021 год. до 10.11.2021 год.
Към молбата на ЦВ. Д. АР. за защита от домашно насилие е приложена
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителката е декларирала, че на
09.10.2021 год. (събота) ответникът П. АТ. ЯЛ. я е видял на улицата, докато тя
отивала на среща с приятелка. Същият, без да мисли, се втурнал след нея,
крещейки и да спре. Доближил се до нея, гонил я по улица *** и останал в
́
непосредствена близост до нея поне 15 мин., причаквайки я пред аптека
„Попова.“
В показанията си свидетелката Н. А. Х., без родство и дела със страните,
ангажирана от молителката, заявява, че на 09.10.2021 год. е имала уговорка с
молителката да се видят в центъра, около църквата „Св.Никола“, до аптека
„Попова“, в 18, 00 часа. Свидетелката била на уговореното място, когато
видяла как молителката бяга по улицата идвайки от „Шишковата градинка“
нагоре в посока към църквата „Св.Никола“, а ответникът притичвал след нея,
с думите: „Ц., чакай“. Молителката влязла в аптеката, а ответникът останал
отвън, като я гледал през стъклата. Ответникът заговорил свидетелката, казал
и, че нещата, които е чувала за него, не са верни. Според свидетелката,
́
молителката останала в аптеката около 20 минути, докато ответникът стоял
навън, след което молителката излязла с телефон в ръка и казала на
ответника, че ще се обади на тел. 112, при което той отвърнал, че „не е
чудовище“ и си тръгнал. По–нататък в показанията си свидетелката заявява,
че разговорът и с ответника и престоят му пред аптеката е бил кратък.
́
Заявява още, че през 2020 година страните са живели на съпружески
начала; в началото живеели в жилището на майката на ответника, което било
в Цветния квартал, но там не било удобно; по- късно – през юни, юли, август,
живеели в жилището на ответника в кв. „Ч.“; изнасяли старите мебели,
купували нови; купували кухненско оборудване и стоки за дома; около 2
седмици живели и в жилището на молителката, докато дъщерята на
последната била на почивка. През време на съвместното си съжителство
страните активно търсели да закупят селски имот – къща на село около гр.
Варна, посетили имот за продан в с. Б., който свидетелката намерила. В края
на месец октомври 2020 год. страните са се разделили.
В показанията си свидетелят Г. Н. Г.ев, без родство и дела със
страните, ангажиран от ответника, заявява, че на 09.10.2021г. е имал уговорка
с ответника да се срещнат на „Шишковата градинка“. Свидетелят бил по-рано
на уговорено място, седял на пейка в градинката и как ответника да се
приближава към него от към ***. В този момент видял молителката, която
минавала пред градска баня „Г.“ и завила надясно към ***. Свидетелят не е
видял между двамата да има комуникация. Ответникът му споделил, че си е
забравил цигарите в автомобила си и се върнал обратно да ги вземе.
Автомобилът му бил паркиран откъм задънената страна на улица ***, в
горната и част. След около 5 минути ответникът се върнал при свидетеля,
́
4
споменал му, че се е забавил, тъй като срещнал приятелка на Ц.. Свидетелят
не е виждал ответника да гони или да преследва молителката. Заявява, че
познава молителката от юли 2020 год., когато ответникът я е довел на
празненство по повод рожденния ден на свидетеля. След това я е видял още
веднъж с ответника Пл. Я. – когато свидетелят е дошъл да вземе стари мебели
от апратамента на ответника в кв. „Ч.“. Заявява, че не знае ответникът да е
живял другаде освен в жилището на майка си в Цветния квартал.
От разменената на 13.10.2021 год. електронна кореспонденция между
молителката и разпитаната в качеството на свидетел в първата инстанция Н.
А. Х. е видно, че според Н. Х. срещата с ответника на 09.10.2021 год. „им е
развалила вечерта“. Съдът не обсъжда останалите разпечатки от електронна
кореспонденция между двете, тъй като няма данни кога е провеждана, а тези
от 04.10.2021 год. и от 21.09.2021 год. нямат отношение към делото.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Молбата е подадена от лице, което твърди, че е пострадало от домашно
насилие, извършено от лице, с което е било във фактическо съпружеско
съжителство (чл. 3, т. 2 от ЗЗДН), в месечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и е
процесуално допустима.
Доводите на ответника за недопусимост на молбата поради липса на
легитимация на молителката, тъй като страните не са били във фактическо
съпружеско съжителство по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, настоящият състав
счита за неоснователни.
Понятието „фактическо съпружеско съжителство“ няма единно легално
определение, макар и да е употребено в редица нормативни актове. В §1, т.
10 от ДР на ЗЧРБ е дадена легална дефиниция по смисъла на цитирания закон
на понятието „фактическо извънбрачно съжителство“. Според нея такова е
налице, „когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на
съпружески начала“. Според това определение, макар и да не се съдържа в
ЗЗДН, фактическото съпружеско съжителство е неформален съюз между две
лица. От обективна страна отношенията в този съюз са такива на физическа и
фактическа близост, в общ дом, в общо домакинство. От субективна страна
фактически съжителстващите демонстрират съюза си пред трети лица – че
живеят като съпрузи, обитават общо жилище, полагат общи грижи, правят
съвместни планове за бъдещето. От посочените два критерия може да се
приеме, че фактическото съпружеско съжителство представлява интимен
съюз между мъж и жена, възникнал по обща воля, в отношения на взаимност,
фактическа и физическа близост, в общ дом и при обща грижа за
семейството.
Съобразно даденото определение, анализът на събраните по делото
доказателства обосновава извод, че между страните е съществувало такова
съжителство. Установено е, че страните са били в интимни отношения,
предпоставящи както физическа, така и фактическа близост – в тази насока са
данните от електронните писма, изпратени от ответника П. Я. до
молителката. Изявленията в тях в смисъл, че страните са живели „толкова
5
време заедно, били са неразделни, били са такава прекрасна двойка и желаят
да бъдат заедно до края на дните си“, обсъдени и във връзка с признанията
му, че е подарил пръстен на молителката, ремонтирал е апартамента в кв.
„Ч.“, за да осигури „най-важната жена за него“ /освен майка му и дъщеря му/,
както и че е бил до нея, грижел се е за нея, планирали са да си купят къща,
кола, да обзаведат апартамента в кв. „Ч.“, обосновават извод, че между
страните, макар и за сравнително кратък период от време (от около половин
година) е съществувало фактическо съпружеско съжителство. Същите са
били изключително близки във взаимоотношенията си, споделяли са заедно
свободното си време, правели са съвместни планове за бъдещето. Заедно са се
грижили за обзавеждането на апартамента на ответника в кв. „Ч.“, макар и
договорът от 30.10.2020 да е бил сключен от ответника като възложител,
видно е, че изборът на дограма и решението за обзавеждането е вземано от
молителката. Установено е също от показанията на свидетелката Н. Х., че
молителката й е споделяла за закупуването на кухненско оборудване и стоки
за дома от „Икеа“, като всичко това е било предвидено за апартамента в кв.
„Ч.“. От електронната кореспонденция между свидетелката Н. Х. и
молителката се установява, че страните са имали желание и намерение за
закупуване на къща в с. Б. и са правели постъпки за това. Това обстоятелство
се установява и от признанията на ответника в приложеното писмо, че
страните са искали да си купят къща.
Всичко изложено дотук налага извода, че страните са демонстрирали в
обществото и пред своите роднини и приятели, близките си отношения, както
и сериозните си намерения. Установено е също, че страните са ходили заедно
на почивка, както и че ответникът е канил молителката да го посети в
Англия. Обстоятелството дали страните са живеели само в едно жилище през
време на продължилата помежду им шестмесечна връзка или в различни
жилища, е без значение за извода дали същите са били във „фактическо
съпружеско съжителство“ по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. Това е така, тъй
като водещ критерий при определяне на кръга от лицата, които имат право на
защита по силата на цитирания закон, е близостта, която съществува между
тези лица – родствени връзки или такива по сватовство, или връзки,
възникнали по силата на друга интимна близост между страните. Основното
в случая е да се установи, че лицата, между които е извършено такова
насилие, са в особени близки отношения, които се предполагат именно
поради възникналите или пък съществуващи въз основа на родство и
сватовство връзки между тях. Поради това и обстоятелството дали лицата
обитават или са обитавали заедно и през цялото време едно и също жилище
не е определящо за особено близките отношения помежду им. Установено е
по делото, че страните са живеели за кратко в жилището на майката на
ответника в Цветния квартал, след това в апартамента на ответника в кв. „Ч.“,
както и за около две седмици в жилището на молителката на *** – в този
смисъл са и изявленията на ответника в едно от електронните писма до
молителката, че страните живеят „вихрено между три 3 къщи“. Т. е., макар и
да не са обитавали постоянно едно единствено жилище, то това обстоятелство
по никакъв начин не е прекъснало съществуващата емоционална и физическа
6
връзка между тях. Както бе посочено по–горе, решаващо е отношението на
страните към съществуващата връзка – съвместното им съжителство,
желанието им да продължат да живеят заедно, предприемането на действия за
реализиране на тази цел – ремонт, закупуване на къща, обзавеждане,
съвместни планове за бъдещето им, вземане на общи решения по въпроси
относно връзката им. Всички тези критерии за определяне на една връзка като
фактическо съпружеско съжителство са били налице при молителката и
ответника, съорбазно приетото по – горе.
Поради изложеното съдът приема, че периода от края на м. май 2020
год. до началото на ноември 2020г. страните са били във фактическо
съпружеско съжителство, поради което и молителката е лице, което по силата
на чл. 3, т. 2 ЗЗДН може да търси защита от домашно насилие срещу
ответника, съответно и ответникът е процесуално легитимиран да отговаря по
подадената молба за защита от домашно насилие.
Доводите на ответника, че въпросът за легитимацията на страните, а
съответно и за недопустимостта на настоящото производство, бил решен със
сила на пресъдено нещо с Решението № 776/20.04.2021 год. по в. гр. дело №
802/2021 год. на ОС-Варна, с което е било обезсилено Решение №
260569/19.02.2021 год. по гр. дело № 14909/2020 год. на РС-Варна, с което
срещу П. А. Я. са били наложени мерки за защитата на ЦВ. Д. АР. от
домашно насилие, извършено спрямо нея от П. Я. и производството е
прекратено, също са неоснователни. Производствата по ЗЗДН са
производства по спорна съдебна администрация на гражданските
правоотношения, поради което решенията по тях не се ползват със сила на
пресъдено нещо. Приетото в производството по в. гр. дело № 802/2021 год. на
ОС-Варна, че подадената от молителката Цв. А. молба за защита от домашно
насилие е недопустима, не обвързва по никакъв начин настоящият състав,
нито има за последица недопустимост на производството.
По основателността на молбата, съдът приема следното:
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. Според чл. 10 от ЗЗДН молбата се подава в срок до
един месец от акта на домашно насилие.
За да бъде квалифициран един акт като акт на домашно насилие по чл.
2, ал. 1 ЗЗДН той трябва е съзнателен, т. е., умишлен, като актът на
физическо, психическо и/или емоционално насилие следва да е извършен с
цел да накърни телесния или психически интегритет на пострадалото лице,
или с цел принудително да ограничи личния живот, личната свобода и
личните права на пострадалото лице.
В случая молителката твърди, че на 09.10.2021 год. ответникът я е
видял на улицата и се втурнал след нея, крещейки и да спре; доближил се до
́
нея, гонил я по *** и останал в непосредствена близост до нея около 15
7
минути, причаквайки я пред „Аптека Попова“, при което молителката силно
се изплашила. При излизане от аптеката молителката заявила на ответника, че
ще позвъни на тел. 112, след което той си тръгнал. Твърди, че описаното
поведение на ответника и е причинило силен стрес – получила треперене на
́
крайниците, екстрасистоли, задух, панически пристъпи, силни болки и
пулсации в левия бъбрек, който се активира при силен стрес. Т.е., от
наведените твърдения може да се заключи, че се твърди извършено спрямо
молителката психическо и емоционално насилие, което според дефиницията
на закона също се окачествява като акт на домашно насилие.
В закона липсва легална дефиниция на понятието "психическо
насилие", както и дефиниция за понятието "емоционално насилие", но като
такива могат да бъдат окачествени всички съзнателни, т. е., умишлени,
действия, които имат за цел да предизвикат отрицателно или вредно
въздействие върху психиката на едно лице – пораждат отрицателни за него
емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
/обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване
на страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо
насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията
между страните и техните физически и психически особености.
Анализът на събраните по делото доказателства не обосновава извод,
че на 09.10.2021 год. от ответника спрямо молителката са извършени
твърдяните в молбата актове, които да бъдат окачествени като актове на
домашно насилие, а именно – осъществено психическо и емоционално
насилие.
В деклрацията си по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителката е декларирала, че на
09.10.2021 год. (събота) ответникът П. АТ. ЯЛ. я е видял на улицата, докато тя
отивала на среща с приятелка. Същият, без да мисли, се втурнал след нея,
крещейки и да спре. Доближил се до нея, гонил я по улица *** и останал в
́
непосредствена близост до нея поне 15 мин., причаквайки я пред аптека
„Попова“.
Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е задължителна за съда само ако няма други доказателства, които я да
оборват, тъй като по съществото си тя представлява частен документ. В
тежест на ответника е да установи, че посоченото и декларирано от молителя
в декларацията не се е осъществило, т.е. не е извършен акт на домашно
насилие по смисъла на закона. Конкретното деяние, което е описано в
молбата на молителката за защита от домашно насилие и в декларацията и по
́
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и което според нея съставлява акт на домашно насилие,
извършено от ответника, е свързано с осъществяване на активни действия от
негова страна по отношение на молителката, които се изразяват в
преследването и по *** на 09.10.2021г., крещене от страна на ответника към
́
молителката да спре и причакването и от него аптека „Попова“.
́
За да бъде даден отговор на въпроса дали на посочената дата и място е
осъществен акт на домашно насилие, следва твърдяното от молителката като
активно осъществени действия от страна на ответника да бъдат разгледани
8
във връзка с действията на ответника в период, предхождащ датата, на която
молителката твърди, че спрямо нея са осъществени актове на домашно
насилие.
От анализа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че на
посочената дата 09.10.2021г. страните са били в гр. Варна, като са се
намирали на ***. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че
и двете страни са се намирали в този район на града по предварително
уговорени срещи с други лица – молителката със свидетелката Христова, а
ответникът – със свидетеля Г.ев. От показанията на свидетелите, обсъдени
във връзка с останалите събрани по делото доказателства, не може да бъде
направен категоричен извод, че срещата между молителката и ответника на
09.10.2021г. е била целена, очаквана или са създавани каквито и да са
́
предпоставки от страна на ответника за нейното осъществяване, по –
конкретно - той да е причаквал предварително молителката, с оглед на което
и съдът приема, че на 09.10.2021г. в гр. Варна, на *** страните са се срещнали
случайно.
Следващият въпрос, който следва да получи отговор е дали при тази
случайна среща на посочената дата и час в гр. Варна, по отношение на
молителката е извършен акт на насилие под формата на психическо и/или
емоционално такова, което да бъде изведено от предходно поведение на
ответника, от което да се направи извод, че той да е способствал за
насаждането на чувство на страх, несигурност, безпокойство и тревога у
молителката.
Анализът на съдържанието на електронната кореспонденция, водена
между страните в периода от месец септември 2021г. до 09.10.2021 год. не
обосновава извод, че с употребените в електронните писма изразни средства,
ответникът е отправял заплахи и/или обиди по адрес на молителя. Част от
кореспонденцията съдържа самооценка на личността на самия ответник, а в
останалата част той изразява свои чувства към молителката, както и
очаквания и надежди във връзка с взаимоотношенията помежду им. От
съдържанието на електронните писма не се разкриват данни за принуда,
натиск или оказване на насилствено влияние посредством отправяне на
заплахи към молителката с оглед възобновяване на взаимоотношенията им.
На следващо място при обсъждане на амболаторните листи за
осъществени медицински прегледи на 20.10.2021г. и 04.11.2021г., описаното
в тях обективно състояние, в което се е намирала молителката в момента на
прегледите не може да бъде отнесено към преживяното в следствие на
срещата между страните от 09.10.2021г. Периодът от декларираната от
молителя дата – 09.10.2021г. до осъществяване на първия медицински
преглед – 20.10.2021г. е значителен, поради което и не може да се приеме, че
състоянието на тревожност и напрегнатост се дължи на случайната среща
между страните. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното са и
изявленията на молителката в молбата и за защита, че след срещата между
́
страните молителката и нейната приятелка, с която имали среща
(свидетелката Н. Х.) продължили към заведението, което били набелязали за
срещата им, а също и данните от разменената на 13.10.2021 год. електронна
9
кореспонденция между молителката и свидетелката Н. Х. от която е видно, че
срещата с ответника на 09.10.2021 год. „им е развалила вечерта“.
Отделно от това, както бе посочено по – горе, за да бъде квалифициран
един акт като акт на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН той трябва е
съзнателен, т. е., умишлен и да е извършен с цел да накърни телесния или
психически интегритет на пострадалото лице, или с цел принудително да
ограничи личния живот, личната свобода и личните права на пострадалото
лице. В случая опитът на ответника за заговаряне на молителката при
случайната им среща на 09.10.20221 год. по никакъв начин не може да се
окачестви като акт на домашно насилие, съобразно изложеното по горе – няма
данни да е извършен с цел да накърни телесния или психически интегритет на
молителката или с цел принудително да ограничи личния живот, личната
свобода и/или личните и права. Не е установена предишна дейност на
́
ответника, изразяваща се в преследване на молителката, която да обоснове
насаждане на чувство на страх и несигурност, което чувство при нея да се
появи при осъществяване на контакт с ответника, включително и случаен
такъв.
По изложените съображения съдът намира, че молбата е неоснователна
и подлежи на отхвърляне.
Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на жалбоподателката не се
присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 776/23.03.2022 год., постановено по гр.
дело № 20213110116175 по описа на РС-Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10