Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
06,02,2020
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В, като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 2162/19. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.И.Ж., ЕГН ********** ***, чрез
адв. К.У. против Наказателно постановление № 19-1006-001964 от 11.06.2019г. на
началник група към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са
наложени - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
С жалбата се заявява незаконосъобразност,
претендирана за НП с доводите за процесуално-правна и материално-правна
неизправност на двата административни акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата и писменото
становище съображения.
Въззиваемата страна не изпраща
законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 22.01.2019г. жалбоподателят се явил във фермата „Л.А.БГ” ЕООД, за да търси работа.
На място бил управителя св. Я., с когото се познавали. След като разбрал, че
жалбоподателят има категория за товарен автомобил, Я. му предложил работа като
шофьор. Предложил му дори още на момента
да направи един курс, за да извози оборска
тор до нивите, които дружеството обработвало в землището на с. Алеко . натоварили намиращия се във фермата влекач
Ман ТГА 26.430 с рег.№****** и жалбоподателят поел управлението му, следвайки
пътя, указан му от Я.. За да достигне нивите обаче следвало да премине
през път, който е част от
републиканската пътна мрежа Алеко-Црънча .
Докато се движел по този път бил
забелязан от движещия се насреща в патрулен автомобил полицай св. К..
Последният обърнал полицейския автомобили
последвал жалбоподателя и го спрял, когато вече навлизал в черния път
към нивите. Извършил проверка на документите на водача и автомобила и
установил, че последният няма регистрация, поради което съставил против
жалбоподателя процесния акт за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Актът бил надлежно предявен,
подписан без възражения от нарушителя, с връчен също срещу подпис препис.
Въз основа на него е издадено и
атакуваното НП.
Доводите против неговата
законосъобразност са основани на възражения за процесуално-правната и материално-правната
неизправност на НП.
Развитите доводи за процесуални
несъответствия на акта и НП с изискванията и реда за тяхното съставяне и форма,
както и тяхното съдържание, касаят липсата на посочено точно място на
извършеното нарушение. При съпоставка на описателната част на констативния и
санкционния акт се вижда, че единствената съответност в двата е, че е посочено
като място Община Пазарджик. Относно пътя в акта е отразено „път ІІ-37
Пазарджик- Пещера- Алеко Константиново - Црънча /ІІІ-3706/ а в НП път общински PAZ 1125. Тоест, налице е пълно несъответствие между отразеното в
акта и в НП относно това на кой точно път е извършено нарушението / движението
на територията на Община Пазарджик. Необходимостта от конкретизирането на пътя,
по който е ставало процесното движение е от съществено значение , тъй като е
елемент от състава на вмененото нарушение . И е така, тъй като чл. 140, ал.1 от ЗДвП предписва, че „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства
и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места“ ( виж и дефиницията по чл.2, ал.1). За да се направи преценката обаче дали пътят е
отворен за обществено ползване, което е елемент от състава на нарушението,
следва той да бъде достатъчно ясно посочен. В този смисъл посочването ( което е
в акта и в НП) - в Община Пазарджик е съвсем недостатъчно, тъй като на
територията на тази община има и черни пътища и такива, които са отворени за
обществено ползване по смисъла на посочената дефинитивна норма. Допуснатото
противоречие в акта и в НП досежно пътя в |Община Пазарджик, на който е
извършено нарушението прави неясно местоизвършването на нарушението , създава
неяснота и засяга правото на защита на нарушителя ( на което изрично се
позовава още в жалбата), а прави
невъзможна и проверката дали има извършено нарушение тъй като не е ясно къде е
било движението възприето като такова в противоречие е с изискванията на чл.
140, ал.1 от ЗДвП. без значение за този извод е, че са събрани данни относно
това къде е било това движение, тъй като правото на защита се гради по
възприетите в двамата административни акта обстоятелства по извършване на
нарушението - в случая местоизвършването му, които са самостоятелни реквизити -
на акта по чл. 42, т.3 и на НП- по чл.57, ал.5, пр.ІІІ ЗДвП. .
Констатираното е съществено
процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Наред с него обаче следва да се
отбележи, че деянието е и несъставомерно. Тоест, дори и хипотетично да се
приеме, че актът и НП на процесуално изправни, НП следва да се отмени, тъй като
не е доказан елемент от състава на нарушението. Наистина, товарният автомобил е
бил с чуждестранна регистрация, но дали жалбоподателят е видял това? Това, че
на процесния ден жалбоподателят се е явил във фермата, стопанисвана от Л.А.БГ“
ЕООД , за да си търси работа. Този факт е изводим от показанията на Я. и от обясненията на
жалбоподателя, които той е дал ( виж на л. 11 от преписката) още на 29,03,19г.
пред полицейски служител в хода на извършваната полицейска проверка за
престъпление по чл. 345 от НК, приключило с прокурорски отказ да се образува
ДСП за такова престъпление. На място Я., след като разбрал, че жалбоподателят
притежава категория за управление на тежкотоварни автомобили, му предложил
работа за шофьор и дори му предложил веднага да го изпробва като откара оборска
тор на нивите, които дружеството обработва . установено е ,че жалбоподателят е
поел управлението но не и че е видял какви са регистрационните табели на
автомобила, за да се усъмни в неговата регистрация. Всъщност, фактът , че
жалбоподателят е знаел ,че автомобилът не е регистриран не е установен. Защото
наличето на чужди регистрационни табели не означава липса на регистрация. Още
повече, от документът на л. 7 от преписката става ясно, че тези регистрационни
номера за били транзитни , като първоначално предоставения срок е бил удължен -
л.13, преписката. Тоест, дори и да е възприел регистрационните табели,
жалбоподателят съвсем не узнал от това липсата на регистрация.
Това, че у него е възможно да е възникнало подозрение за липсата на такава е
само едно предположение, на което съдебното решение поради принципа на чл. 303
от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Така е налице т.нар. извинителна
грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл. 11 ЗАНН), тъй като липсва умисъл за
извършване на нарушението, тъй като на жалбоподателя не е бил известен факт,
който принадлежи към състава на нарушението ( липсата на регистрация регистрацията).
Неправилното решение на
наказващия орган в обратния смисъл е
погрешно и следва да се коригира с отмяна на издадения незаконосъобразно
санкционен акт.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1006-001964 от 11.06.2019г. на началник група към ОДМВР
Пазарджик, с което на В.И.Ж., ЕГН ********** ***, са наложени на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: