РЕШЕНИЕ
№ 1010
гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330108803 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от З. А. М. срещу ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане“
АД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 10458 лева,
остатък от дължимо и незаплатено застрахователно обезщетение по Договор за имуществена
застраховка „Каско“ и застраховка „Помощ на пътя“, обективирана в застрахователна
полица № ********** със срок на действие 05.08.2019 г. до 05.08.2020 г. за причинени
щети по лек автомобил „Мерцедес Бенц S 350“ с рег. № **********, вследствие от
застрахователно събитие, настъпило на 27.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда - 15.06.2022 г. до окончателното заплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.07.2020 г. около 01.40 ч.,
пострадало собственото на ищеца МПС л.а. „Мерцедес Бенц S 350“ с рег. № **********,
паркирано пред дома на ищеца в ************************. След като констатирал щетите
по автомобила ищецът веднага позвънил на тел. 112, за да съобщи за настъпилото ПТП.
Полицейските служители обяснили, че след като нямало ранени, с оглед късния част и
отдалечеността на населеното място няма да посетят местопроизшествието. От настъпилото
ПТП са възникнали щети по автомобила – увреждане на предна броня, решетка, ляв фар,
преден капак, преден ляв калник, отделни елементи от електрониката на автомобила. За
процесния автомобил ищецът имал сключена застраховка „Каско“ и застраховка „Помощ на
пътя“, обективирана в застрахователна полица № ********** със срок на действие
05.08.2019 г. до 05.08.2020 г. при ответника. На 27.07.2020 г. ищецът уведомил
застрахователя за настъпилото ПТП, като била образувана преписка по щета №
***************. На същата дата от застрахователя е изготвен опис- заключение на щетата,
в който били описани уврежданията на автомобила и необходимите ремонтно-
възстановителни дейности. С писмо от 07.08.2020 г. ответникът уведомил ищеца, че
определеното му възнаграждение е 5000 лева, представляващо 10 % от застрахователната
1
сума, съгласно Раздел II, т.4.6 от ОУ по застрахователния договор. Определянето на по-
ниско обезщетение от действително дължимото за покрИ.не на щетите по автомобила се
дължало на обстоятелството, че не е съставен Протокол за ПТП от компетентните
полицейски органи.
Ищецът извършил ремонт на процесния автомобил, като платените от него средства
за възстановяване на щетите в резултат от процесното ПТП възлизат на сума от 15 458.12
лева. На 25.01.2021 г. ответникът заплатил на ищеца сума в размер на 5 000 лева, като
обезщетение по процесната щета. Ищецът излага доводи за недействителност на клаузата на
чл.9.6.1, Раздел II от ОУ към процесния договор за застраховка, която предвижда
представяне на Протокол за ПТП при щети причинени от ПТП, както и на чл.4.6 от ОУ,
която предвижда възможност застрахователя да намали дължимото се обезщетение до 10 %
на база на писмена декларация. С оглед изложеното се предявява настоящия иск за
заплащане на дължимия остатък от обезщетението. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. На първо място прави
възражение за нередовност на исковата молба. По същество счита иска за неоснователен.
Оспорва да е настъпило застрахователно събитие, покрито от договора за застраховка.
Оспорва датата и часа на ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП – то и
вредите. Повредата на кормилната рейка не е в резултат от процесното ПТП, а се дължи на
обстоятелства, които не представляват застрахователно събитие по смисъла на договора и не
се покрИ.т от застрахователя. Оспорва ищецът да се обаждал на тел. 112 а настъпилото
ПТП. Оспорва твърдението, че полицейските органи са отказали да посетят
местопроизшествието. Оспорва вредите и те да са в причинно – следствена връзка с ПТП,
оспорва размера на вредите. Признава, че за процесния л.а. има сключена застрахова
„Каско“, действаща към датата на ПТП. Признава, че е заплатил на ищеца сума в размер на
5000 лева – обезщетение за вредите по процесния л.а. в резултат от процесното ПТП,
доколкото образуването на щетата е само въз основа на декларация на собственика и липсва
Протокол за ПТП от компетентните органи. Прави възражение за съпричиняване от ищеца,
доколкото същият не е положил дължимата грижа за запазване на автомобила, като е
паркирал на забрането на за това място.Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
По делото са представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск,
ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция
към застрахователя за изплащане на обезщетение. От последния е определено по-малко
обезщетение от търсеното от ищеца /л.31/, което поражда интерес от търсене на разликата.
По същество:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.405, ал.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи кумулативно
следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“, с клауза „Пълно Каско“, покрИ.ща щети от ПТП;
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в
претендирания размера. Ответникът носи насрещно доказване, както и да докаже
възраженията си в отговора. В тежест на застрахователя е да докаже, че в случая е налице
груба небрежност на ищеца, довела до вредите и изключен риск.
2
С Определение от 20.09.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили Договор за имуществена застраховка „Каско“ и застраховка „Помощ на пътя“,
обективирана в застрахователна полица № ********** със срок на действие 05.08.2019 г. до
05.08.2020 г. за причинени щети по лек автомобил „Мерцедес Бенц S 350“ с рег. №
**********, която покрИ. вреди от ПТП, по който договор ищецът има качеството
застрахован и му се дължи застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно
събитие. Признава се, че към датата на твърдяното ПТП 27.07.2020 г. застраховката е била
валидна и действаща. Не се оспорва, че за процесното ПТП ищецът е завел щета при
ответника, както и че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 5000 лева по
процесната щета и отказва да заплати повече.
Спорно по делото е стойността, размера и вида на вредите, мястото на настъпване на
ПТП-то и липсата на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и вредите и
налице ли е съпричиняване от страна на ищеца за настъпването им.
Видно от представената от ищеца застрахователна полица № ********** от 05.08.2019
/л.9/ същата е с клауза „Пълно каско“ и „Помощ на пътя“. Видно от Общите условия към
полицата /л.12/ в т.2.3 е посочено какви застрахователни рискове са покрити при клауза
„Пълно каско“, един от които е ПТП – т.2.1.3, а именно сблъскване в подвижни или
неподвижни предмети, както по време на пътуване, така и при паркирано състояние.
От разпита на свидетеля М.Ц. М., доведена от ищеца и съпруга на същия /протокол от
о.с.з. от 02.12.2022 г. л.67/, се установява, че на 26.07 съпругът й се прибрал привечер от
работа в къщата им в село *** Легнали да спят към 11.30 часа, заспали и към 01.30 часа
през нощта се събудили от много силен и нетипичен шум, като шум от удар. Свидетелката
се уплашила и събудила съпруга си. Чул се писък от аларма, свидетелката първоначално не
разбрала откъде се чува този шум, като предположили със съпруга й, че някой е разбил
къщата. Слезнали на долния етаж и видели, че в къщата няма поражения. Ищецът излязъл
навън от къщата. Свидетелката останала в къщата. След като се върнал ищецът заявил, че
автомобилът му, който е паркиран пред двора на къщата в оширение, извън пътното платно,
е ударен. След това и свидетелката излязла, за да види какво се е случило. Свидетелката
видяла пораженията по колата, които били по предната част на колата, в предния ляв фар,
който бил счупен и по капака – изкривена ламарина в предната лява част на капака. След
като видели щетите ищецът се обадил на 112, за да ги информира за инцидента, откъдето му
отговорили, че доколкото няма жертви и поради това, че районът е отдалечен няма да
изпратят служители.
Съдът кредитира показанията на така разпитаната свидетелка като обективни и
непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства – Съдебно-автотехническа
експертиза, запис на разговор на ищеца с 112. Същата установява част от механизма на
процесното ПТП, а именно, че при паркирано състояние процесният автомобил е бил
ударен, както и установява мястото на което е бил паркиран автомобила – оширение до
двора на къщата, отделено от платното за движение.
По отношение на вредите по лекия автомобил, същите са отразени в опис на щета на
МПС, извършен от служител на ответника – застраховател, след завеждане на щетата от
ищеца с № ***************/27.07.2020 г. /л.20/.
От приетата и неоспорена от страните Съдебно-автотехническа експертиза /л.78/, се
установява, че механизма на настъпилите вреди по процесния лек автомобил, така както са
3
описани от застрахователя е удар от товарен автомобил с неговата задна част в предната
част на процесния лек автомобил, при маневра от първия на заден ход. Вещото лице
обосновано е дало заключение, че настъпване на вредите, от техническа гледна точка е
възможно да са в резултат от този механизъм. Отговорът на този въпрос е доразвит
подробно от вещото лице по време на изслушването му в о.с.з. от 08.02.2023 г. /л.108/, като
изключително обосновано е обяснено, че именно това е вероятният механизъм за настъпване
на щетите. Вещото лице е обосновал, че всички описани в опис по щета вреди са в резултат
от посочения механизъм, включително щетите и по десния фар, като изрично е посочил по
какъв начин е достигнал до този извод, който съдът приема, като обоснован и логичен.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото се установи настъпване на
застрахователно събитие по смисъла на т.2.3, вр. с т.2.1.3 от Общите условия на
застрахователя, което е покрит риск по процесната застраховка, както и че в резултат на
настъпване на такова събитие за ищеца са възникнали вреди.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
При застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта,
включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното
събитие.
В САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за
отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в
общ размер на 16407.71 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до
този размер.
Ищецът е претендирал по-малка сума от застрахователя, а именно 15 458 лева и с оглед
извършеното плащане от последния в размер на 5 000 лева, дължимият остатък е в размер
на 10458 лева.
Тази сума от 15458 лева ищецът е заплатил за отремонтиране на щетите в резултат от
ПТП-то /л.27 - 28/
По отношение на възраженията на ответника;
Ответникът се позовава на клауза от ОУ към застрахователния договор т.14.1, вр. с
т.9.6.1 и т.4.6 от Раздел II, съгласно която не се изплаща пълния размер на
застрахователното обезщетение, а само 10 % от него, ако няма протокол за ПТП или
двустранен констативен протокол.
В разпоредбата на чл.125 ЗДвП са посочени случаите, в които се изисква
задължително посещение на мястото на произшествието от органите на МВР, като
процесният случай не попада в нито една от посочените в тази разпоредба хипотези.
В императивната разпоредба на чл.408 КЗ са посочени лимитивно случаите, в които
застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, като в
контекста на предвидената в договора разпоредба от ОУ, такъв отказ или ограничение може
да има само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие – чл.408, ал.1, т.3 КЗ.
В случая обстоятелството, че ищецът не е представил Протокол за ПТП, какъвто и по
закон не се изисква, не стои в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради
4
което дори и да има договорно ограничение в горния смисъл, то противоречи на
императивната разпоредба на чл.408, ал.1, т.3 КЗ и не поражда действие за страните, като
ответникът няма право да отказва, на това основание, изплащане на застрахователно
обезщетение в пълен размер.
Не се установи и съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния
резултат, в каквато връзка ответникът е направил възражение в отговора на исковата молба,
доколкото лекият автомобил бил паркиран на непозволено за това място.
От прието по делото писмо от Община Куклен /л.97/ се установява, че на адреса, на
който е бил паркиран процесния лек автомобил – село **., ************************ няма
поставен пътен знак, който да забранява паркираното.
Механизма и вредите не са опровергани и от разговора на ищеца със 112, на чиито
запис е направен оглед в о.с.з. от 08.02.2023 г. С него се потвърждават твърденията на
ищеца за механизма на ПТП, за настъпилите щети и не е налице признание на неизгодни за
него факти, което да се отразят на отговорността на застрахователя да заплати обезщетение.
С оглед всичко изложено съдът приема, че исковата претенция е доказана по
основания и размер и ще се присъди изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска ще се присъди и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.06.2022 г. до окончателното
плащане, каквото искане е направено от ищеца още в исковата молба.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа следните разноски: 418.32 лева – платена държавна такса, 1340 лева –
платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което е представено
доказателство – разписка, обективирана в договор за правна услуга /л.101/, 150 лева –
депозит за САТЕ. Общо направени разноски от ищеца са в размер 1908.32 лева, които на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят изцяло.
По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, съдът намира, че същото е неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към сключване на
договора за правна помощ и съдействие и заплащане на възнаграждението – минимума на
адвокатското възнаграждение по делото с оглед предявения интерес е 1345.80 лева, което е
над платения от ищеца размер, поради което адвокатското възнаграждение на ищеца не е
прекомерно.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 ДА ЗАПЛАТИ НА З. А. М., ЕГН
**********, с адрес: ************************ сумата в размер на 10 458 лева, остатък от
дължимо и незаплатено застрахователно обезщетение по Договор за имуществена
застраховка „Каско“ и застраховка „Помощ на пътя“, обективирана в застрахователна
полица № ********** със срок на действие 05.08.2019 г. до 05.08.2020 г. за причинени щети
по лек автомобил „Мерцедес Бенц S 350“ с рег. № **********, вследствие от
застрахователно събитие, настъпило на 27.07.2020 г., за което е заведена щета при ответника
с № ***************/27.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 15.06.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, както и
сумата в размер на 1908.32 лева – разноски в производството.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6