№ 4144
гр. Варна , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503485 по описа за 2020 година
за да се произнесе по молбата съдът прецени следното:
Производството е с правно основание чл.274 вр.чл.413 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на АЙ ТРЪСТ ЕООД,
ЕИК *********, София, чрез ю.к.В.Генов, срещу разпореждане №268363 от
28.10.2020г., постановено по ч.гр.дело №13656/2020г. на 33 състав на ВРС, в
частта, в която съдът е отхвърлил заявление на дружеството по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по отношение на
длъжника И. А. Д., ЕГН **********, от гр.Варна, за следните суми: сумата
от 30.33 лева, представляващи адм.разноски по договор за кредит както и
сумата от 68.20 лева, представляващи възнаграждение по договор за
поръчителство. За останалата част от заявеното вземане по този ред съдът е
уважил заявлението и постановил издаване на заповед по чл.410 ГПК.
В жалбата се излага, че разпореждането на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната част. Оспорва се изводът на съда, че
претендираните адм.разноски заобикалят разпоредбите на чл.33 и чл.10а от
ЗПК. Твърди се, че тези разноски са сторени от кредитодателя Кредисимо
ЕАД за извънсъдебно събиране на просроченото задължение по договора за
потребителски кредит спрямо длъжника И. Д., за изпращане на съобщения до
длъжника, покани, телефонни разговори. Поддържат, че сумата представлява
разход за събиране на вземането, поради което не попада в обхвата на чл.33
от ЗПК и не противоречи на чл.10а от същия закон. Твърди се, че за
извършените разходи кредитодателят е изготвил протокол за извършени
услуги по извънсъдебно събиране, който е приложен с жалбата. Твърди се, че
тези разходи не са извършени по управление на кредита, а с оглед избягването
на съдебен процес; не е изискуем към датата на сключване на договора, а в
по-късен момент и поради неизпълнението на длъжника.
1
Отделно от това, жалбопадателят оспорва изводите на заповедния съд
относно претендираното възнаграждение по договора за поръчителство.
Навежда доводи във връзка с характера на договора за поръчитество като
самостоятелно съглашение между длъжника и поръчителя, по което е
договорено възнаграждението. Твърди се, че този договор няма общо със
забавата на длъжника при изпълнение на договора за кредит, поради което и
уговорената между страните цена не е в противоречие с чл.33 от ЗПК.
Позовава се на предоставената на длъжника възможност при договарянето да
избере кредита с или без гаранция като в случай на гарантиране предпочете
поръчителството от одобреното и предложено от кредитодателя юридическо
лице. Тъй като И. Д. сам е избрал сключването на кредитния договор чрез
гаранционно поръчителство на трето лице, то и заявителят Ай Тръст при
настъпване на условието за плащане, е дължал изпълнение на гаранционната
услуга по покриване падежиралото задължение по кредита. Твърди се, че
отново дължимото възнаграждение по договора за поръчителство е в пряка
зависимост от поведението на длъжника – допуснатото от него неизпълнение.
Моли съдът да отмени разпореждането в обжалваната част и вместо това да
уважи заявлението за претендираните суми – адм.разноски по кредита и
възнаграждение по договора за поръчителство като съобразно този резултат
претендира и пълния размер на сторените разноски в заповедното
производство.
При преценка редовността на частната жалба, въззивният съд
констатира, че същата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез
редовно упълномощен проц.представител, при интерес от обжалването, в
преклузивния срок, считано от връчване на препис от разпореждането на
съда. Производството по жалбата е допустимо.
За да се произнесе по същество на частната жалба, съдът взе предвид
следното: Производството пред ВРС е образувано по заявление на АЙ ТРЪСТ
ЕООД срещу И. А. Д., ЕГН **********, за осъждането му по реда на чл.410
ГПК, да заплати на заявителя следните суми въз основа на договор за кредит
и договор за поръчителство: главница по договор за кредит в размер на 350
лева ведно с договорна лихва, дължима по същия договор, начислена за
периода от 11.11.2019г. до 08.05.2020г. както и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата
от 30.33 лева, сторени от кредитодателя адм.разноски; 68.20 лева,
представляващи възнаграждение по договора за поръчителство.
В т.12 от заявлението е конкретизирано основанието и формиране
размера на отделните суми. Съгласно изложеното, между Кредисимо ЕАД и
длъжника И. Д. е сключен договор за кредит от 13.08.2019г. за сумата от 350
лева, обезпечен чрез договор за поръчителство от същата дата, сключен
между длъжника и заявителя АЙ ТРЪСТ ЕООД. Договорът за кредит е
уговорен за срок от един месец /със срок до 11.09.2019г./ при условие на
револвираща лихва съгллпар.10б.б и пар.8 от ОУ по договора за кредит. В ОУ
страните са уговорили, че длъжникът дължи и всички разноски свързани с
2
неизпълнението му. Изложени са твърдения, че на същата дата страните са
сключили договор за поръчителство от една страна между кредитодателя
Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД и от друга страна, между длъжника и Ай
Тръст ЕООД за гарантиране изпълнението на задълженията по договора от
третото лице, т.е. за солидарно задължаване на третото лице по договора за
кредит при поискване от кредитодателя. Твърди се, че поради настъпване
условието за предсрочна изискуемост по раздел X, чл.3.1 от ОУ, поради
неплатени падежирали шест револвиращи лихви, на 13.10.2020г. кредитът е
обявен за изискуем с изпращане уведомление до длъжника. След
неизпълнението, Кредисимо ЕАД е уведомило и поръчителя Ай Тръст като
последното дружество е заплатило всички задължения на длъжника на
19.10.2020г. Твърди се, че длъжникът бил уведомен на ел.поща за
изпълнените задължения и встъпване в правата на кредитора на третото лице
-поръчител, за изплатените суми по договора за кредит както и за възникване
задължение за заплащане възнаграждението по договора за поръчителство.
Изложени са твърдения за липса на доброволно изпълнение.
Съдът е уважил заявлението за претендираната главница и договорна
възнаградителна лихва, заплатени от заявителя Ай Тръст ЕООД на
Кредисимо ЕАД по договора за кредит и договора за поръчителство като
отхвърлил претенцията за останалите суми, представляващи адм.разноски и
възнаграждение по договора за поръчителство. За да откаже издаване на
заповед за изпълнение, заповедният съд е посочил, че както
възнаграждението, така и адм.разноски противоречат на чл.33 от ЗПК, тъй
като преследват забранена от закона цел и не пораждат права и задължения за
страните. Съдът е приел, че начисляването на допълнителни такси извън
законната лихва за забава, пряко противоречи както на разпоредбата на чл.33,
ал.1 ЗПК, така и на чл.10а от ЗПК. Приел е, че по начина на уговарянето им
посочените такси са свързани с управлението на кредита. Съдът приел, че
уговарянето на възнаграждение по договора за поръчителство противоречи
също на чл.33 ЗПК, тъй като въвежда допълнително плащане, което е
свързано с хипотеза на забава на длъжника. Въз основа на тези изводи за
нищожност на клаузи от договора, съдът отхвърлил заявлението за част от
претендираните суми, на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК.
Въззивният съд, въз основа на оплакванията в жалбата и изложеното в
заявление по чл.410 ГПК, намира за установено следното: Предмет на
заявлението са заплатените от поръчителя АЙ ТРЪСТ ЕООД на
кредитодателя КРЕДИСИМО ЕАД /въз основа на договор за поръчителство
от 13.08.2019г./ суми, част от които представляват платено по договор за
потребителски кредит №2074249 от 13.08.2019г., сключен между Кредисимо
ЕАД и кредитополучателя И. А. Д., а останалата част – дължимо по договор за
поръчителство, сключен между И. Д. и АЙ ТРЪСТ ЕООД. Всички договори,
вкл. Общите условия на кредитодателя са представени със заявлението.
Предмет на въззивна ревизия са сумите, представляващи сторени от
кредитодателя адм.разноски за събиране на вземането и възнаграждението по
договора за поръчителство, всички претендирани от встъпилия в правата на
3
кредитора, поръчител, изплатил дълга на длъжника съгл.чл.74 и чл.143 ЗЗД.
По отношение на адм.разноски по кредита: Действително, в договора за
кредит, Европейския стандартен формуляр към договора и Общите условия
към ДПКр, се съдържат клаузи, от които следва, че извършените от
кредитодателя разноски за извънсъдебно събиране на вземането, са в тежест
на длъжника. Същевременно в договора за поръчителство, Ай Тръст е поело
задължение за изплащане всички задължения на длъжника, произтичащи от
договора за потребителски кредит като изрично са посочени и разноските,
направени от Кредисимо за събиране съдебно или извънсъдебно на
просроченото вземане, вкл.адв.хонарари. /изброени са неизчерпателно в
текста на чл.2, т.5 от договора за поръчителство, сключен с длъжника.
Идентично задължение е поето от заявителя и в договора, сключен на
13.08.19г. с кредитодателя Кредисимо ЕАД. Независимо от наличието
основание на претендираното вземане за адм.разноски, доколкото е налице
изричното му уговаряне във всеки от относимите договори, съдът намира
претенцията за неоснователна поради недоказване размера . Претендираната
конкретно сума от 30.33 лева не може да бъде извлечена от
разходооправдателни документи или Тарифа на кредитодателя, по която се
калкулират разходите. В този смисъл претенцията е неиндивидуализирана и
противоречаща на чл.10а, ал.4 ЗПК. За пълнота въззивният състав намира, че
не е налице противоречие с ал.1 и ал.2 от същата разпоредба на ЗПК, тъй като
се твърди, че разноските са за извънсъдебно събиране, поради което не
представляват такси за управление на кредита. Независимо от това,
доколкото липсва конкретизация на сумата, съдът намира искането за
издаване на заповед за изпълнение, за неоснователно. Без значение е
представения с частната жалба протокол №145/10.10.2020г. за извършени
услуги по извънсъдебно събиране на просрочено вземане, издаден от
Кредисимо ЕАД, който преповтаря изброяването в клаузите от договора, но
отново не удостоверява формиране на сумата. В тази част разпореждането на
заповедния съд следва да бъде потвърдено.
По отношение на възнаграждението по договора за поръчителство: С
изпълнение задълженията на длъжника, поръчителят встъпва в правата на
кредитора и може да претендира платеното както и изрично уговореното по
договора възнаграждение. Наличието на договор за поръчителство от
процесния тип не винаги е свързан с нарушаване разпоредбите на ЗПК и
увреждане правата на потребителя. Преценката за действителността му е
винаги конкретна, въз основа на постигнатите уговорки между страните –
както по кредитния, така и по договора за поръчка/поръчителство/.
Принципно съдът съобразява автономността на договора за поръчителство
спрямо договора за кредит както и възможността съгл.чл.9 ЗЗД, страните по
него свободно да уговорят възнаграждение по него. Това не означава, че
съдът не следва да съобрази общите критерии за спазване на добрите нрави и
морала, нещо повече, е длъжен да го направи съгласно чл.411, т.2 ГПК. Видно
от договора за поръчителство, сключен едновременно с договора за кредит,
със свързано с кредитодателя лице, възнаграждението не е уговорено ясно и
4
точно, а е посочено в приложение №1 към договора за поръчителство като
изчислено месечно за периода на действие на договора за кредит, в размер на
104.72 лева за всеки отделен период на револвиране от 30 дни.
Претендираната сума от 68.20 лева не се сочи като частична претенция или
при изплатена част от дълга в хипотезата на т.II, т.3.3. от Приложение №1 към
договора /на л.25/. Тъй като посочената в Приложението дължима сума за
възнаграждение е 104.72 лева, заявителят не е посочил как е формирана
конкретната претенция в по-малък размер, поради което съдът я намира за
неконкретизирана и неоснователна.
Поради изложеното, с оглед характера на заповедното производство,
заявлението в обжалваната част подлежи на отхвърляне съгласно чл.411, ал.2,
т.1 вр.чл.410 и чл.127 ГПК, а разпореждането на заповедния съд следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №268386/28.10.2020г., постановено
по ЧГД №13656/2020г. по описа на 33 състав на ВРС, в обжалваната част, в
която съдът е отхвърлил заявление на АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК *********,
София, по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по отношение на длъжника И. А. Д., ЕГН **********, от
гр.Варна, за следните суми: 30.33 лева, представляващи адм.разноски по
извънсъдебно събиране на вземане по договор за кредит, сключен между
длъжника и КРЕДИСИМО ЕАД, заплатена от поръчителя АЙ ТРЪСТ ЕООД
въз основа на договора за поръчителство от 13.08.2019г. както и сумата от
68.20 лева, представляващи възнаграждение по договора за поръчителство,
сключен между страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5